Живот след тежък развод

Ако майка ми прочете тази тема, би ти завидяла. Тя е вече на 70 г. и в момента съжалява, че не се е развела с баща ми преди години. Не мисля, че е социопат, но е ужасно тежък характер и отлично умее да смазва хората психически. Аз също съжалявам, че не се разведоха. С годините положението става все по-зле.
Не мога да дам добър съвет, само исках да ти кажа, че си постъпила добре - заради теб самата и заради децата. Няма нищо по-хубаво от спокойния живот. Може би в момента не го осъзнаваш, но след време ще се радваш, че така е станало.

И само да добавя: В нашия случай майка ми е втората жена. Преди нея друга е успяла да се отърве на време.

Аз пък като се разведох имах невероятното усещане за свобода. Събуждах се щастлив и.... Свободен. Можеха да правя каквото си искам, както си го искам.

Огромно браво, че си се оттървала. Била си жертвана много сериозен психически тормоз, без да пишеш точно си представям.

Очаквано е, че ще си намери друга. Тези хора не могат да са сами, черпят житейска сила от вниманието на другите. Но очаквай един ден пак да потърси близост от теб, бъди подготвена.

Лек няма, 2 години не са много. Разнообразявай се доколкото можеш. За мъжете зависи от теб, аз лично не съм човек, на който мъже биха помогнали в тази ситуация. Започни терапия, ако имаш възможност, ще ти е полезна.

Е, то това е първата фаза - еуфорията. После те затиска депресията на съзависимостта. Докато не я осъзнаеш и преболедуваш ще се връщаш. Но както казаха и по-нагоре - трябва време.
  На мен ми помогна писането. В началото мислех да пиша и споделям във фейса. После се усетих, че няма нужда да разголвам душата си пред всички и си купих тефтер-дневник. Някога, много отдавна хората/жените са си водили дневници. Всичко, което ми се въртеше в главата - мисли, желания да кажа нещо на въпросния "отровен"....всичко. Написвайки го на лист, спирах да го мисля. Изчиствах душата си. Постепенно осъзнах, че все по-рядко ми се налага да пиша и съм в мир със себе си.
   Минаха 3 години - мога да кажа, че съм друг човек. През годините ми минаха какви ли не мисли: че съм сбъркала, че искам да се върна, че ще успея да пренебрегвам манипулациите... Добре, че не го направих.
   Сега - каквото ми е писано. Живея спокойно, срещам се с децата, работя, сменям хобита и търся, кое е моето...

Хмм, първо искам да те поздравя, че си успяла да направиш тази крачка!
И аз имах такъв брак, който слава Богу го прекратих след 7 години с мноооого заплахи, избухвания и т. Н.
Социопатът не можеше да приеме факта, че не е предпочитан и мина през всякаква фаза:агресия, рев, колабирания, купуване на подаръци, разговори с всички членове на семейството, манипулации... Нищо че вече си имаше любовница, на която пък й се жалвал, че аз съм отвлякла детето му и му било мъчно, че не го вижда, което е пълна измислица... Та социопатите живеят в тяхната си реалност, вярват си до такава степен, че мислят за реалност това, което те са решили, че трябва да е.Обичат да вменяват вина на партньора и то за всичко, правят се на жертви пред обществото и изпитват нужда да градят имидж на добър приятел, съпруг и т. н.Контролът винаги е в тях и всяко решение на партньора е неправилно, грешно, тъпо и т. н. Така му стъпкват самочувствието и го карат да се съмнява в себе си, в действията и решенията си... Искат да си зависим!
Та в заключение:това са много комплексирани човешки "изчадия", които хранят егото си потъпквайки човешките права на партньора най-често бавно, неусетно, с манипулации...
Бягайте с 300-та като се осъзнайте и благодарете всеки ден, че сте го направило! Това не е любов!!!
Авторката, никой няма право да ти диктува живота, защото това вече не е твоя живот, твоя начин, това не си ти-обезличена си, изгубена си!!!
Не го мисли повече! Теб те е яд, че си го търпяла толкова време и сега осъзнаваш, че не си била толкова ценна, за колкото те е  карал той да повярваш!
На мен още ми се меси социопатът!(минаха 3 години). Блокиран е номерът му, пращам призовка за всяка словесна атака... Друг начин с тези хора няма. Покажи сила и твърдост и продължавай все едно не съществува!
Работиш ли?

