Отговори
# 255
  • Мнения: 22 280
За мен от края на 80-те , целите 90-те и някъде до  първите 4-5 годиин на новото десетилетие имаше хубави филми. Едно сравнение - Властелинът бе с класи над недоразумението Хобит.
Също така имаше филми  като Поверително и Лично, Студена Планина, Маверик и Теория на конспирацията, Разкриване, Гладиатор, Вътрешен човек и ред други. Дори Батман се завръща  и Златното око за мен си остават класика, нищо че са от началото на 90-те години.
За Смело сърце съм съгласен.
Сега някак нямам емоция прекалено джендър и ЛГБТ са повечето филми. Ако не вкарат цветнокаж, гей или силна жена - не е филм
Другият вариант - спецефекти. Да, кефел съм се максимално на филми като Терминатор 2 Страшният съд, Джурасик Парк, Титаник, Матрицата, Пришълецът, но в тях имаше сюжет Сега блъскат ефекти без никакъв смисъл и дават как супергерои рушат небостъргачи

ето какви филми имаше някога
2004 г. - "Момиче за милиони"
2003 г. - "Властелинът на пръстените: Завръщането на
краля"
2002 г. - "Чикаго"
2001 г. - "Красив ум"
2000 г. - "Гладиатор"
1997 г. - "Титаник"
1996 г. - "Английски пациент"
1995 г. - "Смело сърце"
1993 г. - "Списъкът на Шиндлер"
1992 г. - "Непростимо"
1991 г. - "Мълчанието на агнетата"
1990 г. - "Танцуващият с вълци"

А какво ни предлагат сега? Беднякът милионер, 12 години робство и Барби

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 14:36 от Лорд Сняг

# 256
  • Мнения: 1 332
Тази година почти нищо не съм гледала, освен манията по Барби и Опенхаймер. И двата филма нито чак толкова ми харесаха, колкото феновете им твърдяха, нито пък бяха зле, както екстра хейтърите биха искали да вярваме. Особено Барби беше такъв surface level феминизъм, че е направо смешно как някои екстра консерви се държат все едно е предизвикал терористични актове срещу мъжете. Grinning

Но пък харесвам много от актьорите въвлечени в двата филма, така че се радвам за успехите им.

# 257
  • София
  • Мнения: 1 128
Много съм съгласна с Лорда, мислех си даже, дали нещо не остарявам, че толкова да не ми допадат филмите от последните айде 5 - 10 години ... Но той си го каза, задължителната политкоректност отне много от дълбочината на филмите, а спецефектите стават кой от кой по - безумен, съответно и сценария отива на кино... Мегазвяр 2 беше голям смях например ... а да кажем има някакъв потенциал, ама като го гарнираха с тъпа история и отиде.
Със свито сърце отидох на втората част на Аватар..., добре, че все пак реших да загърбя историята и да се насладя на синия свят ...
Опенхаймер можеше да бъде по свит откъм време. Имаше и леко абсурдна сцена, не на място .., но пък Дауни Джуниър ми хареса как играе, да.

# 258
  • София
  • Мнения: 12 233
..............
Сега някак нямам емоция прекалено джендър и ЛГБТ са повечето филми. Ако не вкарат цветнокаж, гей или силна жена - не е филм
.........

ето какви филми имаше някога
Скрит текст:
2004 г. - "Момиче за милиони"
2003 г. - "Властелинът на пръстените: Завръщането на
краля"
2002 г. - "Чикаго"
2001 г. - "Красив ум"
2000 г. - "Гладиатор"
1997 г. - "Титаник"
1996 г. - "Английски пациент"
1995 г. - "Смело сърце"
1993 г. - "Списъкът на Шиндлер"
1992 г. - "Непростимо"
1991 г. - "Мълчанието на агнетата"
1990 г. - "Танцуващият с вълци"

А какво ни предлагат сега? Беднякът милионер, 12 години робство и Барби
Точно заради  написаното по- горе  гледам много избирателно, може би затова и пропускам някои филми, ама не мога да се насилвам, а тези които са политкоректни направо ги отхвърлям категорично, няма нищо стойностно в тях.
Посочените филми, а има и още, от скритите са прекрасни, вече няма  такова добро кино.

# 259
  • Мнения: 22 280
аз да добаяв - с интерес гледам напоследък европейско кино и има къде по-стойностни филми от тези които печелят оскарите - напоследък завъртяха Човекът с хиляда лица, Последният диамант и пр.
Препоръчвам и да се гледа старата трилогия - Три цвята Синьо, Три цвята-Бяло, три цвята - червено - особено първите два филма.
Освен това по Moviestar пускат доста  филми от близкото минало, които не са въртяни по хиляда пъти, обаче са качествени.

Трудно се правят добри филми като Хатфийлд и Маккой или Непреклонните (добри даже за уестърни, с мнопластовост в образите). Режисьорът трябва да е много известен и богат, за да не се огъва пред продуцентите; много смел, за да не вкарва политкоректност; * а бойкотите на сценаристите, които не получават пари колкото режисьорите влошават ситуацията - напоследък се правят адаптации на комикси; римейкове на стари касоразбивачи (нов Терминатор, нов Роки, нов Луд Макс, нови Междузвездни войни); или просто се правят сериали където всеки епизод си има отделен режисьор и сценарист. Те не пипат кастинга който е набран, а само създават сценария на епизода и заснемат сцените.

* точно това е причината поради която големи имена като Дж. Камерън, Ст.Спилбърг, К.Тарантино могат да си позволят голямо кино, а не гледаме да речем какво е режисирала Оливия Уайлд. (Зубрачките)

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 14:46 от Лорд Сняг

# 260
  • Мнения: 95
През 1998г.Оскар за най -добър филм според мен трябваше да вземе Колкото толкова,но Титаник го победи.А почти не се говори за Полет над кукувиче гнездо, който когато го даваха в България преди много години, направо ни отвя.А сюжетът е много актуален и днес.

