Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 13

  • 42 311
  • 747
  •   1
Отговори
# 75
  • Пловдив
  • Мнения: 6 726
Дъщеря ми иска да подари на приятелка за рожден ден преса за коса, която прави и къдрици. Моля за съвет от личен опит за бюджетна такава-да изпълнява и двете функции и да щади поне малко косата (не мога да си позволя повече от 50 лева).
Сестра ми ми беше поръчала преса от Емаг на Remington. Става и за изправяне, и за къдрици. Не знам преса, която да е щадяща. Или ако има такава, ще е скъпа.
Ето такава беше моята (вече нямам, продадох я) https://www.emag.bg/presa-za-kosa-remington-230-gradusa-lcd-turb … earch-Action=view


По въпроса за спортуването - ние цялото семейство не сме спортен тип хора. Аз ходя доста - около 5-10км всеки ден, но това е единственото ми физическо натоварване. Дъщеря ми ходи на конна езда и е много запалена по този спорт, само за това говори, само с това иска да се занимава.  Освен уроците по езда се занимава и с грижа за конете и оборудването в конната база.
Обича да кара колело, но почти не й остава време.

# 76
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
И моята госпожица не спортува и не може, кара колело. Ролери, тротинетка едно нещо наречено пениборд - това да, но колело не. Лошото е, че аз никога не съм спортувала и оставям баща ѝ да я учи. А пък той не мисли като мен. Още като караше колело с помощни гуми, я заведе на Гребната, да карат и кой го знае от къде я е превеждал, но паднала, доста сериозно. В каската (купена по моя идея) имаше забито камъче. Тогава обяднип на мъжа си, че ако не е била каската, сега щяхме да сме в спешното, да я шият. Тя явно доста се уплаши и не искаше, да чува за колело, чак сега май се навива, да се научи. Нека който може, да тича след нея и чийто баща е купил на детето колело там на село, да я учи.

# 77
  • Мнения: 10 732
Колелото за мен е особена тема. Колко точно и къде карат колело децата ви в София? Моите караха в парка и училищния двор като бяха малки. Аз колело започнах да карам отново едва на 38 г. основно след като се преместихме в Германия и то, защото тук има условия и велосипедни алеи. Но въпреки това карам в крайградски зони. Синът ми е запален футболист, но с колело в центъра на 300-хилядния ни град няма да се засили. Приятелчето му ходи с колело на училище, но кварталът ни е от крайните и училището му е в предградие.
Тук има велосипедна култура и много хора карат колела в градовете и ходят на работа с тях и на училище, но пак си зависи от града. В нашия град, например, не е тоолкова изразено, за разлика от други големи градове като Франкфурт или Мюнхен.

# 78
  • Мнения: 6 928
А във Франция велосипедизмът е като религия. Тук е масово.

Последна редакция: чт, 19 май 2022, 14:08 от cardhu

# 79
  • Мнения: 8 445
Да, колелото ни е основния начин на придвижване тук. Децата ни са на колела от много малки, буквално току-що проходили се качваха на колело без педали, после към 3 на това с педалите и помощни гуми не са били нужни. С колело са навсякъде -  на училище, тренировки и където решат в радиус 20 км. За мен също колелото ми е средството да ходя на работа, пазар, разходка. Живеем в спокоен район с идеални условия за колоездене. Колоездачна култура, както писа Дени.

# 80
  • Мнения: 606
Освен това, понякога то се прихваща Simple Smile Ние сме в БГ, в малко градче и дъщеря ми в един момент реши да ходи на училище с колело, при все че училището й е на един голям баир. Тогава дори нямаше къде да си остави колелото, връзваше го за парапета отвън Simple Smile След няколко дни каза, че вече има още няколко колелета на парапета Satisfied После им сложиха и стойка, където да ги слагат.

# 81
  • Мнения: 20 272
Дени, резонен въпрос. Аз трябваше да уточня в питането си за спортовете да споделяте дали за Бг или чужбина става въпрос, защото има разлика.
С колело тук не бих я пуснала. Мен и в Германия ме беше страх по големите булеварди и така и не заобичах. Ползвала съм го само, като се прибирах нощем от работа и нямаше транспорт.

