Публикувана: 18 апр. 2022, 10:54 ч.
Последно мнение: 30 май 2022, 09:11 ч.

В момента чета ... 76

38 939
755
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията от книгата „Дървесна история“ на Ричард Пауърс?
Какви са впечатленията от книгата „Дългото сбогуване“?
Как да вмъкна изображение в мнение?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията от книгата „Дървесна история“ на Ричард Пауърс?
  
  „Дървесна история“ е много харесана и очарователна книга. Читателите оценяват интересния подход, който започва от корените и представя връзката на героите с дърветата. Те са впечатлени от разказите за различни хора и тяхната свързаност с природата, като един читател споделя, че книгата му създава усещане за уютно място като библиотека.
- Какви са впечатленията от книгата „Дългото сбогуване“?
  
  Форумът споделя положителни впечатления от книгата „Дългото сбогуване“, като отбелязва, че е харесано и се оценява стилът на писане.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което адресът и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какви са впечатленията от книгата "Стоманеното сърце" на Брадън Сандърсън?
- Какви са впечатленията от книгата „Светлината“ на Торгни Линдгрен?

# 585 19 май 2022, 15:06 ч.

Мнения: 11 784

Благодаря за цитата, добавям си в списъка (незнайно кога ще имам време и за нея) “Бегуни”. Много харесвам начина, по който пише Олга Токарчук (при нея предпочитам изданията с български превод)

# 586 19 май 2022, 15:12 ч.

Мнения: 14 888

Цитат на: pppqqq в чт, 19 май 2022, 12:05

Аз продължавам да чета Страдание и възторг, харесва ми, но попропуснах частта с дисекциите. Не знам защо ренесансовите художници толкова са си падали по това, но предполагам, че е изглеждало мистериозно.
Нещо, което ме дразни - навсякъде пише, че Лоренцо Медичи е имал грозен чип нос - чудя се дали е грешка при превода. Грозният нос на Лоренцо е обратното на чип:

Или преводачът не знае значението на думата "чип" ?

Художникът може да е придал на носа по-нормален вид по собствено желание или на самият Лоренцо Медичи.

# 587 19 май 2022, 15:24 ч.

Мнения: 4 683

Pppqqq, понеже прочетох почти всичко, което можах да намеря за Медичите, ще добавя, че Лоренцо е бил по-скоро грозен (според съвременниците си), но с голяма харизма и чар. Радвал се е на уважение (не говорим за Савонарола) и е безспорно, личност, на която човечеството дължи огромно културно наследство.
Фамилията е имала наследствени заболявания (много са свързани с костите) и в последните години от живота си е изпитвал силни болки. Картината е достоверна (рисуван е приживе). Лоренцо не е бил суетен мъж в смисъла, с който сме свикнали да свързваме някои богати хора. Типично за Медичите (идващо от Козимо Стария) е носил в ежедневието ненабиващо се на очите облекло. Били са възпитавани да постигат целите си без много шум и да са по-скоро силни, но незабележими. Първите поколения дори са избягвали политически длъжности, свързани с управлението на Флоренция, но са дърпали всички конци. Не са успели докрай, разбира се.
Ето маската, след като е починал:

Скрит текст:

Имам книгата за Микеланджело, но няма да я чета, защото (както многократно съм споменавала) не обичам романтизирани биографии. Поредното доказателство са подобни грешки на авторите. Интересуват ме достоверни факти, а не фантазии, какво много вероятно не се е случило.
Фиксацията с анатомията идва от особеностите на самото време - след векове на ограничения, интересът се е насочил към човека, който всъщност не са познавали. Това любопитство е обхващало различни области от живота, природата и на него дължим много съвременни достижения.

Последна редакция: чт, 19 май 2022, 16:29 от Tsugumi_

# 588 19 май 2022, 17:17 ч.

Мнения: 42 921

deaf, на всички портрети и скулптори носът му изглежда такъв (не бих го нарекла разкрасяване - и по негово време са го имали за грозен). Много по-вероятно е авторът да не го е виждал и нещо да се е заблудил (което е странно, предвид, че е правил сериозни проучвания за творбите на Микеланджело, но през 60-те години на 20-ти век, когато е писана книгата, не е имало достъп до интернет - много читатели вероятно въобще не са имали представа как е изглеждал Лоренцо Великолепни).

Tsugumi_, всъщност, посмъртната маска ми изглежда по-добре от портретите му... И аз съм чела предимно позитивни неща за него.

На мен пък изненадващо ми хареса как пише Ървинг Стоун. Сега се чудя дали да не поръчам Жажда за живот, предвид, че животът на ван Гог от край до край е бил доста тъжен и депресиращ. Микеланджело поне е бил признат и е живял дълго.
Ще ми се да прочета за Шлиман, но това Гръцко съкровище е изчерпано навсякъде. Трябва да поръчам стара, а не съм сигурна, че искам.

