Публикувана: 17 ноем. 2006, 16:26 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2006, 22:32 ч.

Имам семеен проблем

5 416
80
1

# 15 17 ноем. 2006, 17:35 ч.

Мнения: 8 917

За кариери - равнопоставени сме със съпругът ми, макар,че той взема в пъти повече от мен. Но и двамата сме такива - че гледаме "какво влиза в семейството", а не "кой го изкарва"....докато съпругът ти май е от другият тип мъже - не може да се примирят, че жената може да изкарва повече, което е суперглупаво, според мен, разбира се. Та повече пари ви давам по-големи възможности - както на вас двамата, така и на детето/децата ви. Какво по-хубаво от това????? Shocked

# 16 17 ноем. 2006, 17:38 ч.

Мнения: 875

според мен мъжът ти се притеснява от факта, че ще попаднеш в напълно нова среда, сред нови хора, ще добиеш ново самочувствие (което по-никакъв начин няма да е свързано с неговата особа) и всичко това го плаши. за съжаление мъжете в българия са така. много е трудно да се дават съвети отстрани, а и ти ми изглеждаш като човек, който може да си взима и сам решенията. мога да кажа за себе си - аз не бих отстъпила в подобна ситуация. в крайна сметка един ден мъжът ти няма да ти благодари за това, че си пренебрегнала собствените си шансове заради него, а и ти ще се чувстваш недоволна и от него и от себе си в продължение на много време. поне аз така мисля. поговорете и ако те обича и уважава като човек, трябва да направи и той компромис в твое име. в противен случай - не знам. успех!

# 17 17 ноем. 2006, 17:54 ч.

в Низината
Мнения: 705

При нас нещата са същите, имам предвид, че мъжът ми не обича София и за нищо на света не би се преместил да живее там.Имам работа, която обичам и е по-високо платена от неговата, но това не пречи на отношенията ни.Още преди много години му казах,че ако ми се отдаде възможност, веднага ще замина в София/тогава още нямахме дете/,но и от сегашната позиция бих постъпила по същия начин!!!И мисля, че ако ме обича толкова, колкото твърди, това няма да разруши семейството ни!

# 18 17 ноем. 2006, 17:57 ч.

Мнения: 3

Не пропускай тази възможност, защото винаги ще се обръщаш назад и ще съжаляваш за това Naughty

Вероятно твоя мъж ще си промени мнението след време, просто сега трябва ти да рискуваш (той явно няма смелост за това) Thinking

Каквото и да решиш ти пожелавам успех Grinning

# 19 17 ноем. 2006, 18:26 ч.

Мнения: 750

Моята история накратко-Омъжих се в Кейп Таун но след 7 месеца обстоятелствата наложиха да се върна в БГ!Той продаде вси4ко което имаше,намери си работа тук и 3 месеца по-късно ве4е беше при мен в София!Запо4нахме живота си от 0-та и не съжеляваме за нищо!Като той никога не ми е напомнил това 4е тук си няма никой,да не говорим 4е езика му създава проблем-но ве4е 1 година ходи на курсове по бг.език!Казва 4е,,И на луната да отида пак ще ме последва,,!Съвет немога да ти дам,но мисля 4е с разговор и търпение ще постигнете консенсос!Успех!!!

# 20 17 ноем. 2006, 19:10 ч.

Мнения: 306

Аз ти препоръчвам да изгледаш филма"Мостовете на Медисън",ако не си го гледала вече!Според мен,човек не трябва да се отказва от мечтите си! Peace

# 21 17 ноем. 2006, 20:13 ч.

Мнения: 7 391

Цитат на: МериДжей в пт, 17 ное 2006, 16:26

Има голяма вероятност да започна работа в София, на същата позиция, с възможности за израстване (става въпрос за международна фирма) и заплащането е близо 4 пъти по-високо от настоящето...........................ситуацията е била обратна (т. е. ТОЙ да отиде да работи другаде) не било проблем, но не можела ЖЕНАТА да изземва мъжката роля в семейството. К'ва мъжка роля, к'ви пет лева?

Не мога да разбера как може да се разсъждава по този начин.Какво значи "мъжка роля" на жената?След като имаш възможност да допринесеш за семейния бюджет 4-ри пъти повече не разбирам отношението на половинката ти.Уважението и семейството не се крепят само на сумата,която се внася от съответния човек.Ами ако съпруга ти остане без работа ти по-малко ли ще го обичаш и уважаваш?Или обратното-ако ти останеш без доходи какво той ще те остави ли?Я ,моля те,му обясни,че не живеем в робовладелчески строй и както ти би се съобразила с неговите переспективи за развитие ,така и той трябва да оцени твоите и желанието ти да направиш успешна карирера и да си добра майка и съпруга.Ама,че комплексирани мъже се навъдиха напоследък. Mr. Green

# 22 17 ноем. 2006, 21:42 ч.

Мнения: 358

Мноооого се сдухват мъжете от това, че жената взима повече пари. Особено когато си имат хубава професия, която, уви, в условията на България не е платена. Познавам 2 семейства, в които това бе проблем, колкото и да е интелигентен и зрял мъжът, просто е изнервящо. Все пак, следвай мечтите си ! В София също има добри гимназии, това едва ли му е проблемът, пловдивчани по принцип не идват в София.

