Прегръщам те, мила.
Думите не стигат в такъв момент. Не знам, защо се случва така. Искам просто да изкрещя "СТИГА!" и всичко да се оправи.
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 20:33 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2006, 18:15 ч.
Замръзнала бременност?
Безкрайно мъчно ми стана като прочетох какво се случва с теб. Мога само да те посъветвам да потърсиш мнението на още един лекар. Няма да ти е излишно да чуеш допълнително компетентно мнение. Не искам да ти давам празни надежди, но на твое място бих се консултирала поне с още един доктор. Не са един или два случаите в които един лекар настоява за кюртаж, а друг казва, че всичко е наред и в крайна сметка се ражда бебче. УСПЕХ МИЛА, тук повечето сме минали по този път /аз два пъти/, разбираме болката в сърцето ти и искрено ти съчувстваме. 
Благодаря ви момичета за подкрепата. Тъкмо се върнах от прегледа - гледа ме цялата лекарска гилдия на клиниката. Даже откриха второ жълто тяло в първото плодно сакче - еднояични близнаци? Второто така си и остана празно. Но и двете продължават да растат и отговарят на осмата ми седмица и третия ден. Но за нещастие нито намек от ембриончета и сърдечната им дейност. И нямало смисъл да се чака повече, само се удължава агонията...
В понеделник ме викат да ми правят абразиото. Чувствам се като убийца - имам всички симптоми на бременна, гади ми се, яде ми се кисело и са ми наедрели гърдите. А аз трябва да отида и да им разреша да "изчистят" моите бебоци. Аз все още ги възприемам така.
Сякаш са ми изтръгнали душата...
В понеделник ме викат да ми правят абразиото. Чувствам се като убийца - имам всички симптоми на бременна, гади ми се, яде ми се кисело и са ми наедрели гърдите. А аз трябва да отида и да им разреша да "изчистят" моите бебоци. Аз все още ги възприемам така.
Сякаш са ми изтръгнали душата...
Съжалявам, миличка.... Прегръщам те!
Наистина ли няма никакъв шанс? Опитай още веднъж да те погледне и някой друг преди тази процедура 
Много съжалявам за това което ти се случва, но задължително иди на още едно място да те прегледат !
Преди месец бях бременна в 12 г.с., но за съжаление бремеността просто беше спряла да се развива и плода беше умрял. Независимо , че док беше 100 % сигурен, отидох да ме прегледат на още 2 места преди да се реша на абразио.
Е, уви, всички бяха категорични, че абразиото се налага и е спешно, защото оттам нататък опасността е за майката .
Казват, че така Природата отхвърля ембриони с проблеми, несъвместими с живота. Опитай се да приемеш ситуацията и да продължиш напред. Поплачи си, нека мъката се излее от теб, не я задържай. Имаш нашето рамо
Кураж, мила, следващия път ще е наред !
Преди месец бях бременна в 12 г.с., но за съжаление бремеността просто беше спряла да се развива и плода беше умрял. Независимо , че док беше 100 % сигурен, отидох да ме прегледат на още 2 места преди да се реша на абразио.
Е, уви, всички бяха категорични, че абразиото се налага и е спешно, защото оттам нататък опасността е за майката .
Казват, че така Природата отхвърля ембриони с проблеми, несъвместими с живота. Опитай се да приемеш ситуацията и да продължиш напред. Поплачи си, нека мъката се излее от теб, не я задържай. Имаш нашето рамо
Кураж, мила, следващия път ще е наред !
Вече не знам нищо!!! Не знам какво да мисля, какво да правя и как да преживея тези няколко дни.
Днес заминах за абразиото, почти като за погребение. Изскача моята лекарка насреща и ми заявява, че ЧХГто в петък е било високо, като за нормална бременност - 82, а аз тогава не го дочаках, щото и без другото вече трудно възприемам какво става с мен.
Та ме вкараха пак на преглед и ми пуснаха пак ЧХГ. И пак ме гледаха четерима наведнъж, въртяхя и го сукаха, та на едната й се виждаше нещо като зародиш, но пак не се чуваше сърдечна дейност. И за тези 2 дни са пораснали и плодните сакчета и това, което е в тях. Защото така и не се разбра, зародиш ли е или само жълтото мехурче. Не се решиха да ми правят абразиото, въпреки че ЧХГто беше паднало от петък - 54. Но решиха да изчакаме до петък, тогава пак да дойда като за абразиото, а там ще видим. Имало минималин шанс.
Имам чувство, че ще се пръсна от нерви - за една седмица на два пъти ми обръщат живота с краката нагоре. Не знам какво чакам - хем ми казват че е късно да се образува ембрионче и да има сърдечна дейност, хем имало мъничек шанс да оживее моето чудо, а в същото време в петък да се явя гладна и жадна един час преди манипулацията.
Май трябва да включат към инвитрото и консултации с психолог.
Днес заминах за абразиото, почти като за погребение. Изскача моята лекарка насреща и ми заявява, че ЧХГто в петък е било високо, като за нормална бременност - 82, а аз тогава не го дочаках, щото и без другото вече трудно възприемам какво става с мен.
Та ме вкараха пак на преглед и ми пуснаха пак ЧХГ. И пак ме гледаха четерима наведнъж, въртяхя и го сукаха, та на едната й се виждаше нещо като зародиш, но пак не се чуваше сърдечна дейност. И за тези 2 дни са пораснали и плодните сакчета и това, което е в тях. Защото така и не се разбра, зародиш ли е или само жълтото мехурче. Не се решиха да ми правят абразиото, въпреки че ЧХГто беше паднало от петък - 54. Но решиха да изчакаме до петък, тогава пак да дойда като за абразиото, а там ще видим. Имало минималин шанс.
Имам чувство, че ще се пръсна от нерви - за една седмица на два пъти ми обръщат живота с краката нагоре. Не знам какво чакам - хем ми казват че е късно да се образува ембрионче и да има сърдечна дейност, хем имало мъничек шанс да оживее моето чудо, а в същото време в петък да се явя гладна и жадна един час преди манипулацията.
Май трябва да включат към инвитрото и консултации с психолог.