# 261
  • Мнения: 14 223
И "Колкото толкова",и "Полет над кукувиче гнездо" са психарски (измислени) истории в лошият смисъл на жаргонната дума,които днес не понасям.
Нямам нищо против Оскар-а за "Титаник"...

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 15:25 от deaf

# 262
  • Мнения: 13 427
Филми като "Титаник" са причината, поради която са измислени и просъществували "Оскарите". Намирам за изключително потискащ факта, че последната победа на комерсиален филм е преди повече от 20 години с "Властелинът на пръстените".
Този разлом между популярен вкус и награди има изключително лош ефект както върху гледаемостта и легитимността на наградите, така и върху цялостното ниво на филмовата продукция. Някъде в пресечната точка между зрителски и критически консенсус е наистина доброто кино.
"Колкото-толкова" е приличен филм, но толкова. "Полет над кукувиче гнездо" е както литературна, така и кинематографична класика, просто извън специализираните кръгове рядко се говори за неща отпреди 50 години, такъв е темпът на живота ни.

# 263
  • Мнения: 14 223
Чакайте малко... Всяка награда/конкурс няма влияние върху реалността. Един пример. На великолепната Нургюлова и дадоха пето място (!) в конкурса "Спортист на годината". Е и,какво от това? Тя си остава шампион в шахмата. И е важно какво е постигнала в шаха,а не някаква си награда от конкурс. Това важи и за филмите и изкуството.
Оскарите са просто за забавление. Така трябва да се възприемат.

# 264
  • Мнения: 13 427
Actually, not.
Така да го наречем - те са "годишният преглед" на огромен бизнес сектор.
Много харесвам Нургюл Салимова (на която даже името не сте запомнили), но да сравняваме Оскарите с някакво корумпирано конкурсче в малка България, чийто цялостен БВП не е много по-висок от годишните обороти на киноиндустрията... нали Simple Smile

# 265
  • Мнения: 22 280
Титаник е прекрасна любовна история, с множество киноефекти - незабравима за мен и до днес. но да, Полет над кукувиче гнездо остава недооценен. Изобщо не става дума за психарска история, а за дистопия. Вижда се ясно, че когато създадеш едно мини-общество веднага се появява някой който взима властта и разделя порциона. Вижда се, че всички аутсайдери влизат в Клиниката доброволно - без Макмърфи, който е затвоник.

Подобни книги има например и от Жул Верн - 2 години ваканция, за деца на остров; Повелителят на мухите и пр. В центъра не е психиатрията а какво общество ще създадеш когато си в изолация. Има и една хубава книга Глад - малко ужас, малко мистерия но концепцията оттново е, че в трудни моменти първо отпадат слабите, после децата и жените и пр.

Също така имаше и още една книга - чието име не помня - като създадеш "демократична система" с гласуване как се разпределят ресурсите. Ако жените са по-малко от мъжете черните имат ли право на глас, жените имат ли право да избират с кого да са, годежите зачитат ли се, мъжете с пушки равен глас или имат мъжете пушки и какво правим ако мнозинството вземе решение на някой да му отнеме жената и да я присъди на друг.

Колкото-толкова и приличен филм не е даже, а е една голяма простотия. Но не това е драмата. Драмата е в това, което е казала и Параход - последните "касоразбивачи" спечелили Оскар са Властелинът и Чикаго, днес се налага вече вкус, при който има голямо разминаване между това което харесва масовия зрител и това което харесва платената критика на Холивуд.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 16:19 от Лорд Сняг

# 266
  • Мнения: 13 427
но да, Полет над кукувиче гнездо остава недооценен.
Ма какви глупости се говорят тук? Недооценен? Joy

"Полет над кукувиче гнездо" е един от малкото носители на BIG 5 (най-добър филм, режисура, сценарий, главна мъжка и женска роля).
Всъщност това постижение имат само 3 (ТРИ) филма в почти 100-годишната история на "Оскарите".
Отделно е еднозначно признат от критика и публика.

# 267
  • Мнения: 22 280
Недооценен  е в България. Тук този филм почти не е пускан, най-много 1-2 пъти да са го въртели за последните 30 години, инак в САЩ е оценен
За сметка на това на всяка Коледа ни пускат Сам вкъщи, който отдавна изтъпя-
Критиката изобщо не я слагам в сметките - например днешната критика харесва най-безумни филми. За мен единственият атестат е публиката.

# 268
  • Мнения: 14 223
Имаме големи разминавания с Лорда в спомените си за "Полет над кукувиче гнездо". Накратко,този филм е в смисъл "Как нормален човек да го изкараме луд?" Подобно на комунистическият режим в СССР,който е затварял дисиденти в психиатрични клиники...

# 269
  • Мнения: 22 280
Съжалявам, че така си го схванал. Не, основният смисъл е не как човек да изиграе луд, а какво става когато създадеш едно миниобщество, изолирано от обществото. Веднага се създава властова пирамида. Самият Макмърфи - без значение дали е тарикат - е символ на бунтарството. В крайна сметка той има избор да бъде послушен и да си кюта мирно и тихо, но избира да се бунтува и да поведе другите. Това е централната тема, накрая всъщност всички други се отказват да стоят в психодиспансера, без Макмърфи, които умира

Темата е много сходна с Повелителят на мухите,където няма затворници, а деца, които живеят в изолация.

Както и да е - накратко не смятам, че Оскарите ще си върнат прежната слава, освен ако Холивуд не се промени радикално.

Общи условия

Активация на акаунт