Оф, така е, Агент, за приятелката на майка ми (не мога да цитирам поста), но аз само това знам за нея, съществените неща не ги знам. На прима виста изглеждаше добра партия, така и не разбрах какво се случи, че остана без мъж.
- Публикувана: 10 май 2022, 04:21 ч.
- Последно мнение: 15 май 2022, 10:57 ч.
Не мога да си намеря мъж "като за мен", и тва е.
Имам три състудентки, които заминаха на бригада в Щатите и си останаха там, омъжени за американци. Явно, все пак, има някои, които стават и искат семейства. По филмите супер семейно-ориентирани ги изкарват 
Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.
Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.Имам три състудентки, които заминаха на бригада в Щатите и си останаха там, омъжени за американци. Явно, все пак, има някои, които стават и искат семейства. По филмите супер семейно-ориентирани ги изкарват Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.
Гледам и едно реалити 90day fiancee където американци се женят за чужденци. От косвените ми наблюдения, българките и изобщо източноевропейките се котират много добре сред чужденците.можеш ли да обясниш с примери за западноевропейците/американците? От чисто любопитство питам. Мъжът ми е българин.
Това е малко като "не мога да си намеря обувки" 
Ми ходиш и търсиш, не че няма, просто не си търсила на достатъчно дълго и широко. Ти не знам, ама аз не броя магазините през които ще мина и ще търся обуща, не виждам смисъл и да се отчайва човек само защото е срещнал 10 неподходящи мъже. Просто не броиш, давай следващия и така докато намериш някой дето ти пасва на чехлите.
Не изчетох пет страници, но гледам сте тръгнали в други посоки, та да кажа и аз, че ако чужденките и особено българките чак толкова се предпочитаха от американци и разните там чужди, то повечето население щеше да е женено за чужденки, ама не е. По-скоро има повече наплив от жени от определени страни търсещи брак с американци и затова се чува повече за тях, а не примерно норвежки или бурундийки.
Ми ходиш и търсиш, не че няма, просто не си търсила на достатъчно дълго и широко. Ти не знам, ама аз не броя магазините през които ще мина и ще търся обуща, не виждам смисъл и да се отчайва човек само защото е срещнал 10 неподходящи мъже. Просто не броиш, давай следващия и така докато намериш някой дето ти пасва на чехлите. Не изчетох пет страници, но гледам сте тръгнали в други посоки, та да кажа и аз, че ако чужденките и особено българките чак толкова се предпочитаха от американци и разните там чужди, то повечето население щеше да е женено за чужденки, ама не е. По-скоро има повече наплив от жени от определени страни търсещи брак с американци и затова се чува повече за тях, а не примерно норвежки или бурундийки.
PriMadonna най-вероятно си в такава фаза,временно е. Няма значение къде си,навсякъде има всякакви хора. Използвай момента за себе си,излизай,забавлявай се. Сигурно ти натежава,че около теб са повечето двойки и затова така си се спекла. Голяма работа че нямаш половинка сега, а по-добре ли е с връзка в която не си много ок. Гледай здравето си и взимай от живота, живей сега. Това че не ти е допаднал 1,2 или повече човека, не значи, че някой друг няма да разбърка "пеперудите в корема ". Стига си ги мислила такива, че нямало като за теб. Горе главата, все ще се появи някой за теб. А дотогава запознавай се,забавлявай се,отпусни се и просто живей
А има ли поне кандидати? Едно е да се натискат различни мъже, а ти все нещо да не им харесваш, друго е ако никой не си е поискал дори... трагедия.
Аз като гледам хубавите жени без кандидати не остават - на работа като ходят все колегите се въртят да пият кафе в почивките и да ги канят някъде след работа. По улицата като вървят ги заглеждат. Дето се вика, в първото заведение да влязат и да седнат сами на бара, свалячите ги накацват.
Инак пак може да са си сами, ако са с много висока летва, но някак се чувстват другояче - ситуацията е под техен контрол, ако решат могат да си хванат някой (макар и не перфектен). Друго е ако хич няма кандидати - тогава съдбата е господар на живота им, не те, нямат опции и е зле за самочувствието.
