Лично предизвикателство е да (пре)оценяваш хората, защото никой няма само “лоши” черти.
- Публикувана: 15 апр. 2022, 11:51 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2022, 22:39 ч.
Невъзможните връзки и последиците от тях
Да, затова повечето хора си стоят сами. Защото са лесно раними и се боят, че ако са открити в чвствата си, ще пострадат. А това е част от отношенията – да си раним. Не е страшно, това води до зрялост на емоциите. Дренка го каза по-горе. Такива предпазливи не ги обичам, но и аз не съм такава. Падам, ставам, натам. Цял живот да се криеш и бягаш от собствените си емоции не е ок. Да, ако държиш на някого, няма при първо отдръпване да се отдръпнеш и ти. Това говори за неувереност, а не за предпазване.
Ти смяташ, че всеки е готов да говори, или че всеки може да обясни какво се случва, какво го кара да се отдръпне, може ли изобщо да се работи по проблема...? Еми не, голяма част от хората нямат идея защо правят нещата, които правят. И ако след един-два опита да разбереш какво се случва, и промяна няма, какво повече да правиш там?
Има разлика между уязвимост и мазохизъм. От един момент натам, трябва да се погрижиш за себе си.
Има разлика между уязвимост и мазохизъм. От един момент натам, трябва да се погрижиш за себе си.
Ти смяташ, че всеки е готов да говори, или че всеки може да обясни какво се случва, какво го кара да се отдръпне, може ли изобщо да се работи по проблема...? Еми не, голяма част от хората нямат идея защо правят нещата, които правят. И ако след един-два опита да разбереш какво се случва, и промяна няма, какво повече да правиш там?
Има разлика между уязвимост и мазохизъм. От един момент натам, трябва да се погрижиш за себе си.
Има разлика между уязвимост и мазохизъм. От един момент натам, трябва да се погрижиш за себе си.
И друго забелязвам при мене като дойде момента с отдръпването. Аз не се държа дръпнато и сърдито, напротив. Държа се почти приятелски, просто спазвам стриктно дистанция.
Може да говорим, да пием в някаква обща компания, да се веселим даже, обаче като усетя, че пак ще се сближаваме - пускам кепенците.
Не обичам два пъти да настъпвам една и съща мотика.
Мисля си, че моята грешка е, че аз приемам, че хората са добри и тръгвам с открито сърце. Раздавам се, изслушвам, разбирам, помагам и те го приемат за даденост. Като обърна другия край, са много озадачени и изненадани.
Абе, магарето в калта не си оставям и никой не може да ме прави на луда, обаче това явно означава, че аз ще си стоя сама.
Може да говорим, да пием в някаква обща компания, да се веселим даже, обаче като усетя, че пак ще се сближаваме - пускам кепенците.
Не обичам два пъти да настъпвам една и съща мотика.
Мисля си, че моята грешка е, че аз приемам, че хората са добри и тръгвам с открито сърце. Раздавам се, изслушвам, разбирам, помагам и те го приемат за даденост. Като обърна другия край, са много озадачени и изненадани.
Абе, магарето в калта не си оставям и никой не може да ме прави на луда, обаче това явно означава, че аз ще си стоя сама.
Авторке, нормално е като се дърпаш да те гонят. Но често гонят тези, които имат конкретна цел (не рядко, това е просто секс), и не рядко гоненето спира веднага, щом я постигнат. Аз примерно не бих гонила някого, който ми се дърпа. Не бих се бутала там, където не съм желана. При хората, които го правят, е често въпрос на его. А егото здрава връзка не крепи. Затова бих си имала няколко наум за хора, които ме гонят, само когато съм им недостъпна. Точно, когато станеш достъпна, се разбират истинските намерения.
Ама ти си жена, а не мъж.
А мъжете точно като им се дърпа някоя им е по-интересно да гонят. Нали уж са ловци.
Много черно и бяло гледате на нещата. Никой не казва да избягате на друга планета при първото закъснение на отговор в месинджър.
Аз съм изцяло "ЗА" уязвимост, откритост, чувствителност, обаче трябва да е адекватно за ситуацията. С човек, който от известно време насам не влиза в такъв баланс с мен, не мисля, че е адекватно вече. Ок, отдала съм се на чувствата, но колкото повече съм наляла там, толкова по-дълго време ще ми трябва да си ближа и лекувам раните после.
Аз съм изцяло "ЗА" уязвимост, откритост, чувствителност, обаче трябва да е адекватно за ситуацията. С човек, който от известно време насам не влиза в такъв баланс с мен, не мисля, че е адекватно вече. Ок, отдала съм се на чувствата, но колкото повече съм наляла там, толкова по-дълго време ще ми трябва да си ближа и лекувам раните после.
Затова хората са разлчни. За всеки си има партньор. Лесно раними и уязвими не са моето нещо. Ако ще стъпвам на пръсти покрай такъв човек или той покрай мен, мога и без него, той също. Обяснение има за всичко. Който може да го осъзнае и изрази, като не може – значи нямаме допирни. Търси си човек на неговото съзнателно ниво. Сложно е единствено, ако обичаш човека. Ако се чудиш или пък вече не го, няма нищо сложно. Крачки, танци, схемички, игрички. Що си усложнявате животите?
