В момента чета ... 76

За това също има рационално обяснение. Не трябва да се забравя, че всички пациенти на авторката са хора с повишена психическа лабилност и внушаемост. Ако не бяха такива, те нямаше да имат нужда от помощта на психолог, за да решават проблемите си. Подобни индивиди са подчертано склонни да вярват във всякакви съвпадения и ирационални причини за случващото се с тях. Ако вярват, че ще ги сполети съдбата на предците им, те сами го предизвикват неосъзнато. За пример - при австралийските аборигени във всяко племе е имало шаман. Ако член на племето извърши непростимо нарушение, шаманът го е посочвал с клона, който използва за жезъл и му е казвал, че ще умре до определен брой дни. Вярата в силата на такава присъда е била толкова голяма, че в почти всички случаи провинилият се наистина умирал.

Или един съвсем личен пример. Преди няколко години на 13-ти август (датата, на която почина баща ми) аз влязох да плувам в морето и не забелязах, че има мъртво вълнение. След около час плуване навътре то ме беше отнесло на такова разстояние от брега, че ми трябваха още 3 часа и половина, за да успея да изляза. И накрая бях толкова изморен, че съм заспал минути, след като излязох. Ако бях склонен към мистификации и вяра в ирационалното, навярно щях да реша, че това е "съдба" и "ми е писано да умра на тази фатална дата" и щях да се откажа да плувам срещу носещите ме навътре вълни.

"Игрите, които хората играят (психология на човешките взаимоотношения)" е първата част. В нея се разглежда транзакционния анализ - личността се разделя на "дете", "възрастен" и "родител" и се изследват допълващите се, пресичащите се и сложните транзакции (игрите) в общуването. Във втората част - "Хората, които играят игри (психология на човешката съдба)", която, доколкото зная,  не е преведена на български, се разглежда формирането, избора и шлифоването на различни жизнени сценарии, които индивидът следва през живота си и които определят съдбата му. Изброяват се най-популярните сценарии, които са намерили отражение в сюжета на най-известните и популярни приказки, митове и легенди, и те биват систематизирани и класифицирани според ефекта, който оказват върху живота на прилагащия ги субект, а именно: сценарии на победители, на непобедители и на губещи.

Прочетох Нищо от датската писателка Яна Телер и ми е много любопитно дали на друг тук е попадала книгата.
Оригиналното заглавие е Intet, публикувана е през 2000, а издадена на бг през 2016.
Ето корицата на българското издание:

Води се жанр YA, но това не ми беше пречка да посегна към нея. Романът е сравняван и описван като  "Повелителят на мухите" на ХХI век. С уговорката, че в него изолацията не е физическа, а емоционална и екзистенциална.


Много особено четиво. Беше ми много интересно да го проследя. Водеща е темата за търсенето на смисъл и е представена акцията в откриването, разбирането и измерението му в живота на 20 деца на 14 години, които сформират един клас.
Започва с думите на техен съученик:

Нищо няма смисъл,
знам го отдавна.
Затова не си струва да правиш нищо,
разбрах го току-що.

И продължава с опита на групата да се опровергае това твърдение.
Стига се до предел, който е шокиращ или поне беше такъв за мен.

Loubry,ако на следващия 13ти август ти се случи нещо необичайно вярвам, че ще си промениш мнението 🤗 затова сме различни и всеки е свободен да вярва в каквото пожелае. За мен няма случайни събития.

Миналата година четох "Нищо" и не ми беше харесала.
Ето какво съм написала тогава:

Бих повярвал, но само ако на 13-ти август всяка година започне да ми се случва нещо необичайно - например да ме блъска кола, да ми пада саксия на главата, да падам и да си чупя по нещо... Когато е веднъж за повече от 30 години, аз го наричам "случайност".

А "Нищо" от Яна Талер определено ми звучи интригуващо. Има ли я някой в електронен вариант?

Loubry,
Ако все пак е вариант и хартиено издание за теб, тук е с голямо намаление в момента: https://www.ozone.bg/product/nishto/?gclid=Cj0KCQjwvqeUBhCBARIsA … YIdEaAj_xEALw_wcB

Много ме докосна и развълнува "Хана"! Откакто пазарът буквално започна да се наводнява и прелива от книги с подобна тематика, започнах да ги избягвам най-съзнателно, а и защото смятах, че съм прочела всичко и достатъчно. Оказа се, че никога не е достатъчно! "Хана" е различно поднесена и рекордният рейтинг от 4,70 е напълно заслужен!

"Тази нощ я видях" от Драго Янчар ме развълнува и докосна, още я мисля.
Не само е написана много добре - всеки детайл е премислен, нищо не се споменава напразно, а във връзка с бъдещо разкритие, но и ми беше някак близка, както често се чувствам, четейки балкански писатели.
Една и съща история, разказана от петима свидетели, всяка следваща допълва предишната и води до логичното разплитане на неизвестното.
Времето е ВСВ и участието на Югославия в нея - войнишко тегло, казарми, смърт на бойни другари, разпити, комунисти - много е тежко за понасяне на моменти, особено накрая.

Приключих Отпусни му края на Александра Потър, предвид другите и книги, очаквах повече. Вярно, че чиклитите не блестят с особена оригиналност, но то пък беше баналност до баналност. Не бих препоръчала. 2/5 и давам.
Продължавам с Две сестри.

Някой да е чел Божият ген на Л.Филипова? Намалена е в момента и се чудя дали да я поръчам.Не съм чела нищо от авторката.

Една книга преди доста години съм чела на Людмила Филипова- нелошо разказва, но друга нейна книга не бих взела. Особено горепосочената, след като ѝ прочетох анотацията (мои лични предпочитания и интереси), по-скоро бих препрочела Неделният продавач на книги на Даниел Вълчев.

Мъжът ми много я харесва Людмила Филипова, сега чете "Където се ражда слънцето", аз съм чела една нейна книга, не помня коя вече и въобще не ми хареса. През цялото време имах усещането, че чета лоша версия на Дан Браун. 😃

Напълно съгласна с последното изречение.

Благодаря! Звучи интересно описанието на книгата и затова се чудех.Не че нямам какво да чета.

Първите ѝ две книги "Червено злато" и "Стъклени съдби" става ха за четене, но след това залитна към някакви - точно стил Дан Браун и точно лоша версия. Не бих купила и не бих чела повече.