Дано при теб да е първото.
Аз като гледам хубавите жени без кандидати не остават - на работа като ходят все колегите се въртят да пият кафе в почивките и да ги канят някъде след работа. По улицата като вървят ги заглеждат. Дето се вика, в първото заведение да влязат и да седнат сами на бара, свалячите ги накацват.
Инак пак може да са си сами, ако са с много висока летва, но някак се чувстват другояче - ситуацията е под техен контрол, ако решат могат да си хванат някой (макар и не перфектен). Друго е ако хич няма кандидати - тогава съдбата е господар на живота им, не те, нямат опции и е зле за самочувствието.
Дано при теб да е първото.
...но разбирам как извадката ти повлиява на съжденията.
Ако беше останала само с първата част на първото изречение, можеше и да убедиш някой, че не си се познала.
И в крайна сметка, изказвам личното си мнение. Нали не смяташ, че всички са повърхностни в мисленето си, само защото ти си така?
Ама разбира се, щом ти си го казал, значи е така
Лъвице... 
Няма нищо лошо в това да "съветваш" и обясняваш колко "нормално" и "естествено" е човек да се впуска в нездрави отношения (от личен опит, без съмнение). Няма лошо и в това човек да избира в какви отношения лично той лично иска да участва (поне докато е наясно с възможните последици и ги приема, вместо да ходи да обяснява кой бил с "елементарен софтуер" и кой не), само къде е хубаво да имаш някакво чувство за самоусещане и малко от малко да си подбираш аудиторията.
Тема за подобни...кхм... отношения може да бъде актуална за пред хора на възраст 18-21 години (физическа и ментална), когато е почти перфектно ок да минаваш с това, че още не си наясно със себе си, макар, че точно този вид отношения са си напълно съзнателни.
Няма нищо лошо в това да "съветваш" и обясняваш колко "нормално" и "естествено" е човек да се впуска в нездрави отношения (от личен опит, без съмнение). Няма лошо и в това човек да избира в какви отношения лично той лично иска да участва (поне докато е наясно с възможните последици и ги приема, вместо да ходи да обяснява кой бил с "елементарен софтуер" и кой не), само къде е хубаво да имаш някакво чувство за самоусещане и малко от малко да си подбираш аудиторията.
Тема за подобни...кхм... отношения може да бъде актуална за пред хора на възраст 18-21 години (физическа и ментална), когато е почти перфектно ок да минаваш с това, че още не си наясно със себе си, макар, че точно този вид отношения са си напълно съзнателни.
С колеги не става - може да си изгубите и двамата работата на мига, в който се разбере. С доктора, адвокат, преподавател и други професионалисти, които може човек да срещне и евентуално да си допадне не става - могат да си изгубят работата, лиценза, да ги влачат по дела, докато им вземат и ризата от гърба.
С моя доктор се познаваме от над десет години, аз знам, че той ме харесва, в моменмта сме разведени и двамата, никой няма да направи никаква крачка. Ако го сменя евентуално, но аз не искам, защото съм много доволна от него, а с лекарите тук не е лесно.
Хората тук са различни, нямат нищо общо със западноевропейците. Познавам много такива, по-голямата част от семейството ми е във Франция, имам широк поглед и нямат нищо общо със северноамериканците.
А това, че някой живял сумарно една година в Щатите и вади изводи какви кавалери са американците и как може да си приказва с тях е смешно. По толкова много причини, че даже не искам да почвам да изброявам. Допирни точки имаме нула с тях.
Бояна го е обяснила много добре.
С моя доктор се познаваме от над десет години, аз знам, че той ме харесва, в моменмта сме разведени и двамата, никой няма да направи никаква крачка. Ако го сменя евентуално, но аз не искам, защото съм много доволна от него, а с лекарите тук не е лесно.
Хората тук са различни, нямат нищо общо със западноевропейците. Познавам много такива, по-голямата част от семейството ми е във Франция, имам широк поглед и нямат нищо общо със северноамериканците.
