В момента чета ... 76

  • 38 249
  • 755
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 12 379
Буквално изгълтах много бързо "Почти нормално семейство"!
Скрит текст:
Единствено остана да ме човърка, че Амина в крайна сметка е виновник за почти всичко, но беше спасена. Да, това е книга и за родителството, и за приятелството в една специфична възраст, но за мен акцентът беше именно върху това как точно приятелството може да има по-голямо влияние върху оформящата се личност. Стела винаги е искала да бъде като Амина, но Амина също! Завиждала й е за различността, смелостта.. затова й я натопяваше пред родителите, а на Стела казваше друго.. Дадох 4 звезди, защото все пак не мога да приема напълно решението на майката да поеме този осъзнат риск!

Започвам пак на хартия, друга от многото, които също чака отдавна - "Хана".

# 631
  • Мнения: 4 743
Прочетох Истории, различни от моята на Еманюел Карер и не зная как съм я пропуснала, защото книгата е публикувана през 2009, а е издадена на български през 2017.

Впечатли ме, защото е автентичен разказ за най-тежките загуби в живота - да загубиш детето си и да загубиш майка си. Две истории за два живота, разказани реалистично, а не патетично. Без съжаление, без фалшива емпатия, без излишен драматизъм.
Интелигентен очерк за мъката, за справедливостта и за опорите, на които може да се хванеш, за да не те завлече цунамито.
Не е книга, която бих препоръчала, защото е различна, трудна и зряла и не мисля, че всеки би я разбрал и оценил, но съм щастлива, че я прочетох.

# 632
  • Мнения: 990
Какво съвпадение само!
Днес приключих Гробът на сестра ми и потърсих книгите от Колибри. Бях сигурна, че съм поръчала Истории, различни от моята , също и Клеветата. Изглежда, че съм проспала някои моменти.Joy И понеже съм си изтрила  пощата, започнах да преглеждам постовете си във форума с надеждата да видя с какво съм се похвалила и какво съм получила.
Е, ще продължа с Тайните убежища . Може пък да съм си скрила книгите и от себе си. Имам си тайници у дома.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 09:09 от МАРИ77

# 633
  • Tenerife
  • Мнения: 140
Аз Кинг не мога да го чета, така че може и да си напълно права Simple Smile

Страховити са ти историите му ли? Thinking

Започнах "Фонтани на мълчанието" на Рута Сепетис. За сега мога да кажа, че ми допада най- много от прочетеното дотук от авторката. Темата е разтърсваща!

# 634
  • Мнения: 10 761
Аз Кинг не мога да го чета, така че може и да си напълно права Simple Smile

Страховити са ти историите му ли? Thinking
 ...
да. на мен не ми действат добре.

# 635
  • Мнения: 2 147
Започнах "Колчан, пълен със стрели" на Джефри Арчър. В книгата са събрани разкази с неочакван край. Една приятелка ми я даде. Засега съм прочела само два. Забавляват ме, разтоварващи са. Мисля, че и останалите ще ми харесат, съдейки от стила на писане на автора.
Баща ми даде "Клавдий". Почнах я, но този дребен шрифт, ме побърква. Той има  доста старо издание. Аз проблеми със зрението нямам, но не мисля да си я причиня. Евентуално ще потърся в библиотеката някакво издание с по- нормален шрифт. Направо губя до кой ред съм стигнала, защото и редовете са много наблъскани един в друг.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 09:59 от Forest rain

# 636
  • Мнения: 10 761
Привет Simple Smile Виждала съм в читанката @ Аз, Клавдий @ ако ел. вариант е опция ?

# 637
  • Мнения: 990
Започнах "Фонтани на мълчанието" на Рута Сепетис. За сега мога да кажа, че ми допада най- много от прочетеното дотук от авторката. Темата е разтърсваща!
Хубава история, но разтегната доста. Всеки с предпочитанията си.Simple Smile

# 638
  • Мнения: 11 784
Forest rain, Джефри Арчър пише много увлекателно, поредицата “Хрониките на Клифтън” е доста добра, “Четвъртата власт” също, “Търговецът”, и спирам да изброявам, че да не напиша и всички останали (почти) негови книги, разказите му също са хубави, а книгата му “Пътеки на славата” разказва много интересно за непризнатия за първи покорител на Еверест Джордж Малори и е една от любимите ми книги.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 10:23 от fenyx

