Любители на котки - Тема 172

  • 34 404
  • 763
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 4 705
Ред трябва да има, особено при 1+ бройки;)
Не че винаги сработва…

Мился, че по-често, постоянно всъщност, просто си говорим с тях като с членове на семейството.
Ето сега:
О, Джуджи, къде си се подредила на шкафа, в такава опасна близост до телефона ми?
А това означава долу! Защото започва да бУта всичко долу, за да й се обърне внимание…

Последна редакция: ср, 18 май 2022, 22:00 от MarietaYo

# 661
  • Бургас
  • Мнения: 1 755
Карам се. Викам "Чшт, Майо! Я марш от тука!" или "Айде да са кротнеш!". Защото тя си отваря гардероба с плъзгащи врати и ляга върху хавлиите. Или скача като коза нощем. Като и́ кажа да влиза (от коридора, от терасата в стаята)  ме разбира и влиза. Като и́ приготвям за ядене, се качва на мивката, мяука много и пак се карам "Айде млъкни ма, Майо, напрао ми наду главата, мамо", "Млъкни, ш'ти изкъртя зъбкити ей! Ши събудиш батко ти (батко и́ е сина ми), млъкни"
Сега покрай бебето - второто коте - е по-кротка, защото той я изтощава, постоянно я гони да си играят. И някак сърце не ми дава да им се скарам, че препускат като откачени коне посред нощ, защото виждам, че им е добре. Като беше самичка Мая скучаеше, а сега си има другарче Simple Smile

# 662
  • Мнения: 5 631
Много сладко!😘 И аз им говоря по подобен начин.
Интересно ми е,тези с препускащи котки през нощта и съседи под тях,имат ли проблеми с шума.
Тук няма как да остане така.За това и с малко,свръх енергично хлапе и котка,търсех място,без съседи под нас.

# 663
  • Мнения: 7 410
Моите не са се оплаквали до сега. Блеки препуска по всяко време. Между 5 и 6 сутринта бяга от край до край апартамента. Имаме нова игра. Аз се крия, той ме дебне, намира ме и аз го подгонвам. Извива гърба, настръхва и застава на една страна. След 10 мин. игра изплезва езика. Колкото и да тича преди лягане, става в 5 и започва да се мъчи да ме събуди. Днес сутринта беше разопаковал едни курабии. Цялата кухня беше в трохи. Чак по дивана ги беше разнесъл Grinning

# 664
  • Мнения: X
Питам го и аз: “какви ги вършиш сега… каква работа имаш там” ама не със тон, ами верно все едно детенце Simple Smile После го гнявя и му разправям, какви смешни идиотчета са котетата, и той се размазва от мър. А това ми е много любимо 😂

# 665
  • Мнения: 16 745
Като беше малка Мая съм и се карала. Беше палава, типично за възрастта и. Обаче тя ми се сърдеше, разбираше, че и се карам и после по цял ден не ме поглеждаше или ми обръщаше гръб, чак погледа и се променяше като ме погледне. Сега вече е голяма, с времето се нагодихме и всяка знае къде е границата. Но тя е като цяло много кротка и спокойна котка и не се налага да и се карам, може би инцидентно, но е много рядко. Много ми е добричка. За мен е съвършенство в котешка кожичка.
И е лечителка. Вчера и оня ден ми  "прищрака" първо едното, после другото коляно, някакви гадни болежки в костите вероятно свързани с времето и тя само изчакваше да си полегна и веднага се мяташе да меси и лежи точно върху болното място. Вече и казвам Д-р Мая Лечителката. Heart

# 666
  • София
  • Мнения: 16 555
За колената Шарки “Лечителката”  да се обади (че аз от една година много съм го закъсала с колената): “щракането “ е от загуба на хрущялна тъкан, започва с едни малки цепнатини и е добре да се лекува навреме, преди са са се износили дотолкова, че да се налага подмяна на ставите с изкуствени. Лечението се казва PRP (Platelets Rich Plasma), и е аналог на “вампирския лифтинг” за лице. При мен само то дава резултат като обезболяване и връщане на движението. Глюкозамините също помагат, но от тях се пълнее.

# 667
  • Мнения: X
Как се установява такова хрущялно износване? На мен непрекъснато много неща ми пукат, но коленете чак от скоро започнаха да болят.

# 668
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Как се установява такова хрущялно износване? На мен непрекъснато много неща ми пукат, но коленете чак от скоро започнаха да болят.
При ревматолог или ортопед.