А това, че някой живял сумарно една година в Щатите и вади изводи какви кавалери са американците и как може да си приказва с тях е смешно. По толкова много причини, че даже не искам да почвам да изброявам. Допирни точки имаме нула с тях.
Бояна го е обяснила много добре.
Лъвице...
Няма нищо лошо в това да "съветваш" и обясняваш колко "нормално" и "естествено" е човек да се впуска в нездрави отношения (от личен опит, без съмнение). Няма лошо и в това човек да избира в какви отношения лично той лично иска да участва (поне докато е наясно с възможните последици и ги приема, вместо да ходи да обяснява кой бил с "елементарен софтуер" и кой не), само къде е хубаво да имаш някакво чувство за самоусещане и малко от малко да си подбираш аудиторията.
Тема за подобни...кхм... отношения може да бъде актуална за пред хора на възраст 18-21 години (физическа и ментална), когато е почти перфектно ок да минаваш с това, че още не си наясно със себе си, макар, че точно този вид отношения са си напълно съзнателни.
Няма нищо лошо в това да "съветваш" и обясняваш колко "нормално" и "естествено" е човек да се впуска в нездрави отношения (от личен опит, без съмнение). Няма лошо и в това човек да избира в какви отношения лично той лично иска да участва (поне докато е наясно с възможните последици и ги приема, вместо да ходи да обяснява кой бил с "елементарен софтуер" и кой не), само къде е хубаво да имаш някакво чувство за самоусещане и малко от малко да си подбираш аудиторията.
Тема за подобни...кхм... отношения може да бъде актуална за пред хора на възраст 18-21 години (физическа и ментална), когато е почти перфектно ок да минаваш с това, че още не си наясно със себе си, макар, че точно този вид отношения са си напълно съзнателни.
Фениксе... за пореден път моята личност ти е по-интересна от темата
Сега, аз не мога да отрека, че съм интересна личност, но за съжаление мога да диференцирам, че твоят фокус е продиктуван от твои нездрави характеристики, а не от моите (неоспоримо) ярки качества 
Разбирам, че моето мнение не е изгодно на идеите, които ти се опитваш да прокарваш като факти, въпреки че те по никакъв начин не се извисяват над едно обикновено, субективно мнение. Лично аз си споделям моето такова, без претенции да се хареса, и определено без очакване да е изгодно на всички. Ако някой се припознае в него или види смисъл и ползва, чудесно. Ако не, пак така, хората са различни и това ни най-малко не ми пречи. И като става дума, това е и една от разликите между мен и теб - мен различното виждане не ме смущава, нито разклаща света ми
Да, интересни са ми всички, които промотират подобен вид отношения, без значение дали се казват Лъвица, Паница, Лъжица и т.н. така че не си приписвай по-голямо значение, отколкото имаш всъщност. Ако обичаш. Ако не обичаш, пак така...
А относно моите "нездрави характеристики", ако някога ми потрябва мнение, бих потърсил професионално такова от човек, на който му е в компетенцията, а не това на балалайка от БГ Мама. Ти си стреляй в тъмното колкото искаш, не ми пречиш... много.
И да не съм съвсем извън темата: на авторката мога само да препоръчам да поддържа някакъв стандарт във всичко, което прави, вкл. този вид отношения. И да си намери хоби, което не е свързано с мъже...
А относно моите "нездрави характеристики", ако някога ми потрябва мнение, бих потърсил професионално такова от човек, на който му е в компетенцията, а не това на балалайка от БГ Мама. Ти си стреляй в тъмното колкото искаш, не ми пречиш... много.
И да не съм съвсем извън темата: на авторката мога само да препоръчам да поддържа някакъв стандарт във всичко, което прави, вкл. този вид отношения. И да си намери хоби, което не е свързано с мъже...
