В момента чета ... 76

  • 38 261
  • 755
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 9 492
Започнах "Камък, ножица, хартия" и неусетно я преполових. Мисля, че се досещам какво ще се случи. Любопитно ми е да разбера дали съм права и сигурно няма да заспя преди да стигна до края.
Така и никой не ми написа какво е разбрал от книгата. Ако разберете нещо повече от мен, пишете моля на лично съобщение Simple Smile .
а ти кажи какво разбра да знаем как да обясняваме. Simple Smile))
Този пост съм го пропуснала. Явно при отварянето ту на телефон, ту на лаптоп, някъде съм изтървала няколко коментара.
Общо взето нищо не разбрах Joy. Толкова пъти се смениха хората, че се обърках кой първи, кой втори и кой в кой момент е станал друг.

# 601
  • Мнения: 11 703
Прочетох "Смола" (Ане Рил) и ѝ дадох 5*

"Смола" на Ане Рил е един истински шедьовър на пълзящия ужас, но не е роман, който мога да препоръчам на всеки и с лека ръка.
Книгата започва като почти банален разказ за едно дисфункционално семейство, водещо изолиран начин на живот в самотна къща на пуст полуостров. Постепенно обаче историята прераства в нещо изключително зловещо, дълбоко сбъркано, но и по някакъв начин много, много тъжно... Един драматичен разказ за това как неотработената емоционална травма от загубата на родител в ранно детство и нещастен смъртен случай в по-късни години може да ескалира и да разруши психиката на един човек до такава степен , че фокус на живота му да стане страхът от евентуална загуба и изоставяне.
"Каквото го напуснеше, нямаше никога да се върне.. Затова и нищо не го напускаше. "
Затова всичко ценно и обичано бива заключвано в смолата, едновременно лекуваща, убиваща и съхраняваща, завинаги ...
Изключително силна книга, емоционално разтърсваща и, да, безкрайно тъжна ....

# 602
  • Мнения: 6 956
Happy Mijjj ツ
като противодействие на "Каквото го напуснеше, нямаше никога да се върне.. Затова и нищо не го напускаше. "
(определено няма да я прочета, благодаря за мнението Simple Smile
слагам това:
"Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него......"
откъс от "Гравьор на сънища" на Ал.Секулов

# 603
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 861
"Каквото го напуснеше, нямаше никога да се върне.. Затова и нищо не го напускаше. "
Настръхвах от това.

# 604
  • Мнения: 11 703
На мен книгата ми хареса заради дълбокия ѝ психологизъм. Аз винаги съм била изкушена от психологията, емоционалните травми (особено от детството) и психопатологията. Затова и толкова ми допадна романа и го съпреживях. Не че не пускам нещата, напротив Simple Smile Просто много ми беше мъчно за един от героите...
На светлинни години е от трилъри а ла Крис Картър, та дори и от Юси и Несбьо. Това е съвсем, ама съвсем различно ниво и оценката ѝ в ГР от 4,03 е напълно заслужена.
Мисля, че и работата на преводачката Светлана Старирадева е също доста добра за възприемането на текста.
Но, пак казвам, не е книга, която ще препоръчам Simple Smile

# 605
  • Мнения: 1 563
(определено няма да я прочета, благодаря за мнението Simple Smile

Колко различни сме хората... ☺️ Аз пък след ревюто на Миж, нямам търпение да я прочета "Смола". Много обичам такива истории с дисфункционални герои, дълбоко ровещи в психиката на хората. Може би ще е по-следващата поред, днес на работа си взех да започна "Пандора" . Тази покупка май малко не я прецених - сюжетът ми прозвуча интересно, но прочетох няколко коментара, че изпълнението не е много добро. Затова реших, че ако я оставя за по-нататък, може никога да не я прочета.

