Пролет китна е дошла, растат ДЕКЕМВРИйските деца! (Тема 3)

При мен не беше свекърва, а свекър. С първото дете се чувствах много самотна и неподкрепена. Мъжът ми слушаше баща си и предпочете да стои при него отккото с нас. Това наистина е труден период за мъжа и жената. Баща му постоянно го настройване против мен, а той го слушаше, защото му беше удобно. Свекърът постоянно му говореше, че затова ми давали майченство и не било нужно да ми помага. Помагаше ми само за къпането за 5 минути на ден.  Аз бях толкова отдадена на детето, че се отдаличихме, не говорехме достатъчно. И така реших да си тръгна с дете на година и един месец. Отидох при майка и татко. Още живея при тях. Помагат ми много и не си натрапват мнението. Оставят ме да отговарям сама за децата си. Все пак съм на 40 години. Като се върна назад осъзнавам, че съм можела да положа повече усилия да се сближим отново, но не съм искала и съм си тръгнала.

Блу, при някои семейства децата ги сплотяват , а при други отдалечават.
Една жена винаги може да се опита да се сближи с мъжа си, стига да го иска.
 
Аз съм от тези, които се отдават изцяло на децата. Но понякога е нужна и подкрепа, опора, нежност и блага дума.

Всичко се оправя с желание и говорене, много говорене с нежност и разбиране.

Аз си искам семейството, момичета. Много ще ми е мъчно, ако заради майка му реши да си тръгне. И една вечер, като се скарахме, беше готов да си тръгне. Обидих го много, като му казах, че детето без мен не отива никъде и че не му вярвам. Защото слуша майка си и не ме подкрепя и не може да я постави на мястото й, а именно на баба. Това в контекста да я води сам при баба й, за да не общувам с нея. Уж се поосъзна, но да видим. Той много обича малката и го жегнах, като го попитах какво да й обясня като порасне, къде е баща й и защо ни е оставил. Историята ни е дълга, но накратко 10 г се борим за дете и минахме през много тежки моменти. Малката не е биологична дъщеря на ММ, но и за двамата това няма значение. Аз можех да избера дали да продължим, когато разбрахме, че той не може да има деца и избрах него и семейството ни. Борихме се бебето да дойде, минахме през инвитро заради мой проблем, който открихме преди година и половина. И затова излизам извън кожата си, когато се води по акъла на майка си. Тя, разбира се, не знае за неговия проблем. Избрахме да си остане само между нас. И майка ми не знае. За нас не е от значение кръвната връзка. А малката е страхотна.

Чета ви, но все по-рядко намирам време да се включа.

Захванали сте доста дълбока тема. За мен именно децата са проверка на връзката. В началото е толкова трудно, изнервящо и уморително, че хората са склонни да казват и правят неща под влиянието на стреса и умората. Истината е, че децата имат нужда от здрава семейна среда, за да разстат спокойни и щастливи. Освен това сега са малки, но ще растат, ще имат нужда все по-малко от нас, накрая и ще отлетят, а Мама и Татко ще останат заедно сами с кофти отношения.

Майка ми не се намесва с решенията ми за отглеждането на детето. На няколко пъти си е позволявала да сравнява моя метод с нейния преди години, но сама се убеди, че децата са различни и това, че нещо работи при едно дете не означава, че ще работи при друго. Ако беше така още в родилното щяхме да получаваме "Ръководство за употреба". Свекърва ми е далече и също не се меси. Не казва нищо нито на мен, нито на ММ. Сама е казвала, че сега времената са други и че ние знаем най-добре кое е добре за детето. Все още не съм я оставяла на никого, освен на баща й за няколко часа. Имам му пълно доверие, нооо аз съм човек, който обича да държи нешата под контрол и в свои ръце. Може би ще мине време докато започна да я оставям на майка ми за час-два-три. Засега нямам необходимост. На моменти прегрявам, но тогава просто ММ се занимава с нея, а аз "изключвам".