# 23 17 ноем. 2006, 21:45 ч.

София
Мнения: 5 605

Цитат на: EkaterinaM в пт, 17 ное 2006, 16:46

Хващай си пътя и детето и тръгвай, аз на твое място бих постъпила точно така! Имаш амбиции, качества, желание и най-важното дава ти се шанс, което не винаги се случва в живота! Ако иска да запазите семейството ще те последва и ще ти помага, а няма да те натиска в калта за да е черешката на сладоледа!
Предложи му варианта в името на семейството да направите стъпката за 1 година, а после ще дискутирате, ако не ви изнася винаги може да се върнете Wink

И аз мисля, че това е превилния начин! Стискам палци!

# 24 17 ноем. 2006, 22:00 ч.

Мнения: 11 607

Още едно доказателство,че мъжете се страхуват от новото и неизвестното и че трудно рискуват и се разделят с познатото! И още едно,че жените сме по-напористи и по-надъхани! Мъжът не обича някой друг да му е слънце, освен самият той на себе си! И че може би - въпреки,че не го признава - все пак се влияе от мненията на околните по дадени въпроси!!!

Успех при намиране на най-оптималното разрешение на проблема!

# 25 17 ноем. 2006, 22:50 ч.

Мнения: 2 292

Не мисля, че проблема е в това кой колко печели, а в това ,че на човека му е ясно , как ако се почне веднъж по този път на амбиции край няма и време за семейството няма ... само мисли за пари и кариера ... Явно той държи повече на нещ като приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие (пък и без 4 пъти повече средства ... ) и сигурно на самия него не му се живее сред стреса , хектиката, шума, бетона и амбицията на София ... пък камо ли сам самичък, след като съпругата му ще е заета с кариерата и ще се срещат само в леглото за по малко ...
Та според мен това му е в мислите, а не кой точно носи парите и как ... Но това е само моето мнение Hug

# 26 17 ноем. 2006, 23:00 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Акъл не мога да дам. Ще ти кажа при мен как беше.
И аз живея в Пловдив /иначе съм от София/.
Преди 6 месеца имах страхотно предложение за работа в столицата.
Горе - долу идентична с твоята ситуация. Мъж ми каза, че не може да ме спре да опитам и би се чувствал виновен, ако заради него един ден се ядосвам, че не съм се развила професионално.
Той работа в София трудно може да си намери, вариантът беше поне в следващите 1-2 год. да си остане в Пловдив.
В София поне в началото аз щях да живея при родителите ми, майка ми не работи и можеше да гледа детето, което е голяма помощ. Щяхме да пътуваме с малката през уикендите или мъж ми да идва при нас.
Мислих много... И не се реших на тази крачка. За добро или за зло, отказах предложението и ако трябва да съм честна, още ми е криво и се питам дали все пак не трябваше да рискувам.
Претегли всички плюсове и минуси добре!
Каквото и да решиш ти пожелавам да си щастлива с решението, което ще вземеш! Успех!

# 27 17 ноем. 2006, 23:02 ч.

Пловдив
Мнения: 523

Цитат на: vivita в пт, 17 ное 2006, 22:50

Много си права, той е тип домошар, иска голямо семейство, още поне едно дете... а аз не. Не мога да си позволя да се откъсна от работата си. Така съм свикнала с високи обороти, че ако си остана вкъщи с дете...не знам, ще издивея, а освен това няма да мога да му обръщам достатъчно внимание. Радвам се, че родих още като студентка, защото ако бях отложила, сега и едно дете нямаше да имам. От десет години сме заедно, стартирахме от една линия, но имам чувството, че по някое време пътищата ни поеха в различни посоки. Напоследък дори се хващам да мисля, още колко ли ще я откараме така. Sad

# 28 17 ноем. 2006, 23:13 ч.

Мнения: 4 733

И аз мисля като някои от момичетата,че мъжете са традиционалисти по отношение на установената йерархия в семейството. Ако трябва да бъдем честни малко мъже,та дори и жени биха приели идеята половинката им да липсва от дома за пето т седем дни в седмицата. Хубаво ще е за семейното благо,но разстоянията не са добър спътник на едни нормални семейни взаимоотношения. Моят съвет е търпеливо и ежедневно да го убеждаваш,че трябва да се преместите всчички, че в новия по-голям град и той ще се чувства по-пълноценен и по-ценен като професионалист. Сигурна съм,че ако проявиш малко повече търпение ще го убедиш bouquet

Понякогат мъжете са като проговарящи деца,трябва да им повтаряш думите за да асимилират значението им.

# 29 17 ноем. 2006, 23:29 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Цитат на: vivita в пт, 17 ное 2006, 22:50

Това е и моето мнение.
Минахме през това само преди няколко месеца. За мое щастие той се върна. Не ми се впуска в подробности, но не съжалявам, че се случи въпреки, че не знаех на кой свят съм. Радвам се, че мъжа ми стигна сам до извода, че приятели, познати, познати и любими места , семейно спокойствие не се заменят за пари.
Не знам дали разума и сърцето ти са на едно мнение. Ако е така - проблем нямаш.
Успех на всички ви, каквото и да решиш. Само не заключвай вратите през които минаваш, остави си път назад.
А детето ви какво мисли по въпроса?

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: