Математически турнири 1-4 клас. Тема №60

СБУ (Съюз на българските учители) се напънаха преди години и родиха няколко безсмислени състезания - “Аз и числата”, “Аз и буквите”, “Аз и не знам какво си…
Децата нека си се вълнуват, но явяването на тази група състезания не е мерило за определени способности. В тези състезания се гони масовост. Учителите/училищата, които знаят за какво става дума, не приканват учениците им да се явяват на тях, съответно в сериозните училища не се организира провеждането им.

Коментарът Ви звучи доста грубо. Може би има обективна причина, може би субективна...

Коментарът ми има единствено информативен характер.
Никакъв кабаят нямам от това състезание, просто знам за какво става дума и не записвам детето си на него.

Но аз не Ви попитах за мнение. Попитах дали някой знае кога и къде могат да бъдат проверени резултатите. Дамите след Вас ми отговориха, за което много благодаря
Мое мнение е, че всяка състезание, всеки външен изпит, носи опит и рутина, независимо от ранга в очите на възрасните  Някои деца пък имат нужда и от по-ниска летва, за да повярват в себе си и да положат още повече усилия занапред. Тук говоря като учител, не като родител.
На всички малки математици желая ентусиазъм и успехи

Джорджия, щом състезанието не допада на теб и детето ти, не е нужно да го записваш. Но не подценявай труда на другите деца, тъй като всяко състезание е опит, старание и усилие за децата, някои от които нямат възможности за състезания от типа на Салабашев или Хитър Петър. Тези (на СБНУ и подобни) им дават увереност и желание за учене.

Елиас, освен, че съм родител, съм и учител в начален етап, и то с дългогодишен стаж, та прекрасно знам за какво иде реч.
Предполага се, че тази тема е за смислените математически турнири, или поне аз така си мисля. По тази причина направих уточнението.

Темата е за математическите турнири, не само за смислените, а и за развлекателните.

Щом си начален учител, значи би трябвало да мислиш повече и за не толкова добрите в другите състезания. Всички твои деца ли са на челни места в Салабашев? Ако не, не е ли добре да изкарат хубав резултат на не чак толкова трудно състезание, но пък такова, което изисква все пак усърдие?
В крайна сметка никой никого не е накарал насила да е явява, по избор е. Като ги смяташ за "безсмислени състезания", никой не те кара да се включваш?

На мен пък ми стана интересно и искам да попитам кои са тия елитни училища, в които ги няма тези състезания. Освен на СБНУ, в тази категория включвам и далеч по-зле организираните Многознайко, Таралеж ...

Хайде малко по-кротко с тона, а!
Изказването ти е в стил “По-добре пръв на село, отколкото последен в града”.

Що, ще ме рипортваш ли?
Как точно ми разбра тона? Задавам ти напълно нормални въпроси, на които дори не си отговорила. "По-кротко с тона" може да казваш на учениците си, тук не си ми госпожа!


Не, изказването ми е, че и не толкова големите отличници имат нужда от изява. И, ако не си го разбрала, може би трябва да четеш повече с разбиране.

Може би много зависи как се  провеждат тези състезания от типа "Аз и ..." . Голямата ми дъщеря участва в 1. клас и беше изключително разочарована, повече не пожела да я запиша на такова състезание заради организацията в училището ѝ. Състезанията се провеждаха в някой час по музика/рисуване/на класа. Докато явяващите се пишат, другите рисуват да речем, но определено не пазят тишина. В същото време на състезанието по математика квестор им се пада заместник-директорката, която си позволява да напише даже решенията на дъската. Е, познайте какви точки имаха всички деца от класа и колко беше мотиварано моето после да ходи на такива състезания и как се обяснява на дете в първи клас защо еди кой си, който дори не може да смята има колкото нея точки, а на Иван Салабашев или на друго външно състезание никога не се е явявал.
При малката организацията на състезанията е същата с тази разлика, че квестор им е собствената им класна или госпожата от занималнята. Грамоти получават веднага след състезанието. За сега не е казала да им подсказват, но не би ме учудило. Нейната мотивация да участва е, че участва във всички видове състезания все още, от училищните през Иван Салабашев, Черноризец Храбър и пр., а и в предишните две години почти нямаше присъствено състезание освен училищните. Тя обича да се изявява.
В същото време в училището, където е учител съпругът ми тези състезания се провеждат в извънучебно време, с квестори учители, които не преподават на тези деца, грамотите се надписват след получаването на точките, връчват се доста тържествено и определено организацията е съвсем различна. Факт, че трудността им не е висока, но покриват училищния материал и явяването на такива състезания от повече деца показва доколко класът е усвоил все пак някакви знания и пак има деца, които не са с максималния брой точки. Но в нашия град има поне 5-6 училища, които не участват в нито едно от състезанията на СБНУ. Техни деца участват във външни състезания, част от тях се представят добре, друга част не чак толкова добре.
Състезанията от типа на ИС, ЧХ, ЕК и пр. изискват доста надграждане и материал който не се преподава в училище или поне не и в масовите държавни училища, за да се стигне до някакви постижения, а не всички имат възможности и достъп до специализирани школи или родители, които да помагат целенасочено. Няма как всички да ходят на такъв тип състезания, защото само с училищни знания ще имат по 3-6 т., което може да демотивира едно дете да учи в последствие, така че в начален курс трябва да има и такива състезания. Нагоре вече ще участват в състезания само истински желаещите, а не мама и тате да ги бутат.

Според мен СБНУ са полезни при децата от първи до трети клас, вероятно и за четвъртокласници, които не ходят на ИС, ЧХ и др. В малките класове помагат на децата да свикнат със самата идея, че са на състезание, да се концентрират, да работят сами и да не се притесняват. Лесните медали може и да са полезни като стимул да ги накара да се занимават и допълнително, за да могат да се представят добре и на по-сериозните състезания.

Действително много училища не провеждат състезанията на СБНУ, защото смятат, че са елементарни за техните ученици. В повечето случаи са училища, претендиращи за “елитарност”, които  нямат изцяло  “заслуга” за медалите на техните ученици на националните състезания, в т.ч. за съжаление, ще включа и силно харесваните от мен Питагор и Св. София. Личното ми мнение е, че дори лесните състезания мотивират не толкова изявените деца в състезателната част. Преди време “Математика без граници” се определяше като лесно състезание и математиците го гледаха с пренебрежение (мисля, че продължават, но поради други причини). Личното ми мнение е, че няма състезание, което да е мотивирало толкова много деца да се състезават. На ЧХ даваха по 1 медал на резултат, т.е. първият - златен, вторият- сребърен. Представяте ли си ако всички състезания бяха с такова награждаване, колко “силна“ щеше да е мотивацията в малката възрастова група.

Тона на Соул си е съвсем в реда на нещата.

Елит навсякъде освен в малка София значи и обноски, и поведение, най-вече от учителите, които дават пример на децата.

Да не казвам, че има и места, на които към децата се обръщат с мистър и мисис, и учителите носят униформи.

В кое елитно училище преподаваш, ако не е тайна?