Във връзка, в която не се чувствам обичана и сигурна не бих стояла дълго. То всичко друго е агония.
- Публикувана: 15 апр. 2022, 11:51 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2022, 22:39 ч.
Невъзможните връзки и последиците от тях
Крачка назад е, когато започне да го прави често, под често разбирам да се вижда с приятели по-често, отколкото с мен. Съжалявам, но за мен връзка значи основната част от свободното ти време да е с този човек. Може да е 55% от времето, може и 100%, кой как му харесва. Но трайно да ме отсвирва заради лични дела, приятели, родители, кефчета - ще повдигна въпроса защо и ако не ми хареса отговорът, сме дотам.
Зависи какво се има предвид под крачка назад? Защото примерно ако е пропуснал среща някой ден да иде да се накове с аверите или пък заради някой мач, а да се вадят такива заключения и реално да се слага край... Ми по-добре си стойте сами. Ако аз трябва да свалям звезди и да се доказвам всеки ден, по-добре да го правя с различна. Нали смисъла на връзката е сигурност, спокойствие и приятно изкарано време заедно. Как да стане тва, като има няква постоянна несигурност.
Мисля, че се има предвид крачка назад, когато другият се дистанцира видимо, без обяснение или реална причина. Не нормалните неща, като лично пространство или срещи с приятели.
По-горе някой спомена това за крачките и съм напълно съгласна. Правила съм тази грешка в миналото. Някой, като ми бяга по тъча, аз се втурвам да се обяснявам и доказвам. Резултатът е бил винаги обратен на това, което съм целяла.
Ако бях направила крачката назад - или щяха да ме настигнат, или да си спестя неприятностите след това.
Крачката назад не е срещи с приятели или със семейството му, или ходене на работа например. Това са неща, които всеки нормален човек прави и аз лично, ако някой ми се залепи като пиявица и иска да си прекарва цялото време с мен, ще избягам с писъци.
Крачка назад е, когато сме прекарвали време заедно, писал е всеки ден, имало е непрестанен интерес и изведнъж - тишина. Както Кая казва - видима дистация без причина.
Аз се втурвам в обратната посока - не към него, ами по-надалеч от него. Изобщо не ме интересуват настроенията и капризите на някакъв мъж и нямам намерение да ги търпя. По-добре да си стоя сама, да, отколкото с индивид, който не знае боли ли го, сърби ли го.
Като получат такова отношение, винаги допълзяват обратно. Ама винаги, без пропуск. Имам си линия на поведение тогава, следвам си я твърдо. Убедена съм, че хорат не се променят и щом е склонен да прави фасони и да играе игри, ще продължи да го прави и в бъдеще с всяка, която му позволи. При мене само по веднъж успяват.
Крачка назад е, когато сме прекарвали време заедно, писал е всеки ден, имало е непрестанен интерес и изведнъж - тишина. Както Кая казва - видима дистация без причина.
Аз се втурвам в обратната посока - не към него, ами по-надалеч от него. Изобщо не ме интересуват настроенията и капризите на някакъв мъж и нямам намерение да ги търпя. По-добре да си стоя сама, да, отколкото с индивид, който не знае боли ли го, сърби ли го.
Като получат такова отношение, винаги допълзяват обратно. Ама винаги, без пропуск. Имам си линия на поведение тогава, следвам си я твърдо. Убедена съм, че хорат не се променят и щом е склонен да прави фасони и да играе игри, ще продължи да го прави и в бъдеще с всяка, която му позволи. При мене само по веднъж успяват.
Просто се проявяват в различни моменти 
Това с тези крачки са инфантилни игрички, за които нито време, нито желание и енергия имам. Откритост, яснота, заявяване на собствените очаквания и чувства. Който не ще, не ще. Значи не сте на една вибрация, не свършва света.
Някои хора имат нужда от по-голямо лично пространство, аз съм от тях, не ми е приятно постоянно да се въртят покрай мен на пета. Затова разбирам някои мъже. Не говорим за отявлено неглижиране, а за сдържаност. Вано е да усещам генерално какво се случва между нас.
..
Авторката сама се поставя и вижда като план Б. Щом се повтаря това, занчи е в нейния телевизор проблема. Има сигурно конкретен вид поведение, което демонстрира, за да се стига до липса на интерес. Или до усещането за такава, защото това може да са нейни интерпретации, а в действителност да не е изобщо така.
Някои хора имат нужда от по-голямо лично пространство, аз съм от тях, не ми е приятно постоянно да се въртят покрай мен на пета. Затова разбирам някои мъже. Не говорим за отявлено неглижиране, а за сдържаност. Вано е да усещам генерално какво се случва между нас.
..
Авторката сама се поставя и вижда като план Б. Щом се повтаря това, занчи е в нейния телевизор проблема. Има сигурно конкретен вид поведение, което демонстрира, за да се стига до липса на интерес. Или до усещането за такава, защото това може да са нейни интерпретации, а в действителност да не е изобщо така.
Да, има нещо, което правя грешно аз лично. Не знам за авторката, сигурно и при нея е така. Или просто има много мъже, които се държат инфантилно и някак нерационално и ние попадаме на такива.
Мисля, че сме били в двете крайности. Ти обръщаш гръб, когато нещата загрубеят. Което аз подкрепям. Стига да е с мярка. В някои случаи другият заслужава шанс и няма как да прецениш, ако не го изслушаш.