Зависи от самия развод. Аз понеже давах много шансове, явно още преди развода чувствата ми бяха изстинали и явно затова така еуфорично ми беше.

Пиши за това в темата "Мъжете и брака".

Аз бях тази която се изнесе. Взех си децата и малко багаж и си тръгнах. Решението естествено не съм го взела за ден. Това изнасяне беше обмисляно и подготвяно дълго време, почти две години . Не можеш да си тръгнеш от такъв човек от днес за утре, първо трябваше той да го пожелае .. но това едва ли ще го разберете


Eleaa работя да, започнах нова работа. Освен моите лични приятелки зарязах всякакви връзки с наши общи познати.  Всичко което казваш е вярно !! Аз опитах веднъж да си тръгна и последваха нещата които ти изброяваш.После дойдоха обещанията и клетвите. Затова избрах друг подход. Трябваше да му стана безинтересна, спрях да показвам чувства да плача да страдам. Една приятелка ми каза че когато актьора няма публика не смята за нужно да играе и идея си нямаше тя тогава как ми помогна това.. Ако тръгна да пиша мога да изпиша хиляди страници за него.
Но това не ми върши никаква работа всъщност
Днес цял ден мисля над това че писах тук и реших че може би е грешка.. това само ме върна още по назад. Но пък получих и много отговори че ми трябва време ,дано не ми отнеме остатъка от живота само, нооо май друг вариант за сега не виждам

Не съм била в твоята ситуация и слава богу. Мисля, че си започнала правилните стъпки: да споделяш как се чувстваш. Да пишеш, да говориш, да преосмисляш, да се връщаш назад... Както не си се изнесла от днес за утре, така и няма да ти зарастнат травмите от днес за утре.

Той не си е подредил живота, на него не му е бил объркан живота. Тормозил е теб и децата ви - сега ще тормози друга жена и дете. Неговата е лесна, той не инвестира чувства.

Желая ти по-скоро да можеш да се "сглобиш" отново и да си щастлива. Може да се радваш на живота и без да си във връзка, така че една почивка от старото отровно съжителство ще ти се отрази добре, убедена съм.

Хе-хе, половината теми тук са: - Офф, не остана един свестен мъж на тая земя...
Другата половина: - Пълно с мъже навсякъде, камък да вдигнеш, трима отдолу се крият. Фащаш един за ушите и влачиш в къщи.

Къде е истината?
Ми по средата сигурно

Бях с мъж нарцисист 17г точно и аз. Имаме две деца. Манипулираше ме, обвиняваше ме, смачка ми самочувствието. Обърка ме. И наистина аз не можех да се откъсна от него. Дори имах 3г съмнения,че е с друга и пак не го напусках. Накрая друг човек ми отвори очите, наистина е бил с другата. Разделихме се. 9 месеца страдах много, той още ме залъгваше. Накрая един ден като с нож всичко спря. Събудих се нов човек. Разведох се. Сега нищо не ми трепва. Истината е в две неща-време и да  надделееш над мислите си и себе си. Нищо друго не може да ти помогне.

Аз просто не проумявам  как е възможно някой да ви мачка, малтретира психически, дори и физически, да изневерява и вие да го обичате.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.

Има и инерция, примирение, страх от непознатото, леност да предприемеш мерки, навик, умора, финансова несигурност, плаха надежда... Причините са многобройни. И животът си върви.
Поздравления за авторката за куража да прекъсне всичко това. Ще се освободиш от негативните чувства. Наистина ти е нужно време. Един ден ще ти хареса свободата.

Много отрезвяващо действа и осъзнаването, че никога не си била обичана от него. Когато осъзнаеш, че той обича себе си и удобствата, които си му осигурявала, а не теб, тогава спираш да си припомняш колко пъти ти е казвал как не може без теб, колко те обича и колко си важна за него.
   При приятелка това беше най-трудното - непрекъснато си припомняше как й казал, че я обича. Дори когато той вече беше с друга, пак й се обаждаше да я върти на шиш: как тя била по-добра, как не можел да я забрави, как тя е виновна да си развалят хубавото семейство. И приятелката ми се връзваше. И се ядосваше на себе си.
   Тук трябва да се спираш и да си припомняш, че не от такава любов имаш нужда. И че си се отървала от лъжи и манипулации.

Ами някак се получава особено след толкова години заедно, деца и тн...