"Стъклени съдби" съм чела от Людмила Филипова - интересна идея, кофти изпълнение. Освен това на мене ми изглежда все по-фрикоподобна в годините, особено като заговори за "ние от ЦЕРН" по интервютата.
- Публикувана: 18 апр. 2022, 10:54 ч.
- Последно мнение: 30 май 2022, 09:11 ч.
В момента чета ... 76
За Повелителят никога няма подходящо време , освен ако не търсиш да си обясниш някои процеси и динамики между хората и в обществото. Ако нямаш конкретни въпроси именно в областта , която засяга книгата , не вярвам да ти стане приятно да разбереш какво още се разбира под "човеk", групова динамика и т.н.
Върнах се или по-точно продължих с Давид Фоенкинос и Нашите раздели.
Много, много ми харесва. Изключително ми е приятно как и какво пише този човек. Има толкова динамика в текстовете му, поднесена с такава деликатност. Уважавам най-вече красивия му език и това че пише искрено, интелигентно и интересно, без превземки.
Нареждам това заглавие сред любимите ми негови.
Сега може би ще продължа със Спомените
Много, много ми харесва. Изключително ми е приятно как и какво пише този човек. Има толкова динамика в текстовете му, поднесена с такава деликатност. Уважавам най-вече красивия му език и това че пише искрено, интелигентно и интересно, без превземки.
Нареждам това заглавие сред любимите ми негови.
Сега може би ще продължа със Спомените
Периодично прочитам по някой разказ от сборника на Лиляна Михайлова “Островът” и много ми харесва - красив изказ (без да е натоварен с излишни фрази, които да не носят никакъв смисъл по същина, както е при някои други автори, целящи оригиналност), грабващи вниманието истории, при някои от които даже малко ме озадачи избора на авторката за финал на разказа - но това ги правеше за мен само още по-интересни.
Тъжно ми е, че името на Лиляна Михайлова е останало в сянката на други нейни съвременници, според мен напълно незаслужено и след като прочета “Островът” бих взела и други нейни творби.
Тази година, благодарение и на темата, открих за себе си автори, които много ми допаднаха, и наред с Давид Фоенкинос и Олга Токарчук, Лиляна Михайлова ще бъде един от новите ми предпочитани писатели.
Тъжно ми е, че името на Лиляна Михайлова е останало в сянката на други нейни съвременници, според мен напълно незаслужено и след като прочета “Островът” бих взела и други нейни творби.
Тази година, благодарение и на темата, открих за себе си автори, които много ми допаднаха, и наред с Давид Фоенкинос и Олга Токарчук, Лиляна Михайлова ще бъде един от новите ми предпочитани писатели.
Може ли в скрит текст да напишете за Нищо какво става? Като чета анотацията и сравнението с Повелителят на мухите, малко ми се изправя косата.🙂 От последната имам неприятно усещане като спомен, чела съм я като дете и май не е било подходящото време.
По викторианско време, когато е писана, навярно действително е била шокираща и скандална. Днес хората са толкова притръпнали от цинизъм, насилие и жестокост, че в най-добрия случай реакцията е свиване на рамене в смисъл: "Да, такъв е животът...". 
Някой чел ли е нещо на Шандор Тар, всъщност по-конкретно - "Сивия гълъб"? Преглеждам си разни уиш листи, някога съм си я запазила, явно е имало защо, цената й не е висока и я обмислям при някоя следваща поръчка. Но много ме тормози този кратък определителен член! Кажете ми, моля, че е прозвище, прякор?
П.П. Не че не съм си купила "Шепнещия мъж"!
П.П. Не че не съм си купила "Шепнещия мъж"!
"Повелителят на мухите" е за мен антиутопия, но я определят като алегоричен роман. При издаването й кралица Виктория е била мъртва от половин век.
Тънка, но силна книга, която не бих препоръчала на деца.
По нея има и стара екранизация на Питър Брук.
По-"смилаема" е "Благослови животните и децата", която вече не е към утопиите и е по-скоро книга за порастването.
"Родственици" е много добре написана, благодаря за препоръката.
Слушах и OneCoin: жената, която измами света за прословутата Ружа Игнатова.
Тънка, но силна книга, която не бих препоръчала на деца.
По нея има и стара екранизация на Питър Брук.
По-"смилаема" е "Благослови животните и децата", която вече не е към утопиите и е по-скоро книга за порастването.
"Родственици" е много добре написана, благодаря за препоръката.
Слушах и OneCoin: жената, която измами света за прословутата Ружа Игнатова.
Прочетох "Две сестри", хареса ми начинът на писане, увлекателна е, но почти от самото начало знаех как ще завърши. Това е една от най-предвидимите книги, които съм чела. Може би ще дам шанс на автора с някоя друга книга, ама ако и те са така, няма да продължавам с него. 😃 3.5/5 ми е оценката.
Започнах "Сайонара" на Мариан Кийс, страхотно удоволствие ми е да я чета тази жена. 😊
Започнах "Сайонара" на Мариан Кийс, страхотно удоволствие ми е да я чета тази жена. 😊
Старателно избягвам Стивън Кинг в библиотеката. И без това гледам новините. Стига ми стресът от тях.
Аз прочетох Изповедникът, или Синът, както е оригиналното заглавие, на Несбьо. Много ми допадна. Държа ме в напрежение до края. Втората книга след Един джентълмен в Москва, която чета с удоволствие. И Глина ми хареса, но не може да се сравни с тези двете.
Сега ще видя какво ще намеря в библиотеката в четвъртък, ако мога да прескоча до там.
Аз прочетох Изповедникът, или Синът, както е оригиналното заглавие, на Несбьо. Много ми допадна. Държа ме в напрежение до края. Втората книга след Един джентълмен в Москва, която чета с удоволствие. И Глина ми хареса, но не може да се сравни с тези двете.
Сега ще видя какво ще намеря в библиотеката в четвъртък, ако мога да прескоча до там.
Аз като най-бавно четяща днес завърших Черната кутия на Алек Попов. Много ми хареса . В началото не вярвах че ще го напиша, така яко ме дразнеше с неговите пощаджийска чанта и пр. глупости , но си казах не е само дразнене , ще чета нататък, по едно време ми стана интересно. И вече от средата нататък нямаше това дразнене с тъпотии и лафове, ами стана много симпатично четиво с донамика и идея. НА мен ми хареса
Сега избирам какво да захвана нататък.
Сега избирам какво да захвана нататък.
Стигнах до част в Спомените, която още повече ми помогна да разбера защо толкова харесвам Фоенкинос.
Именно тук се появява Ясунари Кавабата и въобще не се учудих. Респектира ме точно това, че този автор е чел адски много и затова пише толкова добре.
Не са много писателите, които са чели и разбрали Кавабата.
Цялата тази ерудиция, съчетана с нежност и човещина в романите на ДФ е истински красива.
Друго, което също е интересно за мен - изключително точно успява да рисува портрети на французите. Героите му са абсолютен образец за представителната среда в Париж.
Именно тук се появява Ясунари Кавабата и въобще не се учудих. Респектира ме точно това, че този автор е чел адски много и затова пише толкова добре.
Не са много писателите, които са чели и разбрали Кавабата.
Цялата тази ерудиция, съчетана с нежност и човещина в романите на ДФ е истински красива.
Друго, което също е интересно за мен - изключително точно успява да рисува портрети на французите. Героите му са абсолютен образец за представителната среда в Париж.