Борбата с рака - духовно оцеляване, физическо преодоляване - 75

Да Ви кажа честно, не го разбирам това с криенето на диагнозата. Мога да вдяна за родителите ако са с по-тежки проблеми от рака, ама друго си е когато има подкрепа от всички страни.

Ако всички говорим открито, тази диагноза няма да се приема като нещо срамно или гибелно. Съжалителните погледи постепенно ще изчезнат и мисленето  на хората ще се промени. Отделно ще е много по-лесно новозаболелите да намерят сродна душа, която да им подаде ръка в първите страшни дни.

Плюсовете от споделянето:
- подкрепа от всички и не натоварвам само ММ. Когато ми потънат гемиите не изсипвам всичко на неговия гръб, ами се обаждам на майка си, приятелките или групичката себеподобни русенки. Друга подкрепа, друга гледна точка, сритване или просто прегръдка.
- идеално оправдание за разкарване на нежелани хора или събития.
- идеално оправдание е за всички неадекватни мои реакции или действия Аз съм на хормонална терапия!  и приключвам въпроса
- и нещо много важно за мен. Хората като знаят, че съм с такава диагноза ме търся за помощ за свои познати или роднини. За мен най-страшният момент не беше диагностицирането, а незнанието на къде да поема и как да се боря. И когато успея да спестя на някоя тази драма, това ми пълни душата. Не всички четат бг-мамма, а все още царува мнението, че тази диагноза се мре.

Щях да пиша още, но получих мозъчно затъмнение

Олив, някой беше писал за такова нЯщо. Май Зори беше...

Аз не обичам да споделям
За много проблеми никой не знае
Такъв тип човек съм и не смятам тепърва да се променям
Честно казано, избягвам твърде споделящите
Имам такива близки, контактът е сведен до минимум
Няма значение за какво става въпрос, държа на личния си интегритет и искам аз да поставям границите

В момента се чудя дали ще ми дадат зелена светлина да пътувам 3-4 седмици след операцията и преди лъчето
Ще питам когато пак се видим с екипа

Ти си отрицателна за HER 2, 1+ не се брои. Писах по принцип, за новите момичета, които все още търсят информация за подвидовете на гадинката.

Фло, така си го почувствала и така си го направила. И аз искам да спестя това на родителите ми. Последните три години изгубихме две млади жени от родата - болни от рак. Едната е най-близкият ми човек в живота.
Майка ми не живее в БГ. Ще си дойде до месец за да гледа децата през лятото. И като ме види без вежди, с перука ще се светне. Тя живее в Америка. Там й беше второто лечение.
Приложиха й много агресивна терапия.

Касаби, да, разбирам. И си давам сметка, че имах възможност да премълча, защото нямах химиотерапия.

Ели-дечкин, ох, много сладко си го описала 😊 Явно аз нещо съм сбъркана в това отношение, но предпочитам да запазя тези си терзания за себе си (на родителите си не казах по разбираеми други причини; просто ги пощадих). Но в работата, в широк кръг приятели и познати - не, благодаря. И друг път сме го коментирали това тук; не желая съчувствени погледи и шушукане зад гърба. Обществото ни не е дорасло да гледа на тези заболявания като на социално значими хронични болести примерно. Чувала съм безброй нелепи коментари по адрес на онкоболни; българинът е 100 години назад в разбиранията си. Точно за това не желая да ме окайват, стига ми моята си душевна болка.

Но в крайна сметка, казването/неказването въобще не е най-важното нещо. Основното е борбата, хъса, правилните лекари и правилния човек до теб.

За малко да ви изпусна
Операцията при мен мина, всички поразии са оправени, добре съм. Даже и не ме е боляло, като изключим много мощната алергична реакция на антибиотика. Там наистина усетих, то все нещо да има…
Запознах се на живо с цели три съфорумки, много яки мацки Това са ми новините за сега.

Браво, Лейди!
Радвам се за теб. 🤗🥰🤗

Много се радвам, Лейди! Спазвай всички указания и всичко ще бъде наред, сигурна съм!
Брейййй, доц. Романски вече трябва отстъпка да ни прави, толкова много станахме при него. Встрани от шегата, наистина мисля, че за този тип операции той в момента е най-добър и най-много е специализирал.