# 639
  • Мнения: 608
Да реабилитирам Георги Господинов, дали защото са “Избрани истории” или просто ги чета в точния момент, но много ми харесаха. Преди съм опитвала на два пъти да го чета с “Физика на тъгата” и “Естествен роман” и нещо, на онзи етап, не беше моето. Добре, че му дадох шанс отново. Започвам “Когато тялото казва НЕ” на Д-р Габор Мате, беше препоръчана от LaMartinia, която много харесвам. Да видим…

# 640
  • Мнения: 19
Прочетох "Доктор Стъклен" на Томас Бренън. Приятен британски стиймпънк, без да е нещо особено. След това, докато съм на викторианска вълна, "Отровният пояс", "Загадката на имението «Клумбър»" и "Маракотовата бездна" на Артър Конан Дойл. Подобно на романите на Жул Верн, навяват известна носталгия за времето от преди истинската научна фантастика, когато хората са били толкова наивни и необразовани, че са били готови да преглътнат всякакви измислици... След това за разнообразие подхванах кратките тийн истории на ужаси на Робърт Стайн. Прочетох "Добре дошли в Мъртвата къща" и "Стой далече от мазето". Напомнят на страшните "истински истории", които си разказвахме като деца вечер на летните лагери и бригадите. По думите на автора, единствената цел, с която е създал произведенията си, е да покаже на подрастващите, че четенето може да бъде забавно. Според мен се е справил добре.

# 641
  • Мнения: 4 605
Преди няколко дни приключих със Синдромът на предците Ан Анслен Шютценбергер. Интересна книга,изпълнена с доста психологически термини,информация относно различните направления на известни психолози. Имаше много примери както от историята- реални събития и известни личности от миналото, също така и примери от личните пациенти на Ан Анслен Шютценбергер. От изключително значение за нас е семейната памет за да може да вървим напред та дори понякога да си обясним и странни съвпадения повтарящи се в рода ни. Четейки книгата на моменти тръпки ме побиваха и си задавах въпроса как е възможно това.. но имам и личен пример в семейството ми с повтарящи се случки та просто няма случайни събития.

В момента чета Последен в мрака Александра Олива.

# 642
  • Мнения: 19
Преди няколко дни приключих със Синдромът на предците Ан Анслен Шютценбергер...
Мисля, че Шютценбергер доста омазва нещата, опитвайки се да обясни повтарящата се съдба на хора от няколко последователни поколения с колективното неосъзнато и общите архетипи. Причината е доста по-рационална - децата усвояват моделите на поведение, социалните роли и начините за постигане на целите от родителите си. А те са ги усвоили от своите родители... и т.н. Според мен Ерих Берн разглежда въпроса далеч по-прагматично и по-добре систематизирано в книгата си "Хората, които играят игри".

# 643
  • Мнения: 4 605
Преди няколко дни приключих със Синдромът на предците Ан Анслен Шютценбергер...
Мисля, че Шютценбергер доста омазва нещата, опитвайки се да обясни повтарящата се съдба на хора от няколко последователни поколения с колективното неосъзнато и общите архетипи. Причината е доста по-рационална - децата усвояват моделите на поведение, социалните роли и начините за постигане на целите от родителите си. А те са ги усвоили от своите родители... и т.н. Според мен Ерих Берн разглежда въпроса далеч по-прагматично и по-добре систематизирано в книгата си "Хората, които играят игри".
Не съм чела Ерих Берн и не мога да ги съпоставя. Със сигурност децата копират моделите на поведение от родителите си но тук в книгата не става въпрос за това..  разгледани са съвсем различни повтарящи се събития през поколения на една и съща дата например (смърт, болест,травма) и не става въпрос за копиране на поведение а за събитие ,което на пръв поглед изглежда случайно но не е.

# 644
  • София
  • Мнения: 7 840
Доколкото знам, прочутата книга на Ерик Бърн се казва "Игрите, които хората играят" - Games People Play: the Psychology of Human Relations.  Поне аз тази съм чела.

Общи условия

Активация на акаунт