Мами в 4ужбина, я да ви попитам...

При мен пък е обратното Хонди4ка. Аз си стоях в къЩи до 7 мия месец на Мале4ка ( не броя и двете години преди това като току Що кацнала тук дето бях съвсем пред отка4ане )и нямах търпение да тръгна пак на работа за да видя хора и свят Щото в къЩи се 4уствах адски затъпяла и гроги по цял ден сама с бебка сред памперси и ревове. Е да тръгнах на работа и какво: голям праз. Сега хвър4а като финикиец, с детето си прекарвам не особено много време и съм супер изнервена , уморена и кисела   Времето не ми стига за ниЩо и дните ми отлитат без да остане спомен... Дали май някакво средно положение не е идеалния вариант  Помните ли едно време в Бг как майките ни си стояха в къЩи до третата година на детето май беШе ? И после пак си по4ваха работа. Дали това не е маги4еската формула на успеха   : гледаШ си детето докато поотрасне, плаЩат ти май4инство и когато детето поотрасне тръгваШ пак да се трудиШ? Май неЩо много се разфантазирах ...

И аз в момента съм от още неработещите, но дъщеря ми преди няколко дни навърши годинка и още ме е жал да я оставя някъде да ми я гледат докато аз работя и ще си я погледам още малко мисля. А иначе най-късно догодина по това време ми се ще вече да съм от работещите, поне на половин ден, че така се чувствам като малко изолирана  От скоро живеем на ново място и досега май все съм завързвала запознанства покрай работата (или ученето) и сега в един момент се оказах неподготвена за такава ситуация (че и още е студено да ходим да висим по площадките та да се запознаем с някой) и ми е скучно- малко работа би ми дошла много добре .
Свободно време имам достатъчно засега ...

Аз съм от работещите мами. Докато Анна навърши 6.5 месеца си бях вкъщи с нея, после тръгнах отново на работа на пълно раб. време. Нямах много голям избор от финансова гледна точка - ако можех още тогава да си позволя да работя на съкратено раб. време щях да го направя.
Времето не знам дали ми стига. Нямам време като преди да се виждам с приятели, но и много от тях са в моето положение и ме разбират. То и вкъщи да си стоях, пак нямаше да имам кой знае колко време да излизам вечер например.
Домакинската работа - гледам да не съм максималистка или перфекционистка. Делим си с мъжът ми колкото се може повече.
Уморявам се доста, особено сега като съм и бременна. А и с нетърпение чакам второто майчинство. Кроя грандиозни планове и да видим.
Мисля, ако мога, да си взема цялата година, която ми се полага. Като се върна (ако се върна за повече от задължителния минимум за да не им изплащам обратно майчинските) на сегашната си работа със сигурност ще е на 2 или 3 дневна работна седмица. Това според мен е много добър вариант, тъй като хем работиш, хем имаш и доста повече време за децата. Мисля още докато съм в майчинство да започна да се занимавам и сериозно (т.е. да разработя клиентела) и да изкарвам пари и с новопридобитите си квалификации на тереапевт-масажист, а и да поуча за още две три (другия месец ще карам курс за масаж за бременни и следродилен масаж, а после и за инструктор за масаж за бебета като се роди бебка, след това мисля да последва и ароматерапия или рефлексология). Та ако това потръгне (а има и още една две по-гъвкави възможности) общо взето ще мога по-добре да си контролирам раб. време сама и да решавам аз кога ще работя и по колко. Със сигурност, не бих искала да спра съвсем работа - може би единствено ако решим да имаме поне още 2-3 деца, но и тогава би ми се искало да правя нещо пък било то и по полвин ден седмично.

Права си Хонда. И моите впечатления са такива.
И дори и едно време не е било толкова роzово. Майка ми ме е дала на ясла на 1 година и 4 месеца не zащото много е искала, а zащото парите от майчинството не са стигали zа нищо и тогава. Брат ми се роди когато родителите ми се бяха стабилиzирали малко и майка ми можа да си остане 2 години в къщи. Толкова беше платеното майчинство. 3 години се паzеше работното място, но на третата година нямаше 1 ст майчинство. Затова не съм съгласна че ни е била поzната магическата формула на успеха. А сега май е още по zле...

Аз съм от всички категории, но за разлика от повечето "нормални" хора, които са си стояли вкъщи и след това са се върнали на работа аз направих обратното - върнах се на работа, когато Изабела бе на 6 месеца и спрях да работя, когато стана на 2 години. Преди това работих 1 година от вкъщи (ходех на работа периодично да си натрупам материалите и после си обработвах данните и си пишех статите вкъщи).
Гледах си я абсолютно сама до 6 месеца, след това (понеже започнах работа) с помощта на майка ми, след това свекърва ми и после отново сама. През това време се местихме, аз прихождах, майка ми бе диагностицирана с карцином, мина през 9-те кръга на ада, в крайна сметка без успех на терапията; изобщо не ща да си смомням за периода август 2002 - септември 2003 година.   най- тежкия период в живота ми. Ето затова не се върнах на работа и останах да гледам детето. През това време доходът ни спадна значително, но засега се оправяме някак без да се лишаваме от нищо. Да сме живи и здрави, другото е лесно...
На мен времето ми стига, защото съм много организирана. Например ако трябва да пера, готвя и чистя първо ще сложа прането, докато се пере ще подготвя материала за готвене докато се готви ще изчистя. Така за 1 час свършвам 3 неща, докато съпругът ми тези 3 акта ги извършва последователно. На моите забележки отговаря  "мозъкът ми работи линейно".  
Честно казано, не съм имала намерение да спирам да работя, защото съм работохолик и кариерата ми буквално се срина в резултат от това решение, но го направих поради стечение на обстоятелствата и сега не съжалявам. В началото ми бе много трудно да приема факта, че стоя вкъщи и водя нечленоразделни разговори (Изабела бе на 13 месеца и казвашесамо уаф-уаф; мууу и бааа) при положение, че преди това съм била практически през цялата си кариера в университети заобиколена от интелектуалци. С течение на времето свикнах и сега ми доставя удоволствие да си играем заедно, да рисуваме, да моделираме с пластилин и т.н.

В България започнах работа, когато малкия беше на 9 месеца. 8ч. на ден + веднъж месечно дежурство в събота. Много тежко ми беше, но пък майка ми беше до мен и страшно много помагаше с гледането на детето.
Като дойдох на Острова беше супер почивка за мен, но до определено време. Бързо ми писна. Започнах език да уча, сутрин малкият докато е в училището. Като придобих малко самочувствие с езика потърсих работа. Първата беше съботно неделна, ама никак не ми допадна. Когато двамата мъже са в къщи аз на работа   Никъде не можем да отидем. После започнах през седмицата, вечер, когато мъж ми си е в къщи да гледа детето. 5 дни в седмицата по 4 ч. Събота и неделя си бяха наши
Откакто се преместихме в Бристол, мъж ми много пътува и няма кой да гледа детето. Имах късмет, че попаднах на работа пак по 4 часа, през седмицата, когато малкият е на училище. Понеделник не работя   През ваканциите плащам да ми го гледат в един клуб Супер ми е така. Хем работя хем имам време за себе си и семейството. Сега с бебето ще си поседя в къщи до 6тия месец поне, после ще му мисля. Живи и здрави да сме само.
Много ми се иска да си намеря работа по специалността, която завърших в БГ. Търсят се такива специалисти много на Острова. Проблемът е, че от БГ нямам много стаж в тази сфера, а пък от доста години съм се откъснала въобще от тази работа. Изискванията тук са високи и май ще трябва да доучвам нещо, ако искам такава работа   Лошото е, че годинките минават и да не стане много късно докато се реша  

здравейте.,
Живеем в usa..аз работя от 6та седмица след раждането на Ния.Тя ходи на една леля в квартала к гледа още 3-4 деца; сами сме тук-няма баби и пр..Готвя 2/седмица-2 супи,3 манджи и 1 десерт за съпруга ми(в неделя и сряда);аз ям предимно задушени зеленчуци и салати, к дробя докато неговото се топли в microwave-a..не ядем навьн и не попьчваме, че е скьпо и гадно..чистя само weekedna и не се престаравам хич..за мен всичко е ? на огранизация-остава ми време за спорт,за гости-каним хора у нас почти всеки weekend,чета доста,кино гледаме..всяка свобода минута сьм с детето, но тя си играе в краката ми докато готвя или чистя,пеем и си говорим и аз режа лук:)правя докторат,заета сьм доста в службата ,но не сьжалявам за миг че така стана,инвестирала сьм много в мен си ,за да си позволя 1 година да си остана в кьщи..а и не сьм таква,полудявам ако съм без работа..
питайте още:)
приятен weekend,
Анна

Ами не знам, но както се казва 'има много хляб' в този вид дейност. И слава богу вече и отношението е малко по-различно (т.е. не е като на тази, жена която била питала за еротичните масажи), а хората все повече се насочват към масажите и другите алтернативни терапии и ги възприемат като нещо полезно и естествено приятно. Поне моите наблюдения са такива.
Много компании плащат или субсидират частично масажи по време на обедната почивка (става въпрос за масаж на раб. място т.е. рамене, гръб, врат, глава). А и на мен ми действа много добре и отпускащо  да се занимавам с това. Съвсем различно е от работата ми, и честно казано ми харесва повече....Е, не знам все още дали ще се отдам напълно само на тази дейност, но и като комбинация не е лошо за допълнителен доход.

Ай,че интересна тема-тъкмо съм пред дилемата на живота си! Що да правя: излезнах по майчинство в 8-ия месец и имам мястото до 1 година тоест септември 2005г /е, не е естествено изцяло платено/, но хич не ми се връща. Работата ми е по специалността, а и е сред доста умни хора /все завършили престижни университети, от които има какво да се научи.Щур късмет да ме вземат  Да но не ме кефи работното време-да почвам сутрин в 7.00 и да свършвам в 18.00. /само за инфо:това е новият 5 Терминал на Хитроу-фантастичен проект/ Но Не мисля, че ще намеря ясла с такова работно време, а детегледачка не искам да взимам. Парите на мъжа ми ще ни стигат дори и аз да не работя, пък и аз съм си разумна. Но и моите не са лоши. Но това работно време ме убива, дори и като бях бременна едва ли не спях на бюрото си Какво да правя, я дайте малко акъл

Щеше да е супер, ако свекървата дойде да погледа малката, ама оная не ще да си разваля рахата в Бг. Тъй че ще се оправяме сами. Тъпото е,че ако купим наш дом парите просто ще изчезнат, а тогава не знам, ще бъда принудена да се върна на работа, но кой ще гледа Стела Но няма да я пратя в Бг някой да ми я захранва от 3месец и тем подобни