Стрес на работното място

Аз като пиша винаги изразявам лично мнение и най добре никой да не се съобразява с него а да мисли с собствената си глава, но аз ако бях на това положение, щях да напусна и според мен правилно постъпваш, че си в процес на търсене

Бях в твоето положение.
Само че работата си я обичах, но това не е достатъчно, че да останеш някъде.
Прецених си нещата /здравето ми е по-важно/ и напуснах преди да си намеря работа. Имах и малко спестени пари.
При доброволно напускане обезщетението е ниско - 250 чисто.
За три месеца си намерих работа. Икономисвах си от спестяванията и даже не изхарчих всичко.
Ти си решаваш.
Иначе работа търсех вече сериозно месец преди да напусна.
Имаше хубави интервюта, ама на 2 искаха веднага да почна, а не ставаше. Все пак трябва месец предизвестие.

Правилно си търсите нова работа. Този стрес може да Ви доведе до сериозни здравословни проблеми.
Колко време има още мъжа Ви от изпитателния срок?
Имате ли деца ? Някакви големи кредити ? Със собствено жилище ли сте ? 
Тоест бихте ли се справили някак финансово, ако например се окажете без работа известно време. Имате ли право на платена борса ?

Към мнението на Елора мога да кажа, че за съжаление големи спестявания нямаме. Даже почти никакви..

Започна нова работа преди няколко дни, тоест остава доста време. Деца нямаме, нито кредити. Жилището си е наше. За борсата не съм сигурна, трябва да проверя.

Да, преди 2 г. бях в подобна ситуация и напуснах. Здравето и живота ми са по-важни от работата. Пред пенсия съм, но това не ме спря. Не си заслужава да се робува на подобни измекяри.
Оглеждай се за нова работа, може да излезе нещо.
Говори с твои познати с фирми - да те вземат на работа на изпитателен срок и след няколко седмици да те освободят. Така може да се ползва пълна борса докато търсиш нещо друго.

Колко точно?
Защото това, че нямате деца, кредити, не плащате наем е голям плюс.
Ние плащаме ипотека.
Финансова култура трябва.
Ще ти обясня. Голяма заплата не взимам. Дори и преди като съм взимала малка заплата, винаги заделям нещо.
Имам си пликове, които надписвам.
Примерно купувам карта за целия градски транспорт. За нея веднъж в годината ми трябват 365 лв. Всеки месец заделям по-малко в този плик.
Отпуска - също има плик. Може да заделя един месец 10, може 30.
И за разни  други неща също имам пликове.
Имам и плик с надпис спестени. Винаги на заплата там слагам 20 лв. Ако от заплатата ми останат някакви, а вече съм взела следващата, ги заделям. Случвало се е и 150 лв да заделям.
Тези заделени пари не съществуват. Не се пипат. Точка. При непредвидени разходи се е случвало да се извади нещо, но често и ги възстановявам.
Стресът който описваш е много сериозен.
Гледай да не получиш някакви усложнения, че после ако стане лошо, може да си биеш главата в стената защо просто не си напуснала. Животът си го прекарваме в работа и на работа трябва да ни е що годе добре.
Аз като напуснах имах месец предизвестие. Месец преди да подам също търсех.
Започнах още повече да пестя.
Взех си и последната заплата + обезщетението за отпуската, което ме осигури за месец и половина. Имах обезщетението от борсата.
Всъщност идеята за напускане го взех 3 месеца преди да подам и тогава реших още повече да пестя. Но нещата не бяха толкова влошени.
Също така за да не се отпускам започнах да гледам възрастни хора, когато вече бях безработна.
За 4 часа ми плащаха 40 лв.
3 дни в седмицата това хич не беше зле.
Иначе имах 1500 лв. спестени от които изхарчих може би 200 и намерих работа.
Дори по време на търсенето бях намерила работа, на която искаха да почна, но беше за по-ниско заплащане от предишната. И беше доста далече. Много умувах, но отказах.
После намерих с по-високо заплащане от предишната, че и на по-близко до дома.

За борсата. Ако имаш три години изминало време от последното обезщетение, ще взимах тези 250 лв.
Но е важно и колко време си работила към момента на напускане. Май трябва поне година да е. Ако на тази работа си от 4 месеца, може и да не можеш да взимаш.
Абе посъветвай се с някой, който разбира повече, защото аз не съм  спец и може да те излъжа без да искам.

В този случай ще попитам, ако отидеш другаде и сега напуснеш, колко по-зле може да бъде от сега? Тоест – нищо не губиш. Здравето ти е по-важно. Била съм в подобна ситуация. Няколко месеца търсих работа и даже бях на различни места, но в един момент си попаднах на точно място, където бях приета добре и оценена, пък дори и да не е голяма фирма. Ако продължаваш така може дългосрочно да натрупаш негативи.
Лошото да си търсиш работа докато си на друга е, че трябва да отсъстваш, а това доста често не е възможно. Ако можеш някак да си го позволиш да не работиш известно време но спокойно да търсиш през деня, действай.

Съжалявам, че така се чувстваш. Все пак мъжът ти в изпитателен срок може да бъде освободен без предизвестие всеки момент. Така че много внимателно вижте той отговаря ли на условието за стаж, за да получава обезщетение, ако да - вижте колко би било това обезщетение и колко време ще го взима. Ако ти напуснеш по собствено желание, нали знаеш, че ще получаваш минималния размер на обезщетението и то само за 4 месеца, и то ако имаш изобщо право на обезщетение  - провери дали имаш такова право.

Разбирам колко ти е трудно, и аз бях в стрес по едно време и си бях изгубила нощния сън. Но ако нямате спестявания и нямате кой да ви субсидира, трябва много добре да си направиш сметката, за да не затънете в кредити, които после с години ще изплащате. Ако ти си без доходи, а той с несигурни доходи, нали се сещаш и условията на кредитите какви ще са.