Относно захранването, аз не мисля изобщо да давам чист картоф. Ще го въведа в последствие с нещо вече въведено, което се харесва. Плюс това пасиран става с ужасна консистенция - като лепило. Аз знам, че картоф се мачка.

Сънят и при нас е мираж някои нощи. На дневния пък не мога да му хвана спатиите. Кроих, смятах интервали и дремки, променях дължина на дремките - ми..все тая. Нощният сън поне при нас не се влияе от това дали днес е спала 2, 3 или 4 часа, дали е спала разпокъсано и т.н. Засега следя сигналите за сън, старая се да не я преуморявам и толкова.

Самостоятелно заспиване така и не постигнах, въпреки че преди да започне да я люшка регресията опитах всевъзможни методи за заспиване в кошарата - Не и не. След шестседмични опити резултатът беше като в началото - приспиване по над 15 минути с рев до небесата. Реших, че не желая да мъча и нея, и себе си. В крайна сметка нищо не е на всяка цена, а и това ще мине. За мен е важно да е спокойна и да спи.

Ох, Блу, много е гадно това.
Ние нали си имаме и едно голямо бебе, та минахме през този период вече с първия.
Не че все още не се караме заради майка му.
Караме се и то защото нашата баба си прави, каквото си иска.
Изприщи ми се езика за тези близо 2 години да казвам как си гледам детето и какъв режим има. И че ако иска да го вижда и тя и да остава при нея, то ще се съобразява с това, което казвам.
Е, нашата само слуша, вика "ама да бе, то и аз така правя" и после си прави нейното.
И като кажа на мъжа ми, че е така и той почва "ти какво искаш, тя гледа да ни помага, прави, каквото ѝ кажеш, ти искаш да не си вижда внуците ли..."
Казвам му, че искам да си ги вижда, но да се съобразява какво ѝ казвам.
И той не вярваше, че нашата си прави, каквото си знае.
Преди седмица беше у нас и я оставих да приспива големия, че мъжът ми излиза вечерта.
И тя обаче не съобразява, че имам камерав в спалнята и я виждам какво прави.
Легнала си нашата, рови си из телефона, детето седнало до нея и гледа в телефона ѝ, а часът е 20,30.
Снимах камерата и пратих на мъжа ми да види колко много слуша майка му какво ѝ се казва.
И той полудя естествено. Казах му, че не мога да повярвам колко нерви съм похабила досега, за да види най-накрая с очите си, че майка му си прави вятър между ушите като ѝ говоря.
И като влязох в спалнята ѝ я попитах така ли приспива детето с телефон и тя ми вика - ами то е още 20,30ч.
А то детето в толкова заспива, ама според нея е ранен тоя час и затова си прави нови режими жената. Че после аз се чудя как да се оправям и защо това дете не иска са заспива до 22ч като се прибере от тях.
Много още имам какво да говоря, но ако мъжът сам не разбере, че си губи семейството заради маминка, то няма смисъл.
Племенникът на свекърва ми и той се раздели с жена си. И според родата, той си имал друга. А жена му каза, че много се били мешали в семейството свекърва и зълва и неизбежно се стигнало до края.
Явно си им е семейна черта.

А има още будали , които се женят (Фейри не говоря за баща ти)😑При мен разликата между представата за семеен живот и реалността се оказа доста голяма ,а с детето нещата станаха още по зле.Отношенията тотално се скапаха.Редовната приказка на ММ е "Ами не е лесно да си майка"в случаите когато се оплача че съм изморена 😑

Това е защото си мислят, че ние сме длъжни да си гледаме децата, а не е така, майката и бащата имат еднакви отговорности, трябва  да си помагат, за да живеят в хармония.

