Любов и насилие?

Физически не е докосвано, психически определено да. В някакъв момент, ако не бащата, то ти ще почнеш да го шамариш. Не си сигурна в мъжа си, той те тормози, и понеже не можеш да си го изкараш на него, ще си го изкарваш на детето, с вербален и физически тормоз. Това не е любов. Съвети са ти дадени, не ми звучи като да ги послушаш. Горкото дете. Жал ми е за него.

Аз ако познавам хора, където има насилие и има дете - се обаждам на социалните.
Голяма жена напълно доброволно подлага себе си на насилие и не вижда проблем детето и да гледа насилие.
Не ме интересува дали за някой това е уж жестоко.
Била съм тормозена като дете и тогава съм си решила проблема.
Тук говорим за голяма жена.

Любовта и насилието са несъвместими.
Там ,където има любов,не може да има насилие.
Мъж който обича една жена се старае тя да се чувства щастлива,защитена и сигурна до него и никога няма да и посегне.

Този твоя е типичен насилник.
И не разбирам как можеш да живееш и да спиш с някой,който те псува,рита и удря.Къде ти е достойнството?Къде ти е себеуважението?Защо му позволяваш да се държи с теб като с боклук?


 Ако имаш чувство за самосъхранение  ще си събереш багажа,ще си вземеш детето и ще идеш при родителите си.
Преди да станеш поредната жертва влязла в криминалната хроника.

Ако не заради себе си, заради детето.
За едно дете е вредно и опасно да живее в такава среда.Това се отразява зле на психиката му и после ще има поведенчески проблеми.

Не е срамно да си тръгнеш и да разкажеш за проблемите на родителите си.

Срамно е да останеш и да търпиш.

Не е възможно хем да обичаш, хем да биеш.
Няма такава комбинация. Тя не съществува.
Ти обичаш детето си. Ще го посиниш ли? Не. Защото теб ще те заболи сто пъти повече.

Първо ще те посини тук там, после ще те нацелува. С времето ще продължи да ти оставя подписи, но все по - рядко ще те целува между тях, докато накрая ще остане само боя.

Много те моля, вземи си детето и се махни! Спаси малкото човече от това!

Не виждам смисъл да се пише, авторката изчезна. Но се замислих може ли да се помогне реално и защо жертвите стоят?
Онзи ден си чакам на светофара и в колата пред мен, мъж и жена. Видимо нещо спорят, ръкомахат.. и онзи като й заби един, жената се блъсна в прозореца на колата.. И? Какво може да се направи? Аз как да й помогна на тази жена? Само един свидетел на грозна сцена.. и после си помислих.. тя защо не слезе от колата? Защо не избяга?
 Струва ми се невъзможно да се помогне, ако жертвата не се осъзнае и сама не избяга.

Жертвите са манипулирани и вярват, че го заслужават. Така са впримчени като мушица в паяжина.

Мая, много е сложно, тормозената жена няма здрав разум и не може да прецени ситуацията обективно и адекватно. Може би затова тези нетормозените жени не разбират защо жертвите на насилие стоят и не си тръгват.
Насилниците не причиняват насилие е така, от нищото, стоят си и ти забиват един тупаник. Обикновено е свързано с нещо, спор, проблем и т.н. Нещата ескалират, той посяга на жената, тя е шокирана до такава степен, че не може да реагира и да повярва, че се случва. Междувременно насилникът вече дълбоко съжалява и се извинява, но заедно с извиненията се промъква и - ако ти не ме беше предизвикала, нямаше да се случи.
И понеже през повечето време той е наистина мил и нормален, жената си казва - ми да, прав е, аз съм виновна. Ето, той е добър човек, грижи се за мен, за децата, даже и съжалява, че е избухнал, ама аз тъпата патка много лошо го предизвиках, ще трябва да внимавам повече.
Класическата схема в отношенията насилник-жертва е описана в десетки книги по психология - жертвата вярва и е убедена, че тя е предизвикала такова отношение и тя е предизвикала добрия човек да причини насилие. Насилникът вярва същото - аз съм чудесен, ама видя ли какво направи, ти ме предизвика. Заедно с това жертвата на подсъзнателно ниво поради някакви далечни причини от развитието ѝ като личност, вярва, че тя не заслужава друго. Като към това се добави видното в обществото нетолерантно поведение към жертвите - ето и от тази тема се вижда, че масовата реакция е ти си тъпа патка и щом си такава, стой си при тоя и нека те бие, пък някой ден и ще те убие - тоест, и страничните наблюдатели вярват, че жертвата е виновна. И ако нямаш някой много наистина близък, на когото да се довериш, положението става почти безнадеждно. Затова е добре да се работи с терапевт. Който без да съди жертвата, да успее да ѝ покаже, че няма нейно действие или думи, които да оправдават насилието над нея и няма нещо, което да оправдава търпенето на насилие.

