В момента чета ... 76

Интересна тема сте заформили за библиотеките и препрочитането
Майка ми и баба ми имат огромни библиотеки със стотици книги. Майка ми купуваше много, покрай нея и аз се запалих, и трупахме, трупахме. Някои от книгите са без стойност, розови романчета, прочетени и забравени. Други пък са класики и шедьоври като поредицата на Майн Рид, Граф Монте Кристо и още стотици, които си остават вечни.
Преди да излязат електронните четци и аз купувах, но за жалост в моя апартамент нямам място за съхранение и всички са сложени в кашони. Питах в няколко библиотеки в малки населени места да даря поне част от тях, но не ги приеха - не си спомням вече причината.
Рядко препрочитам книга, колкото и да ме е впечатлила. Може би почти единствените такива са гореспоменатите, както и Пипи Дългото Чорапче, от която имам първото издание. Нея съм я чела поне 7 пъти.
От съвременните романи не съм намерила такава, която да заслужава да бъде прочетена повторно. Определено съм попадала на много стойностни четива, но никога не съм се връщала отново на тях. Имам още стотици в списъка си, които чакат.
Най-ценни обаче са ми детските книжки от времето на баща ми - издадени са около 1967г., със страхотни илюстрации и корици. Тях ги пазя като очите си,  макар вече някои да са започнали да се разпадат.

Миналата година ми се наложи да минавам заедно с дъщеря ми литературата за 7 клас. Бях позабравила с подробности почти всички произведения, но си ги припомних в детайли, заедно с анализите им -  няма такова удоволствие. Вазов, Елин Пелин, Йовков, Смирненски - произведения, които сега, в съзнателния си живот, няма как повече да забравя.


Приключих "Феникс" - Сидни Шелдън и Тили Багшоу. Харесвам авторите, историята не беше лоша, но е далеч от "стария" Шелдън. За пръв път в негова книга попадам на свръх-способности, а аз не обичам истории с фантастични елементи.

Именно заради пространствения въпрос за настоящата ми библиотека реших вече да вземам заглавия, към които бих се върнала пак (препрочитам някои книги от време на време), а трилърите-еднодневки например вече да не купувам (достатъчно е, че продължавам да подарявам на много близки хора такива и имаме роднини с препълнени библиотеки- съдържащи не само нови, а и класически произведения).
Запланувала съм да чета скоро “Марковалдо” на Калвино, ето една книга например, която реших, че искам за моята библиотека и я няма в роднинските такива.

И.Калвино е автор, който искам да имам в библиотеката си и имам почти всичко  🙂
Купувам много нови книги, малко запазвам, останалите отиват в Читалнята, Столична библиотека и един хотел, който има библиотека във фоайето.
Имаме "златни рафтове" в библиотеката, включително нови книги са там. Хубаво ми е, че дечицата малки сладки четат - не страстно, но четат.
Сега съм в търсене на два сборника на Х.Мураками, не съм му фен и го нямаме, но  младата госпожица иска да го чете.

Като човек на точните науки, винаги съм мразела да пиша (дори и в днешно време по социалните мрежи, където постоянно има конфронтации и трябва да умееш да защитиш мнението си, или поне да имаш желание за това), и задължителното писане и развиване на теми ме беше отвратило и от самите произведения. Харесвах някои от тях, докато ги чета ваканцията и всичко спихваше в часовете по литература...

Завърших "Един аристократ в Москва". Толкова много ме плени всичко в книгата, че не би могло повече. Определено любимата ми книга за тази година до момента! Четох я с такова удоволствие и наслада, че въпреки обема не ми се искаше да свършва.
Прехвърлям се на Гийом Мюсо.
Колебая се и дали да прочета отново "Бьорнстад", докато чакаме третата част. Въпреки че помня основните герои и някои основни сюжетни линии, много неща ми се губят, най вече имената.

Много мразя да чета, нещо, което е "задължително" и "трябва". Много от произведенията не съм ги чела, четох теми разсъждения върху тях, така се запознавах с тях, отделно жива и здрава да ни е учителката по български, с много любов си върши работата. Разказваше подробно, наблягаше на важните неща и т.н.

И мен "Всяка сутрин..." страшно ме беше впечатлила и докоснала. Прочетох я съвсем случайно няколко месеца след като моят дядо влезна в старчески дом (поради лекарска грешка акъла му изсфиряса). Трябва да си я припомня, вчера стана месец, откакто дядо го няма.

Разбира се, че не е свързано. Например, при мен лесното или трудно писане зависи от това доколко ми е на сърце творбата, по която трябва да пиша. Предполагам, че и при много други хора е така. Стойността на едно произведение я определя времето, а не добре написаните теми по него.

Аз съм от бавните читанки, на 33% съм с Черната кутия, и взех да му свиквам на Алек Попов и да ми става симпатично. В момента точно ми е интересно. На места малко ме дразни, но очаквам да видя какво ще стане нататък.

Включвам се и аз тук, набелязах си доста книги от тези, които представяте, поръчах си и "Кестеновия човек". Вчера завърших "Absolvo te" на Бърдаров. Много се разстроих на места. Много хубаво пише тоя човек.

В цитирания коментар написах, че Отнесени от вихъра ми е на сърце, но никога не бих искала да пиша тема по него. Всички сме различни.
Повтарям се, защото ми се стори, че коментарът ми не е разбран правилно, въпреки че съм се изразила ясно

И аз не обичам да пиша теми по каквото и да било. Защо д аси казвам своите разсъждения, идеи, коментари и възприятия. И да съм длъжна при това. Може пък да не искам да подарявам информация .

Аз до преди няколко години пишех ревюта като хоби - толкова ми е омръзнало, че дори за книга, която страшно много харесвам, вече едва ли ще се захвана.

Разбрах те съвсем правилно, въпреки уточнението за себе си. И да, хубавото е, че всички сме различни.

Радвам се, че вече не съм длъжна да пиша теми за контролни, класни и матури, а ревюта си пиша само когато усещам желание за това.

Снощи започнах четвърта книга "Единственият оцелял" от поредицата на Лиса Гарднър за ДиДи Уорън. И предишните ми бяха топ интересни, но тази ме остави без дъх и то още в началото. Чета и немея, и се чудя дали наистина има такива случаи. Шокирана съм, а пък май вече рядко ми се случва. На фона на тях "Тайните убежища" сега ми се струва като детска книжка.

Видях я - “Live to Tell”, с добра оценка в ГР е. Ще попрегледам мненията този път там, може да я потърся в оригинал, предполагам, че няма да е особено трудна за четене.

(Видях обаче набързо един коментар на български- за злоупотреба с деца ли е темата? Може би заради това повече ми хареса на Лубри “Сестрите от Планината на мъртвите” (непреведена е), въпреки захаросания, но отново супер изненадващ финал.
 Май ще избера друг трилър, вероятно Sometimes I lie (но това след “Марковалдо”, “Правек”, а може би и трилогията на Цъсин, в момента временно оставям трилърите).)