В момента чета ... 76

  • 39 122
  • 755
  •   1
Отговори
# 255
  • София
  • Мнения: 12 042
"Снизхождам" е архаична руска дума.
Натоварена е и със сакрален смисъл - Бог снизхожда към човека, Светият дух снизхожда.. За благодатният огън преди Великден също казват, че снизхожда в Йерусалим.
Не съм чела книгата, вероятно да го има и този сакрален момент и затова да е използвана в заглавието.
Иначе "Когато луната е ниско/долу"..липсва поезия Wink

 https://ru.m.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%85% … D0%B8%D1%82%D1%8C

П.П. Бела, аз бих те посъветвала да ги четеш книгите не наведнъж, ще ти стане байгън от Хари-Хулевите проблеми Wink
И нали знаеш, първите книги са слабички Wink

Последна редакция: сб, 30 апр 2022, 08:40 от Happy Mijjj ツ

# 256
  • Мнения: 11 199
Happy Mijjj ツ благодаря. Аз вече ги прочетох  Simple Smile Мен не ме впечатлиха толкова проблемите на Хари. Може би защото аз доста бавно чета и ми трябва доста време. Но наистина е имало и други книги, които не мога да чета едно след друго и ми е идвало много.

# 257
  • Мнения: 1 042
Идвам с последните две прочетени книжлета на отчет:

1. Харуки Мураками “За какво говоря, когато говоря за бягането”. Няма какво да крия, обичам Мураками и начина му на писане. Тази книжка обаче е различна, доста есеистична, но приятна, откровена и забавна. Забавлявах се на сравненията между бягането на дълги разстояния и писането и всъщност накрая успях да вникна защо го прави и да видя общото между двете. Става за разтоварване, защото е кратичка, но е и хумористична.

2. Иън Макюън, “Неумолима любов”. Честно да си призная след “Изкупление” не съм чела нищо друго на Макюън. Сюжетът беше изключително странен, начинът му на писане е доста описателен и насочен към вътрешния свят на героя, което много ме накефи. Хареса ми противопоставянето на науката и вярата, на разума и лудостта, на истината и на измамата (не, лъжата), а също и заблуждението на останалите, в един момент даже се замислих дали главният герой не е луд и да си измисля всичко, дали авторът не иска да ни избудалка 😀 Но генерално също се оказа приятно книжле за четене.

Сега ми остава Казуо Ишигуро с “Неутешимите” и малко съм притеснена от това, че е slow-paced, основно се притеснявам, че ще я захвърля, ако завръзката не дойде бързо, ама ще видим.

# 258
  • Мнения: 547
"Бягането" ми е в списъка за четене, а "Изкупление" го започнах на филм и изобщо не ми хареса, та бързо-бързо се отказах от книгата.
Довършвам "Нашите раздели", имам 40-тина странички. После ще мина да си довърша на Донка Петрунова "Сто и първото лице на любовта", че я чета на пресекулки и нея.

# 259
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 349
Която и да е поредица чета не наведнъж. Максимум 2 поредни книги. Правя си понякога доста дълги почивки между отделните книги от поредицата. Сега отлагам последната за Хари Хуле.

# 260
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 821
Благодаря, Момичета! 🌹

Цялата поредица ми е в електронен вариант, затова ще я чета с почивки, хем да си почивам и от таблета. В чужбина съм и гледам винаги да имам книги на хартиен носител, на български. Предпочитам си старата, добра книга. Да я разгръщам, да вдишвам аромата на мастило, на нова хартия... Не, че нямам, поне 20-тина🤣, но изпадам в ужас, ако намалеят под десет броя. 😂

# 261
  • София
  • Мнения: 2 231
Благодаря ви за включването за снизхождането, момичета Hug Аз сигурно бих превела заглавието буквално, защото съм доста далеч от поезията и роматиката и лиготиите и превземките не ми идват отвътре. Едва ли ще разбера дали заглавието пасва на съдържанието, защото тематиката е арабско-мигрантска и не ме вълнува.
Иначе се опитвам да дочета "Трябва да поговорим за Кевин". Дори и след като си дадох почивка пак ми е така скучна като преди.

# 262
  • Мнения: 11 784
Iveto, “Трябва да поговорим за Кевин” е скучно написана като стил, мудно се развива или тематиката не ти допадна? Попадала съм на препоръки за книгата, но досега не мога да се настроя да я търся за четене. Бавно напредвам (по-малко остава време за четене и не ме увлича особено, а пък за четене в оригинал иначе е лесна) с “La fille de Brooklyn”, но сега съм решила чак след като я завърша да продължавам с нещо друго, че ако чета пак успоредно по няколко книги много ще отвиси тя.

# 263
  • София
  • Мнения: 2 231
fenyx, тематиката ми допада, но не ми харесва как се точи и нищо не се случва. Само излиянията на многострадалната Геновева Ива (майката) са влачат и самата тя ми става доста антипатична. Та каквото и да има да се случва после, надали ще ме трогне особено. Аз в реалния живот съм отлюспила хора, които все са жертви и се оплакват, та в книга съвсем никакво съчувствие не изпитвам.

# 264
  • Мнения: 547
Прочетох "Нашите раздели". Твърда петица, даже шестица. Много ме трогна, а стилът на автора е уникален. Май ще продължа директно с "Деликатност", този човек спечели сърцето ми. Отне ми един ден. 200 страници е книжлето. Отдавна съм запланувала и "Две сестри", която беше похвалена много тук в темата.

Последна редакция: нд, 01 май 2022, 07:55 от Минерва

# 265
  • Мнения: 11 784
Тази книга (Нашите раздели) в момента е на промоция в онлайн книжарницата на  Ориндж- 7 лв.

# 266
  • Мнения: 5 008
И на мен Давид Фоенкинос се очертава като автор, на който със сигурност ще прочета още творби. Завърших и аз вчера неговия В случай на щастие. Реалистична и добре представена комедия за един брак пред разпад. От първите му романи е, едва 30-годишен е още, но си личи, че е познавач и прави добра анатомия на човешката душа.

Последна редакция: сб, 30 апр 2022, 20:57 от Аня

# 267
  • Мнения: 2 257
Давид Фоенкинос и Лейла Слимани са откритията ми за миналата година заради "Две сестри" и "Нежна песен". От Л. Слимани има само още една, издадена на бг, но от Д. Фоенкинос има доста повече и непременно ще ги прочета всичките, особено след добрите отзиви и за другите му творби.
Малко след средата на "Шъги Бейн" съм и имам чувството, че гледам "Ейсид хаус", дори физически героинята прилича на един от емблематичните образи във филма. Много интересно и увлекателно разказана история, въпреки безнадеждността, отчаянието и разрухата, които остават след всяка прочетена страница. Четох, че е с рекорден брой продажби и според мен има защо.
За феновете на Гийом Мюсо да споделя, че има нова книга - "Непознатата от Сена", в момента е -15% в сайта на "Изток - Запад". Ще си я купя със сигурност, но ще чакам да излезе и новата на Бакман, за да ги взема и двете на едно пазаруване. Тая година много скромно откъм покупки - купила съм си само 2 чисто нови книги, но заради размените, имам поне 20 още непрочетени.

# 268
  • София
  • Мнения: 7 843
Прочетох "Студен гранит" на Стюарт Макбрайд и ми хареса много, разтърсих се за други книги от серията „Логан Макрей“. На български не са издавани, доколкото знам, чета ги на руски - там са издадени №2, 4  и 10 от поредицата. В момента чета четвъртата - в оригинал заглавието е "Flesh House", и първоначалният ми ентусиазъм вече се стопява. Това, което звучеше свежо в първата книга, вече е досадно при поредното повторение, натрапчиво вулгарният и циничен език на героите започва да дразни, а най-често използваното прилагателно в описанията е "мръсен" - всичко е мръсно, унило и грозно. В криминалната интрига също има залитания към евтини ефекти за шокиране на читателя с всякакви гадни перверзии - не че вече можем да бъдем учудени с нещо, ама се стига до момента когато просто свиваш рамене и си казваш: "Чудят се вече какво да измислят..."
Та май за някои поредици, започващи обещаващо, е добре човек да се ограничи само с първата история и така да си спести разочарованията.

# 269
  • Мнения: 547
Поредиците ги чета най-много по две наведнъж, после ми омръзват страхотно. Изобщо не ме увличат. Само от поредицата на Ирса за Фрея и Хюлдар успях да прочета трите за около 2 месеца и ми се четеше още, но спрях. Иначе сериозно ми омръзва и ми става досадно. Със 'седмичната' поредица на Ники Френч спрях на 100-тна страница от 'сряда'-та, въпреки, че имам огромен интерес към психологическата тематика и има ли психолог в книгата - моята е!
Оставих "Деликатност" за след това, че имам от библиотеката още няколко. Снощи започнах "Злодеянието", стилът й след Фоенкинос ми се вижда съвсем семпъл, но сюжетът е интересен. В процеса на четенето се заличи това първоначално мое впечатление и начинът на писане започна да ми харесва повече, но определено си давам сметка, че след Фоенкинос много произведения щяха да ми се сторят по-елементарно написани.
Сюжетът е интересен, въпреки, че съм чела вече един роман на такава тематика и малко ми идва повтаряема, поне откъм фактология, темата за синдрома на Мюнхаузен.

Общи условия

Активация на акаунт