Деца от предишна връзка

Моята гледна точка - всяко дете на първо място има нужда от здрава и нормална майка. Ако жената твърдо е решила да ходи на село (което по принцип е много странно), значи е имала за това свои, много важни за нея причини. Знам, че ти не можеш да го разбереш, защото си друг тип и за теб самата ти си някъде на заден план. Но не всички жени са устроени така. Приеми, че жените, които живеят, рискувайки с промени, нов мъж и др. такива, не са задължително зли жени, които не си забелязват децата. (Ако можеш)

Не става въпрос просто за риска, а за пре(о)ценка на ситуация и подход. Да принудиш дете да живее с новия ти мъж/жена, да го оставиш с биологичния родител или… и въобще всичко, свързано с перспективите за детето.  Без това да има общо с адаптивността.

Дренка, както и да преценяваш, юридически нещата са кристално ясни - за непълнолетно дете отговарят родителите му, заедно или поотделно. Къде, в крайна сметка ще живее то - или с единия, или с другия, нали? Тоест - и с новите партньори на родителите си.

което пречи и създава интриги, конфликти, манипулации, триангулации, изпокарваници, събирания и раздели дори когато го няма наблизо от 3 години. То и дистанционно пречи, инати се и прави мръсно. На крива ракета целият космос и пречи.

Даскалка, какво те интересува какво прави детето? Искаше Да го разкарваш, разкара го. Издръжка Не дължиш. Както ЕmmaT обясни, нямаш права, нямаш и задължения към детето. Екстра. Детето вече е голямо, след 3 години ще е почти на 15г и си живее живота. Живей твоя! Какво, след още 3 години пак ли ще четем за лошото дете, дето е по диагонал на другия край на континента? Много скоро ще се обърнеш назад и там ще има само злост и горчилка. А детето ще си тръгне по пътя и може и да не се сети за вас. Не ти е виновно детето. Няма го вече до вас. Какъв е смисъла да се рови в миналото?

TafTaf, отврат. Могла е да остави сина си на баби или бащата, да остане в София докато той свикне и тогава да заминава. Аз не бих го направила. За мене благоденствието и нуждите на децата ми са над моите и за баща им също. Няколко пъти имахме възможност да се преместим на по-добър климат и заплащане и по-ниски данъци, но се отказахме заради образованието на децата ни.

Като дете съм се местила често заради работата на единия ми родител. Сменяла съм училища, езикова среда. Хора, не е лесно за дете! На мене поне ми даваха избор дали да остана или да ида у баба и дядо или баща ми.

Бианка, аз изобщо не смятам, че е зла, просто не се замисля кое как се отразява на детето й. То е ясно, че има много такива жени, но обективно това НЕ Е добро за децата им. Повечето родители би трябвало да се опитват да преценяват кое е по-добро и да се опитват да се коригират. Аз наистина не смятам, че всички жени трябва да се замонашват след развод, но просто нов партньор да се избира с мисъл и винаги да се запазва чувствителност и емпатия към децата. Няма ли омаловажаване на техните чувства и нужди, няма проблем.

На кого върнахте детето, след като не се адаптира към никого?

И тази нужда на тази майка се казва оглупяла от любов по един мъж и решила да задоволи собствените си потребности, вместо да помисли няколко стъпки по-напред и по-внимателно за бъдещето на детето. Все пак то е живяло при нея, а ако е искала да си устройва живота самостоятелно е можела да се разбере с бащата да го вземе.
Тя не е рискувала промени в собствения си живот само, а е завлякла в тези промени и детето.

Ако и двамата родители се бяха забили някъде в горите, пак нямаше да изглежда много добре, защото пак щяха да мислят само за себе си. Вероятно щяха да се оправдаят със спокойния живот и чистия въздух. Но поне щяха да са всички заедно, а не детето да се чуди какво да прави.

Да, така е, но ситуациите не са черно-бели. Даже не ми се спори вече. И аз имах желание да се преместя след развода - не го направих точно заради децата. Тук са им другите роднини, приятели и т.н. Към днешна дата не знам дали не направих грешка.  Тогава съм решила така и за тогава съм мислила, че е правилно.

Дренка, детето е при майка си.