Добре те съветват да си мислиш за здравето, но не знам как ще си гарантираш здраве, ако нямате пари. Така че по-добре потърси каква да е работа, само да е по-спокойна, а не да скочиш от трън на глог. Не действай импулсивно и не бягай през глава. За сега гледай да се успокояваш, иди при личния лекар да ти предпише нещо за сън - има безобидни неща, даже билкови чайове. Гледай да си промениш гледната точка към колектива, да се абстрахираш - разбирам колко е трудно, но все пак е временно решение, докато намериш този път нещо по-добро.

Не решавай проблем, като си създаваш по-голям проблем - това е моят съвет.

Аз също от голяма фирма, отидох в по-малка.
Има и друга причина поради, която не съжалявам за напускането.
От този стрес, бърнаут както му се вика организма има нужда от почивка.
По някое време имах чувството, че буквално ще полудея.
Започнах и схващания от нерви да имам по-тялото. Много плашещо.
В интерес на истината този стрес се усеща от хората и предполагам на интервюта може да не съм имала добро представяне. Или пък да е било добро, но пак да са им се сторила странна.
След като напуснах и се успокоих в някаква степен си дадох сметка за някои неща.

Uncommon е права. Аз си пиша моя опит, но ти си знаеш нещата.
Ще седнеш и ще обсъдиш с мъжа си как да процедирате. И дали ще рискувате да сте само на неговата заплата за известно време.

Подкрепям всичко написано от Елора.
Първото ми напускане беше отлагано защото си обичах работата , но беше неизбежно защото отровната среда беше нанесла вреда и на здравето ми. " Поправката" ми костваше месеци и пари. Търсенето на работа също си е вид работа и отнема време , а и е въпрос на късмет дали ще те освободят веднага , дали на новата са склонни да те изчакат месец и т.н.
Човек изгражда финансова  култура с годините и ти ще успееш. Изградих навици подобни на Елора - когато мога да икономисам/ спестя не се правя на "мъж".  Добре е , че поне нямаш грижи с наеми и заеми , имаш човек до себе си.
Късмет🍀

Съветвам те да не си играеш със здравето си. Аз бях в твоята ситуация. Буквално такова чудо не ми се беше случвало. Беше нова работа, ново поприще, бях карала курсове, за да сменям професията си. И издържах 4 месеца, обвинявах се също, че не мога да стисна зъби и да видя дали няма да се оправи положението. Сутрин изпитвах ужас като трябва да изляза от вкъщи и да отида там.

В крайна сметка имаше още 1-2 случки, които ми показаха, че там няма бъдеще. Бях в изпитателен срок. Отидох при прекия си ръководител и му казах, че искам да напусна. Разбрахме се да ме освободят същия ден и да не карам предизвестие, защото съм в изпитателен срок. Беше най-доброто решение, което съм взимала.

Нямам деца, не плащам наем или ипотека. Честно казано аз реша ли да си търся работа, намирам. Изравям всички сайтове за работа, ЛИ и тн. Успях да намеря много готина работа в рамките на 4 дни. Понеделник напуснах, петък същата седмица си подписах офертата на новото място. Аз имам стабилен бекграунд в корпорация и знаех, че мога да си намеря работа сравнително бързо.
Въпреки това, не очаквах да е толкова скоро. Имах спестени пари, макар да не исках да опирам до тях.

Съветвам те да не се чудиш, а да започнеш да търсиш много активно. Особено ако си в голям град, където има възможности, въобще не се колебай.

Съветът ми е да си търсите предварително работа. Просто помислете  как напускате работа и отивате на борсата, обаче никой не ви наема на работа веднага и да речем в рамките на два-три месеца сте без работа, можете ли да изтърпите такъв период?

Аз не бих напуснала преди да съм си намерила друга работа при условия, че нямам спестявания. Ще знам, че съм за малко, само докато намеря нещо друго, и ще стискам зъби. Дори и да имам спестявания пак няма да напусна, ще променя отношението си към работата. Но това съм аз.

Елора, благодаря ти за личния пример. Имаме само 1000лв. Бяха близо 2000, но дойдоха непредвидени разходи и половината замина. На тази работа съм от повече от три години.

Мненията на всички са ми от полза, благодаря. Старая се да вникна във всеки коментар.

Записвам се да следя съветитие, тъй като и аз съм приблизително в същото положение.
В един офис сме три, и положението е 2:1, не в моя полза... Дори тъкмо преди 20 мин на обяд още двама колеги изразиха учудване как изобщо издържам тук с тези.

Търся нова работа, но към момента не откривам задоволителни условия. На две ме одобриха, но заплащането е значително по-ниско, а едната включваше и нощен труд, какъвто не искам.

Не ми се остава тук, но искам първо да имам новото предложение, преди да подам предизвестие. Не мога да остана без работа за месеци. Не и повече от един.

Витаминче, от друга тема се знаем.
Имаш здравословни проблеми и нощния труд не е за теб.
Но и отровната среда също. Влияе на здравето.
Търси упорито.
Успех.