Лечители са котките.
Харко е с болно коремче,аз също,но откакто е с мен,не съм имала сериозна криза,имам улцерозен колит,ужасно заболяване е.Но даже хапвам доста неща,дано това продължи в близките 60+,70+ години.
Явно взаимно се лекуваме,на Харко коремчето също е по-добре.Съгласна съм да му купувам/готвя храна,с която е ок,без значение цената, постоянно се чудя как да му измисля най-доброто хранене.
Една приятелка е убедена,че подобрението ми се дължи на присъствието на котарака.
Други болежки и аз имам,но ако мога да ям,всичко е наред.

И аз му се карам"Ще ти откъсна ушите и мустаците!""Ще ти оскубя опашката!""Не бе,Хароооо""Ей, много си гаден,бяла гад такава""Ей сега вече,само да те хвана,ще те опердаша!" и т.н.
Не е бит милият,вече ако зверски ме издере,го тупвам по носа както мама котка.Той си знае кога прави бели,бяга и се крие под леглото или се качва на шкафа...
Когато го вдигна,се отпуска в ръцете ми,дава да го нося в която стая реша.Има ми пълно доверие.
Той си ми е осиновеното момченце,казвам,че си е моето бебе и детенце,браче на сина ми.Така си го чувствам.

# 669
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 665
Точно като Харко се отпуска и наш Демон в ръцете на малкия, не знам дали е доверие или по-скоро воден от моите лекции. Като го взехме, синът ми беше на 5 и много го мачкаше, та съм водила дълги лекции на Демон в стил-ха си го одрал, ха си си тръгнАл от тук. Факт, на него не посяга по никакъв начин-вземе ли го, Демон се отпуска като дрипа в ръцете му. Имаме и една позивна-щерката научи котарака като измяука с един особен тон, че го пуска. Всички спазваме това правило-като чуем това определено мяу, го оставяме на спокойствие.

# 670
  • Мнения: 16 745
Шарки, аз понеже съм почти дюстабан, имам много леко изявена извивка на ходилата и като малка падах като круша и все на колена и ръце/лакти, имах изработен защитен механизъм да не си разбия носа Joy Колената ми обаче много страдаха, все тях наранявах и то постоянно и това на големи години взе да дава отражение.
Пп Мая един път съм я ступвала като бебка, но се беше завряла на място където щеше да стане на котка включена към електрическата мрежа и тогава така и изтупах козината, че сигурно още помни. Леле, тогава сигурно три дни ми се сърдеше. Иначе не и посягам. Е, понякога леко я тупвам по косматото дупе, ама то е толкоз добре изолирано с козина, че едва ли усеща нещо. Joy Но, както казах като цяло не се налага, защото всяка от нас си знае докъде да се простира. Sunglasses Wink Обикновено като се преструвам, че замахвам, тя мисли, че това е покана за игра и почва да се закача. Grinning

# 671
  • София
  • Мнения: 16 555
На ЯМР се вижда, с обикновен преглед и рентген - не.

И аз падах на колене, но мисля, че токчетата на младини бяха по-големия вредител (и бременностите, аз имам три деца, всяко си е “взимало” колаген).

# 672
  • Мнения: 836
Не викам и не крещя на котките, дори когато бяха  малки и изпробваха границите на нервната ми система. Отнасям се към тях, както с всеки друг член на семейството. И не, не съм търпелив човек-избухлива съм и много тревожна, но се уча от тях.  Вярвам, че думите носят съответната енергия. Вярвам също, че котките са огледало на енергията на дома, в който живеят. Когато съм болна са много послушни сякаш не искат да ме тревожат. Като бебета много обичаха да играят с пердетата. Сигурно хиляди пъти съм казвала"не", пренасочвала съм вниманието към други позволени неща.  Не искам да се страхуват от мен. Детето ги прави на луди калинки, постоянно ги мачка, прегръща, целува.

# 673
  • Мнения: 20 037
Аз се карам, като видя, че се качва на масата за хранене или на плота в кухнята. Много се надявам да го науча да не го прави. Имаме и друга котка на вилата и е научена да не припарва до масата.

# 674
  • Бургас
  • Мнения: 12 958
Харко не припарва до масата,докато е под наблюдение.
Ако няма никой в стаята,важат само неговите правила...
Е моята стая си ходи където иска,но според достоверен източник,когато не съм вкъщи,само лежи и спи.Чака ме да се върна,тогава му идва игривото настроение.И започват белите...

Общи условия

Активация на акаунт