# 589 19 май 2022, 17:59 ч.

София
Мнения: 1 884

Цитат на: Лолита в чт, 19 май 2022, 14:02

Цитат на: zazu1 в чт, 19 май 2022, 11:24

Цитат на: iveto_11 в ср, 18 май 2022, 20:34

Започнах "Камък, ножица, хартия" и неусетно я преполових. Мисля, че се досещам какво ще се случи. Любопитно ми е да разбера дали съм права и сигурно няма да заспя преди да стигна до края.

Така и никой не ми написа какво е разбрал от книгата. Ако разберете нещо повече от мен, пишете моля на лично съобщение Simple Smile

а ти кажи какво разбра да знаем как да обясняваме. Simple Smile

))

Ето и моето мнение
https://www.bg-mamma.com/?topic=1420544.msg44500119#msg44500119

На този аристократ в Москва случва ли му се нещо по принип освен да се храни и избира вино /шегичкааа/? Към 35% съм и едвам я бутам, вечер на 2-рата страница съм заспала. На следващия ден връщам 1 страница да си припомня какво съм чела...някак си мисля за други неща докато си чета. Иначе стилът на самата книга е много приятен и лежерен, има приятно аристократично чувство за хумор, но за сега действието /или липсата му/ ме приспива Flushed

# 590 19 май 2022, 20:57 ч.

Мнения: X

pppqqq, ако ти е харесала "Страдание и възторг" , ще ти допадне и "Жажда за живот". Аз имам"Гръцкото съкровище" . Ако я искаш , ще я потърся из книжните ми дебри. И тя ми беше харесала, но не ме убеди на 100% , че Шлиман е открил Троя. Но е колоритна, отдадена личност и историята на експедицията му е интересна. А и Стоун за мен е увлекателен разказвач.Аз обичам романизирани биографии . Знам, че има интерпретации, но и в историята като наука има много спекулации и субективизъм.
Чета "Неандерталците" . Напоследък имам интерес към теми , свързани с произхода на живота , човечеството, генетиката. Всъщност знанията за този изчезнал клон от Човечеството постоянно се допълват и развиват и променят концепцията за еволюцията ни .
Никак не ми е грозен Лоренцо Медичи на посмъртната маска - напротив изтънчени, но и волеви черти има според мен.

Последна редакция: чт, 19 май 2022, 21:09 от Анонимен

# 591 19 май 2022, 21:05 ч.

Мнения: 634

Цитат на: ananas в чт, 19 май 2022, 20:57

pppqqq, ако ти е харесала "Страдание и възторг" , ще ти допадне и "Жажда за живот". Аз имам"Гръцкото съкровище" . Ако я искаш , ще я потърся из книжните ми дебри. И тя ми беше харесала, но не ме убеди на 100% , че Шлиман е открил Троя. Аз обичам романизирани биографии . Знам, че има интерпретации, но и в историята като наука има много спекулации и субективизъм.
Чета "Неандерталците" . Напоследък имам интерес към теми , свързани с произхода на живота , човечеството, генетиката. Всъщност знанията за този изчезнал клон от Човечеството постоянно се допълват и развиват и променят концепцията за еволюцията ни .

ananas, чела ли си “Sapiens. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари? Ако не си, горещо ти я препоръчвам, засяга от темите, които те интересуват и е написана интересно и достъпно. 10 от 10 е за мен.

# 592 19 май 2022, 21:07 ч.

Мнения: 42 921

Интересна ли е Гръцкото съкровище? Наскоро гледах Изгубените градове на троянците по Виасат Хистори (в момента тече повторение - мисля, че е неделя вечер) и много упрекваха Шлиман за непрофесионализма му. Според мен, дори и да е бил лаик и да е действал грубичко, поне е открил града (приема се, че това действително е Троя), ако не беше го направил и до сега щеше да се твърди, че е само мит...

Книгата за неандерталците не се ли казва Родственици? Гледах я по време на една промоция на Сиела, но не я взех. Ако не ме домързи, може да я взема на 24-ти май (за сега мисля да пропусна тази промоция, но до другата седмица може да размисля).

Като споменах Сиела и неандерталци - имам една тънка книжка - Кратка история на мита - оказа се доста слаба. Мисля, че не е писана много отдавна, но въпреки това авторката упорито нарича хомо сапиенс "неандерталци"... Естествено, това не е единственият недостатък...

# 593 19 май 2022, 21:17 ч.

Мнения: X

Точно "Родственици " е . Но не мога да я препоръчам с лека ръка. Тя е повече изследователска, отколкото романизирана. Но на мен тематиката ми е интересна. Те са съществували почти 350 000 години , а са изчезнали преди 40 000. Преживели са няколко климатични обрати на Земята - ледникови епохи, затопляне. Няма обяснение защо са изчезнали - като при динозаврите. Има противоречиви теории дали са отделен клон на човечеството или имаме общи прадеди .
Да , на мен ми беше интересна историята на експедицията на Шлиман.

# 594 19 май 2022, 21:23 ч.

Мнения: 42 921

Понякога харесвам този тип книги; Харари на мен не ми допадна много - вкарва лично мнение и то е твърде либерално за моя вкус.
Особено харесвам Джоузеф Кембъл. Миналата година Елементи издадоха две негови книги и дори писаха във Фб, че до края на годината ще започнат да преиздават Маските на бога, но нещо стана и изчезнаха (т.е. не само, че не издадоха книгите, но като че ли издателството изчезна).