Както казах, трябва хубаво да прецените с мъжа ти.
Дали може 2-3 месеца да изкарате на неговата заплата. Зависи и на каква позиция е. Ако е на важна позиция и се справя добре, може да няма опасност да му прекратят договора.
Има и друга възможност след като тук си повече от година и си на безсрочен договор.
Съкращение. При съкращение ще взимаш за повече месеци доста по-високо обезщетение. Май беше 60 или 70 %. Мисля, че от брутото, не от нетото. Разбира се зависи от това на какво си била осигурявана през последните две години. Също така колко стаж имаш.
Но е вариант. На предишната ми проблемна работа, друга колежка също не издържаше средата, макар че директни нападки срещу нея нямаше. Но тя е хитра лисица. Някак си говори с шефката и се уреди формално да я назначат на друга длъжност и после да я съкратят. Но тя живееше в друг град. Не каза, че не издържа средата, а че иска вече да си живее при мъжа си и детето и че и е писнало само събота и неделя. Измисли и причина, че след месец трябва да е плътно до детето, защото мъжът и нямало да може. И това склони шефката.
После година взимаше почти 1000 лв от борсата.
Година защото тя има дълъг стаж и колкото повече стаж имаш, месеците обезщетения са повече.
При мен нямаше смисъл от съкращение, защото от предишното не бяха изминали 3 години.
Дори като напуснах и се записах в борсата, човека в бюрото ме разпита защо съм напуснала. Обясних откровено и накрато без много обяснения, че средата е била отровна. Той разбра, но ме попита защо не съм намерила фирма, която фиктивно да ме назначи и съкрати за да взимам от борсата. После видя обаче, че не са минали 3 години и каза, че явно няма значение.
Та това ти е вариант.
Да говориш с шефовете да те съкратят. Не си и на временен договор, а на постоянен предполагам.
При съкращение работодателят дължи 1 заплата допълнително обезщетение на работника.
В случая ако успееш да се договориш, може да върнеш парите. Винаги има вратички. При моята колежка мина номера.
Или да търсиш познати с фирма, която за месец да те назначат, като в договора трябва да ти е по-високо заплащането заради обезщетението. Единствено трябва да да си платиш осигуровките.

Тази инфлация изяжда парите. Вече не мога да пестя много. Ето, взех днес заплата, а от предишната само 40 лв мога да пъхна в бурканбанк

Ще си позволя да изкажа може би непопулярното мнение, че работа има. Да, не е лъскава работа с голяма заплата и малко работно време, за която примират всички, но има. Аз съм на нова работа от почти месец вече. Нещата в старата ми потръгнаха зле и реших да действам вместо да чакам от умрял писмо. Започнах да пускам наред в джобса, за неквалифицирана работа, без нощни смени, без оглед на заплащането. Като започнаха да се обаждат, започнах да избирам според условията, които предлагат. Аз можех да започна веднага, това е предимство. Не работя в офис, а в цех. В производство. Неквалифициран труд, с невисока заплата. Но работата е от 8 до 5, което ме устройва заради детето. Имах късмета да попадна на читави началници и готини колежки. Аз не съм от кръшкачите, не съм мързелива, а те го оцениха. От раз изградихме добри отношения, старая се да ги запазя такива. Вероятно всичките ми познати и приятели бачкат за повече от моята заплата, но не ми пука. Имам време за детето, успоредно карам курсове за преквалификация, и за тях имам време. Малката заплата се компенсира от добра финансова култура и липса на ипотека и кредити. Справям се, а нямам партньор и гледам дете. Вярна е приказката за 2 и 200, изпитах го на собствен гръб. Чувствам се горда със себе си, че си намерих работа веднага, че се представям добре, а меракът ми да уча и да се развивам (в друга сфера, но това няма значение) с всеки ден расте. Мислех, че на 45 години ще си кютам по течението и ще си гледам детето, а се оказа, че ще рестартирам. Даже е вълнуващо по свой начин.

Аз се извинявам, дано не е спам, но как точно си представяте човек да тръгне да си търси активно нова работа докато е на старата? Ако е на смени, например 2 дена почива, 2 работи, пак става, може да се уговори за интервюта. Обаче ако е от 9 до 5 и започне да отсъства от работа, със сигурност ще се досетят. Ако е веднъж, два пъти, може да мине, но ако започне да излиза системно и да иска да я заместват, според мен не е много ок. А то трябва да е голям късмет да си намери веднага друга .Разбира се, че така е най-логично да си намери друга работа, но някак ми изглежда трудно за постигане. Освен това тези, които провеждат интервютата не обичат много пазарлъците за ден и час.

Честно казано аз винаги съм си търсила работа, докато все още съм на старата, единственото изключение беше това, което описах в предишния си пост. Още тогава се чудех дали да не изчакам да ходя на няколко интервюта и да намеря нещо, преди да напусна, но много бързо ескалираха нещата и го направих. Попринцип не съм фен на дай да напусна, а ще търся нещо после, но ако положението е много зле, здравето е по-важно. А при мен се отрази зле, имах косопад, вдигнах захарта, имах проблеми със съня за първи път в живота.

Преди това винаги съм напускала след подписана оферта от друга компания. С пандемията интервютата бяха онлайн, правила съм ги в обедната почивка.

Винаги можеш да обясниш, че ти е много трудно излизането от работа и да помолиш за ранно интервю, примерно от 8 и да закъснееш малко за работа, ако си от 9 примерно. Или ако свършваш в 5 да излезеш малко по-рано, за да отидеш от 5 на интервю.

Случвало ми се е да си пусна отпуск ако няма друг вариант, в някои фирми дават половин ден. Ако има такава опция е супер, даже можеш да съчетаеш с някаква друга административна работа, която все отлагаш и да си ползваш половината ден ползотворно.

Варианти има, просто търсенето на работа е процес, който си изисква своето. Имало е седмици, в които преравям ЛИ и джобс с идеята да намеря наистина добро предложение. И съм успявала.

Аз лично бих изчакала да мине на съпруга изпитателния срок. Не знам колко е, но примерно и 6 месеца да е, после по-спокойно ще си посрещнете разходите и ще си планирате парите. Хиляда лева резерва не са никак много, виж как са хвръкнали други хиляда набързо.
Ако вече никак не издържаш, пък пусни си отпуск, платен или неплатен, за известно време малко да дойдеш на себе си.

По въпроса как се търси работа, ако си на 8-часов работен ден редовна смяна - всеки си намира начин. Ако човек го съкращават, тогава работодателят е длъжен по време на предизвестието да дава кратък отпуск за търсене на работа по 1 час на ден, ако работното време е 8 часа. Но ако човек сам напуска, няма право на такъв кратък отпуск и комбинира, каквото може.

