Снимка от 14 май.
- Публикувана: 5 май 2022, 22:10 ч.
- Последно мнение: 20 май 2022, 22:30 ч.
Ханде Ерчел и Керем Бюрсин, в очакване на "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 3/
Добавям към гифчетата на Марги от епизод 36. 
И любимото ми , което много често виждате в постовете ми.
И любимото ми , което много често виждате в постовете ми.
да си спомня и СИРИУС
Операцията: Продължава...
Ердем: Брат, къде е този човек? Навигацията показа този адрес. Боже мой...да ти платя. Това достътъчно ли е? Тук е. Кълна се, той е тук.
Серкан: Шегуваш ли се? Какво искаш? Дениз. Дениз, къде си?
Дениз: Серкан. Разказвай, как вървят нещата. Успя ли да ме намериш?
Серкан: Не се притеснявай, всичко върви много добре. Скоро ще те намерим. Къде си ти?
Дениз: Ще те накарам да си платиш за всички обидни думи, които ми каза. Въобще не заслужаваш Еда.
Серкан: Аз не я заслужавам, а ти я заслужаваш, нали? Фиктивна сватба и всякакви такива неща. Какво правиш? Полудя ли?
Дениз: Каква сватба? Тя трябваше да бъде само за разсейване. Но Еда ще разбере, че няма да бъде щастлива с теб.
Серкан: Дениз, слушай. Не прави глупости. Ела тук и подпиши документа.
Дениз: Серкан Болат, няма какво да подписвам.
Ердем: Кълна се, той е тук. Какво да правя? Да му разбия ли лицето? Да го разбия ли? Да го изгоря като дракон ли?
Глас: Какво говориш? Просто трябва да сложиш чип на колата му.
Ердем: Какво говориш? Ще се закрепи ли?
Глас: Да. Ще се закрепи, ще се закрепи.
Ердем: Добре. Добре, момент.
Глас от офиса: Г-н Дениз, билетът ви е готов.
Дениз: Идвам.
Ердем: Получи се!
Ще се чуем, Кемал.
Айдан: Какво да кажа? Какво да правя?
Айфер: Ой, толкова е романтично! Той каза, че му липсва да те гледа в очите.
Айдан: Какво да му кажа? Не знам как да се държа.
Кемал: Искам да те виждам по-често.
Айдан: Ще се чуем, Кемал. Дори не знам какво да кажа.
Кемал: Казват, че най-голяма грешка на хората е...Да се разстройват заради миналото и да пропускат бъдещето. Нека не я правим.
Сейфи: Колко красива фраза. Ще я използвам в социалните мрежи.
Айдан: Сейфи.
Сейфи: Но това е много романтично, г-жа Айдан. Не трябва да се разстройваме от миналото, за да не губим време за бъдещето.
Айдан: Сейфи. Да не задържаме повече г.н Кемал на крака, нали така. Изпрати го.
Кемал: Грижи се добре за себе си. Надявам се в най-близко време да се срещнем на вечеря.
Айдан: Ще видим, Кемал. Радвам се, че те видях.
Кемал: И аз теб.
Сейфи: Моля, г-н Кемал.
Кемал: Нямахме време да си поговорим, но се радвам на запознанството ни.
Сейфи: Аз също много се радвам, г-н Кемал.
Кемал: Можеш да ми звъниш, за всичко свързано с Айдан.
Сейфи: Разбира се. Моля.
Сейфи: Прекрасен човек. Какво повече й трябва?
Айдан: Добре, тръгна ли си? Едва не умрях. Какво отново? Какво има?
Айфер: Всяка изминала минута отнема от живота на моята племенница. Дениз го няма. Няма го. Човекът го няма.
Айдан: Какво? Ай!
Сейфи: Беше ясно ,че ще направи някаква подлост.
Айфер: Беше ясно!
Ердем: Брат, къде е този човек? Навигацията показа този адрес. Боже мой...да ти платя. Това достътъчно ли е? Тук е. Кълна се, той е тук.
Серкан: Шегуваш ли се? Какво искаш? Дениз. Дениз, къде си?
Дениз: Серкан. Разказвай, как вървят нещата. Успя ли да ме намериш?
Серкан: Не се притеснявай, всичко върви много добре. Скоро ще те намерим. Къде си ти?
