В момента чета ... 76

Аз съм филолог. Но любовта ми към българската литература се ограничава силно в Яворов, Вапцаров, Смирненски, Елин Пелин, Йовков( него го обожавам) и Талев. Алеко и Вазов просто не понасям.

Вазов го преоткрих на късна възраст с "Нора" и разказите му и видях, че е възможно да бъде ужасно смешен и да звучи актуално дори в съвремието. Но за целите на обучението по литература точно най-интересните му творби остават скрити и отвратени от изучаваното през годините с цел да се насади омраза към Турция и благоговение пред Русия, порасналите ученици никога не се връщат към автора.
За Дебелянов няма да споделя какво мислят днешните зрелостници, виждайки как се подскача срещу възможността да съществува друг поглед, а знам прекрасно, защото синът ми в сряда е на матура по литература и съм в течение на настроенията.

Интересна дискусия за задължителните за изучаване в училище автори водите.
На мен когато ми кажат, че нещо е задължително го отлагам във времето колкото дълго е възможно. Е, някои от въпросните творби ме изненадаха приятно още тогава, като ученичка. Някои пък, като "Тютюн", се осмелих да ги прочета чак сега... Всъщност, точно този роман още не съм го приключила, а го започнах през 2020. Да, за някои е най- добрият български роман, но за мен това е "Железният светилник", и цялата четирилогия, който с удоволствие препрочитам. Като цяло харесвам творчеството на българските класици, изключенията за мен са много малко. Не за всички е лесно да се пише, обаче. Помня как на кандидатстудентските изпити във Велико Търново /1993/ се падна Вапцаров, изпаднах в ужас и... не взех изпита.   Друго си беше с Ботев в Шумен и Йовков в Русе.   Имаме си изключителни писатели, които са ни оставили прекрасни творби, това ми е мисълта.

Тази вечер започвам "Снежния човек"- Ю Несбьо. Очакванията са ми големи.

Понеже някои Тарталетки, имащи време да напишат над 33 000 (!) поста във форума, са твърде заети, за да отделят 30 секунди от драгоценното си време и да изпълнят това, което сами са обещали, моя скромност намери въпросната книга (за което използвам случая да благодаря на Nabia), направи си труда да я конвертира в универсалния FB2.ZIP формат, структурира я, така че всяка глава да е в отделна секция, форматира правилно бележките под линия, отстрани около 40-50 пунктуационни грешки и раздели всички пасажи, в които повествованието се води  в ретроспекция от останалите с празен ред. Което ми отне около 4-5 часа труд pro bono... Можете да изтеглите резултата от този линк. След като прочета книгата, ще коригирам всички намерени правописни грешки и ще актуализирам архива, като линкът за теглене няма да се промени.

Смирено си посипвам главата с пепел и си признавам, че прегледах мненията след моето в търсене на линк, но не забелязах маркирания като спойлер такъв, пуснат от NumLock. За което и благодаря! Както и на теб, Вили, че ми посочи пропуска След малко се захващам с обработване на втората част.

Тъй като темата се отклони към училищната литература, да споделя и аз своите впечатления. Българските автори винаги са ми били досадни, особено поетите, с някои малки изключения. Например Пеньо Пенев - кой би казал нещо против автора на небезизвестната, макар и разпространявана само като апокриф "Поема за Кънчо Путкодеров"? Харесваха ми стиховете на Николай Лилиев, а на Вазов мисля, че всичко написано може да бъде простено заради поемата му "Жидов гроб" (която също не може да бъде намерена в новите издания на неговите произведения). От западноевропейската литература ми хареса "Дон Кихот", както и "Фауст" на Гьоте. Въпреки че днес ми се струва, че тогава сме били твърде малки, за да разберем и оценим съдържанието им.

Радвам се, че попаднах на добри учителки по руски език и в началното училище, и в гимназията, и в института. Така че все още помня наизуст някои любими стихотворения на Лермонтов, Пушкин, Блок... И с удоволствие си препрочитам произведенията им. Както и прозата на Тургенев и Чехов. За Достоевски не споменавам - това е съвсем друго ниво...

Edit:
Втората част - "Дивата пустош" се оказа по-добре форматирана, така че обработката и ми отне значително по-малко време. За предпочитащите FB2.ZIP формата - линк за сваляне.

