Частни училища - информативно-дискусионна тема 53

И накрая се оказва, че шефът ти най-малко е чел😀

НВО-то няма никакво значение в момента. Говоря за езика, а той не е само в учебника. Да, правилата на родния език се учат от раждането. На 3 години децата вече рядко допускат синтактични, морфологични и т.н. грешки.  Езиковата система (фонетика, морфология, синтаксис и т.н.) горе-долу е наместена. В първи клас започват ограмотяването с достатъчно добро усвояване на езика за възрастта си. Самата езикова система се развива до 14-годишна възраст, горе-долу до 7--ми или 8-ми клас. Ако дотогава не са усвоили и не са способни да разгърнат разбирането и ползването на вътрешните правила на езика, нататък трудно ще го направят. След осми клас основно обогатяват речниковия запас. Това са заложени неща по природа.
Няма нужда да знаят наизуст разделянето на местоименията, стига да ги използват логически в устната и писмената продукция правилно - това означава, че са усвоили вътрешните правила на езика в устната реч. Детето в норма още в детската градина прави разлика и правилно използва "аз" и "мен".

Има професии, при които е важно шефът да е най-добрия специалист, но те не са толкова много. В повечето случаи е важно шефът ти да разбира от управление на персонал.

Тук вече влизаме в плоскостта на образование- правене на пари, което е неща различно.

Малко повече подробности, защото така е просто нещо хвърлено в пространството. Още повече има ваш пост от миналата година за проблеми с плащанията, лихви и т.н. и че ще местите детето си.

Оф, някакви хора, които са загубили връзка с действително случващото се в училище преди много години нравоучителстват.

Ако по английски ги карат да пишат есе, ревю, мейл, история на свободна тема, то по български правят преразказ от името на герой и неутрален разказвач. ИИИИИИ най- готиното ТЕЗА по изучаваните произведения (или иначе казано онези тъпи и отвратителни "какво е искал да каже авторът"). Толкова за БЕЛ.

Не знам защо се вихри "спор" за чуждите езици в средата на 2022 година. И освен това нивото на езика ИМА значение. Да, всички вече "знаят английски", само че когато говори някой, който наистина знае английски и може да се изразява умело, ефектът е друг. Само с чужд език не става, но БЕЗ чужд език също. В никакъв случай българският не трябва да е на заден план, но да говорим как няма кой знае какво значение качественото научаване на чужд език е несериозно. Вече дали са необходими два, три или повече, е спорен въпрос.
А и както Fancy спомена, частните училища имат много други предимства освен чуждия език.

Fancy, мисля, че малко смесвате нещата. Ревю, есе и пр. могат да се пишат и в часовете по БЕЛ (и сме писали), и това е различно от анализ на литературно произведение, който като цяло е еднакво скучен и на български, и на английски, и на френски (и е проблем на стилистиката и др. разклонения в литературознанието, а не е пряко свързан с научаване на езика). Детето Ви както казахте, е малко, в момента срванявате 2 различни методически инструмента. Иначе смятам, че въпреки програмата, от учителя зависят много неща и ако наистина иска да е ориентиран към децата, има свобода да направи някои неща по-интересни и да си организира поне част от работата по свое усмотрение така, че да е максимално полезен, доколкото рамката го позволява.

Нищо не бъркам. И съм наясно с разликите.
Разговорът тръгна от там, че моето дете пише с по-голяма лекота и богатство на езика на английски.
Та по едно и също учебно време в 6 клас по Бел пишат преразказ, а по езика се учат да творят и да се изразява. Това сравнявам. Причините за случващото се мисля, можете сама да си ги намерите. И моето дете е от четящите. И на двата езика.

Малко теоритично подхождате. А всъщност програмата по МОН е толкова ......(звуков сигнал пиииип), че не им остава време за нищо по-смислено, което да ги извади от рамката и да ги научи. При това в нашето училище хорариумът е двоен.

Анализ на произведение може и да не е скучен. Мога да сравнявам литературата на англ. в 8ми клас и българската в 7ми. Коментарът на дъщеря ми е, че по англ. трябва да прави същите неща като по бълг.литература миналата година, но е много по-интересно. Първата причина е, че произведенията са много по-близки до тях. Едното беше книга по избор. Можеше да говори и пише с часове по нея. Втората причина е, че се пишат есета с анализи и може да се излезе от рамките на какво е искал да каже авторът, да се даде лично мнение, да се правят интересни препратки и т.н. По-нататък произведенията може и да не са толкова интересни, ще видим.
По литература в 6 и 7 клас всичко е подчинено на НВО и там голяма свобода няма, дори учителят да е добър и да иска такава.  Произведенията са безкрайно далечни на децата. Ясно е, че няма как да не се учат, но ще е хубаво да има поне някакво разнообразяване с нещо по-съвременно.
По бълг. литература в момента положението също е доста по-добро от седмокласната скука, но нека сме честни, кой от нас би се насладил на Пространно житие на Константин-Кирил Философ или История славянобългарска?!