Всичко това са оправдания. Иска ли човек нещо, намира си начин.
Първо вече работа се търси чрез интернет. Изпращаш св-та и  ако им станеш симпатичен те викат на раздумка.
Аз лично бях и на смени, но и редовна също и ми беше удобно.
Случвало се е да уговарям и интервюта вечерта след 17,30 като съм била редовна смяна.
Ако нещо пък е спешно колко му е да вземеш болничен.
Два пъти си уреждах интервю в 8 сутринта.
Единия път казах, че съм имала теч.
Даже пратих доказателство. От теча преди 2 години
Втория път оправданието ми беше посещение при лекар.

Изключително много интервюта се провеждат дистанционно в наши дни 😆
По- удобно е и за двете страни, та откриха топлата вода много фирми.
Така че да, това с времето са оправдания.
Нищо не пречи дори в обедната си почивка да пуснеш СВ-то през джобса. Ако те харесат ще се свържат с теб и все ще се разберете.
Щом нямат деца, нямат кредити и имат собствен покрив над главата аз проблем не виждам да се действа. Няма кой знае какъв риск.
То с този метод на отлагането хората се забиват по 40г на работа, която мразят.

Също така джобса има опция да се абонираш за определени фирми, а също и за определени обяви с ключови думи.
Примерно си счетоводител и отбелязваш всякакви такива ключови думи и получаваш ежедневно по мейл обявите.
Така се печели време. А не да скролираш един тон обяви.
Аз сутрин като станех преглеждах много бързо обявите и вечер също и пращах св-та.
Това вече на работа не ми беше удобно да правя. Нямах време. Почивка много нямахме. Имахме право по договор, но много не ни даваха да я ползваме.

Ей такива неща се получават, когато всеки втори глупак с малко или много пари реши, че може да прави бизнес и да ръководи фирма.

Попринцип цялостно чак не мога да повярвам какви неща чета и чувам постоянно за работодателите в България, та често се чудя какви идиоти ръководят фирми😵💫

Аз не, че съм голямата бизнесдама де. С ММ имаме две фирмички - общо 30-40 служителя. Досега никога не съм си правила лична среща с някого, когото не смятам да назнача. Това за мен е загуба на време и за двете страни - гледам СВ-тата в джобса, звъня по телефона, видео разговор.. и като се получи “химията” - лична среща, която вече е просто формалност преди започването. Относно имаше някъде изказване за пазарлъците за ден и час на срещата - аз съм имала такива… работят си при мен, голяма работа, че са се пазарили. 😆😆
Каквото им се полага по договор на хората - полага им се и точка. Как така няма да ви дават да си ползвате почивката? Как ви спират чак ми е интересно ? Откачена работа😄
Една фирма с нещастни служители, с абсолютно нежелание за работа, работещи под тирания, НИКОГА няма как да функционира добре и да е успешна, колкото би могла при други условия. Демек с всяко лошо отношение и тъпчене на работника - работодателя губи пари, факт. Така че истински идиоти ръководят бизнеси, да. 😆

Така де, има хубави фирми, с добри колективи. Не знам защо някой по собствено желание би седял на такова токсично място, особено щом няма сериозни финансови ангажименти ( децата, кредитите… ). Не е като да няма работа - джобса кипи от обяви, все нещо със сигурност е по- добре от работата, която ви скапва здравето.

lilyaa, описаното касае голяма фирма. Международна.
Е, съмнявам се в клоновете на запад да имат такова отношение към работещите.
И знам,  че няма.
Просто в бг е побългарено.

Те международните фирми с клонове в България, които слагат българи за ръководители и съветници са си все едно изцяло българска фирма, за съжаление. А средностатистическия българин е злобар и комплексар и само му дай висок пост, за да ти покаже точно колко. И от цялото това “ да се правим на важни” си губят здраво.
Ние започнахме с почти никакъв капитал, направо смешна история.Не сме на върха и сега, но категорично твърдя, че цялостното развитие ни е, заради служителите. Обаче, за да се случват нещата всичко им е позволено - кафета, цигарки, телефони, сериали, излизания по всяко време при необходимост, разбира се почивки, отпуски и болнични са ясни. Жените си лакират ноктите и се гримират, докато нямат работа - ами не ми пречи, като няма работа защо не, няма смисъл да имитират дейност, защото аз съм там примерно. Обачее, за сметка на това, когато има работа - се бачка яко без да ги караш. И без да съм там. И практиката показа, че когато имаш интелигентни хора на работа, осигуриш им спокойна и позитивна среда, приемаш нуждите им .. и те започват да се раздават на максимум за теб.
Сега съм майчинство от 5 месеца, от преди да родя не съм стъпвала на работа. Дори някой да не отиде без да ми се обади- няма да разбера. Ами резултата е, че света продължава да се върти и без мен. Месечните обороти показват, че хората си вършат съвестно работата и без “падар” на главата.
Категорично се съмнявам, че хора получаващи абсолютно погазване и неуважение на работните си места ще се раздават за фирмата. Така се работи на минимум. И е нормално. Едно е да настроиш ума на човек, че има най- хубавото работно място и не иска да си го загуби, друго е да го настроиш да мрази всяка секунда от работния ден и да мисли само как и къде да се спаси. КПД-то на двете нагласи е коренно различна. И приходите, които носят съответно също.

Извинявам се, че разводних темата, но дори ако един работодател от описаните вземе, че попадне на написаното - дано се замисли.

Не мисля, че е разводняване.
Доста от тези неща са причини да има бърнаут като на авторката, мен и още много други хора.
Описаните от теб неща много работодатели не ги осъзнават. Но е факт, че има и такива фирми. Но са малко.
В моята ситуация аз в началото си обичах работата, но доста проблеми там се насъбираха и колкото и да я обичах, не издържах.
Един познат работещ в микроелектрониката ми сподели, че бил в чужбина на обучение. В централата на фирмата.
Каза, че тук заплатата му е 1100-300/ако благоволят да пуснат бонуси, а работи от 10 години.
Тук 2-3 пъти в годината им дават някакви ваучери. Наскоро са им дали и допълнително здравно, ама нещо пакета е суперсмотан и не му върши работа.
А там заплатите на хората в завода са над средното за тях. Плюс имат си бонуси, безплатно столово хранене, безплатни лечения за какво ли не, изпращат ги на ваканция и им поемат 80 % от хотела примерно.
Направо каза, че му иде там да се прехвърли някак си.

