Здравейте!
Преживях и аз Вашата болка миналата година и знам какво Ви е..за съжаление и аз минах през терзания и самообвинения..опитвала се бях от няколко месеца да забременея и въобще не предполагах, че съм бременна..бяхме се уговорили с приятели да ходим на ресторант и също като Вас си пийнах розе..иначе вкъщи не бих пила нищо с месеци.
Ходих и на зъболекар, където дори ми правиха обстойни снимки с голяма машина. След няколко седмици, разбрах че съм бременна.
Още първият преглед ме попари, бебето не изглеждаше така, както трябва, много малко за възрастта и плодното сакче беше с неправилна продълговата форма. Генеколожката заяви директно, че най- вероятно ще претърпя спонтанен аборт в близките дни. Аз продължих да се надявам, че нещата ще се променят, на следващия ден заминахме на почивка, дори на майка си не посмях да кажа, че съм бременна..
Лекарката не позна за срока, 3 седмици по- късно абортът не беше се случил, но започнах да губя малко по малко кръв. Оказа се, че плодното сакче е пораснало и има правилна форма, но бебето не беше наваксало размерите, които трябваше да има. Така или иначе заплануваха аборт с медикаменти, но 2 дена преди заплануваната дата, всичко започна по нормален път.
Лекарката ми каза още при първия преглед, че най- честата причина е генетична грешка и това е начинът на природата да я поправи.. Не се обвинявайте, защото е явление, което се случва много често! При първа бременност се оказва, че често матката не е готова за случващото се.
Аз бях ужасно тъжна и отчаяна с месеци, получих много подкрепа от колеги и познати, чух толкова много момичета да ми казват, че и те са преживели същото ( а аз нямах идея, че вероятността за нещо подобно е толкова висока).
Не се тревожете...във форумите ще срещнете много такива истории, завършил положително...и аз в момента съм отново бременна, този път вече в 12 седмица и с добри резултати! Имам и приятелка, която преживя същото миналата година и вече е в 24 седмица с ново бебенце. Ще Ви бъде страх, ще се тревожите много повече от другите бременни, но въпреки това надежда винаги има! Майката на съпруга ми също е отгледала 2 здрави момчета след 2 неуспешни първи бременности! Винаги ми повтаря - човек трябва да се надява, докато е жив!
Пожелавам Ви да успеете да съберете сила и да продължите напред! Голяма болка е, която не се забравя! Прегръщам Ви и се надявам скоро да можете отново да имате повод за радост!
Преживях и аз Вашата болка миналата година и знам какво Ви е..за съжаление и аз минах през терзания и самообвинения..опитвала се бях от няколко месеца да забременея и въобще не предполагах, че съм бременна..бяхме се уговорили с приятели да ходим на ресторант и също като Вас си пийнах розе..иначе вкъщи не бих пила нищо с месеци.
Ходих и на зъболекар, където дори ми правиха обстойни снимки с голяма машина. След няколко седмици, разбрах че съм бременна.
Още първият преглед ме попари, бебето не изглеждаше така, както трябва, много малко за възрастта и плодното сакче беше с неправилна продълговата форма. Генеколожката заяви директно, че най- вероятно ще претърпя спонтанен аборт в близките дни. Аз продължих да се надявам, че нещата ще се променят, на следващия ден заминахме на почивка, дори на майка си не посмях да кажа, че съм бременна..
Лекарката не позна за срока, 3 седмици по- късно абортът не беше се случил, но започнах да губя малко по малко кръв. Оказа се, че плодното сакче е пораснало и има правилна форма, но бебето не беше наваксало размерите, които трябваше да има. Така или иначе заплануваха аборт с медикаменти, но 2 дена преди заплануваната дата, всичко започна по нормален път.
Лекарката ми каза още при първия преглед, че най- честата причина е генетична грешка и това е начинът на природата да я поправи.. Не се обвинявайте, защото е явление, което се случва много често! При първа бременност се оказва, че често матката не е готова за случващото се.
Аз бях ужасно тъжна и отчаяна с месеци, получих много подкрепа от колеги и познати, чух толкова много момичета да ми казват, че и те са преживели същото ( а аз нямах идея, че вероятността за нещо подобно е толкова висока).
Не се тревожете...във форумите ще срещнете много такива истории, завършил положително...и аз в момента съм отново бременна, този път вече в 12 седмица и с добри резултати! Имам и приятелка, която преживя същото миналата година и вече е в 24 седмица с ново бебенце. Ще Ви бъде страх, ще се тревожите много повече от другите бременни, но въпреки това надежда винаги има! Майката на съпруга ми също е отгледала 2 здрави момчета след 2 неуспешни първи бременности! Винаги ми повтаря - човек трябва да се надява, докато е жив!
Пожелавам Ви да успеете да съберете сила и да продължите напред! Голяма болка е, която не се забравя! Прегръщам Ви и се надявам скоро да можете отново да имате повод за радост!