Относно езика от позицията на човек, който планираше един език до седми клас и друг след седми, мога да кажа, че това е най-добре, стига човек да хареса училища, които го устройват в двата етапа на обучение. Немски се учи трудно като втори език. Виждам, че няма голяма мотивация. Обаче и с базов английски до седми клас определено не става, ако след това целта е АК. Може би преди е било малко по-лесно, когато са разделяли децата на нива. Сега са в дълбокото от самото начало. Не че децата няма да се справят, но просто ще е огромен стрес и според мен е добре да има поне много добре усвоено ниво А2. С Б1 вече ще се чувства приятно да надгражда. При деца от СС се получава така, че всичко по англ.им е безкрайно лесно. Но езикът в никакъв случай не стои на същото ниво. Писането се подобри стократно и речникът се обогати много.

Усвояването на българския със сигурност е важно. Най-малкото ученето на чуждия език минава и през граматиката на български. Обаче в добрите ЧУ БЕЛ в никакъв случай не се неглижира.

Аз отдавна нямам преки впечатления от училището в България - от 1997 г. 😂 Засега имам впечатление само от учебниците по български език и читанките до трети клас. Текстовете в читанките не са мръднали от времето на майка ми, упражненията по български в учебника и тетрадките са толкова елементарни, че дори синът ми, чийто български е доста слаб, се справя безпроблемно с тях.

На мен лично ми правят лошо впечатление грешките по български на хората, дори във форума. Пълният и краткият член не са rocket science и поне за мен тези грешки са недопустими, особено за хора, които държат на образованието. А какво да кажа за документи от българската администрация? Всекидневно работя с такива и положението е трагично.

За чуждите езици - няма да обобщавам, но ми се струва, че в съвременния глобализиран свят езиците се смятат по-скоро за даденост вече. Подозирам обаче, че това ми впечатление идва от средата, в която живеем. В училището на сина ми и в обкръжението ни масово децата боравят с минимум три езика - училищните, на таткото и на майката.

Фенси "някои хора" имат достатъчно, дори бих казала предостатъчно представа какво се случва сега в училище и извън училище. Освен ако си мислиш, че "някои хора" работят с извънземни.
За преразказа - той е много ценен инструмент, който показва не само нивото на владеене на езика, а и когнитивните параметри, включително отсяване на нужната информация. От един преразказ - устен или писмен - мога да кажа доста неща за едно дете. И не, това не е свързано с НВО, а със степента на езикова и когнитивна зрялост. Ако трябва да разкаже от името на герой, първото условие е да започне да пресява информацията, която влиза "в главата" на героя. Това изисква степен на разделяне на героите и на техните възприятия, поставянето "на мястото на другия" е психичен параметър, не само езиков.

От това, което едно дете ми каже по някакъв текст, дори най-елементарният да е, също мога да добия много впечатления как мисли, на какъв етап на мисленето е, на езиковото богатство и дори личното му отношение и критично мислене.

Владеенето на родния език е първо израз на самосъзнанието, културата и мисленето на човека и ако чуждият език е по-добър от родния, това никак не е добре. Директно го казвам. Затова исторически всички държавни лидери са обръщали толкова голямо внимание на въвеждането на официалния език на държавата, която управляват - езикът формира мисленето и после мисленето формира езика. И тук не говоря за естествено дву-триезични деца, които са от смесени бракове и очевидно усвояват езика и на майката, и на бащата, и изобщо на родовите линии на родителите си.

На какъв език учат децата например математика и човек и право ( мисля че така се води предмета)? На Български или на английски.

Андариел...
Ама с последния абзац съм съгласна. Мисля, че е напълно ясно и ти не откриваш топлата вода. Въпросът е защо деца, които очевидно имат умствен багаж и трудолюбие се оказват в тази ситуация? Като при равни други условия учителите и по двата предмета са достатъчно добри.
Каквото искаш си казвай и намеквай. Проблемът не е в моето дете и хилядите други като него. Нито в добрите учители по предмета, които всячески се мъчат и стараят хем да отговорят на изискванията, хем да научат адекватно децата.
Та по БЕЛ папагалстват, а по английски творят. Затова и на моята и е хиляди пъти по-интересно и лесно да учи английски. Което разбира се е странно, но МОН до там са ни докарали децата.

Преразказът може и да е много ценен, но доста по-ценни са методи, които развиват, освен доброто възпроизвеждане, и въображението, изказа, фантазията, и изразителния и богат език.

А що се касае твоят опит - позволи ми директно да кажа, че работата като логопед и социален работник не ти дава право да претендираш за опит, който визираме тук. Нямаш и 10% реална представа какво наистина се случва.

Дами, много са грозни личните нападки. Коя била баба, коя била дядо, на коя децата били големи и нямала право на мнение. Вие сериозно ли? Подобна комуникация с нищо не допринася за нуждите на темата. Буквално по всяка тема, чета епитети и определения тип на мегдана. Относно нивото на знания по чужди езици, лично моите причини децата ми да учат от ранна възраст е, за да ги научат неусетно и с лекота. В технически области, финанси, дори медицина, езикът е просто средство за комуникация, стига да могат да те разберат и да се изразяваш свободно е достатъчно. В области като журналистика, право, философия и други хуманитарни, ако човек работи на чуждия език не е достатъчно просто да говориш гладко. Ако някои родители имат конкретна визия за кариерния път на децата си, особено в чужбина е разбираемо да се стремят към високо ниво. По мои лични наблюдения, колкото по- рано започне човек да учи чужд език, толкова по- добре усвоява мелодиката му и се научава да учи езици по принцип. За някои хора това е важно. Лично мен ме дразни като чуя на английски или немски с хард руски акцент или индийски, не че не се свиква.