Стрес на работното място

Аз с риск да прозвуча пак хейтърски ще кажа, че да започне каквато и да е друга работа звучи малко като да се набута от трън та на глог..
Относно отсъствията - преди години имаше период в който повече от 2 месеца и половина не работих и си търсих работа активно, имах време винаги да ходя на интервюта, когато ми кажат. Случвало ми се е да ходя в седмицата на 3 интервюта. Веднъж даже бях в 10ч на едното и после в 14ч на другото. Ходих на много ама наистина много интервюта. А не съм търсила безразборно - винаги проучвах и мислих дали искам работата.Уж всичко минаваше добре, щяха да се обадят със сигурност и накрая.. мълчание. Но това е друга тема. Искам да кажа, че ако не работи и активно търси има вероятност да си намери по-бързо отколкото да пуска по 2 сивита на седмица и я се обадят, я не и да се притеснява как ще отсъства. А пазарлъците ги казах относно работодателит, които търсят кандидати. С някои може да се споразумееш за ден и час на интервюто, но други си гледат интереса. Успех пожелавам!

Хейтърски не, просто си негативна.
То тогава що да живеем, като ще умрем.
Що да се женим, като може да ни зареже.
Що да раждаме деца ,като може да умре детето на 5 годинки.
Ако една жена мъжът и я бие така ли да си казва. Що да го напускам, като и следващия пак ще ме бие.
Никога като съм напускала лоша среда не съм съжалявала и даже съм печелила.
Винаги.
А който иска да седи в отровна среда, да си разбива здравето и да си повтаря как навсякъде има лоши и гадни хора.

Каква да е работа и на мен не ми се струва решение.
Ами три години е търпяла, а сега, баш когато гаджето е в изпитателен срок, тя да напусне на секундата, ми се струва безразсъдно. По-скоро отпуска да си вземе (аз това вече го предложих), да поразгледа за работа, да се поразходи из парковете и да се поуспокои малко.

Така е, каква да е работа не е за всяка възраст.
Но тя пише, че от една година е там.
Макар че аз бях над 2 години. Времето не е гаранция за нищо.

Авторката ако има желание да сподели точно какви проблеми има в тази работа.
Защото и тук може да дадем насоки.

От три години е там. Ето какво пише в отговор на твой коментар:
"На тази работа съм от повече от три години."

Но да, бихме били полезни може би и с мнения как да се преодолее отровната атмосфера.

Пък в един коментар като я питах каза, че има година.
Както и да е.
Ако иска нека сподели какво точно я мъчи. Може да е нещо преодолимо.

Каквато и да е работа го казах, за да има все пак някакъв доход. Мисълта ми е, че ако в момента жената работи в офис и си намери работа в магазин за детски стоки да речем, нещо което не и е мечта, но пък ще носи доходи- защо пък не..
Но всеки разсъждава по различен начин.
Идеята с отпуската не е никак лоша

Като ви чета и ми настръхва косата. И аз съм в голяма международна фирма и изрично са ни казали, че не искат да оставаме повече от 15 минути след работното време, защото след това се брои overtime и трябва да се чисти. Ако не си взимаме редовно всички почивки, от HR го забелязват и казват да ги спазваме. Просто ми е непонятно как има големи фирми, които открито нарушават тези правила, а още по-непонятно как има работници, които остават да им бачкат. И аз съм била в положение, в което няма мърдане, защото за момента сме нямали друг доход. Но дори и тогава знаех, че здравето ми е по-важно от работата.

vondito, на тази работа винаги обядвахме на бюрата. Трябваше да ядем и да работим.
Случвало се е да ходя в стола, но после се почват едни коментари от колегите как си позволявам 30 минути да ме няма. Значело, че нямам работа.

Явно колегите ти са били пълни кукувци. Има ги такива, пренавити и с промити мозъци за корпоративния свят. Може би нямат по-ценно от работата. Освен за себе си, те са вредни и за околните.

Няма проблем, описвам всичко. На работата съм от септември 2018г. Колегтива е много малък, но изцяло женски и всички са познават или по роднинска връзка, или по приятелска. Работата е държавна - от 8 до 17:00. Много хора биха я искали, защото на пръв поглед само седиш на един стол и не правиш нищо, но не е съвсем така.... Имам една колежка, с която се разбираме, но тя е на принципа "искам да съм добре със всички", което лично за мен е много кофти позиция, но това е неин избор. Мисълта ми е, че не мога да я нарека много близка,тя просто не иска конфликти, а такива е имало много.  Най-големия проблем на тази работа е, че тук не се приемат външни, ако мога така да се изразя. Ако не си познат от преди на някой от колегите, вече не си добре дошъл. Примери имам два. Една жена напусна преди година именно по тази причина, колежката с която се разбираме добре също беше посрещната зле, защото никой не знаеше коя е и каква е. Чувала съм всякакви коментари по мой адрес, касаещи работата ми и личния ми живот. Защо не съм била споменавала, че съм имала някога (преди 10год.) развод? Ами защото не е ничия работа! Това е личния ми живот. С кого живея в момента не съм крила никога все пак. Черешката на тортата беше, когато преживях мисед аборт и си взех две седмици болничен. Имах нужда да се възстановя най-вече психически. Веднага са почнали коментари, че едва ли не съм се глезила..... Едната колежка и тя била преживяла нещо подобно и на третия ден вече била на работа... Да, но тя едно дете вече има. И като цяло, що за отношение и то от жени.... Имам доверие на колежката, която ми казва всичко, което се говори зад гърба ми и държа да спомена, че аз не я питам, тя си е решила явно, че трябва да ми казва тези неща.  Отбягвана съм, виждам неодобрителни погледи, нежелание за комуникация с мен. Това започна от самото начало. Как може да не харесваш някого без да го познаваш? Вършех си работата и все още я върша, не отсъствам без причина и не си позволявам много неща, които тези, които са си приятелки тук в офиса си позволяват. Но и не съм ги критикувала. Ставала съм свидетел на много несправедливости. Тези, които умееха да се подмазват сега са на пиедестал  пред началството. Аз не умея. Не съм устроена по този начин.   Какво да ви кажа? Малък град.... много малък. Изпитателния срок на мъжа ми е шест месеца. Започна работа на 3-ти май. За сега нещата се развиват добре, но все пак той още се обучава. Всичко може да се случи.
Допълвам. Прекия ни ръководител също се влияе от подмазванки и отношението, разбира се към  мен и към някои от останалите е различно.

Майко мила, съжалявам, но това е просто някаква велика селяндурщина. Няма спасение от този манталитет, те просто така ще си карат винаги. Или ставаш като тях, или напускай. Другият вариант е да ти пука точно нула от мнението на няколко клявки. Но ако можеш, махай се.

Чак след време започнах да чувам от хора, които са искали да работят тук, че са чували, че нещата били много зле откъм колегтив и са се отказвали. Аз бях в пълно неведение от самото начало.

Е, няма как да го знаеш, преди да изкараш известно време там. Струва ми се, че си попаднала във възможно най-лошата среда, но не мисли, че всички женски колективи са така. До човек е, не е до пол. Баща ми твърди, че мъжете са абсолютно същите клюкари и инриганти като жените, той работи в голям смесен колектив и то мнооооого години. На всичко се е нагледал.

За мене това са незначителни проблеми, не бих обръщала внимание.
Щом си в малък, клюкарски град - помисли как навсякъде е така.
Хората винаги ще говорят зад гърба ти, не може да ги спреш.
Търси си друга работа, оглеждай се, вземай болнични когато и колкото се налага. Не обръщай внимание на клюкарките - само културно, служебно.