Съчувствам ти, и аз съм така.

Преживях подобно нещо, но бях в друга държава. Взех решение не само да напусна работа, но и държавата. Не чаках и не го мислих, а директно си подадох молбата за напускане. Смелото ми решение обаче взех, защото имам спестени пари и знам, че мога да изкарам месеци, дори година без да работя.
В момента съм в България от 1 месец и събирам себе си. Реших, че по-важно от мен самата няма и никой няма да вземе решение вместо мен. Аз сама трябва да си помогна.
Моето мнение е- търси си работа оше докато си на старата и говори с партньора ти(дали можеш да разчиташ на него, ако се наложи да си 1-2 месеца на негов гръб). Другият вариант е да почнеш каквато и да е друга работа, само и само да не си на това работно място и да продължиш да търсиш нещо по-добро. Успех!

Аз с риск да прозвуча пак хейтърски ще кажа, че да започне каквато и да е друга работа звучи малко като да се набута от трън та на глог..
Относно отсъствията - преди години имаше период в който повече от 2 месеца и половина не работих и си търсих работа активно, имах време винаги да ходя на интервюта, когато ми кажат. Случвало ми се е да ходя в седмицата на 3 интервюта. Веднъж даже бях в 10ч на едното и после в 14ч на другото. Ходих на много ама наистина много интервюта. А не съм търсила безразборно - винаги проучвах и мислих дали искам работата.Уж всичко минаваше добре, щяха да се обадят със сигурност и накрая.. мълчание. Но това е друга тема. Искам да кажа, че ако не работи и активно търси има вероятност да си намери по-бързо отколкото да пуска по 2 сивита на седмица и я се обадят, я не и да се притеснява как ще отсъства. А пазарлъците ги казах относно работодателит, които търсят кандидати. С някои може да се споразумееш за ден и час на интервюто, но други си гледат интереса. Успех пожелавам!

Хейтърски не, просто си негативна.
То тогава що да живеем, като ще умрем.
Що да се женим, като може да ни зареже.
Що да раждаме деца ,като може да умре детето на 5 годинки.
Ако една жена мъжът и я бие така ли да си казва. Що да го напускам, като и следващия пак ще ме бие.
Никога като съм напускала лоша среда не съм съжалявала и даже съм печелила.
Винаги.
А който иска да седи в отровна среда, да си разбива здравето и да си повтаря как навсякъде има лоши и гадни хора.

Каква да е работа и на мен не ми се струва решение.
Ами три години е търпяла, а сега, баш когато гаджето е в изпитателен срок, тя да напусне на секундата, ми се струва безразсъдно. По-скоро отпуска да си вземе (аз това вече го предложих), да поразгледа за работа, да се поразходи из парковете и да се поуспокои малко.

Така е, каква да е работа не е за всяка възраст.
Но тя пише, че от една година е там.
Макар че аз бях над 2 години. Времето не е гаранция за нищо.

Авторката ако има желание да сподели точно какви проблеми има в тази работа.
Защото и тук може да дадем насоки.

От три години е там. Ето какво пише в отговор на твой коментар:
"На тази работа съм от повече от три години."

Но да, бихме били полезни може би и с мнения как да се преодолее отровната атмосфера.

Пък в един коментар като я питах каза, че има година.
Както и да е.
Ако иска нека сподели какво точно я мъчи. Може да е нещо преодолимо.

Каквато и да е работа го казах, за да има все пак някакъв доход. Мисълта ми е, че ако в момента жената работи в офис и си намери работа в магазин за детски стоки да речем, нещо което не и е мечта, но пък ще носи доходи- защо пък не..
Но всеки разсъждава по различен начин.
Идеята с отпуската не е никак лоша

Като ви чета и ми настръхва косата. И аз съм в голяма международна фирма и изрично са ни казали, че не искат да оставаме повече от 15 минути след работното време, защото след това се брои overtime и трябва да се чисти. Ако не си взимаме редовно всички почивки, от HR го забелязват и казват да ги спазваме. Просто ми е непонятно как има големи фирми, които открито нарушават тези правила, а още по-непонятно как има работници, които остават да им бачкат. И аз съм била в положение, в което няма мърдане, защото за момента сме нямали друг доход. Но дори и тогава знаех, че здравето ми е по-важно от работата.

vondito, на тази работа винаги обядвахме на бюрата. Трябваше да ядем и да работим.
Случвало се е да ходя в стола, но после се почват едни коментари от колегите как си позволявам 30 минути да ме няма. Значело, че нямам работа.

Явно колегите ти са били пълни кукувци. Има ги такива, пренавити и с промити мозъци за корпоративния свят. Може би нямат по-ценно от работата. Освен за себе си, те са вредни и за околните.

