В момента чета ... 76

  • 39 110
  • 755
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 1 003
Прочетох трилогията Акушерката от Венеция.
Първите две книги се четат с лекота. Много пъстри, увлекателни и без излишни описания.
Третата ми втръсна от локуми.
Дочитам Изселване на щъркелите.
Темата е за войната в Палестина.
Всъщност ми прилича на Времеубежище. Много малка част е отделена на историята на семейството на автора, и то се  споменава мимоходом. Не знам дали е редактирана, но се набиват  на очи повторенията. Едни и същи мисли се появяват след 3-4 страници. Имах усещане , че чета учебник по История. Нахвърляни пикантни истории за Саддам Хюсеин, убит посланик в България през 1982г. и прочие писания, които разнообразяват книгата, но въпреки всичко не ми хареса и прескачах страници.
Другото нещо, което ми направи впечатление, е приликата с някои похвати от книгата Двама братя.
В нея се говореше за раждането на дете и "раждане" на партия.
В Щъркелите също имаме раждането на автора, което съвпада с "раждането" на неговата сестра-близначка,която е войната.

# 271
  • Мнения: 2 995
"Злодеянието" като истинска история ми беше покъртителна. Но като книга ми бледнее пред интервютата на разследващите полицаи, на доктора и на Джипси. Хич не я дочетох.

# 272
  • Мнения: 547
Чета "Злодеянието", грабна ме. Кои са тези интервюта на разследващи полицаи, доктора и Джипси? Нещо не успях да разбера.

Нищо кой знае какво не пиша отдолу, но все пак да сложа в спойлер, че разкрива някаква информация.
Скрит текст:
Гадна и гнусничка е. Майката, освен синдром на Мюнхаузен, има и психопатия в сериозна степен. Чак се чудя дали е възможно, но май наистина по този начин ги преживяват тези хора такива неща, те си вярват на тяхната истина явно. Е това е лудостта!

На аудио съм на "They both die at the end". Бива я.
Скрит текст:
Разказва се за двама тийнейджъри /явно е YA, което преди това не знаех/, на които им се обаждат, че в рамките на 24 часа ще умрат. Всеки, на който се обадят по телефона, след това умира, не може да бъде предотвратено. Явно ще се разказва за последните 24 часа от живота на двете момчета. Интересно и различно е, определено препоръчвам на тези, които ползват английски език.

# 273
  • София
  • Мнения: 2 231
Чета "Злодеянието", грабна ме. Кои са тези интервюта на разследващи полицаи, доктора и Джипси? Нещо не успях да разбера.
Сигурно интервюта и репортажи за разследването и процеса срещу Джипси Роуз Бланшард.
https://www.biography.com/news/gypsy-rose-blanchard-mother-dee-dee-murder
Отдавна съм се убедила, че никоя книга или филм не са толкова страшни като истинсия живот.

# 274
  • Мнения: 547
Ъъъ, оригиналното заглавие на книгата е Darling Rose Gold...?!?! Що за превод? Изумена съм от колегите! Какво му е на "Скъпа Роуз Голд"? А и редакцията не я бива, има абсурдни грешки в изданието.

Да, аз съм гледала по канала CI документални филми на подобна тематика, наистина има потресаващи реални случаи и много такива с изтезавани деца.

# 275
  • Мнения: 2 253
Големи подстрекателки сте с този Фоенкинос. След снощната дискусия, рязко ми се дочете негова книга, отворих "Спомените", която е единствената ми достъпна в момента и просто не мога да я оставя. Не е толкова интересна, колкото "Две сестри", липсва напрежението, но е по-ценна и хубава, звучи като написана от съвсем млад човек, учудващо зрял за възрастта си, който изследва себе си чрез връзките със семейството си, описвайки всички свои спомени и истории с много топлота. Страхотна е и я препоръчвам.

# 276
  • Мнения: 5 000
Това е и моята изненада за Фоенкинос - учудваща зрялост точно. Много любопитно ми беше и как е отгледана, развита и още по-впечатляваща през годините.
30-годишният автор на В случай на щастие е също така мъдър като 40-годишния автор на Две сестри, но вторият вече пише по-дълбоко, по-безпощадно, по-достоверно.

Нашите раздели и аз я поръчах. Благодаря за споделеното за нея!

Последна редакция: нд, 01 май 2022, 20:57 от Аня

# 277
  • Мнения: 11 784
След Мюсо май и аз ще чета Фоенкинос- но си избрах “Загадката Анри Пик“. И смятам да продължа с “Изкуството да четеш мисли” на Хенрик Фексеус.
“Момичето от Бруклин” не съжалявам, че съм взела за подарък, но за себе си мога да кажа, че скоро към друга книга на Мюсо няма да поглеждам, далеч повече предпочитам например Джефри Арчър.

# 278
  • Мнения: 2 995
Минерва, по телевизията ги даваха. Повечето криминални романи са именно по истински случаи, и когато гледаш интервютата на разследващите полицаи, настръхваш от ужас, че това наистина се е случвало.

