В момента чета ... 76

Аз идвам с първа кандидатура за Златна малинка 2022
Вчера си мислех да пиша, ама хайде, празник, цветя, това-онова , да не си развалям настроението



Тъжно, но факт: човек и добре да живее , идва денят в годината , когато слага без колебание първата си 1* на книга...

С големи очаквания подходих към "Изчезваща земя" на Джулия Филипс.
Книгата привлече вниманието ми първо със своята излъчващата тайнственост корица, а след това и с анотацията, обещаваща мрачни тайни и мистерии сред необятната пустош на северната руска тундра. Място на действието - Камчатка, полуостровът, който десетилетия е бил затворена военна територия , а днес продължава да е такава поради обективни причини - липса на пътища, отдалеченост от централните руски градове и сурова природа. Това е свят на диви животни, стада северни елени, на кратко, ако не и липсващо лято, на планини, активни вулкани, горещи минерални гейзери и чести земетресения...

На фона на този благодатен сетинг безследното изчезване на две сестри по време на лятната ваканция в центъра на Петропавловск и очаквано разследване на това похищение звучи повече от примамливо....
Но за мое съжаление мога откровено да кажа, че цялата книга беше едно голямо разочарование... Не получих нищо от това , което очаквах , а именно качествен трилър, разследване на престъпление, напрежение и интересен екшън. На практика криминално разследване в истинския смисъл на думата в тази книга не присъства. Имаше сбирщина от глави по месеци с различни действащи персонажи (доста странни впрочем) и дълбоко провинциални истории, които колкото и да са любопитни сами по себе си, не бяха свързани по никакъв начин. Засегнати бяха, но много повърхностно и някак тесногръдо, доста теми - от бита и отношението към коренното население на руския север (коряци, евени и други народности) до проблемите в руското общество на ЛГБТ хората.

Не на последно място не ми допадна и стилът на авторката - някак си спънат и често неясен. Имаше мъгляви изречения, които трябваше да прочета по няколко пъти, за да схвана техния смисъл. Изобилстваха думи и изрази, употребени не на място. Отначало отдадох това на някакви проблеми с българския превод, но после прочетох подобни наблюдения и от читатели на английското издание.

С две думи - разочарована съм от тази книга и с чисто сърце я оставям недовършена на 300+ страница. Дори не искам и да знам какво се е случило с изчезналите момичета - до такава степен е зле книгата!
А вие спокойно можете да си спестите времето и мъката да я четете.

Сега си оправям вкуса с "Убийство в Миконос" (Джефри Сайгър)

Еех, сериозно ли?...
И аз съм(бях?) с големи очаквания за тази книга. Много жалко! Имам я, ще я прочета някой ден, но поне ще знам да снижа критериите.

И аз идвам с книжен неуспех - на повече от половината на "Пандора" от Сюзън Стоукс-Чапман съм и нищо не се случило до този момент. А дано последните стотина страници нещо да се раздвижи... Ще я дочета, защото съм инат, но не очаквам чудеса.

Може би си е предвиждана за драма, а не за трилър; и за мен Дървесна история беше разочарование, но не че е зле написана, просто ми беше депресираща и не отговори на очакванията ми.
Не стигнах до края, но ще я дочета някой ден.

А за Пандора подозирах, че ще ме разочарова, защото през последните години няколко пъти опитвах да чета известни тийн поредици и нищо не ми хареса особено. Дори прехвалени, като Ади Лару и поредицата за Гриша. Затова и не я поръчах, въпреки че наскоро беше с добро намаление.