Няма проблем, описвам всичко. На работата съм от септември 2018г. Колегтива е много малък, но изцяло женски и всички са познават или по роднинска връзка, или по приятелска. Работата е държавна - от 8 до 17:00. Много хора биха я искали, защото на пръв поглед само седиш на един стол и не правиш нищо, но не е съвсем така.... Имам една колежка, с която се разбираме, но тя е на принципа "искам да съм добре със всички", което лично за мен е много кофти позиция, но това е неин избор. Мисълта ми е, че не мога да я нарека много близка,тя просто не иска конфликти, а такива е имало много.  Най-големия проблем на тази работа е, че тук не се приемат външни, ако мога така да се изразя. Ако не си познат от преди на някой от колегите, вече не си добре дошъл. Примери имам два. Една жена напусна преди година именно по тази причина, колежката с която се разбираме добре също беше посрещната зле, защото никой не знаеше коя е и каква е. Чувала съм всякакви коментари по мой адрес, касаещи работата ми и личния ми живот. Защо не съм била споменавала, че съм имала някога (преди 10год.) развод? Ами защото не е ничия работа! Това е личния ми живот. С кого живея в момента не съм крила никога все пак. Черешката на тортата беше, когато преживях мисед аборт и си взех две седмици болничен. Имах нужда да се възстановя най-вече психически. Веднага са почнали коментари, че едва ли не съм се глезила..... Едната колежка и тя била преживяла нещо подобно и на третия ден вече била на работа... Да, но тя едно дете вече има. И като цяло, що за отношение и то от жени.... Имам доверие на колежката, която ми казва всичко, което се говори зад гърба ми и държа да спомена, че аз не я питам, тя си е решила явно, че трябва да ми казва тези неща.  Отбягвана съм, виждам неодобрителни погледи, нежелание за комуникация с мен. Това започна от самото начало. Как може да не харесваш някого без да го познаваш? Вършех си работата и все още я върша, не отсъствам без причина и не си позволявам много неща, които тези, които са си приятелки тук в офиса си позволяват. Но и не съм ги критикувала. Ставала съм свидетел на много несправедливости. Тези, които умееха да се подмазват сега са на пиедестал  пред началството. Аз не умея. Не съм устроена по този начин.   Какво да ви кажа? Малък град.... много малък. Изпитателния срок на мъжа ми е шест месеца. Започна работа на 3-ти май. За сега нещата се развиват добре, но все пак той още се обучава. Всичко може да се случи.
Допълвам. Прекия ни ръководител също се влияе от подмазванки и отношението, разбира се към  мен и към някои от останалите е различно.

Майко мила, съжалявам, но това е просто някаква велика селяндурщина. Няма спасение от този манталитет, те просто така ще си карат винаги. Или ставаш като тях, или напускай. Другият вариант е да ти пука точно нула от мнението на няколко клявки. Но ако можеш, махай се.

Чак след време започнах да чувам от хора, които са искали да работят тук, че са чували, че нещата били много зле откъм колегтив и са се отказвали. Аз бях в пълно неведение от самото начало.

Е, няма как да го знаеш, преди да изкараш известно време там. Струва ми се, че си попаднала във възможно най-лошата среда, но не мисли, че всички женски колективи са така. До човек е, не е до пол. Баща ми твърди, че мъжете са абсолютно същите клюкари и инриганти като жените, той работи в голям смесен колектив и то мнооооого години. На всичко се е нагледал.

За мене това са незначителни проблеми, не бих обръщала внимание.
Щом си в малък, клюкарски град - помисли как навсякъде е така.
Хората винаги ще говорят зад гърба ти, не може да ги спреш.
Търси си друга работа, оглеждай се, вземай болнични когато и колкото се налага. Не обръщай внимание на клюкарките - само културно, служебно.

Да, за много хора биха били незначителни, но на мен ми се натрупва вече. Работила съм и на други места, пак е имало някакви проблеми, но такова чудо не бях виждала. Съобразителна съм, помага съм на всеки, когато е имал нужда в работата. Въпреки всичко не се изолирам, говоря с тях, но това лицемерие не е за мен. И то си има някакви граници. Нямам мотивация за работа, отделно и заплащането не е голямо. Каквото и да направя не се оценява, защото тук се гледа само на това на кой човек си човек.... И съм сигурна, че не преувеличавам, защото това не са само мои наблюдения. Пропуснах да спомена, че не веднъж съм била въвличана в интриги, с които нямам нищо общо.

Уффф много отровна среда за по- чуствителен човек. Прецени сама колко още би могла да издържиш поемайки този негативизъм и интриганстване, а и в малко градче трудно ще избягаш от клюки - научи се на непукизъм. Бих ти предложила по възможност да си определиш сама за себе си срок и да неотлагаш по никаква причина .
Например , ако личните ти планове включват да  забременееш и излезеш в болнични до раждане😊Другото което мога да ти предложа от личен опит е да стискаш зъби още два месеца( след първия подаваш предизвестие) , като през това време спестяваш всяка стотинка и натрупаш резерв за времето когато ще търсиш работа , а и след това време половинката ще е на постоянен договор.
Всяка следваща работа ще е по-добра от тази👍

В малкия град едва ли има много възможности. Интригите не са приятни, но има и по- лоши неща, например да работиш извънредно и да не ти го плащат. Или да работиш на график и постоянно да ти го сменят и да не можеш да си планираш свободното време. Това бих го изтърпяла и не бих им обръщала внимание на колежките. Ама всеки знае, че държавната работа е такава, малко работа, но пълен змиярник.

Аризона, ето ти моето мнение.
Ситуацията ти не е такава, че да напускаш без да си намериш друга работа.
Да, натрупват се простотиите.
При мен беше още по-трагично. Много неща не  съм описала.
Разбери едно нещо. Хората говорят, винаги говорят. В твоя случаи са коментари. При мен имаше и откровенни лъжи и измишльотини.
Ще се коментира тук, ще се коментира и на следващата ти работа. Въпросът е ти да си промениш реакцията към тези коментари, защото ако не го направиш вечно ще сменяш и накрая ще разбереш, че не е имало смисъл.
Не казвам, че и на следващата ще е така. Аз съм имала среди, където такива неща няма или ако е имало са безобидни.
Имах колежка на 22, която излизаше с началника. Любовница му беше. Тя на квартира, без помощ, млада и много красива. А той на 45, много грозен и с тъмна кожа. Като циганин. Той и помагаше с пари и квартирата
 Одумваха я. Пред нея бяха мили и любезни, но като излезеше се почваше.
Смятам, че тя е наясно, че когато вършиш такива неща е логично да има коментари. Явно не и е пукало. Тя си решава как ще живее и оцелява. Сега правилно или не, няма значение. Аз много не коментирах. Мен личния живот на хората не ме вълнува и обсъждам и казвам мнение само ако ми бъде споделено, но не го коментирам с друго - Абе Пенка ми каза, че мъжът и ....
Трябва да си промениш начина на общуване с колегите. Не само тук, но и на следващата си работа.
Служебни отношения. Споделяне за лични живот - никакво или минимално и пестеливо.
Ти си тази, която трябва да пресичаш коментари. Това става първо като не коментираш много много личния си живот.
Второ, ако някой пред самата теб изкоментира примерно - "Ти защо не си ни казала, че си имала развод"
Отговоряш - личния ми живот си е моя работа и  не смятам, че трябва да давам обяснения преди 10 години с кой съм се женела и развеждала.
Лични неща само с най-добри приятели.
Може и някои колеги да ти станат близки и често се случва, ама много хляб ще трябва да изядете за тия отношения.
Отивай на работа и си върши работата. Мнението само на най-близките ти хора трябва да те вълнува.
Вземи си отпуска, почини си. Иди някъде, помисли си.
Действай методично. Търси, чети обяви, пращай.
На работа не бъди намръщена, ядосана или навъсена. Бъди усмихната.
Подмазвачи навсякъде.
Олио може да събереш.
Имах шефка точно заради това и бях симпатична. Защото никога не и се мазнех. На никого.
Но тя беше от малкото хора, които гледаха кой какво работи, а не кой и казва колко много я обича, колко е хубава и т.н. А повечето се влияят от мазнотиите.
Всякакви шефове ще имаш в живота си, всякакви хора.
Изгради и промени модела си на поведение, отношение, споделяне с колегите.
Ако примерно някой те пита от колегите "кога ще имате дете", отговаряш - това са си лични неща,  които решаваме ние" Тоест даваш им да разберат.

