ММ е майстор покривджия (в БГ беше ИТ). Той просто си е темерут и не говори, така че това не ме обижда. Аз го питам, понеже беше тормозен от един пряк началник, който има проблем с алкохола и абстиненцията, та се наложи аз да се обадя на собственика на фирмата и да заплашвам със съд. Интересува ме как се държи въпросният томозител и дали има подобрение. Иначе аз колегите му ги познавам, понеже са малка фирма и шефът им много държи да сме всички като семейство. Излизаме заедно и т.н.
- Публикувана: 14 май 2022, 15:09 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2023, 17:47 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №12/
Спомням си като младоженка, назобена с де що художествена литература ми е попаднала в ръчичките, посрещах мъжа си с въпроси какво се е случило на работата му. Така де, нали така правят добрите съпруги?
Докато в един момент той не издържа и избухна защо постоянно го разпитвам, какво ме интересува това, което се е случило на работата му. Аз силно и искрено се изненадах – ама как така, естествено че ме интересува всичко, което го засяга...
Изяснихме се, де. И си научих урока.
Въпросът „Как мина днес?“ е много удобен. Ако някого го напъва да се оплаче или похвали, да го направи. Ако не му се коментира, ще отговори с „Нищо интересно, всичко е нормално“ и готово.
Докато в един момент той не издържа и избухна защо постоянно го разпитвам, какво ме интересува това, което се е случило на работата му. Аз силно и искрено се изненадах – ама как така, естествено че ме интересува всичко, което го засяга...
Изяснихме се, де. И си научих урока.
Въпросът „Как мина днес?“ е много удобен. Ако някого го напъва да се оплаче или похвали, да го направи. Ако не му се коментира, ще отговори с „Нищо интересно, всичко е нормално“ и готово.
JenniBG,
А на твоят мъж каква му е работата?
А на твоят мъж каква му е работата?
За това си мисля, че е генеколог, но не иска да и каже. Пък и как да разкажеш "Днес една се разкрачи още в девет и половина....".
Ние някак се напаснахме да споделяме подробности от деня за не повече от две минути, а най-често се задоволяваме с оценка на деня от добре до много ш*бан ден и който е в по-добра кондиция, гледа да разтовари другия от някои битови задачи.
Отначало се дразнех, че не споделя много с мен, за да не изглежда слаб и бла-бла. После намерихме златната среда с цената на няколко продуктивни разговора и малко сръдни от моя страна. Сега знам, че като ми каже как следващата седмица ще е малко тежка, значи едва ще диша от умора и ще отсъства почти всяка вечер.
Смятам за важно дори да не съм съгласна с неговия начин на мислене, да го разбирам. В такива случаи си казвам - Евче, наистина ли искаш мъж, който постоянно ти хленчи колко тежко му е минал денят и споделя вдичко, който те ползва за патерица да успее да преживее ежедневието?
Ми не, не искам такъв.
Но за да стигна до тази висша мъдрост
съсипах един брак и аз самата едва оцелях.
Отначало се дразнех, че не споделя много с мен, за да не изглежда слаб и бла-бла. После намерихме златната среда с цената на няколко продуктивни разговора и малко сръдни от моя страна. Сега знам, че като ми каже как следващата седмица ще е малко тежка, значи едва ще диша от умора и ще отсъства почти всяка вечер.
Смятам за важно дори да не съм съгласна с неговия начин на мислене, да го разбирам. В такива случаи си казвам - Евче, наистина ли искаш мъж, който постоянно ти хленчи колко тежко му е минал денят и споделя вдичко, който те ползва за патерица да успее да преживее ежедневието?
Ми не, не искам такъв.
Но за да стигна до тази висша мъдрост
съсипах един брак и аз самата едва оцелях.
Точно днес си мислех за тази тема, защо така замря, да не би всички мъжове изведнъж да са станали много праведни и недразнещи😂 ММ ме дразни с обичайните неща, вече съм ги коментирала, оставя всичко, където му падне, после естествено почва с "Къде ми е това, къде ми е онова", забравя си неща, които му трябват за работа, вече два пъти се налага да му ги пращам по такси. Последно днес ме изразни, защото се опитваше да ми се наложи какъв сироп за кашлица да пия. Болна съм с остър ларингит и кашлица, не стига, че никакъв глас нямам да споря, той ми обяснява как сиропът, който ми е изписала лекарката, никаква работа не вършел, той веднъж пил незнам си кой сироп и веднага му помогнал! Накрая отиде и ми купи и двата, като съм се убедила, че моят не става, да съм имала от другия. Аааааа....😈
За споделянето също сме имали спорове, той много държи на комуникацията, да споделяме чувства, емоции, случки, които са позитивни и създават настроение... изобщо той е много по-енергичен и експанзивен., аз малко темерут си падам, по-обрана съм и често сме се разминавали. Но се понапаснахме с годините.
За споделянето също сме имали спорове, той много държи на комуникацията, да споделяме чувства, емоции, случки, които са позитивни и създават настроение... изобщо той е много по-енергичен и експанзивен., аз малко темерут си падам, по-обрана съм и често сме се разминавали. Но се понапаснахме с годините.