Дениз: Ще те накарам да си платиш за всички обидни думи, които ми каза. Въобще не заслужаваш Еда.
Серкан: Аз не я заслужавам, а ти я заслужаваш, нали? Фиктивна сватба и всякакви такива неща. Какво правиш? Полудя ли?
Дениз: Каква сватба? Тя трябваше да бъде само за разсейване. Но Еда ще разбере, че няма да бъде щастлива с теб.
Серкан: Дениз, слушай. Не прави глупости. Ела тук и подпиши документа.
Дениз: Серкан Болат, няма какво да подписвам.
Ердем: Кълна се, той е тук. Какво да правя? Да му разбия ли лицето? Да го разбия ли? Да го изгоря като дракон ли?
Глас: Какво говориш? Просто трябва да сложиш чип на колата му.
Ердем: Какво говориш? Ще се закрепи ли?
Глас: Да. Ще се закрепи, ще се закрепи.
Ердем: Добре. Добре, момент.
Глас от офиса: Г-н Дениз, билетът ви е готов.
Дениз: Идвам.
Ердем: Получи се!
Ще се чуем, Кемал.
Айдан: Какво да кажа? Какво да правя?
Айфер: Ой, толкова е романтично! Той каза, че му липсва да те гледа в очите.
Айдан: Какво да му кажа? Не знам как да се държа.
Кемал: Искам да те виждам по-често.
Айдан: Ще се чуем, Кемал. Дори не знам какво да кажа.
Кемал: Казват, че най-голяма грешка на хората е...Да се разстройват заради миналото и да пропускат бъдещето. Нека не я правим.
Сейфи: Колко красива фраза. Ще я използвам в социалните мрежи.
Айдан: Сейфи.
Сейфи: Но това е много романтично, г-жа Айдан. Не трябва да се разстройваме от миналото, за да не губим време за бъдещето.
Айдан: Сейфи. Да не задържаме повече г.н Кемал на крака, нали така. Изпрати го.
Кемал: Грижи се добре за себе си. Надявам се в най-близко време да се срещнем на вечеря.
Айдан: Ще видим, Кемал. Радвам се, че те видях.
Кемал: И аз теб.
Сейфи: Моля, г-н Кемал.
Кемал: Нямахме време да си поговорим, но се радвам на запознанството ни.
Сейфи: Аз също много се радвам, г-н Кемал.
Кемал: Можеш да ми звъниш, за всичко свързано с Айдан.
Сейфи: Разбира се. Моля.
Сейфи: Прекрасен човек. Какво повече й трябва?
Айдан: Добре, тръгна ли си? Едва не умрях. Какво отново? Какво има?
Айфер: Всяка изминала минута отнема от живота на моята племенница. Дениз го няма. Няма го. Човекът го няма.
Айдан: Какво? Ай!
Сейфи: Беше ясно ,че ще направи някаква подлост.
Айфер: Беше ясно!
Церемонията по награждаването започна 
Операцията: Остават 3 часа, 54 мин.
Серкан: Добре ли си?
Еда: Вече нямам никаква надежда, Серкан.
Серкан: Не се притеснявай, не говори така. Каквото и да се случи, ще се справим.
Еда: Добре.
Серкан: Слушам, Ердем.
Ердем: г-н Серкан, добра новина. Почти намерих Дениз, преследвам го. Съвсем скоро ще го хвана. Изпращам ви местоположението.
Серкан: Добре. Изпращай. Ти си супер! Ердем го е намерил.
Еда: Намерил го е? Мело, колко ни остава?
Серкан: Хайде, хайде.
Мело: 3 часа, 54 мин. Бързо.
Ердем: г-н Серкан, Дениз влезе в някакъв хотел.Да, в хотела. Мисля, че ще наеме стая.
Серкан: Добре, спокойно. Къде си?
Ердем: Аз съм много спокоен. Стоя пред хотела.
Серкан: Добре, остани там. Сигурен ли си, че ще наеме стая?
Ердем: Сигурен съм. Влезе в хотела. Сигурен съм, че влезе в хотела, г-н Серкан. Какво да правя? Тук ли да чакам? Ако Дениз ме види? Какво да правя? Къде да се скрия?
Серкан: Спокойно, Ердем. Нищо не прави, стой там. Просто ми изпрати местоположението, ще дойдем там.