Елора, съгласна съм. Но да не забравяме, че всички тези упражнения могат да бъдат спестени, ако си в друга среда.
В гимназията бях в такава ситуация. Просто ме нарочиха и им беше любимо да си измислят неща за мен. В класа бяхме 20+момичета, аз имах точно 1 приятелка там. Целият ми социален живот беше извън класа. След като завърших, попаднах в съвсем друга среда. Минаха 12 години от бала ми, все още имам горчив вкус в устата и не искам и да чуя за събиране на класа, не са ми приятни, не ме интересуват, изключително много се радвам, че не се засичам с нито една от тях.

Така е-  за съжаление средата за Аризона вече е отровена и тя няма нито  желание, нито сили да се бори нито с нея , нито със собствените си настройки.  Убедена съм , че на новата работа ще има и ново мислене , ще е по- обрана като отношение, няма да допуска подобни интриги, ще поддържа здравословна  дистанция и т.н. просто има нужда от промяна , от обновяване.

Трябва човек със себе си да се пребори, защото няма гаранция, че на друго място ще е тихо и колегиално. Никога нищо не споделям с колегите, макар че сме малък колектив. Говорим си празни приказки. Познайте дали им казвам защо съм била в болнични например. Айде няма нужда.

Ясно е, че средата и вече е отровена, но не смятам, че е толкова лоша за да си метне молбата преди да е подсигурила нещо. Нито казвам да остане. Напротив. Предвид, че не е добре заплатена, няма смисъл от борби за оставане и доказване.
Трябва максимално да се отдалечи от техните приказки.
Направо да се потопи в работата и да игнорира всичко.
И върши работа. Имала съм толкова много работа, че предпочитам да се съсредоточа, а не да слушам 12 човека какви неща плямпат, кой влиза в офиса и кой излиза.
Има и такива хора  само слухтят.
Често са ме бъзикали как и защо не съм видяла, че главния шеф бил влязъл 2 пъти.
FrauDanna, има хора споделят подробности какво им е било, чак ми се догаждало. А не е като да съм питала.
Естествено аз като трябваше да се оперирам си казах от какво. Не ми е драма да го крия.
А и бях предупредила 1 година преди това шефката, че може и да се наложи.
Аризона трябва да се промени. И към тези хора докато е с тях и със следващите също.

Била съм в  подобна ситуация, не толкова зле колкото при теб, но от момента, в който разбрах, че ме коментират и не се стараят да имат нормални отношения с мен, спрях да споделям лични неща и си гледах само работата, с колегите само общи приказки.  Също архивирах цялата кореспонденция, която водех с тях, за да няма разминавания, радвам се, че го направих, защото ми се наложи да доказвам разни неща, щях да се забъркам в интрига.
Ако имаш възможност да ги изтърпиш докато на приятеля ти му мине изпитателния срок, казвай какво си свършила на началството, избягвай да говориш с тях и си намирай работа.

Ами освен да се смени работата възможно най- скоро, аз друго решение не виждам. Да, на много хора такава среда не би им пречила, но за авторката явно представлява голям проблем. И е нормално, голям проблем е. Но си е и чист мазохизъм човек да продължава да работи на място, което освен, че го подтиска абсолютно, ами му докарва и здравословни проблеми, физически и емоционален дискомфорт.
Разбирам донякъде човек да търпи и да се жертва, ако има деца, които чакат храна на масата, ако кредиторите чакат вноските края на месеца, ако ще остане без покрив - в такива ситуации нещата са по- сложни от това да ни е комфортно и приятно на работа. Но щом го няма нито един от следните фактори… всъщност е изключително просто да си хванеш шапката и да се махаш от там. Ясно е, че всеки край и всяко ново начало са труднички. Но сега е момента да се рискува. Разбирам това с малкия град, аз също живея в доста малък град … ами дори в малките градове има работа ) Навсякъде има вече, може и да не е мечтаната, ама … нещата се случват с “проба-грешка”.

Чак да напуснеш с всичките рискове, и то след три години, заради това, че говорят зад гърба ти... В случая, извинявай, но проблемът ти е тази колежка-приятелка, която ти снася непоискана информация, която може да е просто клюки. В случая тя е интригантка, макар ти да я разглеждаш като доверен човек. Не виждам с какво ти пречи лицемерието, напротив, това, че не ти говорят мерзости в лицето, е много по-добрият вариант.