Защото човек трябва да може да си обясни нещата, когато очевидно не му се получава. Няма нищо лошо в това да търсиш отговорите, защото ако допускаш грешка някъде, и не знаеш каква е, да, ще си седиш в същият филм цял живот.
И това е просто обяснението за едно от нещата. Не са игрички, а нагледно обяснение, на това как да не си счупиш главата и загубиш времето.
И това е просто обяснението за едно от нещата. Не са игрички, а нагледно обяснение, на това как да не си счупиш главата и загубиш времето.
Много сложна тема авторке, почти всеки минава през подобни фази.
Не звучиш като човек, който попринцип има проблем с връзките.
Имах подобна фаза в периода около 22-25,26. Имах различни любовни разочарования, също и сериозно хормонално неразположение , свързано с кожни проблеми, което просто правиха връзка с друг човек невъзможна. Харесвах си мъже през цялото време, но не се е стигало до сериозни отношения. Отделно често си харесвах мъже във връзка, с които нищо не е ставало а и не съм опитвала.
"Отприщих се" след като си смених работата и попътувах известно време, смених обстановката тотално. Почнах да излизам на срещи и тн, скоро си след това и се появи сериозна връзка.
Съветът ми е да си смениш средата, да почнеш да правиш неща нетипични за теб. Ако още не си, пробвай безумните дейтинг апликации, не с надеждата да си намериш патньор, ами да се върнеш в играта. Просто на шега, всичко е въпрос на тренировки.
Освен това горещо ти препоръчвам терапия, ще разбереш много неща за себе си.
Не звучиш като човек, който попринцип има проблем с връзките.
Имах подобна фаза в периода около 22-25,26. Имах различни любовни разочарования, също и сериозно хормонално неразположение , свързано с кожни проблеми, което просто правиха връзка с друг човек невъзможна. Харесвах си мъже през цялото време, но не се е стигало до сериозни отношения. Отделно често си харесвах мъже във връзка, с които нищо не е ставало а и не съм опитвала.
"Отприщих се" след като си смених работата и попътувах известно време, смених обстановката тотално. Почнах да излизам на срещи и тн, скоро си след това и се появи сериозна връзка.
Съветът ми е да си смениш средата, да почнеш да правиш неща нетипични за теб. Ако още не си, пробвай безумните дейтинг апликации, не с надеждата да си намериш патньор, ами да се върнеш в играта. Просто на шега, всичко е въпрос на тренировки.
Освен това горещо ти препоръчвам терапия, ще разбереш много неща за себе си.
Скрит текст:
Авторке, нормално е като се дърпаш да те гонят. Но често гонят тези, които имат конкретна цел (не рядко, това е просто секс), и не рядко гоненето спира веднага, щом я постигнат. Аз примерно не бих гонила някого, който ми се дърпа. Не бих се бутала там, където не съм желана. При хората, които го правят, е често въпрос на его. А егото здрава връзка не крепи. Затова бих си имала няколко наум за хора, които ме гонят, само когато съм им недостъпна. Точно, когато станеш достъпна, се разбират истинските намерения.
Ама ти си жена, а не мъж.
А мъжете точно като им се дърпа някоя им е по-интересно да гонят. Нали уж са ловци.
Ти сама го каза. Интересно им е. И като те "уловят", интересът рязко изчезва. Една жена трябва да търси мъж, който я вижда като нещо повече от интересна плячка, защото тя няма как завинаги да запази статуса си на такава. А всяка жена, която държи на себе си и не стои във връзка, в която отношението към нея е под желаното ниво, лесно отбира плявата. И това става не чрез постоянно гонене и бягане, а чрез държане на ниво, което трябва винаги да е със статут "постигнато".
А иначе на много мъже изобщо не им е приятно все те да трябва да гонят. Тези, за които е приятна игра, обикновено са точно това, играчи. За другите си е сериозна отговорност и сериозно напрежение все те да са на топа. А има и доста жени, които обожават те да са активните и те да съблазняват. Та тези изкуствено наложени роли изобщо не пасват на всички.
Мъжете с достойнство и сериозни намерения рядко се бутат там, където видно не са желани. Обикновено го правят или играчи, на които не им пука, или влюбени-загубени, които за зачекнали себе си в опит да спечелят жена, която ги няма за нищо. Или откачени преследвачи. Първите изфирясват бързо, вторите са склонни да се вкарват в едностранни отношения, третите на никого не пожелавам да се случват. Ако човекът срещу себе си няма уважение към себе си, към мен, или към границите ми, тогава нищо добро не ми вещае.
Говорим точно за ситуацията, в която уж е влюбен, всичко е цветя и рози, и изведнъж този приток на емоции секва. Много е лесно да се вкараш в panic mode, да започнеш да ровиш, да търсиш, да натискаш, и казвам, че точно на това поведение трябва да можеш да набиеш спирачки. Това ти е крачката назад.
Изобщо не става дума да се правиш на недостижима, а да видиш, че този човек е охладнял, и ако няма промяна след един-два опита за разговор, просто да се дръпнеш, а не да стоиш в отношения, които не са удовлетворяващи, или здравословни.
Изобщо не става дума да се правиш на недостижима, а да видиш, че този човек е охладнял, и ако няма промяна след един-два опита за разговор, просто да се дръпнеш, а не да стоиш в отношения, които не са удовлетворяващи, или здравословни.