Аз пък обратно. Нещата загрубяват, а аз хуквам да ги спасявам на всяка цена. Резултатът е плачевен винаги. Може някой да каже, че е лепкавост или ниско самочувствие.
Каквото и да е, тези две крайности не са ок. Аз сега ги нямам тези проблеми, но нямам и хъс за новото. Изглежда, влюбването е изчерпаем ресурс. Нека не злоупотребяваме с него.
Авторке, нормално е като се дърпаш да те гонят. Но често гонят тези, които имат конкретна цел (не рядко, това е просто секс), и не рядко гоненето спира веднага, щом я постигнат. Аз примерно не бих гонила някого, който ми се дърпа. Не бих се бутала там, където не съм желана. При хората, които го правят, е често въпрос на его. А егото здрава връзка не крепи. Затова бих си имала няколко наум за хора, които ме гонят, само когато съм им недостъпна. Точно, когато станеш достъпна, се разбират истинските намерения.
Намирам стратегията с крачките най-доброто възможно. И не за да се вкарваш в една безкрайна игра, а за да не се озоваваш в позицията на лепка, на гонещата, на просещата внимание, което трябва да ти се полага по подразбиране. Да, вярно е, хората ценят нещата, които знаят, че могат да изгубят, ако не пазят. Затова е добре даването и получаването да са балансирани. Иначе, както днес с в позицията на тази, от която им доскучава, утре се оказваш в позицията на тази, на която й е доскучало.
Струваш ми се разумна и разсъждаваща жена. Със сигурност можеш да осмислиш ситуацията. Иначе рискуваш да изпаднеш в крайност и да затънеш в цинизъм. Това няма да те измъкне от лошите връзки, просто ще те вкара в друг тип такива.
Намирам стратегията с крачките най-доброто възможно. И не за да се вкарваш в една безкрайна игра, а за да не се озоваваш в позицията на лепка, на гонещата, на просещата внимание, което трябва да ти се полага по подразбиране. Да, вярно е, хората ценят нещата, които знаят, че могат да изгубят, ако не пазят. Затова е добре даването и получаването да са балансирани. Иначе, както днес с в позицията на тази, от която им доскучава, утре се оказваш в позицията на тази, на която й е доскучало.
Струваш ми се разумна и разсъждаваща жена. Със сигурност можеш да осмислиш ситуацията. Иначе рискуваш да изпаднеш в крайност и да затънеш в цинизъм. Това няма да те измъкне от лошите връзки, просто ще те вкара в друг тип такива.
Babri, може би ти действаш по адекватно. Аз например на мъж съм правила над 100 компромиса и все се връщам, и се опитвам отначало да закърпя нещата и така до безкрай.
Вероятно и затова имам 20 годишен брак.
Ако бях като теб, от 19 да съм разведена.
Вероятно и затова имам 20 годишен брак.
Ако бях като теб, от 19 да съм разведена.
(Не)адекватното идва оттам искаш ли мъж или не искаш; искаш ли да си седиш сама или не искаш. С последващи действия в съответната посока. Винаги, винаги в отношенията се налага или да търпиш, или теб да търпят, даже и двете. Даже златната рибка пита само три неща.
Има и друг момент, понякога се случват колебания у единия в началото на връзката. При мен с жена ми се случи нещо такова, първите 2-3 месеца голяма любов, та чудо, обаче започнах да виждам неща, които не ми харесаха. Лесна избухливост, лесно се преобръща от една дума, като я подразни нещо се опитваше да го прикрива, но ставаше студена вместо да ми каже и да се скараме като нормалните хора. И тва действа много побъркващо, усещах една несигурност, защото единия ден се разтапя с мен, след това пък се държи по-хладно без изобщо да знам ква е причината. Просто темперамента и ми дойде малко в повече, някъде след 3-4 връзка много започна много да ме дразни тва. И аз се опитах да го прикривам, обаче точно станах хладен и леко дистанциран, което почти щеше да развали връзката ни. Няма да давам подробности, имахме много сериозни сътресения, но и аз след тях осъзнах колко много я искам, тя също се съгласи да продължим. Говорихме си какво ни дразни един в друг и след това вече като бяхме много по-открити един с друг нямаше такива проблеми. Дори и да се скарахме, не сме си поставяли отношенията под въпрос.
Явно тук се объркват нещата при авторката, има един момент, при който падат розовите очила, тогава изглежда се прецакват нещата. Дали при нея, дали при отсрещния, и при нулева толерантност към подобни колебания, резултата е такъв.
Явно тук се объркват нещата при авторката, има един момент, при който падат розовите очила, тогава изглежда се прецакват нещата. Дали при нея, дали при отсрещния, и при нулева толерантност към подобни колебания, резултата е такъв.
Крачката назад не се прави, за да си играете игрички, а за да се предпазиш. Ако човека очевидно се е отдръпнал емоционално, какъв друг избор имаш, освен да се дръпнеш и ти? Стоенето в същата позиция, или натискането и гоненето, обикновено завършват със сълзи.
Ако му е важно, ще се усети и ще промени поведението, ако не - значи нещата приключват. Не са игрички, а съвсем логични действия, ако не искаш да влагаш в човек, който очевидно не е сигурен какво иска.
Ако му е важно, ще се усети и ще промени поведението, ако не - значи нещата приключват. Не са игрички, а съвсем логични действия, ако не искаш да влагаш в човек, който очевидно не е сигурен какво иска.