Родителите пречупват нещата през своя житейски опит и се опитват да помогнат на детето да "прескочи" някои техни грешки, насочвайки го във вярната според тях посока.
- Публикувана: 30 апр. 2022, 23:25 ч.
- Последно мнение: 18 май 2022, 17:14 ч.
За правото на избор да нямаш деца
Родителите пречупват нещата през своя житейски опит и се опитват да помогнат на детето да "прескочи" някои техни грешки, насочвайки го във вярната според тях посока.
Това, че родителите искат да предпазят детето от грешки, чудесно го разбирам. Когато обичаш някого, не искаш той да страда, така е. Обаче е неизбежно. Всеки се сблъсква с трудности, които сам трябва да преодолее, за да научи някой житейски урок.
Не знам какво общо има професията. Мен лично никога не ме е вълнувало дали децата ми ще си изберат професия, която на мен ми харесва. Стига да не си изберат някоя забранена от закона, да речем. За вас как е, не знам.
Разбира се. Например ако детето ми е щастливо да краде коли или да взема наркотици, и аз би трябвало да съм щастлива. 
Не, не сравнявам краденето на коли с избора да нямаш деца. Знам, че ако не го кажа изрично, ще се окаже, че за мен е едно и също.
Също така ако не заявя, че да, по принцип най-важно е детето ми да бъде щастливо, някой след минутка ще заяви, че за мен не е важно, с което съм потвърдила, че съм ненормален изрод.
-----
Някои неща са важни. Други не са. За мнозинството хора внуците са важни, и колкото и да ги (ни) обявявате за ненормални, това няма да се промени, защото е природно обусловено.
Цитат
"Родителите би трябвало да са щастливи, когато виждат, че детето им е щастливо."
Не, не сравнявам краденето на коли с избора да нямаш деца. Знам, че ако не го кажа изрично, ще се окаже, че за мен е едно и също.
Също така ако не заявя, че да, по принцип най-важно е детето ми да бъде щастливо, някой след минутка ще заяви, че за мен не е важно, с което съм потвърдила, че съм ненормален изрод.
-----
Някои неща са важни. Други не са. За мнозинството хора внуците са важни, и колкото и да ги (ни) обявявате за ненормални, това няма да се промени, защото е природно обусловено.
Аз пък не го разбирам. Житейският опит личният е най-голямата ценност. Няма как моите грешки да са избежни за моето дете. То има свой житейски път и е редно да го следва – с грешките и победите.
Викаш, да го оставя да си троши главата, че да му дойде акъла, вместо да го посъветвам и/или да го насоча, където смятам, че е правилно...?!?! Дали ще ме послуша е друг въпрос, но може пък и да има ефект.
Това с професията е само един пример, не го взимайте буквално. Важи за всичко, включително сексуална ориентация, политически убеждения и избор дали да се ожениш и да имаш деца, или не. И, да, вероятно трябваше да уточня (мислех, че се подразбира), че под това детето да следва пътя, който само е избрало, имам предвид неща, които не са незаконни или нездравословни. Ясно е, че ако прави нещо, което наистина му вреди, няма как родителите да са доволни.
Да, това викам. Ако ме питат – казвам. Иначе, не.
Няма лошо. Всеки с философията си. И с децата си....
Родителите пречупват нещата през своя житейски опит и се опитват да помогнат на детето да "прескочи" някои техни грешки, насочвайки го във вярната според тях посока.
Това, че родителите искат да предпазят детето от грешки, чудесно го разбирам. Когато обичаш някого, не искаш той да страда, така е. Обаче е неизбежно. Всеки се сблъсква с трудности, които сам трябва да преодолее, за да научи някой житейски урок.
Точно затова и истината е някъде по средата - в началото родителският натиск доминира, ама то е естествено, иначе децата няма да искат изобщо да ходят на училище. И лека полека пред децата се оставя все по-голям избор докато в края на гимназията обичайни сами си избират пътя в живота. Родителите могат само да предизвикат дискусия, да изложат аргументи и ... до там.
Но понякога съдбата си прави интересни обрати. Ние с половинката, на базата на нашия опит, си мечтаехме какво поприще да избере чавето. То обаче отсече, че не ще. Не сме се опъвали, не сме я натискали, избра друга гимназия, друг университет и накрая... работи каквото ни се искаше на нас, като сама си го избра
И вече май мисли като нас 
Но понякога съдбата си прави интересни обрати. Ние с половинката, на базата на нашия опит, си мечтаехме какво поприще да избере чавето. То обаче отсече, че не ще. Не сме се опъвали, не сме я натискали, избра друга гимназия, друг университет и накрая... работи каквото ни се искаше на нас, като сама си го избра
И вече май мисли като нас 
Към момента 2 от децата ни - т.е. тези, които вече са избрали професионалното си поприще, го избраха на светлинни години от нашия път. Третата дъщеря пък се ориентира съвсем в различна посока и от нас, и от каките си. За другите има още много време за решение. Най-много накрая така да си остане кантората и никой да не се заинтересува от децата. Здраве да е само! Каквото и да изберат, все ще сме щастливи.
Прави ми впечатление как всеки казва "ще си промениш мнението", но не отчита как могат да се променят обстоятелствата. Излиза, че ако човек не успее да срещне подходящ партньор, е по-добре от един момент нататък да се метне с главата напред и да създаде дете с който му падне, само за са се отчете. А че после от това ще страдат всички замесени и най-вече детето, няма значение.
Натискът започва когато жената или мъжът са в напреднала възраст и околните вместо да оценят разумността на решението им да не създават деца на всяка цена, започват да повтарят "бързай, времето ти изтича".
Натискът започва когато жената или мъжът са в напреднала възраст и околните вместо да оценят разумността на решението им да не създават деца на всяка цена, започват да повтарят "бързай, времето ти изтича".
Ето ме и мен - щастливо омъжена от 25 години, на 53, без деца.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
Когато срещнах своя човек, въпреки че не ползвахме предпазни средства, бебе не се получи. В един момент осъзнахме, че пред нас има два пътя - да се борим или да приемем живота си такъв какъвто е.
И съвсем съзнателно избрахме второто - двамата си бяхме достатъчни.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.
Някога когато бях много млада исках деца, но сега като се замисля, беше защото така си върви живота, в този ред. Иначе не се умилявах при вида на деца.
Когато срещнах своя човек, въпреки че не ползвахме предпазни средства, бебе не се получи. В един момент осъзнахме, че пред нас има два пътя - да се борим или да приемем живота си такъв какъвто е.
И съвсем съзнателно избрахме второто - двамата си бяхме достатъчни.
Да имаш дете вероятно е вълнуващо. Няма как да разбера това.
Но и хората с деца няма как да разберат животът, който имам и усещането, че сме само двамата и това ни харесва. Колкото и да звучи странно и егоистично - харесвам живота си такъв какъвто е. Харесвам тази свобода и до момента не съжалявам, не ми липсват децата, никога не са ми били мечта.