# 279
  • Пловдив
  • Мнения: 16 741


"Моя мрачна Ванеса" - Кейт Елизабет Ръсел
Четенето ѝ ми буди раздразнение. Ванеса си остава инфантилна и след годините, когато е било нормално да е такава.
Тази жена има проблем, който в годините вместо да разреши остава: чувство за малоценност, себеотрицание, неумение за взимане на решения, безразличие, стреми се постоянно да оправдава постъпките на насилника.
Не успя да ме накара да ѝ съчувствам, не усетих мъката ѝ. Изобщо не проумях какво иска да постигне героинята - да продължи напред или да се вкопчи все по-настървено в миналато.

# 280
  • Мнения: X
На мен най-накрая ми остана малко време свободно и започнах да чета "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Харесва ми определено. Да, върви нелеко, малко бавно и силно депресиращо, но ми харесва как е написана. Досега единствено бях чела разни къси негови разкази и нямах особено влечение към романите му. Ще видим как ще продължи историята.

Иначе, ето тук може да чуете епизод 2 от подкаста за книги, който правим доста аматьорски на този етап, с мои приятелки:
https://youtu.be/plq5KgoDi9Y

# 281
  • София
  • Мнения: 12 032
Приключих "Гробът на сестра ми" на Робърт Дъгони.
Напрегнат и динамичен трилър.
Приятно ми беше да го чета и ми хареса, но все пак нещо не ми достигна, за да му дам 5*. Дали обемът от над 400 страници не ми дойде прекалено? Дали съдебният процес не ми досади в известна степен? Не знам.. Имаше и известна алогичност на постъпките и на мотивите на героите , което мен ме подразни.
Имаше и нишки които останаха неразкрити (като престъплението в Сиатъл).
Но общо взето приличен, стандартен трилър с чудесно художествено оформление и превод.
Крайната ми оценка е 4* и го препоръчвам на любителите на жанра, а самата аз с удоволствие бих прочела още книги от автора Simple Smile

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 13:52 от Happy Mijjj ツ

# 282
  • Мнения: 6 442
Миж, и аз се учудих, че Дъгони е оставил убийството на танцьорката неразкрито и като цяло тази нишка е много слабо развита, може би ще Трейси ще го разкрие в някоя от следващите книги.

А съдебният процес ми беше любопитен. Simple Smile

Аз чета "Човекът, който обичаше кучетата", започнах я с идеята, че може да науча нещо, а и исках отново да се докосна до хубавата проза и език на Леонардо Падура. Да, ама книгата е много дълга, а самата история ми е малко скучна. Всъщност историите са три - от една страна на Троцки, от друга на убиеца му Рамон Меркадер, от трета на обикновения кубинец, който се е запознал с Меркадер и е слушал историята на убийството от него. Най-скучна ми е историята на Троцки, честно казано, но иначе обичам да чета за Куба, така че тази част ми е по-приятна. Прочела съм към 10%. Чудех се дали да не я зарежа, но прочетох малко напред (търсех как да се мотивирам), четох и отзиви за книгата и реших засега да продължа.

Всъщност историята на Троцки е историята на опорочаването на благородната (уж) идея за революцията и управлението на народа. Троцки се обявява против централизирането на властта около Сталин (като един нов, макар и комунистически цар), но и самият Троцки има кръв по ръцете, по негова вина са умрели доста хора в името на революцията.

Започнах и още две книги - следващата за Гамаш и един трилър на Сара Дж. Нотън.

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 14:02 от Cioccolata

# 283
  • София
  • Мнения: 1 884
Приключих Сушата, получи 5-чка. Много ми хареса, постоянно подозирах всички че са убиецът 😂. До последно не бях сигурна, такива трилърчета харесвам много. Обичайно съм разгадала лошия около 60-тия %.

Започнах Мементо, предвид че имам силни емоции по темата мисля, че е доста реалистична. Имала съм много, много близък преминавайки през този ад, и всякаква литература по темата ми е любопитна. Мисля, че тук е хваната дълбоката мизерия на състоянието, както и тъгата от осъзнаването на наркозависимия, че няма шанс за нормално общуване с хора различни от себеподобни. Трудна е темата, много добре мисля, че е описана като рак на волята в книгата. Истински почти нелечим рак…

# 284
  • София
  • Мнения: 2 231
Чета "Заложници" на Клеър Макинтош. Чела съм и други нейни книги, които ми харесаха, но с тази не се спогаждаме. Разказва за майка-героиня, която страда за развода си и разглезеното й дете, което явно в някой момент ще трябва да спасява. Не ми се чете за поредната самосъжаляваща се мухла. Дано се промени нещо в хода на историята. Друго, което силно ме дразни, е как на всеки неприятен келеш му се слага някаква диагноза, която оправдава липсата на възпитание.

Общи условия

Активация на акаунт