След като се извъртя руската рулетка и стана дума евентуално да се връща пак при нас пожелах да говоря с майката и да си поставя условията. Които бяха простички - да си уредят въпроса с родителските права. Да подпишат споразумение, с което се възлагат на мъжа ми, щеше да е относително бърза и безболезнена процедура, която, обаче щеше да развърже ръце да търсим професионална помощ, от която детето си имаше нужда. Майката отказа, защото виж те как добре се разбирали с бащата, а аз само съм създавала проблеми. При това положение аз отказах да живее с нас и тя пое ангажимента да го вземе, като затанцува обичайния си валс, че ще го вземе, но след няколко месеца. Беше се разбушувал вече Ковидът и вероятно разчиташе, че ще  и се размине, защото имаше лек юридически препъни камък - бяха си дали пълномощни един на друг да излизат от страната с детето, но не и детето да лети непридружено, което е друг вид пълномощно и трябваше да ходи в посолството за заверка. Нямало часове. Ок, Ковид е, но има т.н хуманитарни основания. Вдигам аз телефона и намирам консул, обяснявам казуса, човекът даде час за след 3 дни. На майката не й се повярва и измисли, че нямало как да излезе от работа с толкова кратко предизвестие. Добре, но тогава я знаехме къде работи, свързахме се от името на мъжа ми с шефовете и хората, съвсем естествено като става дума за дете веднага откликнаха и и дадоха свободен ден. Така в рамките на 1 работен ден отрязахме документалните пречки, мъжът ми я натисна да си издължи издръжката за последната година, купихме билет и детето замина.

Най-циничното е, че през годината, когато циркулираше между бабите, защото за него при нея няма място вече са се били преместили в къща, където е имало детска стая, но майката е взела при себе си сестра си.

Времето и разстоянието, обаче, са голямо нещо. Като поживя и с други започна да омеква към мен. Като си дойде тази година се засякохме на улицата. Очаквах да се направи, че не ме вижда и да се врътне както обикновено, но не. Сам дойде при мен, поздрави ме, поговорихме общи приказки. Засичахме се после пак из града, държа се нормално. Продължава да не идва у дома, но ще видим догодина как ще е. Вече е по-голям, ще е интересно как ще се развият нещата занапред.

В моята професия пък знаем да не съдим без всички факти. Да предположим например, че майката (в случая с родопското село) е искала да отдалечи детето от лоша компания (например от ползващи наркотици) и е видяла в преместването добра възможност. Само дето не се е отчела пред всички познати, а е изтъкнала някакъв друг предлог. Хипотетично.
Но иначе тук й дъвчете кокалите - оглупяла от любов и подобни. После "да не правим догадки". Хубаво.

Това вече е в сферата на фантазиите. Ако беше така, детето после нямаше да е при баща си и щеше да провали и ученето си. Дай да си ги кажем нещата направо - поискала жената нов живот и го е получила. Щом още живее там, значи не е било заради лоша компания. Иначе щеше да се върне заедно с детето. Или нямаше да замине с нов мъж, а самостоятелно с детето или и с бащата.

Щом си толкова сигурна...

lo, La Piovra, потърси за техниката “disengagement”, която се прилага от step parents изгубили битката с вятърни мелници, и опитай да се съхраниш от дисфункционалните решения на двамата инфантили, с които си имаш работа.
От прочетеното, ти единствено имаш проблем с онзи мъж, който не става и за чеп за зеле - твоят. Струва ми се напълно капитулирал от всякакви отговорности и решения, и с облекчение предал ги на теб, на баби, и въобще на  всеки готов да поеме тая тежест от плещите му. Ти защо искаш искаш да раждаш от такъв човек, трябва да си отговориш сама. Условия на майката не можеш да поставяш, но можеш да поставиш на съпруга си.  
Пак ще повторя, потърси “disengagement”, пробвай го, начертай една дебела черта, която ти на първо място си кажи, че не трябва да прекрачваш и си помисли искаш ли още дълги години да циклиш едно и също.

Не е нужно да са разведени за да имат различен подход към възпитанието на децата.



А аз откровено - ако се опитвам да спя след нощна смяна и някой мой наследник си позволи да тупа с топка - веднага скачам и аз по бели гащи и му правя остра забележка. Ако не се съобрази със забележката ще му стане много тъжно. МОЙ наследник, мое дете. И доведено дете, и природено, или ако щете приятел на моите деца.

Достатъчно по темата. Заключвам.