Ако от работа се прибираш вкъщи и после пак на работа, с колата + пазаруваш онлайн или работиш дистанционно, шансовете намаляват. Но ако излизаш до магазина, имаш хоби, няколко приятелчета, с които излизаш веднъж седмично, служебни контакти, прилични отношения със съседи и т.н., рязко се разширяват.
Така че има разлика дали да "чакаш" значи да се изолираш и да разчиташ, че ще почука на вратата ти, защото е объркал адреса или няма да се ограничаваш от нормалните дейности.
Така че има разлика дали да "чакаш" значи да се изолираш и да разчиташ, че ще почука на вратата ти, защото е объркал адреса или няма да се ограничаваш от нормалните дейности.
Аз например и излизам, и колеги имам, и почти само на място пазарувам, ходя на работа, запознавали са ме с мъже, имам съседи, които теоретично са ми 'опция' и т.н., и т.н. - ами всъщност не става. Поименно, като изляза, никой не се присламчва към мен, нито се присламчвам аз; колегите до един са с гаджета, някои с женени, някои с деца, а свободните са грозни, бедни и глупави; ходенето на пазар - пазаруват баби, жени и семейни; съседите са женени и с деца, а за беззъбия безработен луд съсед вече писах. Така изредено, звучи като носене на вода от двеста кладенеца и надути, но това е моята реалност, а като гледам - не само моята. Предишни връзки съм коментирала доста по темите - съжалявам донякъде само за едно разминаване, но там не съм сигурна, че човекът иска наистина връзка, или търси да отметне чекбокса.
Според мене много мъже твърдят, че искат сериозна връзка, но не правят нищо повече от кафенца/кръчмички и секс, а в един момент остава само сексът. Нещо подобно е и за компромисите - много мъже твърдят, че правят такива, аз наблюдавам точно обратното - консумират те и ти заявяват, че си неподходяща. При жените не е така, аз и тези, които познавам, даваме шансове, правим компромиси, проявяваме разбиране и се опитваме да развием някакъв вариант на 'заедност', но буквално ни саботират.
Връзките са екипна игра, няма как да стане само едната страна да прави нещо по въпроса, а другата да докарва само от приказки.
Четейки коментарите на съфорумки се питам на къде върви света? К
Скрит текст:
ога и защо семейството се е превърнало в бреме? Хора, осъзнавате ли, че то е най-малката част на нашето общество, а щом е отживелица и умиращо, обществото умира след него. Защо да не си намери мъж, половинка, сродна душица? Айде като сме се развели и да започваме с ходенето като пчелички от цвят на цвят. Ми ок ли е това? Бях в такъв период- дискотеки, приятелки, пътувания, шопинг. Ми щом се прибереш и си легнеш самотата те блъска сериозно. Друго си е да си гушнеш твоя си човек, да си пиеш кафето сутрин с него. Утре като се разболееш да знаеш, че има кой да те подкрепи. Няма да сме вечно млади, децата ще отлетят, ще си скубем косите после сами с котките. Но пък ако приемате един мъж като нещо, което ви се мотае в къщата и краката ами по-добре е да не му тровите живота и на него. Аз моята поолинка съм я приела по съвсем друг начин, за мен най-приятното нещо е да се прибера след работа и да бързам да си направим салата, да си приказваме как ще отслабнем, къде ще отидем и т.н.т
След развод и отгледани деца особено, семейството вече придобива друго значение. Второ семейство с мъж тепърва, който по-вероятно вече си гледа спокойствието, може да се окаже че нито ти е половинка, нито ти е сродна душица. Да не говорим, че вероятността да те гледа е като игра на тото. Човек всякак може да се обърне и да каже "сори, обаче съм дотук, става ми твърде трудно". С годините не се подмладява човек, а остарява.
Аз и котки не искам, защото това означава винаги да се съобразявам с тях. Не мога да врътна ключа сутринта и да реша да не се прибера, примерно, а все ще трябва да мисля имат ли храна, имат ли вода, сменена ли е тоалетната. Тц, предпочитам след време да гледам внуци. На чужд мъж няма как да имам доверие, пък ако ще да ми се кълне в любов.