Това “Лесно майка не се става” като го чуя и 😡😡😡 Като ми го каже някой и си го получава от моя страна. На мен точно ще ми обесняват как се ставало майка…. Какво да ви кажа, моля се да не ми се промени мисленето като порасне сина ми, да не изкукуригам нещо и да стана такава свекърва! Моята примерно през цялата бременност натякваше колко хубаво било да се ражда нормално и като разбрахме за проблема на детето ни и че трябва да се роди секцио, тя ми вика И сега какво ще трябва да раждаш секцио… Аз не знам къде се намирам, защото са ми казали, че бебето ми ще го оперират на 10 дни, тя ми говори как съм щяла да раждам. Е тва ли беше най-важното?…. И още безброй безобразни коментари. Ама аз не си мълча никога! Просто са супер нетактични

За АМ става въпрос, нали?
Намали си дневните хранения откакто дежуря по цели нощи. Преди едва изкарваше по два часа през деня, а вечерта един път, най-много два. Сега яде през 3, даже 3:30, а през нощта на два. Той се обръща откакто направи три месеца, така че не е от това при нас.

Мда, тоя израз го и аз чувам по-честичко, отколкото ми се иска.  Ние с ММ се разбрахме всеки да се разправя с неговите си роднини и да не се коментират начините ни за отглеждане на детето пред другия. Това го решихме след като се скарахме в стил-твоята майка-моята майка и така е доста по-спокойно.

Дишайте дълбоко и ооооммммм.... В момента преуморени, отношенията много бързо могат да се влошат и в семейството и между роднините. Не вземайте прибързани решения.


Децата бързо растат. И наистина те ще поемат по пътя си, а ние оставаме с половинките.

Факт, и аз съм пример за това. Имам късмета ММ да работи от вкъщи почти всеки ден (без голямо натоварване) и не мога да се оплача от липса на помощ. Въпреки това, или точно заради това, си го изкарвам на него. Ядосвала съм се, ако детето трябва да яде и хоп, се окаже, че не е измил добре шишетата и трябва да чакаме наново стерилизатора, докато реве. Или като ми хлопне някоя врата и събуди с 300 зора приспаното преди малко бебе... и наново половин-един час дондуркане. Мързи го да я вдига за оригване и докато тя не се закашля, не се сеща. Страх го е да я измие на чешмата при смяна на памперс и т.н. Просто има неща, които заради хормоните на майчинството, гледам да правя максимално старателно, а при него не е точно така... малко по-айляшката го кара, като типичния мъж, а мен това често ме вбесява, защото накрая трябва пак много от нещата да направя или довърша аз. Наясно съм, че много жени не могат и на толкова да разчитат. Но това ми е било последната мисъл в моментите, когато съм го гледала как хапва по 20 минути, а аз за 2 на крак... или като си гледа необезпокоявано ютуб, докато аз вадя сополи, режа нокти, разнасям и пр.

Тъй като не можеше да разбере защо съм му все така изнервена, един ден реших да го поставя в ситуация на разменени роли. Беше ми много трудно да я поверя почти изцяло на него, но стиснах зъби. Той хранеше, аз миех шишетата, той я оригваше (трябваше аз да подсказвам кога), аз прострях прането, той приспиваше, аз ходих до магазина. Успях да се изкъпя доволно без да бързам за никъде, да се нахраня спокойно и се видях с много свободно време и свободни ръце. А той... още на 2рия час почна да ми мърмори, наговори ми един куп щуротии и в крайна сметка вечерта грохнал заспа рано. Така последното, най-трудното приспиване, пак го поех пак, но нямах нищо против, че ми беше залипсвала. На следващия ден, на свежа глава, си даде равносметка, че дори един цял ден не може да издържи на моето темпо и да разбира моята раздразнителност. Оттогава гледа да помага дори повече, но пак се караме от време на време.