Ердем: Изпращам ви го веднага. Много съм спокоен, не се принтеснявайте. Сега не привличам внимание. Можете да не се вълнувате за мен. Сега ще ви изпратя местоположението си. Моля ви, пристигайте по-бързо г-н Серкан. Моля ви, по-бързо.
Серкан: Добре, изпрати ми по-бързо местоположението.
Ердем: Добре. Целувам ви.
Айдан: Ние така ли ще стоим? Хайде също да звъннем на Дениз.
Айфер: Айдан, изплаши ме. Ердем също го търси, преследва го.
Айдан: Не знаем дали са го намерили. Толкова часове минаха. Ще звънна на Серкан.
Сейфи: Ердем няма да успее.
Айфер: Аз също мисля така.
Серкан: А защо сега мама звъни? Да, мамо.
Айдан: Серкан, къде сте? Какво правите? Какво се случва?
Серкан: Опитваме се да го намерим. На път, сме, мамо.
Айфер: Намерили ли са го?
Айдан: Синко, нека и ние да помогнем.
Серкан: Не трябва, мамо. Ние ще се оправим.
Дениз: Как успя да ме намери?
Серкан: Добре ли си?
Еда: Вече нямам никаква надежда, Серкан.
Серкан: Не се притеснявай, не говори така. Каквото и да се случи, ще се справим.
Еда: Добре.
Серкан: Слушам, Ердем.
Ердем: г-н Серкан, добра новина. Почти намерих Дениз, преследвам го. Съвсем скоро ще го хвана. Изпращам ви местоположението.
Серкан: Добре. Изпращай. Ти си супер! Ердем го е намерил.
Еда: Намерил го е? Мело, колко ни остава?
Серкан: Хайде, хайде.
Мело: 3 часа, 54 мин. Бързо.
Ердем: г-н Серкан, Дениз влезе в някакъв хотел.Да, в хотела. Мисля, че ще наеме стая.
Серкан: Добре, спокойно. Къде си?
Ердем: Аз съм много спокоен. Стоя пред хотела.
Серкан: Добре, остани там. Сигурен ли си, че ще наеме стая?
Ердем: Сигурен съм. Влезе в хотела. Сигурен съм, че влезе в хотела, г-н Серкан. Какво да правя? Тук ли да чакам? Ако Дениз ме види? Какво да правя? Къде да се скрия?
Серкан: Спокойно, Ердем. Нищо не прави, стой там. Просто ми изпрати местоположението, ще дойдем там.
Ердем: Изпращам ви го веднага. Много съм спокоен, не се принтеснявайте. Сега не привличам внимание. Можете да не се вълнувате за мен. Сега ще ви изпратя местоположението си. Моля ви, пристигайте по-бързо г-н Серкан. Моля ви, по-бързо.
Серкан: Добре, изпрати ми по-бързо местоположението.
Ердем: Добре. Целувам ви.
Айдан: Ние така ли ще стоим? Хайде също да звъннем на Дениз.
Айфер: Айдан, изплаши ме. Ердем също го търси, преследва го.
Айдан: Не знаем дали са го намерили. Толкова часове минаха. Ще звънна на Серкан.
Сейфи: Ердем няма да успее.
Айфер: Аз също мисля така.
Серкан: А защо сега мама звъни? Да, мамо.
Айдан: Серкан, къде сте? Какво правите? Какво се случва?
Серкан: Опитваме се да го намерим. На път, сме, мамо.
Айфер: Намерили ли са го?
Айдан: Синко, нека и ние да помогнем.
Серкан: Не трябва, мамо. Ние ще се оправим.
Дениз: Как успя да ме намери?
"Прегръдките са идеалното място за живот."
Операцията: Остават 3 часа
Серкан: Еда, чакай тук. Аз ще отида.
Еда: Не мога, Серкан. Аз също идвам. Серкан!.
Ердем: Г-н Серкан.
Еда: Какво ти е?
Серкан: Ердем, какво правиш? Какъв е този вид? Трепериш. Шегуваш ли се с мен?
Еда: Не трябва така. Недей. Нека да чуем какво му е.
Серкан: Какво не трябва? Ердем, ела на себе си. Нали каза, че можеш да го направиш?
Ердем: Прекалено много екшън. Много ми дойде. Поисках да добавя адреналин в живота си, г-н Серкан. Защото всичко е много скучно. Всичко се случва само с вас, а ние...
Серкан: Ердем, ти просто трябва да го следиш.
Еда: Не го притискай. Ердем има паническа атака. Донеси вода.
Серкан: Каква вода? Казах, че бързаме.
Серкан: Ела тук.
Еда: Какво правиш? Можем просто да поговорим.
Еда: Дениз! Отвори вратата, моля те.
Серкан: Отвори! Отвори тази врата.
Серкан: Добре, да тръгваме. Да тръгваме, Еда. Можеш ли да дойдеш?
Еда: Ердем?
Серкан: Забрави за Ердем. Да тръгваме.
Еда: Серкан, няма го. Не! Загубихме го. Как ще го хванем? Дори не знаем къде ще отиде.
Серкан: Успокой се. Сега ще го хванем. Ще го намерим, където и да отиде. Моля те, успокой се, защото и аз се напрягам.
Еда: Ще бъде добре, ако се напрегнеш, защото нямаме време. Останаха 3 часа, Серкан. Виж, тук има една локация.
Серкан: Логично. Да пробваме. Повече нищо не остана, ще опитаме.
Еда: Серкан, телефонът ми остана в колата.
Серкан: Моят също. Прекрасно. Отлично. Много хубаво.
Ердем: Къде съм? Защо няма никой тук? Те са заминали. Как можеш да оставиш човек? Нима са такива правилата? Заминавате, а и телефона не си вдигате. Не трябва така. Срамно е. Интересно къде е Дениз? Дениз също е заминал. Интересно? Какво са направили г-н Серкан и Еда? Какво да правя? Ще тръгвам.
Мело: Не отговаря. Не, терефонът на Серкан е изключен. Ще звънна на Еда. Тлефонът на Еда също е изключен.
Енгин: Виж, това е Серкан. В критични моменти той изчезва. Не можеш да се свържеш с него. Това е Серкан. Чакай. Аз също ще опитам. Не може така.
Джерен: Не мога да повярвам. Защо в такъв ден хората изключват телефоните си? Толкова напрегнат ден , а не можем да се свържем!
Мело: Ердем звъни. Ердем, къде си? Тук умираме от вълнение. Звъним, не отговаряте.
Ердем: Къде да съм? Преследвам Дениз.
Мело: А Еда и Серкан къде са?
Ердем: Не знам къде са. Събудих се, а тях ги нямаше. Оставили са ме и са заминали. Мисля, че те също са тръгнали след Дениз.
Енгин: Добре, Ердем. Продължавай да търсиш Дениз. Щом го намериш, веднага ни кажи. Нямаме много време. Хайде, брат.
Серкан: Еда, чакай тук. Аз ще отида.
Еда: Не мога, Серкан. Аз също идвам. Серкан!.
Ердем: Г-н Серкан.
Еда: Какво ти е?
Серкан: Ердем, какво правиш? Какъв е този вид? Трепериш. Шегуваш ли се с мен?
Еда: Не трябва така. Недей. Нека да чуем какво му е.
Серкан: Какво не трябва? Ердем, ела на себе си. Нали каза, че можеш да го направиш?
Ердем: Прекалено много екшън. Много ми дойде. Поисках да добавя адреналин в живота си, г-н Серкан. Защото всичко е много скучно. Всичко се случва само с вас, а ние...
Серкан: Ердем, ти просто трябва да го следиш.
Еда: Не го притискай. Ердем има паническа атака. Донеси вода.
Серкан: Каква вода? Казах, че бързаме.
Серкан: Ела тук.
Еда: Какво правиш? Можем просто да поговорим.
Еда: Дениз! Отвори вратата, моля те.
Серкан: Отвори! Отвори тази врата.
Серкан: Добре, да тръгваме. Да тръгваме, Еда. Можеш ли да дойдеш?
Еда: Ердем?
Серкан: Забрави за Ердем. Да тръгваме.
Еда: Серкан, няма го. Не! Загубихме го. Как ще го хванем? Дори не знаем къде ще отиде.
Серкан: Успокой се. Сега ще го хванем. Ще го намерим, където и да отиде. Моля те, успокой се, защото и аз се напрягам.
Еда: Ще бъде добре, ако се напрегнеш, защото нямаме време. Останаха 3 часа, Серкан. Виж, тук има една локация.
Серкан: Логично. Да пробваме. Повече нищо не остана, ще опитаме.
Еда: Серкан, телефонът ми остана в колата.
Серкан: Моят също. Прекрасно. Отлично. Много хубаво.
Ердем: Къде съм? Защо няма никой тук? Те са заминали. Как можеш да оставиш човек? Нима са такива правилата? Заминавате, а и телефона не си вдигате. Не трябва така. Срамно е. Интересно къде е Дениз? Дениз също е заминал. Интересно? Какво са направили г-н Серкан и Еда? Какво да правя? Ще тръгвам.
Мело: Не отговаря. Не, терефонът на Серкан е изключен. Ще звънна на Еда. Тлефонът на Еда също е изключен.
Енгин: Виж, това е Серкан. В критични моменти той изчезва. Не можеш да се свържеш с него. Това е Серкан. Чакай. Аз също ще опитам. Не може така.
Джерен: Не мога да повярвам. Защо в такъв ден хората изключват телефоните си? Толкова напрегнат ден , а не можем да се свържем!
Мело: Ердем звъни. Ердем, къде си? Тук умираме от вълнение. Звъним, не отговаряте.
Ердем: Къде да съм? Преследвам Дениз.
Мело: А Еда и Серкан къде са?
Ердем: Не знам къде са. Събудих се, а тях ги нямаше. Оставили са ме и са заминали. Мисля, че те също са тръгнали след Дениз.
Енгин: Добре, Ердем. Продължавай да търсиш Дениз. Щом го намериш, веднага ни кажи. Нямаме много време. Хайде, брат.
Мисля да ги редувам тази вечер снимките, сега е ред на един млад Керем
Още една снимка от епизода, редактирана от феновете да бъде със залез.
Операцията: Остават 1 час 45 минути
Серкан: Местоположението е тук.
Еда: Но тук я няма твоята кола.
Серкан: Не се притеснявай, знам какво правя.
Ердем: Ето така го хващаме човек, г-н Дениз. Това е.
Серкан: Това нормално ли е?
Еда: Ти ли го затвори, или е автоматично?
Серкан: Автоматично... Предполагам. Няма ли бутон или нещо подобно?
Еда: Серкан, Дениз ли направи това? Какво ще правим?
Серкан: Добре, Еда. Успокой се. Да помислим. Спокойно.
Еда: Не мога да се успокоя, Серкан. Как да се успокоя? Не виждаш ли... Сега...Не се знае, колко време ни остава.
Серкан: Еда.
Еда: Затворени сме на място, което дори прозорец няма.
Серкан: Успокой се. Нека помисля, става ли? Трябва да помисля.
Еда: Нищо няма да измислиш. Не каза ли, че знаеш какво правиш? Ти си виновен за това, че сме тук.
Серкан: Така ли? Извинявай, не аз измислих фалшивия годеж.
Еда: Ако беше слушал мен, а не Селин, нямаше да съм принудена да играя тази игра.
Серкан: Не помнех, нали ти казах.
Еда: Но аз помня. И помня, колко ме нарани.
Серкан: Добре, знам. Снощи говорихме за всичко това. Защо е необходимо пак да повдигаш въпроса?
Еда: Тогава намери решение, Серкан. Става ли? Затворени сме на място, където доли прозорци няма. В това затворено пространство...Дори не мога да дишам. Намери решение.
Серкан: Ако помълчиш поне за 20 секунди...Бъди сигурна, че ще излезем. Затово мълчи.
Еда: Признай, че ти си виновен.
Серкан: Добре.
Еда: Извини се. Разбра ли! Извини се. Трябваше да мислиш, преди да ни вкараш тук.
Серкан: 20 секунди, 20 секунди.
Еда: Ще си признаеш, че си виновен. Толкова е просто.
Серкан: Добре.
Еда: Ще се извиниш.
Серкан: Извинявай, Еда. Извинявам се. Навън ли сме?
Еда: Не можеш да върнеш времето.
Серкан: Знам, че не мога да върна времето, Еда. Какво да направя? Да се самообвинявам ли? Какво да направя? Добре, знам. Не мога да върна времето назад. Не мога да те накарам да забравиш всичко преживяно.
Еда: Обещай.
Серкан: Обещавам.
Еда: Тогава ме прегърни.
Серкан: Ела. Ела.
Разбрали от Мело, че Серкан и Еда също преследват Дениз, Айдан, Айфер и Сейфи решават също да се включат в операцията. Не могат да го търсят по улиците, разбира се, сядат да мислят логически. Сейфи предлага да се обадят на г-н Кемал. Изглежда човек, който обича да помага. Нищо няма да стане. Да звъннат ли? Айдан е против - да, ако това беше предишният Кемал...Той беше много находчив. Щеше да обърне цял Истанбул и да намери този мерзавец Дениз, но...Тоест... Отказват се, затварят темата Кемал. Айфер, първа измисля стратегия: Една лисица ще пообиколи и ще се върне къде? В дупката си. Да. Уау. А къде е дупката на Дениз? Кафенето, разбира се. Той сега ще се крие в кафенето, мислейки, че няма да отидат да го търсят там там. Доволни от направеното предложение, решават бързо да тръгнат към кафенето.
Мики,
гифчето ти!
Серкан: Местоположението е тук.
Еда: Но тук я няма твоята кола.
Серкан: Не се притеснявай, знам какво правя.
Ердем: Ето така го хващаме човек, г-н Дениз. Това е.
Серкан: Това нормално ли е?
Еда: Ти ли го затвори, или е автоматично?
Серкан: Автоматично... Предполагам. Няма ли бутон или нещо подобно?
Еда: Серкан, Дениз ли направи това? Какво ще правим?
Серкан: Добре, Еда. Успокой се. Да помислим. Спокойно.
Еда: Не мога да се успокоя, Серкан. Как да се успокоя? Не виждаш ли... Сега...Не се знае, колко време ни остава.
Серкан: Еда.
Еда: Затворени сме на място, което дори прозорец няма.
Серкан: Успокой се. Нека помисля, става ли? Трябва да помисля.
Еда: Нищо няма да измислиш. Не каза ли, че знаеш какво правиш? Ти си виновен за това, че сме тук.
Серкан: Така ли? Извинявай, не аз измислих фалшивия годеж.
Еда: Ако беше слушал мен, а не Селин, нямаше да съм принудена да играя тази игра.
Серкан: Не помнех, нали ти казах.
Еда: Но аз помня. И помня, колко ме нарани.
Серкан: Добре, знам. Снощи говорихме за всичко това. Защо е необходимо пак да повдигаш въпроса?
Еда: Тогава намери решение, Серкан. Става ли? Затворени сме на място, където доли прозорци няма. В това затворено пространство...Дори не мога да дишам. Намери решение.
Серкан: Ако помълчиш поне за 20 секунди...Бъди сигурна, че ще излезем. Затово мълчи.
Еда: Признай, че ти си виновен.
Серкан: Добре.
Еда: Извини се. Разбра ли! Извини се. Трябваше да мислиш, преди да ни вкараш тук.
Серкан: 20 секунди, 20 секунди.
Еда: Ще си признаеш, че си виновен. Толкова е просто.
Серкан: Добре.
Еда: Ще се извиниш.
Серкан: Извинявай, Еда. Извинявам се. Навън ли сме?
Еда: Не можеш да върнеш времето.
Серкан: Знам, че не мога да върна времето, Еда. Какво да направя? Да се самообвинявам ли? Какво да направя? Добре, знам. Не мога да върна времето назад. Не мога да те накарам да забравиш всичко преживяно.
Еда: Обещай.
Серкан: Обещавам.
Еда: Тогава ме прегърни.
Серкан: Ела. Ела.
Разбрали от Мело, че Серкан и Еда също преследват Дениз, Айдан, Айфер и Сейфи решават също да се включат в операцията. Не могат да го търсят по улиците, разбира се, сядат да мислят логически. Сейфи предлага да се обадят на г-н Кемал. Изглежда човек, който обича да помага. Нищо няма да стане. Да звъннат ли? Айдан е против - да, ако това беше предишният Кемал...Той беше много находчив. Щеше да обърне цял Истанбул и да намери този мерзавец Дениз, но...Тоест... Отказват се, затварят темата Кемал. Айфер, първа измисля стратегия: Една лисица ще пообиколи и ще се върне къде? В дупката си. Да. Уау. А къде е дупката на Дениз? Кафенето, разбира се. Той сега ще се крие в кафенето, мислейки, че няма да отидат да го търсят там там. Доволни от направеното предложение, решават бързо да тръгнат към кафенето.
Мики,
гифчето ти! 