Магията на изтока - тема 68

Лично аз откривам два основни неща,които ми направиха впечатление при Тя и то защото аз бих постъпила по-съвсем различен начин.
Единият  идват от разликите на средата,обучението и начин на живот. Може и двата да идват точно от това.
При мен е наблягано,че трябва да се боря,да гледам напред,да не се предавам,трудностите са част от живота и трябва да се справям с тях и т.н. Това като цяло е заради мястото на което съм израснала. Така сме научини -  изживаш стресовия момент и продължаваш с ежедневни неща до следващия стресов момент иначе няма да оцелееш.Буквално психически (дори и физически) можеш да се сринеш ако не си подготвен,а те подготвят като ти казват,че трябва да си силен, да не се предаваш въпреки всички и в един момент до толкова си свикнал,че действаш винаги така.
Другият е по-емоционалния.Не съм била в точно такава ситуация,но съм била в друга с ясното осъзнаване,че проблема е в мен и от решението,което се вземе се решава как се продължава напред.Дадох избор,защото това са взаимоотношения между двама души.
Тя обаче не му даде избор и взе еднолично решение.Никой не знае какво го очаква в бъдещето и какво ще направи партньора му,но винаги има два пътя.В този случай да я напусне след време или да не я напусне.Защо е нужно да се случи по-лошия?Шансът е 50 на 50. Тя му няма доверие,но той може да е по-силен отколкото си мисли.Точно това ме подразни,вероятно защото по-характер съм твърде оптимистична и обичам да търся положителната страна на нещата и да не се вглеждам твърде много в отрицателната,защото не ми харесва.
Не на последно място автора е японец,а те като цяло възприемат човешките отношения по-малко по различен начин.
Мисля,че това е много подходящо.
Взето е от статия за любимата ми манга и става въпрос за взаимо отношенията между 3-ма души. Take-chan и Akihiko,които таят неприазъм (дори не е неприазъм,а оново чувство, което изпитвате към човек, за който знаете, че не е лош, но вашите вибрации не работят за него) един към друг,а от другата страна  Akihiko и Haruki,които са приятели.
I"n Western culture, when we dislike someone and we say it's personal, it can be seen as a big deal and can be akin to a form of hatred where one may feel like they have the strong urge to "avenge" or "revenge" something.
But in Japanese culture, not so much. Take-chan's dislike of Akihiko is personal, but it's more like "my dislike is my business. And I personally wouldn't hang out with Akihiko one on one or work with him. " So it's not as much of a big deal where he wanted to fight Akihiko but rather he wouldn't be at the mix if it wasn't for Haruki.
Do you see what I am saying? So Take is saying that his personal feelings towards Akihiko is his own so it shouldn't concern Haruki because Haruki is a grown man and can take care of himself. As much as he dislikes what Akihiko is doing to Haruki, Take-chan is NOT INTERNALISING Haruki's issues and trusts that Haruki can take care of himself. and Haruki appreciates him so much for it!."
Мисля,че тези разлики са по-осезаеми или по малко,но ги има в общуването между различните нации.

Мога да кажа,че ми харесва сериала,харесват ми актьорите,които са подбрали,мисля,че добре се справят с ролите си.Дори надминаха очакванията ми.И Мин-хо - за него имах съмнения как ще пресъздаде образа на Хансу,но ме опроверга,всъщност е доста убедителен.Сунджа във всичките и версии според възрастта също ми харесва,съпруга и,брат му,синове,децата.Особенно ми допадна Jin Ha в ролята на внука Соломон.Той се оказа странна птица

Красиво е заснета историята на острова,след това в Япония пък пресъздават мизерията и живота в гетото (И Мин-хо в бял костюм гази калта,колко го мислех),динамиката на съвременния живот в Токио.Но това прескачане напред-назад във времето е доста объркващо.Давам си сметка,че всичко ми е ясно,понеже съм чела книгата и знам кой кой .За незапознатите ще е доста трудно да се ориентират кой внук,кой син,каква е връзката на семейството с японката болна от спин.
В книгата разказът е хронологичен и започва от бащата на Сунджа,как го женят за майката,животът и обитателите на пансиона,ежедневните дейности на семейството,
домакинството,кризата,бедността,която кара бащите да женят дъщерите си,старците да се самоубиват,за да дадат шанс на младите да оцелеят.Тези подробности е трудно да влязат дори в сериал.
И явно ще има нов сезон,защото този обхвана може би половината от книгата.Дразни ме малко ОСТ на английски,но има своето логично обяснение. И корейските бабки в края на еп.8 бяха много интересни.
 

Това е една от най-любимитеми песни.Когато съм в лошо настроение винаги си я пускам.Носи такъв заряд.Знам,че не всички харесват този стил,но....
Армин ван Бюрен и Крисчън  Бърнс, клипът е записан по време на концерта на Армин и освен двамата участва и оркестъра на Metropole.