Аз много се радвам на такива мъже, които поне на ниво санитарен минимум са загрижени за здравето си.
Може би, защото моят трябва вече да не може БАФ да каже, че да се сети да отиде на лекар. Е, това, че лекарствата, които помагат на него, не помагат на мен и обратно, се разбира от само себе си.
Но с това инатене да си обърне внимание за много неща, го докарва до състояния, които вече съвсем не търпят отлагане. Май само за зъбите по се сеща. Ей го на - запазил си час за операция за премахване на някаква киста на зъбите. Те пък за разкош се оказали даже няколко. Говорил там с лекаря, мислили стратегии, глупости и се разбрали, че на части ще го оперират през нам си колко месеца. Ем, хубаво, викам, ама барем да се беше информирал за цените, нещо. Все пак и това не е маловажен въпрос. И нашият ми мънка като ученичка. Срам го е да пита ли, що ли, не разбирам. Ще речеш, че с крадени пари ще плаща.
Обаче сега денят Х наближава и нашият вместо да се обади да пита като нормален човек, гледа някакви цени из нета. Ще умра, честно.
Може би, защото моят трябва вече да не може БАФ да каже, че да се сети да отиде на лекар. Е, това, че лекарствата, които помагат на него, не помагат на мен и обратно, се разбира от само себе си.
Но с това инатене да си обърне внимание за много неща, го докарва до състояния, които вече съвсем не търпят отлагане. Май само за зъбите по се сеща. Ей го на - запазил си час за операция за премахване на някаква киста на зъбите. Те пък за разкош се оказали даже няколко. Говорил там с лекаря, мислили стратегии, глупости и се разбрали, че на части ще го оперират през нам си колко месеца. Ем, хубаво, викам, ама барем да се беше информирал за цените, нещо. Все пак и това не е маловажен въпрос. И нашият ми мънка като ученичка. Срам го е да пита ли, що ли, не разбирам. Ще речеш, че с крадени пари ще плаща.
Обаче сега денят Х наближава и нашият вместо да се обади да пита като нормален човек, гледа някакви цени из нета. Ще умра, честно.
Точно днес си мислех за тази тема, защо така замря, да не би всички мъжове изведнъж да са станали много праведни и недразнещи😂
До свети Валентин ще е така. Между Валентин и 8-ми март ще има някоя и друга недоволна и после като се отпуши няма спиране до 9-ти септември.
Може ли повече детайли за тези, дето не сме чели явно подходящата тема?
Онази тема още на първия пост се отказах да я чета. Ако не е пързалка, тя е за бой, но вече всички влакове са заминали....
И да не съм спам. Мен понякога ме дразни вечния въпрос "защо". -Ще вечеряш ли? -Не. -Защо? Може да е за поддържане на разговора, може да е искрен интерес, но след крив ден наистина ме дразни. Не съм анорексичка, даже съм леко над нормата, не разбирам защо е нужно всеки път. Ако не отговоря, се обижда. Изобщо, сложни характери сме се събрали у нас
И да не съм спам. Мен понякога ме дразни вечния въпрос "защо". -Ще вечеряш ли? -Не. -Защо? Може да е за поддържане на разговора, може да е искрен интерес, но след крив ден наистина ме дразни. Не съм анорексичка, даже съм леко над нормата, не разбирам защо е нужно всеки път. Ако не отговоря, се обижда. Изобщо, сложни характери сме се събрали у нас
Мен пък ме дразни като тръгна да правя нещо от сорта на това да вдигна мръсните чинии от масата след вечеря да ми каже: "Стой, сега! За къде бързаш? После ще ги ошетаме двамата?"
Ами не искам да чакам пък. Не ми се седи на маса, отрупана с посуда. То, не че седя де, тъй като малкото торнадо ме дърпа да играем. Та, докато се наиграем, после само до разтребване на маси ще ми е. И в други ситуации е така. Не знам, не иска да си мисля, че им слугувам ли или просто го дразня като ходя напред-назад, или чисто и просто е загрижен да не се претоваря, ама аз нещо като си наумя, е малко трудно човек да ме спре. Пък дори и за едни глупави съдове да иде реч.
Ами не искам да чакам пък. Не ми се седи на маса, отрупана с посуда. То, не че седя де, тъй като малкото торнадо ме дърпа да играем. Та, докато се наиграем, после само до разтребване на маси ще ми е. И в други ситуации е така. Не знам, не иска да си мисля, че им слугувам ли или просто го дразня като ходя напред-назад, или чисто и просто е загрижен да не се претоваря, ама аз нещо като си наумя, е малко трудно човек да ме спре. Пък дори и за едни глупави съдове да иде реч.
И това си го припознавам у моя... Понякога искам да се концентрирам и да се приготвя за излизане например и се започва "Защо тоя чорапогащник? Трябва ли да си с чорапогащник? А ще слагаш ли и чорапи? Кои? Това ли реши да обличаш? Обици ще слагаш ли?..." А просто може да ме остави за 5 минути на мира и да види отговора на всичките въпроси. Същото е и като върша други неща.