Ами не знам за какво е предвидена, обявена е за трилър, но е мега-зле, хора

Вили, снижи си много очакванията...
Ще очаквам и твоето ревю

Прочетох "Върху тънък лед" на Камила Гребе, след нея се прехвърлих на следващата книга от поредицата за Хане Лагерлинд-Шон, в момента чета третата книга. Типични скандинавски криминалета, може би малко по-мрачни и потискащи от очакваното, но интересното в случая е опитът за оригиналност в образа на главната героиня.
От край време авторите на криминални романи се опитват по различни начини да "приземят" героите си - детективи, разгадаващи и най-сложните и заплетени криминални истории. Борейки се със злото, всеки един такъв детектив - по служба или по призвание, се оказва накрая по-умен от хитрия престъпник, т.е. полага му се да бъде герой. Е, за да не бъде съвсем ангелоподобен, налага се да се добави нещо, което да направи образа по-близък да читателя, повече земен. Някога това се е решавало с въвеждане на определена доза ексцентричност - Шерлок Холмс свири на цигулка и се дрогира, Ниро Вулф е дебел, лаком и отглежда орхидеи, и т.н.
Сега героите - разследващи престъплението в съвременните криминалета, не са просто ексцентрични   - това вече е остаряло, те са си направо герои-страдалци. Често са с тежко детство, психични проблеми, сложни лични и семейни проблеми и какво ли не още, така че да се чуди човек все пак кой е жертвата в историята - убития или гърчещия се в душевни мъки детектив, разследващ престъплението.
Та в този ред на мисли героинята на Камила Гребе - Хане Лагерлинд-Шон, е гениален профайлър, но ....
Доколко всичко това е правдоподобно - не знам, не смея да съдя, но поне на мен ми звучи крайно пресилено и неубедително. Пореден пример за напъни да се шокира читателя с нещо ново, но вече май малко останаха вариантите за оригинален образ на детектив - професионал или любител. Та какво ли още ще измислят?

Има една комиксова поредица с детективи и герои животни, малко е в стила на добрите детективски романи, малко стил ноар, много се харесва от тийнове
 

Пустош на Стина Джаксън чета. Много ми харесва. Мрачна като името си, с точно толкова пустота наситена, но интересна.

Аз имам две разочарования от последния месец, наистина имах огромни очаквания към тези книги.
Изслушах Тъмната материя на Блейк Крауч, започна супер увлекателно, но след средата стана супер предвидима и като цяло не ми допадна точно начина, по който се развиха нещата. Можеше доста по-интересно да се развие историята, защото тематиката е доста интересна сама по себе си.

На киндъла чета Хокан Несер - Човек без куче . Книга пак с доста суперлативи, за мен скучна и банална, няма нищо засукано или непредвидимо, изказът също не е кой знае какво. Предстои да я дочета, че съм към края.

Благодаря за мнението за “Тъмна материя”, мислех да я чета в оригинал, но сега се замислям дали да не я оставя по-назад в списъка.
Все още съм на разказите на Лиляна Михайлова (чета вечер повече на децата, отколкото да остане време за мен), позадържах се на тях, вместо да ги чета между другото и малко изостана Лиу Цъсин. Мислех да прочета от “Трите тела” първо само частта с Културната революция, после да се върна на останалото след “Тъмна материя”, но щом не е толкова интересна може да продължа с книгата на Цъсин.

И аз имам три зарязани книги посления месец: "Затрупана София", "Котаракът, който спасяваше книги" и "Историите на една номадка".
Сега чета "Казусът Кукоцки", увлече ме в началото. Дано се задържи така до край.

Очаквах и аз повече от историята, но както казах, това е най- доброто, което съм чела от Сепетис. Не мога да свикна със стила ѝ на писане. Някак ми е, как да кажа, телеграфичен. Все едно чета сценарий за филм, а не роман. Живея отдавна в Испания и знам доста за управлението на Франко, но някои факти, посочени в книгата, и мен ме изненадаха. Отдавна знам и за хилядите откраднати и продадени бебета по време на режима и си мисля, че ако някой друг напише история по темата би могло да се получи по- добре.

От снощи чета "Къщата на духовете" на Изабел Алиенде и съм впечатлена още от първите страници!

Дидка, какво не ти допадна в “Котаракът, който спасяваше книги”?

На мен "Тъмна материя" много ми беше харесала. Дай й шанс.

Не съм се отказала от нея, само я отлагам.

И аз не знам. Май не и беше момента сега. По нататък може да и дам втори шанс.