Един голям проблем е, че жертвите не се доверяват. Дълго време мълчат и крият, от срам и страх. Когато се доверят, не чуват какво им се говори, продължават да вярват на насилника, защото вече е минало много време и той ги е обработил. Как да помогнеш на такава жертва?! Колко от тях стигат до терапевт и могат да си го позволят финансово? Трагична е ситуацията. Ето, и тук. Това момиче поне още отначало се поосъзнало, но пак ни приема, ни предава.

Може би проблемът е във възпитанието.

Момичетата трябва да се възпитават в себеуважение.
Трябва да им се обяснява,че абсолютно никой няма право да им посяга.Каквото и да са направили.
,,Бях ядосан,, ,,ти ме предизвика,, не са оправдания.
Един зрял човек би трябвало да може да си контролира емоциите.
И мен днес много ме ядоса съседката,ама не съм я ударила.
И детето ме ядосва-не съм го удряла никога.

Мда, за това винаги съм била против да се успокояват малките момиченца с "той те удари, защото те харесва"...

Назад в коментарите неслучайно помолих дамата да си представи ситуацията все едно някой страничн човек идва и ѝ го казва. Това е психологически трик, с който подобни (уви) табута и "срамни" теми могат да се изкарат на повърхността на съзнанието. Все пак това не е тя, а случайна жена на улицата и това изобщо не е нейния мъж, а съвсем обикновен друг човечец. Може да разсъждава спокойно и без угризения над техния казус, защото не е нейния, с който тя няма проблем.

И някои от дамите споделиха, че говорят от опит, тъй че изобщо не съм съгласна с това "На вас пред клавиатурите ви е лесно и нищо не разбирате". И уви, горчивия болезнен опит казва това - единственото спасение е като махането на лепенка - рязко и като махане на мъдрец - веднъж и завинаги.

Да, тежко е. Да, често не можеш да си го представиш даже! Защото то всъщност не е толкова зле. Той само понякога е така (или ТЯ! защото тормоза над мъжете е още по-голямо табу), принципно е много добър. Съвсем се търпи, по-добре, от колкото тепърва да започвам отново. Абе... защо ми е да нося къса пола или потник. С ленени дрехи през лятото е прохладно и не се виждат синините, че ми свършиха оправданията къде съм се ударила вкъщи... И само и единствно, когато направиш крачката, когато поемеш дълбоко въздух без страх и без измислени оправдания, разбираш какъв кошмар е бил животът ти до този момент. И ще можеш да се смееш над себе си, че дори ти е минало през ума! да живееш така завинаги.

За мен хората, които прибягват до физическо и психическо насилие са жалки, чувстват се безсилни и комплексирани по ред причини (чието откриване е работа на психо-спецовете) и единствената им радост в живота е да се опитват да накарат другите да се чувстват по-зле от тях. Нямам нужда от такива хора в живота си, още по-малко в леглото си, а да не говорим за близо до детето си. И няма значение кой е - роднина, съсед, непознат.

Имала съм период на психическо насилие от бивш. До физическо не изчаках да се стигне, но беше неминуемо. Освен, че ми отряза чувствата като с нож, помня и не малкото нощи, в които съм си лягала със страх от момента, в който ще чуя ключа да се превърта в ключалката. Помня и момента, когато вече бях сама, смених патроните и спях нормално, а не на тръни. Нищо не може да замени това спокойствие. Извинения ли?! Разкаяна физиономия ли?! Айде баста! Затова аз лично никак не съчувствам на жертвите. Знам, че звучи жестоко, но не им съчувствам. На децата да, защото те нямат избор. На жертвите не, защото те си го избират.

Не съм изчезнала, чета ви коментарите и си правя равносметка.

Много съм си блъскал главата над този въпрос покрай най-добрата ми приятелка. Токсична връзка, не знам да е имало бой, но лошо отношение, скандали, пренебрежение, други момичета, може би изневери. При кризи- рев, сополи, самосъжаление, размисли, като мине кризата- всичко се забравя все едно не е било. Е няма управия, много съм и говорил, като му дойде кефа и я потърси, все едно някой с гумичка изтриваше от мозъка и предишната случка. И така години, при тва в началото на 20-те и двамата, като гаджета без да живеят заедно.
Нямам идея, докато самата жертва на такава връзка не осъзнае, че има проблем и трябва да търси решение, нищо не може да се направи.
Скоро разбрах за един такъв случай покрай моя позната, с момиче на около 18. Намесили се родителите и силово я откъснали от боклука, следва опит за самоубийство, депресии, опити да се върне при него, но понеже бил заплашен доста брутално от бащата, онзи офейкал. Стигнали са до психолог и психиатър, не знам по-нататъшно развитие.

Алисия, и като правиш равносметки, как ги виждаш нещата?

Виждам, че отиваме към раздяла и така се настройвам. Живеем с техните. Баща му му оказва лошо влияние, чувала съм го да ме обижда зад гърба ми и да ме коментира. Нямаме брак, чудя се ако си извадя медицинско дали би било в моя полза при евентуално дело за родителски права.

Логично е, че ще е от голяма полза. Що за въпрос?
Сега ще трябва да изчакаш да те набие още веднъж, че да можеш да си извадиш медицинско.