Ханде Ерчел и Керем Бюрсин, в очакване на "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 3/

Аз съм Хосе Мухика, през първия етап от живота си бях фермер, за да си изкарвам прехраната. След това се посветих да се боря , да променя, да подобря живота на моето общество. Сега съм президент. А утре като всеки друг ще бъда храна за червеите.
Имах няколко спънки, доста рани, няколко години в затвора. Жив съм по чудо и въпреки всичко обичам живота. Искам и през последното си пътуване да бъда онзи човек, който влиза в бара и казва на бармана: "Налейте ми още едно от същото". Нашият начин на живот, нашите ценности са отражение на обществото , в което живеем. И се вкопчваме в това. Мислил съм много затова , прекарах повече от 10 години в затвора, в тъмницата, сам. 7 години не съм чел нито една книга и имах много време да мисля. И открих това. Или ще успееш да си щастлив с малко, без излишен багаж , защото щастието е вътре в теб , или няма да постигнеш нищо. И това не е призив за бедност , а призив за трезвост (трезва преценка). Но , тъй като сме консуматорско общество и икономиката трябва да расте, защото , ако не расте това е истинска трагедия. Измисляме си планина от излишна консумация. Хвърляме и купуваме, хвърляме и купуваме. И това , което харчим е време от живота си. Когато аз купувам нещо или ти , ти не го плащаш с пари , а с времето от живота си , което си отделил, за да спечелиш тези пари. Но с тази разлика, че единственото нещо, което не можеш да си купиш е още живот. Животът се изчерпва. И е жалко да изчерпваш живота си , губейки свободата си.
Тъй като сме малка страна президентът няма личен самолет. Решихме да купим от Франция един много скъп хеликоптер с медицинско оборудване , вместо да вземем президенстки самолет. Поставихме хеликоптера в центъра на града, за да бъде от помощ при пострадали хора и да има постоянно бързо обслужване. Толкова е просто! Виждаш ли дилемата? Президентски самолет или хеликоптер, който ще спасява животи? Това се случва постоянно. Мисля , че трезвостта има общо с това. Аз не казвам да се върнем в пещерите, нито да живеем в сламени колиби. Изобщо не става въпрос за това. Казвам да обърнем гръб на отпадъците, на  ненужните разходи и на впечатляващите къщи, които се нуждаят от половин дузина слуги. Кому е нужно това? Не е правилно. Може да се живее по-трезво. Ресурсите да се харчат в неща , от които обществото наистина се нуждае.Това е републиканския смисъл, нещо, което се изгуби в политиката. Ако искаме да имаме дворове на крале, господа феодали и васали , които да свирят на тромпети , всеки път щом господинът отива на лов. То в такъв случай се връщаме в античния свят. Защо правихме революции в името на равенството? По въпроса за президентската къща е горе-долу същото. Когато бях в Германия ме ескортираха с 25 мотора БМВ, вкараха ме в един Мерцедес, чиято врата тежеше сигурно 3 тона, защото беше цялата блиндирана. За какво е всичко това? Давате ли си сметка..
Трябва да кажа какво мисля. Няма липса на ресурси. Няма политическо управление. Политиците сме заети с това кой ще спечели следващите избори. Кой ще седне на трона. Борим се за власт и забравяме за хората и за световните проблеми. Няма екологична криза, има политическа криза. Достигнахме този етап от цивилизацията, в който имаме нужда от планетарни споразумения. А ние гледаме в другата посока. Шовинизмите ни заслепяват , жаждата за господство. Особено най-силните страни, те трябва да дават пример. Срамота е , че 25 години след споразумението в Киото (международно споразумение за контрол над глобалното затопляне), все още се колебаем да приложим елементарни мерки. Срамно е. Човекът може да бъде единственото животно способно да се самоунищожи. Това е дилемата,  пред която ще се изправим и дано да греша.
Колко е невероятна нашата природа. Учиш се много повече от болката, отколкото от добрината. Това не означава , че препоръчвам пътя на болката или нещо от сорта. Искам да предам на хората, че можеш да паднеш и отново да се изправиш. И винаги си струва да започнеш отново, един и хиляди пъти, докато все още си жив. Това е най-голямото съобщение от живота. Победените са тези, които спират да се борят. Да спреш да се бориш означава да спреш да мечтаеш. Бориш се, мечтаеш, сблъскваш се с реалността, това е смисълът на съществуването.
Не можеш да изживееш живота си негодувайки. Нещата няма да се върнат обратно. Болката, която съм изпитал няма никой да ми я възстанови. Трябва да се научиш да си носиш раните и да продължиш да вървиш, гледайки напред. Ако се посветя на това да си ближа раните , няма да продължа напред. А за мен животът е бъдещето. Това, което си струва е утрешният ден.
Викат ми и ми крещят като афоризъм: "Трябва да помним историята си , за да не я повтаряме". Аз познавам човека, той е единственото животно, което се спъва 20 пъти в един и същ камък. Всяко поколение се учи от своя опит, а не от чуждия.  Аз не идеализирам толкова човека. Какво можем да научим от чуждата история, учим се от това , което ни се случва на нас. Така виждам живота аз.