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 16:12 от Bили

# 606
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 861
На мен книгата ми хареса заради дълбокия ѝ психологизъм. Аз винаги съм била изкушена от психологията, емоционалните травми (особено от детството) и психопатологията. Затова и толкова ми допадна романа и го съпреживях. Не че не пускам нещата, напротив Simple Smile Просто много ми беше мъчно за един от героите...
На светлинни години е от трилъри а ла Крис Картър, та дори и от Юси и Несбьо. Това е съвсем, ама съвсем различно ниво и оценката ѝ в ГР от 4,03 е напълно заслужена.
Мисля, че и работата на преводачката Светлана Старирадева е също доста добра за възприемането на текста.
Но, пак казвам, не е книга, която ще препоръчам Simple Smile
Т.е. грешно съм разтълкувала цитата ли? Или има гадории?

# 607
  • Мнения: 11 703
Има. Особено към края...

# 608
  • Мнения: 6 617
Звучи ми като "Стая". Смолата някакъв психологически термин ли е в случая, както благозвучното "убежища" вместо пълни измислици по нашему?

# 609
  • Мнения: 11 703
Звучи ми като "Стая". Смолата някакъв психологически термин ли е в случая, както благозвучното "убежища" вместо пълни измислици по нашему?

Напълно реална е смолата Simple Smile
Но няма да коментирам повече, за да не издам неволно нещо.

# 610
  • София
  • Мнения: 998
Направо зловещо звучи. Навява асоциации за насекомите запазени в кехлибара. А кехлибара е вкаменена смола от иглолистни дървета. Ако главния герой така си пази близките до сърцето....

# 611
  • Мнения: 6 956
Вероятно точно така ги запазва Simple Smile Форевър енд евър Grinning

Колко различни сме хората... ☺️ Аз пък след ревюто на Миж, нямам търпение да я прочета "Смола". Много обичам такива истории с дисфункционални герои, дълбощо ровещи в психиката на хората.
Различни сме Simple Smile
Нула интерес към долбоко ровене в психиката на хората. А и малко ми е странна тази мода в романите на изтрещели, добре де - нека са дисфункционални герои. Не ми е интересно.
Летвата ми взе че се дигна след "Ослепително" на Картареску - е в нея има всякакви герои, но особено много ми допада как човешкия мозък преработва видяното и слагам цитат
"В онази част на мозъка, наречен ...... през които текат бои и оксиди, и хиляди ателиета, в които художници с по петдесет ръце копират, реставрират, изрязват, потапят и разделят, рисуват копия и реплики и дуплики, фалшифицират дати и подписи, прожектират върху тягостните жълти стени на черепната кост диапозитиви и ретропроекции, деформирани от френологичните извивки на челото и слепоочията, от способностите на въображението и хитростта, на страданието и мнителността."

# 612
  • Мнения: 12 379
Аз започвам на хартия "Почти нормално семейство", не знам защо очаквам да е нещо като "Вечерята" на Х. Кох.

Забравих да пиша и питам за "Камък, ножица, хартия", макар че ще потърся и какво сте писали..
Скрит текст:
За мен това е и история за любов, но и история за много тайни и няколко "повредени" личности, носещи бремето на детството си и пълноценното родителство - Робин, Адам, Амелия. Липсват ми обаче малко недоуточнени детайли.. Но може и аз да съм ги проспала..
Самоубийството на актрисата дали е било всъщност убийство, което извършва Робин от ревност? Също майка й дали наистина се е самоубила във ваната или тя също има пръст?
Не разбрах защо ни беше необходимо накрая откритието на детектива, след като вече разбрахме какво е станало?! И някой да му шепне името?! Simple Smile

# 613
  • Мнения: 2 579
Прочетох "Шарлот". Много тъжна история и много красив език.
Много уважавам такъв стил на писане - без витиеватости и многословие. Една излишна дума няма. Сякаш четеш поезия. Не знам в българските издания как е, но в английското, което четох, даже и изреченията са така подредени, като в стих.

# 614
  • Мнения: 11 784
С този коментар направо ме мотивирахте да я чета в оригинал.
Прочетох началото на “Трите тела” на Лиу Цъсин (в английския превод), доста ме заинтригува периода от Културната революция от историята на Китай, темата навежда към доста размисли.

Общи условия

Активация на акаунт