Olive, Благодаря за включването.
Да, това си е операция, но лекаря казва, че не е толкова страшна, колкото звучи
Но, ако реша да я правя е добре да я направя сега, защото след време няма да е вариант- десният ми крак започва да се изкривява и мускула на подбедрицата започва да отслабва- видимо е, макар и слабо за сега. И с течение на времето ставите се обездвижват и може да достигнат момент да не се сгъва коляното /това го прочетох в нета/. А съм на 50 и живот и здраве има още много години да работя, сега не мога да стоя права по-вече от 1 час и трябва да седна за малко, и после пак ставам.
Да, ще направя консулт и с друг ортопед и ще решавам какво да правя.
Хубави празници!

При нас нещата не вървят. Цяла седмица болки, гадене и диария. Снощи пак разстройство с примеси на кръв. Пие стоперан, имодиум, ентерол, прокомбо, хидратин алфа, течен аналгин, витамини, слагат и вече трета система за да не се обезводни ту спира за един ден и после пак се почва. Просто не ми се мисли какво ще се случи след втората химиотерапия

Понеделник съм на ЯМР да видим какво ще покаже

Колко болнични дават в БГ след частична мастектомия?
Тук казаха 3 седмици, т.е. целия юни
Юли съм отпуска
Август 3 седмици лъче (2 месеца след операцията)

Казаха, че лъче нямало ако се отреже всичко
Аз даже питах не е ли по-добре, но отказаха
Но все пак след скенера в пон ще имаме среща и ще се обсъжда пак всичко

Записах се в тукашна фб-група и гледам и там какво пишат, питах за съвет за болницата, била добра казват

Естрея, чухте ли се с лекуващия онколог или някой дежурен? Много е това цяла седмица. Досега всички все са казвали, че за три дена минава.

Вал, стискам палци за ЯМР. Не знам за болничния. Аз съм с цяла махната.

Болничният за квадрантектомия е 30 дни + дните на престой в лечебното заведение. Т.е. ако човек лежи в болницата да кажем 4 дни, болничният е за 34 календарни дни.

Естрея, на майка й взех пробиотик + 😖 забравих името (за разтройство).
Не спираше пробиотика и накрая даже се запече от него 🤭

На новите момичета искам да кажа - кураж,нищо не свършва с тази диагноза,напротив - даже настъпва време на промяна,осъзнаване, нови приятелства и много други хубави неща.Трудно е в началото само ,когато още всичко ти е мъгла ,а ти предстоят важни решения,но вземеш ли ги и започне ли лечението,ти олеква и всичко си идва на мястото.

Лейди,радвам се,че всичко е минало добре!Бързо възстановяване!

Олив,при е така с АФ .Откакто съм на Аримидекс, започна малко по малко да се покачва.Беше 53,когато бях на химии,в момента е 121 (при норма 116 в Бодимед).Много се притеснявах,защото тя е индикация и за мети в кости или черен дроб ,но онколозите не обръщат внимание- това било нищожно повишение.Според моят шеф ,може правя нещо като чернодробна токсикоза от хормоните или пък се вдига от намаляването на костната плътност.
 В Понеделник правих PET CT и имам лезия на черен дроб ,която свети 3.5 (а нормално за черен дроб е 3) .Попитах един от онколозите дали това няма връзка и с АФ,каза че такова нищожно завишение не било индикация за нищо.Пуснах си разни изследвания  и чернодробните са ми идеални - в средата на референтните стойности.Ходих на ехография на черен дроб и нищо не се вижда .Моята лекарката я няма до вторник,но говорих с други 2-ма лекари ,пратих диска и на Недев от Сити(лъчетерапевта),гледаха ми диска и в 5-та градска (шефа на образната диагностика) .Общо взето всички са на мнение, че трябва да се направи ЯМР ,за да се изясни ,какво е .
 Отделно пуснах Естрадиол и резултата не ми хареса - 73 при норма за менопауза 0-118 .Преди 4м ми беше под 5 ,но в друга лаборатория  с референтни 0-54 .Мисля пак там да повторя,за да сравня от едно и също място дали има увеличение. Ноември имах и фоликул в единия яйчник.

Да се похваля за нещо - взехме си кученце.Много е миличко и прекрасно,като бебенце ми е.Такава радост е ,забравяш всякакви тревоги с него.