Гледала съм научнопопулярни филми за неандерталците - май се споменаваше, че са се претопили и някои хора (примерно австралийските аборигени) имали следи от техни гени. Това е само една версия, естествено.

# 595 19 май 2022, 23:02 ч.

на острова на мечтите
Мнения: 6 379

Мишчица, Един аристократ в Москва, отначало върви много трудно. Аз я закупих след като бях попаднала в темата отскоро и купувах горе долу всичко, за което се говореше. Изчакай малко, не знам след коя страница, имам електронният вариант, който е доста по различен от хартиения, и после разказът става увлекателен. Общо взето, героят, затворен в един хотел, какво да прави!? Избира вина, опитва специалитети...

# 596 19 май 2022, 23:56 ч.

София
Мнения: 2 227

Довърших "Камък, ножица, хартия" и се оказа, че съвсем не съм познала кой, какво и как Grinning

Мнението ми донякъде се припокрива с това на Мишчица. Леко разочарована съм от финала.
Продължавам с "Избери си жертва" на Джонатан Баркър.

# 597 20 май 2022, 07:59 ч.

Мнения: 1 569

Прочетох "Към езерото".
Първоначално, като я започнах... Викам си "И какво сега - 300 и кусур страници ще пътуват до това езеро ли. Няма начин - ще ми доскучее!"
Къде ти... Така ме "лапна" тази книга, че нито за момент не ми дотегна или доскуча...
Както казах онзи ден - разказ за преувеличена ситуацията от последните години на нашето време. Неизвестен вирус покосява света, Москва вече я няма, а постепенно се затриват и всички градчета и селца по пътя на нашите герои. Навсякъде плъзват мародери, готови да убият за гориво или просто консерва месо. Една шепа хора - събрани от кол и въже, дето се казва, решават да търсят избавление и тръгват на 1000 километра през руската тайга, в разгара на лютата руска зима, да търсят избавление в една порутена къщурка в средата на едно почти утопично езеро.
Разказът се води от името на Аня, жена на 36, с пораснал син, която намира любовта в лицето на Серьожа - разведен с първата си жена и с 5 годишно момченце. Постепенно към тях се присъединяват още и още хора и нито един от тях не ми остана безразличен - въпреки слабостите и недостатъците им, разбирах всяка гледна точка. Книгата е написана без да е обособена в глави - в началото ми беше странно, рядко съм попадала на такъв похват, но не ми дотежа изобщо.
Нямам много опит в жанра антиутопия, даже хич. Но този роман много ми хареса. Дадох 5* в ГР и може би заех още една позиция в номинациите ми за книга на годината.

Имало и сериал, май искам да го гледам. Както и продължение на книгата - него със сигурност ще очаквам с нетърпение!

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 16:08 от Bили

# 598 20 май 2022, 09:31 ч.

Мнения: 4 683

Аз също харесвам Лоренцо Великолепни, както стана ясно, но споделих, как масово е бил възприеман. И за Клеопатра казват, че не е била стандартна красавица, но е имала силно въздействие. В Cappella dei Magi образите на почти всички са били силно идеализирани. Нищо не може да се сравни с впечатленията на живо, разбира се, ние можем само да гледаме през очите на тези, които са били свидетели. И не винаги са били обективни. В тази връзка, факт е, че историята е една от най-интерпретационните науки, когато трябва да е точно обратното. Затова си събирам факти и не се влияя от анализите им. А и често избирам по-нестандарното тълкуване.
(Лоренцо е бил определян “по-скоро” грозен с изреждане на няколко характеристики, но да не забравяме и два фактора: не е отговарял на критериите за красота на Ренесанса и неговата фамилия, особено през първите десетилетия е трябвало непрекъснато да се бори с отношението, че не са потомествени благородници и богаташи, били са търговци на вълна и лихвари - обида, която не са пропускали да им спестят.)

Pppqqq, подарявала съм “Жажда за живот” и много я харесаха. Ван Гог има прекрасни писма с брат си Тео. На български има биографиите на много художници (не всички импресионисти) от този период на Анри Перюшо (също писал за холандския художник). Бих препоръчала тази на “Сьора”, който е малко известен, но със силно влияние и е бил много резервиран относно личния си живот.

На Харари прочетох всичко, следвам го в много платформи, но не ми допада.

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 12:39 от Tsugumi_

# 599 20 май 2022, 10:04 ч.

Мнения: 5 494

Аз приключих "Грехът на Малтица" - не мога да кажа, че ме грабна толкова. Сравняваше се тук с "Глина", но за мен В. Бешлийска има много по-пъстър и звучен език. Цялата всемирна скръб, събрана в образа на Малтица, ми дойде твърде много. Макар че съдбата на участниците и помощниците на Априлското възстание наистина не е била по-различна и повечето от тях не са дочакали благодарност и признание приживе Sad

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 11:17 от Джинa

Препоръчани теми

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 13

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #7: от вторник до четвъртък, 20:00

Внуци

🌹 Ергенът: Любов в рая 🌹Тема #5

Причина:

Причина: