Любими и разочароващи ресторанти в София

Съвременник съм на Балкантурист, посещавала съм ресторанти преди 1990 г., на различни места в България (София, Велико Търново, Варна, Бургас, летните и зимни курорти) и определено не мисля така. Соцносталгията у младите би ми била смешна, ако не беше трагична. Днешните ни забележки към храна и обслужване изглеждат като луксозен каприз в сравнение с тия "стандарти", дето бяха. Мизерна, мъчителна история. Имаше няколко опита за работа и меню по западен стандарт чак в края на 80-те, най-известен пример - виенската сладкарница на "Шератон", ама буквално се брояха на пръстите на едната ръка.
Препоръчвам за хора с интерес към темата книгата "Соц гурме" на Албена Шкодрова.

Иначе не е невъзможно "При Орлите" да е претърпял метаморфоза, ако е имало ремонт и смяна на наемателя (помещението е на Министерство на транспорта и се дава под наем).

-----
Идеята за Крафт я подкрепям. Може да се ангажира цялото заведение или голяма част от него, интериорът и музиката са прекрасни, кухнята не им е най-силната страна (порциите са смешно малки, някои неща ги правят добре, други никак), но като цяло е ОК. Избор на вина също има, то се води винобар май. Преди години правих там парти за около 25 човека през декември, бяхме в зимната градина, температурата беше без забележки.

Не разбирам точно критиката към мнението ми за значението на Балкантурист за времето, в което е била активна компанията. Няма общо с "носталгии", а с проучване на факти, постижения в отделните направлетия и въвеждане на признати добри практики, множество свидетелства на хора от различни прослойки, живяли и работили в сферата, история на структурата и на международните ѝ партньорства, резултати (в години на много активен и успешен туризъм, въпреки полемиките около политическите действителности).
Разбира се, при прилагането на нещата роля има човешкия фактор, следователно и разлики в резултата, но стандартът за качество и контрол си е бил налице.
Визията за времето си е била актуална и в последствие застинала, тъй като и структурата не просъществува, за това го виждаме като ретро. Ясен пример е шопската сала, овчарската салата, кашкавал пане, свинсщи медалион с гъби, торта гараш.. - които до ден днешен съществуват, обичат и се поднасят еднакво.

Cool_style,
само един въпрос имам: посещавали ли сте ресторант преди 1989 г.?
Допускам от тона ви, че е възможно да работите и познавате сферата, но разкази и свидетелства са едно, а личен опит как е реално - друго.

Факт е, че Балкантурист е пейоратив за мнозинството хора, независимо от политическите им предпочитания, и си има причини за това.
Ще ви дам и друг пример, да не кажете, че съм пристрастна: туризмът в Хърватия едва последните десет години се отърсва от "балкантуристкото" (преносно - социалистическо) си минало и това, впрочем, му носи огромен успех. Докъм 2010-2015 година беше все едно машина на времето.

Сега виждам допълнението на поста Ви, с него в голяма степен съм съгласна. Между другото, не говорим за уникален български модел, а за такъв на СИВ може би, защото някои от изброените от вас ястия се срещаха и се срещат от Сърбия до Чехия.
Конкретно торта Гараш няма нищо общо със соца и Балкантурист (за разлика от шопската салата). Тя е изобретена през 1890 г. от Коста Гараш, сърбин от Австро-Унгария, който малко след Освобождението отваря хотел в Русе - тогава аванпост на европейската култура за България. Рецептата му е вдъхновена от виенската класика "Сахер", а оригиналът се съхранява в Държавен архив - Русе.

С извинения за офтопика

Не съм съвременник на Балкантурист, родителите ми и техните родители са, но това няма значение. Преки впечатления имам само от остатъчни техни курортни обекти, които ме впечатлиха, а обяснението беше, че посрещат основно чужди туристи, така че спазват всичко. Мога да заставам зад мнението си по същия начин, както мога да имам мнение и за Втората световта война без да съм съвременник.

Относно Вашето не искам да го оспорвам, на всеки човек житейския опит е различен. Има значение какви места точно сте посещавали, кога - големи, малки градове, курорти, места с международни туристи, места посещавани от силните тогава политически и привилегировани лица, ресторанти и заведения посрещащи културния елит, интелектуалци, актьори, художници, бохеми.. Както споменах по-рано, в прилагането на нещата има силен човешки фактор за кое и как да се прилага или спазва.

Не бива да слагате равен знак между Балкантурист и комунизъм. Макар и да е била държавна структура на държава с такъв политически облик. Важна е самата дейност и резултати. Неоспорима е ползата и нуждата от структура, която да съставя еталони за качество, технологии, стандарти и контрол..

Сравнението с Хърватска не мисля, че е удачно, тъй като става дума за две различни действителности в миналото, в настоящето, в прехода между двете, в начина на управление, политически елит, външни влияния, външните намеси, външни инвестиции и тн, тн.

В България след прехода няма политика за насърчаване на туризма, за културния експорт,  а още по-малко за ресторантьорския, курортния и хотелиерския бранш. Само отворете един учебник от ТОХА и ще видите, че бъдещите готвачите ги учат по извадки от издадените от Балкантурист книги за храни, кулинария и технологии (с доста големи творчески колективи от специалисти, написали цялата материя), днес няма кой да инвестира за създаване или осъвременяване на толкова основоположни материали, добре че на Балкантурист изданията са подробни и изчерпателни. Днес дори не инвестират в преиздаване.

От друга страна, образът ни като страната на розовото масло, киселото мляко, Орфей, тракийските съкровища, фолклора, гайдите, мистерията на гласовете, са ни доста стабилно наследство пак на налагания тогава имидж (ключовата роля и на Людмила Живкова в сферата на културата) , който докарва туристи дори и от Япония, където до ден днешен имат много романтична представа за нашата страна. Но макар и устойчив образ за страната ни пред света, за съжаление вече недостатъчен за да привлича, а и почнаха да ни го отнемат съседните държави.

В заключение - жалко, че няма съвременнен наследник на тази
пейоративна комунистическа структура, която обаче да се грижи за банша по-добре от г-н Ричард или Министърката с костенурките.

Обслужването по времето на соца като цяло беше трагично. Курортите ни бяха добри, защото са строени с мисъл и идея, а не заради Балкантурист. Аз нямам голям спомен от ресторанти, предимно по сладкарници съм ходила  и всичко което помня е идеално,  но това са детски спомени и не бих влизала в спор за качество и вкус. Та исках да кажа, че със сигурност имаше стандарти и добри идеи, но страната ни точно с кулинария по ресторанти не се е славела.

И вие не ги бъркайте двете неща. Следвоенният XX век е период на индустриализация, модернизация и стандартизация по протоколи за целия свят, дори бих казала България се движи доста бавно в сравнение със западните си съвременници. Тъй че не е някаква уникална, национална и идеологическа заслуга, а просто тичане с вятъра.
Зле беше. Това е. Независимо от някои добри идеи и намерения. Махни дреболии като менютата и обслужването. На първо място - същата епоха съсипа завинаги селскостопанското производство и въведе безогледна употреба на химикали в него, а знаем, че наличието на прясна, локална, чиста и сезонна храна е фундамент на добрата кухня и най-високо ценен фактор от посетителите на ресторанти днес по света.

Не казвам, че сега е добре. Ричи Мазната коса е изключително вреден за бранша. Но изборът е несравним.

Не искам да влизам в спорове за минало, политики и подобни. Особено по въпроси за индустриализацията, технологиите, селското стопанство, научни кадри и тн. Не искам да влизам и в темата за качесвото на храните, защото за там имам доста нагледни факти в полза на миналото, особено ако се сравни със сегашните местни и световни практики.
Не съм поддръжник, че миналото е било по-добро, но съм поддръжник, че "преходът" се е случил по възможно най-лошия начин за населението и в полза на едно елитно малцинство. И че вместо да се надградят слабостите на миналото, са се унищожили и наследените добри неща. Да кажем, че в миналото е имало и добри и лоши страни, но в различни аспекти.

Откъс от книгата на Иван Славов "Евровицотека" в която публикува факсимилета на оплаквания на двама клиенти в "Тетрадка за похвали и оплаквания" на някогашната гостилница "Преслав" на ул."Димитър Несторов" в София,(днес променена):

"От Георги Милчев,"Ив.Бигов" 26.
На 03.06.1969г. вашият сервитьор Петър Ангелов ни каза,че ще му пръдна на еди-какво си и че ни сервира своя член (изразявам се меко),ако продължавам да му искам сирене с червен пипер. Псува ме на майка,за което моля да му се потърси отговорност. В противен случай ще отнеса въпроса до столичният печат. В нашата търговия не трябва да работят хулигани.

От Райко Киров,ул."Бяло море" 8.

Потвърждавам (от съседната компания):
Моля да му бъде обърнато внимание и то сериозно. Нема отношение към клиентите,предлага им най-ценични менюта,(правописът е запазен)."

Вчера бяхме на ново място, препоръчано от приятели, те ни заведоха.Ресторантът е малък и закътан, типично немска кухня, но много ми хареса.Уютен, немски стил обзавеждане, пипнати детайли от посудата до интериора.
Малко меню, основни специалитети: вурст, шницел, джолан, поднесени със съответните гарнитури.Това поръчахме, плюс салата и два десерта.Има наливна бира, която много обичам и като “бабината” печка на дърва.Отлично обслужване.Беше пълно, въпреки, че работят от скоро.Може би хората от квартала вече са го научили.Трябва резервация за уикенда, ако съдя от снощи:
Преди там е имало друго заведение, може да е известно на аудиторията.
Ресторантът е с малко трудно име за мен : Adlerhorst, на ул.Орлово гнездо в София.

ДХЗ, поне да бяха дали някакви контакти в нета тези хора.

Намерих им страницата във фейса, има тел., ще пратя на лично.Малко трудно намерих, предвид на името, обаждах се са питам моите приятели.🤦🏻♀😂

Благодаря!

Да кажа, че Nest ни хареса доста. Не особено традиционни неща, но на мен ми беше много вкусно. Имат чудесни коктейли. Беше пълно и имахме страшен късмет да се сместим трима на двойка. Т.е. задължително резервация през уикенда.

Дано да не стане като Fake French.
И не помня дали писах за Комат. Не го препоръчвам, въпреки тоталния инстаграмски хайп. Предимно визия, ниво на обслужване посредствено, въпреки опитите(липса на организация), не беше вкусно. Че даже и не е евтино.

Fancy, защо си разочарована от Fake French?
Аз предвиждах идване до София, за да го пробвам. Лятото бях канена на една морска вечеря с шеф Владимир Тодоров и бях много впечатлена.

Балкантурист е етап от развитието на българското ресторантьорство с неговите предимства и недостатъци. В ония години на хигиената в кухнята се държеше изключително много и ХЕИ ги проверяваше постоянно, нещо което сега определено липсва.
Сега ги деля преди короната и след короната.
Преди короната разнообразие, добри цени.
Сега е безлично. Високи цени, ниско качество, бедни менюта. Пицарии под път и над път. Другото салати и скари и някак много еднотипни менюта и все нещо малко недостига. Вече се чудя аз ли съм станала много капризна.

Иска ми се нещо позитивно да напиша, чудя се какво и пак ще дам негативен отзив.
Le petit quiche  на Оборище. Горещ шоколад- вкус на капсулите на Нес кафе, сандвич крок мост, обявен в менюто като 370 гр. се появяват  2 малки студени правоъгълничета от по 2 хапки всяко с 3-4 листенца рукола  това срещу скромната сума от 17 лв. Ами не, първи и последен път ми е.

Разочарована не е точната дума. Ние ходихме дори още когато не беше топ известно, каквото е сега. Храната за мен беше добра, но нивото на обслужаване сериозно куцаше. Чакахме второто ястие двойно повече от приемливото време, което показва, че сервитьорите не са го поръчали навреме в кухнята. Освен това дори И тогава беше трудна резервация, беше ужасно шумно, ама наистина много шумно.