Аз пък бях и все още съм очарована от разказите на Йовков и Елин Пелин. Обожавам Чудомир, не харесвам поезия, но Ботев и Яворов ми допадат и всички тях съм ги открила в училище чрез задължителните произведения и учителите ми по литература, благодарение на това, че бях съвестна и си четях всичко. Смятам, че някои неща е добре да се прочетат, дори и по задължение.
Започнах “Наръчник по практическо чудослучване” - 75 необичайни решения на обичайни проблеми на Ивинела Самуилова и Алексей Бъчев. Много ме кефи, тъй като показва  разни ситуации и как да излезеш от матрицата на мисленето си за тях, да се опиташ с хумор да погледнеш отстрани чрез разни техники и в края на краищата да промениш действителността си.

bella-ciao, мини сериалът "Кестеновия човек" го има във filmisub с бг субтитри. 🤗

Така изглежда корицата. Оригинално заглавие: Sonnen.
Не помня вече изучаваното в гимназията. Но Йовков,Яворов,Вазов,Елин Пелин... Е, нося си ги в сърцето.
 Забравих Чудомир! А и други автори вероятно не ми идват наум в момента.

BBeLLa благодаря. Аз го започнах на нетфликс на немски.

Книгата на Несбьо явно е "Синът", има я издадена на български език.

Аз се сещам за "Спасителя".
"Изповедникът" също ми звучи познато, но е на Даниел Силва.

По корицата може да се познае, българската е подобна.

И аз реших, че става въпрос за "Спасителя".
"Изповедникът" е малко странно решение за превод на заглавието на "Синът"...

По темата: започнах "Смола" (Ане Рил).. пак ще се занимавам с откачени, дисфункционални семейства ...

 Така или иначе, повечето хора не харесват поезия - не е нещо масово популярно. Една моя роднина ми каза, че не може да понася никаква мерена реч и не я разбира - т.е. когато текстът е в мерена реч, тя не разбира абсолютно нищо от смисъла му. Разговорът ни беше по повод на произведения на Пушкин и Шекспир (и двете бяхме по-млади - може би точно в тази възраст преди завършване на гимназия).
Не знам за Алеко - до известна степен ми беше интересен, но не ми е голям любимец. При Вазов харесвам поезията - особено Опълченците на Шипка и другите от този цикъл. Аз харесвам точно такъв тип поетични произведения. Колкото до Под игото - не е лош роман, но също не ми е любим.

Не се подскача срещу нищо - когато пиша, че харесвам Дебелянов, имам предвид, че го харесвам в момента и винаги съм го харесвала; това по никакъв начин е е свързано нито с образованието ми (което няма общо с литературата), нито с впечатления от ученическите ми години. Хората имат различни мнения. Това, че випускниците са на определено мнение не е показателно за нищо и няма отношение към дискусията. Нито пък писането на тема по дадено произведение е свързано с неговите качества (т.е. ако е лесно да се пише по определена тема и цитатите, свързани с нея, се запомнят по-лесно, това не прави даденото произведение по-добро).
Аз може много да харесвам да кажем Отнесени от вихъра, но би ми било много неприятно да пиша тема по нея и да разсъждавам за посланията на творбата и нейните литературни качества.

Лаврентий, що се хабиш? Един пост не можеш да оформиш като хората, чуждите публикации броиш. Смешник. 17 години във форума и не спирам да се изумявам на уж технически грамотни хора, пък не могат грамотно да оформят публикации. Не се занимавай с мен повече, ако обичаш!

Снощи прочетох Извисяване на Кинг. Страхотна!

Аз имам тук на хартия някои неща на Павел Вежинов и много го харесвам . Вски път като започна да чета обаче ми става толкова мъчно за София , която беше подобна и през моето детство. Но не само за тогавашната София и за днешната ми домъчнява и го оставям. Някак мога да чета всякакви неща с интерес, които описват България в историята и , но не новата история, не тази, която някак е свързана с мен. Страшно ми става мъчно за хора, за преживявания, за места. Сякаш се намирам в някаква лъжлива реалност. Чета и си представям или я гледам на филм, но я няма просто и го знам.