Айде тогава и аз да кажа за моята свекърва, със сигурност не ми се натрпва...При нас пък е точно обратното. Нашите страшно много ни помагат, взимат децата, гледат ги, когато се налага, дори мама идваше да спи по някой друг ден у нас в началото докато се окопитим и им имаме страшно доверие, както и те се съобразяват с нашите методи на отглеждане. Така това до тук добре, даже чудесно, но идва другия проблем. Свекърва ми живее на 10мин от нас, виждала е детето 3 пъти (погачата, кръщенето и великден). Какво да му гледала, като било бебе и нищо не правело. Баткото от своя страна в понеделник става на 5. Последно време в редките моменти в които го вижда само намира за какво да му се скара и то в 98% от случаите няма вина детето или нищо не е станало. Последния път се скараха за едно лего, защото той искаше да го строи по друг начин, тя му каза "не така не е правилно, ще ме слушаш".  Яд ме е за децата, супер привързани са към нашите, а нея не я познават, тя не ги познава, не знае нищо за тях... Някой ден ще питат защо само едната баба, аз какво д аим кажа - другата я мързи.
Хаха ето "смешка". Един път когато беше у нас баткото отива и я пита "бабо, а ти защо все спиш" - "ми спи ми се". Тя буквално ако не спи -пуши, ако не пуши- е в тоалетната. Мен супер много ме изнервят такива неща. Нищо да не правиш. Не ми е зор да ми помага, има кой, ма поне да прояви някакъв интерес бе... като идва в нас пак...един път ме вижда че съм се заринала със сто неща и я чаках да стане, за да пусна прахосмукачка, за да не и шумя ест. Тя става и детето я попита нещо и тя му отговори е сега мама като ми направи едно кафенце и изпуша една цигара... Слава богу мъжа ми хич не се вълнува и може и без нея. Той цял живот е бил предимно без нея де, гледали са го бабаму и дядо му, след това заминава в чужбина да учи. Но за мен това не са ок отношения. По друг начин си представям семейството...

Румяна, баща ми беше будала като се разведе. От тогава много сол изяде. Аз не харесвам жена му, но те са щастливи и са като малки деца - карат колела, ходят по планини и концерти, мислят смешни танци и изненади. Много са готини. Иска ми се и аз да съм като тях на 50+.
Моята свекърва се съобразява, а и мъжът ми не я слуша. Обсъдим ли нещо, вземем ли решение и е това. Но други проблеми имаме. Така че ако не е едното ще е другото.
Али, за някои жени е много лесно да станат майки. Даже по-лесно от това няма. После не е лесно. Моята майка сега акъл бол има за даване, но всичките ѝ деца са отгледани от някой друг. Свекърите ми казват нещо много вярно "ако от къщата не излиза пушек, значи вътре няма огън". Караници винаги има, въпросът е какво ще се случи накрая. Аз харесвам мъжа си, но той много се промени, искам си моя мъж.
Дее, добавих някакви неща в предишния ми коментар, но ми отне много време и вие писахме много и сигурно не си видяла. Аз и този коментар го започнах вчера към 19 😒

И аз си представям семейството във взаимопомощ. Както аз съм помагала на ММ да си ремонтира колата, така и той да ми помага вкъщи. Да, ама не съвсем. И сега, като му паднаха повече ангажименти на плещите, защото аз нямам време, му натежа. А аз няма как да оставя детето, а и не искам. Точно пък на майка му. Искахме да я научим да я приспива тя. Заведохме я една събота, детето се наяде, дадох й я и обясних да я гушка, да се успокои и да я приспи. Тя щяла първо да й се радва, пък после. И вместо да я успокои, я преумори. Малката рева 20 мин, за да заспи за 30, после още 20 за нови 30 сън. И после ми вади теории, че защото не я познавала. Абе...думи нямам. Сега, като разбра, че малката реве в кошарата през деня, се изцепи - Ми що я оставяш да спи там. А предната седмица, ме убеждаваше, че се е изкривила от спане в мен. Вече ми е смешно, честно

Лягам изтощена и се будя уморена,вчера от мъкнене на количката по стълбите докато излезем и се приберем и краката и ръцете ме болят.Поне тук да се оплача ,че на друг не мога,то и аз избягвам да го правя ,но ми идва в повече.Засега купуваме готови пюрета ,обаче се замислям дали да не започна да правя когато вкарам повече неща и месо най вече.Предполагам че ще ги правя вечер когато бебето заспи,друго свободно време и без това нямам.

Сутрин правя пюретата, като слагам Митко на столчето да ме гледа и аз него. Имам чувството , че  когато правя неговото ядене разбира  и се радва.