Добре, отиваш утре другаде, и какво, там със сигурност няма да има интриги, клюки, няма да има колеги, които са оценени по-добре от теб, няма да има никакви несправедливости, завист, непредизвикана омраза и заяждане?
Ако наистина вярваш в това, напусни бързо и без да си се подсигурила, като поставиш семейните си финанси на риск.

Или постъпи разумно, намери си добра работа и най-спокойно си напусни.

Аризона, да не си ми колежка?!
Същата сигуация е и при мен. Хора, които работят заедно от 15-20 години "никога не грешат" и винаги виновни са новите. Показателно е, че във фирмата няма служители от 3-5 години, всички са или от 15 години или от 5 месеца, тоест - новите кадри бързо напускат.

Разбирам те повече от добре, но все пак ще кажа да опиташ поне малко спестявания да си подсигуриш преди да напуснеш.

Не прочетох всички коментари. Ако се повтарям с някого, извинете.

Била съм, да. Няколко пъти, но за два ярки случая се сещам.

Първият път имах спестявания. Напуснах. Справих се. Вероятно напуснах, защото имах спестявания. Не знам. Много ми беше тежко преди да напусна...
Вторият път имах заеми, ипотека. Бях като хваната в капан. Ама МНОГО ми беше зле. Но нямах спестявания.

Научих се да правя от минусите плюсове. Ходех на терапии - приятелски. Учех се от грешките си. После те ме освободиха - с обезщетение

Желая искрено правилен избор и успех!

Господ здраве да дава на такива работодатели като вас !! Направо ми пълните душата като Ви чета, на 100% съм сигурна, че ще имате успех с всичко, което се захванете, поради простата причина, че сте ЧОВЕЧНИ и нормални и това няма как да остане незабелязано от служителите ви. Даже им завиждам в момента ! УСПЕХ

Ами и в моята работа се зачитат правата като обедна почивка и работно време. Ако се е случвало да остана след работно време то е защото не съм си организирала навреме нещата. Случвало се е да имам и доста неща за вършене, но винаги намирам време за обедна почивка да обядвам. И без това сама си приготвям обяда и не излизам. Случвало се е обаче колеги да се оплакват, че нямат време да ядат защото имат работа, но действително не ги спират. Което малко ме дразни.
Примерите които е дала обаче Елора и други са много нездравословни и трябва да им се противопоставят служителите още веднага след като ги забележат.

Рискувам да ми скочат, че не било така, но Аризона, колективът ви предимно дамски ли е? Защото моята приятелка се оплаква от същото, тя е в изцяло женски колектив и много нерви се хабят на работното място, а сега където работя също повече жени и също има такива изстъпления, каквито не съм виждал в по-смесени колективи. Не знам на какво се дължи. Мъжете се заяждат обикновено с подчинените си, но не с тези, с които са на едно ниво. Доста по-колегиално се държат с другите на сходно ниво. Жените са тези, които най-често ще тръгнат да се заяждат с някой колега на тяхното ниво и да пускат коментарчета, че дори с висшестоящи се заяждат. И те повече са склонни да си измислят и да обиждат пасивно-агресивно. Мъж ще ти каже глупак, но после ще се извини. Жената ще обижда тъничко с коментари тип "Личи си", "Имаш диплома от чужбина? Ти да видиш!" и като й се изрепчиш ще ти прави gaslighting, че нямало такова нещо и си въобразяваш.

При нас дори на тим лидерката й се накара някаква вчера дошла пикла. А като бях в кол центъра и бяхме повече мъже пак е имало говорене зад гърба, включвам в това и мъжете и те много клюкарят, но никога не са си позволявали да обидят колега на тяхното ниво директно с коментарчета. Там тези коментарчета пак жените ги пускаха и мъжете, които бяха тим лидери и мениджъри. И пак по личен опит жените имат по-голяма тенденция да си измислят откровени лъжи и обидни коментарчета тип гимназията.

Просто това е личния ми опит, ще се радвам ако не навсякъде е така, но лично аз отсега нататък ще избягвам екипи, където жените са повече от половината. Достатъчно ми мелят в личния живот, че да търпя някакви недоклатени на работата.

Там, където работя сме само жени.

Ами какво да ви кажа - не са надрастнали гимназиалния манталитет. Помага само като кажат нещо следващия път да надигнете тон и да покажете, че не ви е приятно, това ги стряска. Ако мълчите ще продължават повече според мен. Аз се развиках на една колежка и знам, че тя пак ще ми говори зад гърба, но поне пред мен ще се сдържа. Преди това цяла година ми пускаше коментари (това с дипломата ми го каза, наред с разни други такива), докато накрая не ми прикипя. Но като цяло само тя ми е проблема. При вас ако е масово така ще е добре да си търсите друга работа. Иначе ако просто ви дискутират зад гърба, това е нормално, те и другите дискутират, не само вас ако е някаква утеха.

Само за да съм честен ще кажа, че и 100% мъжки колективи пак избягвам, и те не са много приятни. Там пък няма женска гледна точка и финес и е скука.

Явно службицата минава за хубава и лесна и колективът си брани територията с отхвърляне на "външни" хора. Т.е. това тук сме си ние - не си даваме терена. Като няма друг начин става чрез колективно игнориране.

Моя позната работи за кратко в държавна институция и не можа да издържи и година, именно заради връзки, интриги и бащиния.  Като най-нова и най-млада, беше игнорирана, не говореха много с нея и я избягваха. Потискаха я тези неща, но не ги е преживявала толкова.

От моя опит мога да кажа на авторката, че интриги, коментари зад гърба и хора, които не ни харесват, ще има на всяка работно място - при едни повече, при други по-малко . Въпросът е как ги възприемаме. Оттам идва най-големия стрес. Трябва да се научите да не поемате негативната емоция, да не приемате нещата лично, да не се обиждате, да не се възмущавате и да спрете да се бунтувате вътрешно как може така да каже, така да ме попита и тн. Хора всякакви. Вие гледайте себе си, какво искате Вие, вашия интерес. Това се учи с времето и опита , разбира се, но е хубаво да помислите над това. Настроите се положително и си търсете нова работа.