Деца от предишна връзка

Не, детето не си е негово. То е на двамата родители. То също така е на двамата възрастни, които се грижат за него и го обичат.
Моля не задавай тъпи въпроси относно отношенията с нови партньори. Не се иска мозък на Айнщайн, за да забележиш, че в тази тема НЕ пишат хората, които в други теми са се оплаквали от техните нови партньори. Какво си се зачудила? Или много ти се иска? Да, ясно е защо ти се иска и хич не се чудим.

Андариел, стана малко гювеч в последните коментари, затова:

Аз казвам, че социалният договор, как живеем с околните в мир, предписва определено поведение. Ще се съгласиш ли с мен, че когато човек спи след нощна смяна е нормално да се пази известно време тишина?

Теб самата твоите родители не са ли те учили кога е прието да не вдигаш шум?

И какво значение има собствено, заварено или доведено е детето, когато иде реч за елементарното му възпитание? Ако родителят не реагира според социалните очаквания, а новият партньор - да, как стигаме до крайността "детето си е мое, ще си прави каквото си иска, ти си никой/я да му/и правиш забележки"? Свободата има своите граници дори за възрастните, камо ли за децата, на които същите тези възрастни трябва да покажат какво е прието и какво не.

Социалните очаквания са за социума. Вкъщи хората могат да имат съвсем други очаквания, навици и вътрешни правила в отношенията.  
Ситуацията, която описваш е висяща във въздуха, няма контекст, няма нищо. Дори, ако щеш, нямаме възраст на детето,  по кое време на деня се случва случката с топката, дали този мъж е бащата на детето или съжителят на майката, за пръв път ли се случва, има ли някакви други случки, има ли и друг възрастен, който да поеме грижите за детето, което иска да играе с топката и т.н. Липсват много важни подробности около твоята хипотетична ситуация.
И да, има значение чие е е детето и защо се държи така. Ако нямаше значение, щеше да ни е все едно кой живее с нас като деца и с кого живеят нашите деца и изобщо кой кой е в живота на едно дете.

От пет кладенеца вода се пълни спукана стомна.

Няма да ти отговори, Октопод.

Доколкото  схващам, потребителката с топката бавно, но неотклонно ни насочва към извода, че ако майката не изисква от детето социално приемливо поведение, като да не тупка с топката,  новият и съжител има правото да го дисциплинира, за да може да се наспи. Като пренесем този доста невероятен пример към други житейски ситуации и поставим въпроса по-общо - има ли право новият съжител да изисква от детето нещо, което майка му не изисква, отговорът е не, няма право.  Ако изискванията в този дом не му импонират,  той е в правото си да си намери по-добър пристан, но не и да иззема функциите на майката, камо ли да влиза в разрез с нейните методи на възпитание. Това е така, защото майката и детето са неразривно свързани, а новият съжител трябва да докаже, че е добро попълнение към вече съществуващата конфигурация, а не да внася в нея дисонанс.

Затова и майките като избират нов съжител, избират за себе си и детето си, иначе се получават кофти житейски истории, каквито можем да прочетем в съседство. Ако обаче е направила добър избор, което е резонно да се предполага, бидейки вече с негативен опит от бившия, който нямаше да е бивш, ако нещата вървяха добре, и новият съжител е склонен да се нагажда към нуждите на връзката майка-дете,  нещата си стават нормално и никой не е особено фрустриран.

Или, връщайки се към примера с топката, новият не се втурва да обяснява как той трябва да се наспи, защото ходи на работа и изкарва пари и не виждаш ли, че Лигавото ти дете тупа с топката и ми пречи,  а просто казва - отивам да спя, гледай детето да не вдига шум, мерси.

Бившия по аналогия на Андариел е винаги  фрустриран.

Някои пропускат мъжката фигура на новият партньор и насочващата му и възпитаваща функция. Дори и да не напира, нещата просто се случват.

Тук обаче възниква въпросът дали винаги у бившия е основната вина, че нещата не са вървели добре и дали има възможност проблемите да са идвали основно от бившата? Не можем по дефолт да приемем, че в 100% от случаите главният виновник е бил мъжът.

Ситуации и хипотези - колкото щете. Пример от писанията тук: не го обичам, затова не сме заедно, но той ми е равнопоставен в родителството (как точно, като не живеят заедно по нейна инициатива, остава загадка); нямам нов партньор/не живея с него, но много добре знам как се случват нещата и то е точно обратното на туй, което пише Анди.
Забавно, нали?

Всъщност, Андариел няма нов партньор, но твърди, че знае как се случват нещата с тях. Изобщо не е забавно.

Явно визираш мен. Казала съм, че нямам нов партньор? Или просто не съм обяснила всичко необходимо на форума?
Виж ти...
А за родителите, че са равни по права и в сърцето на детето, тъй е. Аз не знам дали обичам повече майка си или баща си, ти?

Поне 30% от разведените приятелки на майка ми и баба ми се пробваха с нов партньор. Еми не съм очарована от видяното. Може и около Андариел да е било същото. А може и да не е било.

Естествено има и прекрасни връзки, но за себе си зная, че не ща да обгрижвам чужди деца и съответно не е честно да искам чужд човек да обгрижва моите. Може същото да мисли и Андариел. А може и да не мисли като мене.

Всички сме различни и имаме различни виждания по въпроса.

Естествено.Човек каквото не иска - не прави.

Въпросът беше - как ще проконтролирате бившия си партньор да не обгрижва "чужди" деца на новата си жена или нови свои? И да не събира вашите деца с тези деца? Отговор - никак. Но иначе на думи - нямало да се допусне никога еди какво си - все едно само от вас зависи?

Точно така, Невена. Ти знаеш ЗА СЕБЕ СИ. Не тропаш крак, че това е валидно за всички.

Специално за събирането на нашите деца с тези деца - по същия описан няколко страници по-назад начин за бившия, дето нямал право да събира детето с новата. Разбере ли бившата, че детето се е срещало с доведени или природени братчета и сестричета - край на срещите и с бащата.

Всъщност нужно ли е майката да бъде насочвана, че детето трябва да пази тишина? Самата тя в гора или пещера е израснала, щом не знае какво се прави, когато някой вкъщи спи?