# 82
  • Мнения: 14 228
Аз се научих да карам колело на 15г, да карам ски-на 30г
Да плувам - на 11г, което е много "достолепна" възраст за дете, родено на море. Никога не е късно за нищо.

# 83
  • Мнения: X
Няма граници на възможностите когато децат ги поискат самите те или са в дадена среда където е прието да е така.
Примерно тук колело може да се кара от април до октомври и ходенето и прибирането от училище е организирано с училищни автобуси, които се ползват масово.

В Англия беше прието да се ходи на училище със скутер или колело също, като там училищата са районирани в кварталите и никое дете не ходи на училище над 1.6 км от дома си, като децата са придружени от родител до 12 годишни.

Последна редакция: чт, 19 май 2022, 18:26 от Анонимен

# 84
  • Мнения: X
Децата всичко искат да опитат, но доста често си остават само с опитването. Бях наясно с това още в началото и давах на дъщерята да опитва от всичко несъществено без ограничения: всевъзможни кънки, ролери, тротинетки, ховърборди, колела и т.н. с които много бързо се справяше. Обаче за по-сериозните неща предварителната ми уговорка беше, че позолявам да опита, но опитването ще трае минимум две години преди да има правото да реши дали продължава или се отказва. Така изкара по две години танци, йога и много др., а каратето си го обикна и продължи почти 8 години, а ако не беше пандемията да затворят клуба още щеше да е там. Не е нужно да изреждам дългия списък с качества придобити от спорта и тя изобщо нямаше да е това което е в момента без активен спорт и състезания. Още търсим следващото сериозно предизвикателство защото без спорт нещата бързо започнаха да се влошават.

# 85
  • Мнения: 10 732
Е, как точно се влошават нещата? Здравословно, дисциплинарно?

# 86
  • Мнения: X
Всякак. Все още здравословно не, но и за това няма гаранция при все по-застоял живот за човек спортувал активно. Когато си бил 5 пъти седмично по няколко часа зает със сериозна физическа активност е нормално и да се храниш повече както и да бъдеш далеч по-организиран за да ти стига времето за всичко. Сега пак се храни повече по навик, но физическата активност спадна много и започна да си личи. Отделно когато имаш много свободно време се размотаваш, губиш време за глупости и накрая всичко важно се върши в последния момент и резултатите пак започват да си личат. Преди във връзка със състезанията поддържаше непрекъснато добра форма и надграждаше знания и умения за да е на нивото за златните медали, а сега няма значими цели и сякаш постепенно деградира от това което е била. Не съм максималист и не търся съвършенство, просто констатирам огромните разлики между времето когато активно тренираше и сега.

# 87
  • вече Пловдив
  • Мнения: 2 019
Вие ли насочвате децата какво да тренират или разчитате на приятели/училище да ги запалят?

Преди време много настоявах Бела да тренира плуване, поне 1-2 пъти седмично. Докато беше старата треньорка, ходеше с удоволствие, но след като напусна - и тя се отказа и по никакъв начин не мога да я накарам пак да плува.
Повече от 2 години ходеше с мен на йога поне 1 път седмично, но взе да й омръзва и от година не идва.
Преди караше ролери, отдавна не ги иска. Танци - също. Колело не мога да кара и никога не е искала...
Питала съм я какво тя би искала да тренира - не искала. Приятелките й също не тренират, може би затова и тя не иска...

# 88
  • Мнения: 10 732
yahoo,
Организационните умения са до човек. Аз никога не съм тренирала спорт, но от малка си знам - свършваш си първо работата, т.е. домашните и евентуално чистене, и после денят е твой. Така е и дъщеря ми, за разлика от сина ми, който 100 причини ще намери да не си напише домашните и да се мотка, а тренировките по футбол също се използват с такава цел.
Не насочвам децата да тренират. Спортът при нас е хоби и е пожелание. Децата сами разбират, че са добри и че отборът/съставът разчита на тях. Танците на дъщеря ми са групови съчетания и като си се съгласил да участваш, участваш докрая на кампанията. После можеш са се откажеш

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 09:45 от Deni-meni

# 89
  • Мнения: 20 272
Но пък спортът безспорно възпитава такива качества у хората, на които не им е точно по природа да са толкова организирани. Само че Яхоо говори за много интензивно спортуване, доколкото разбирам.
При нас нито е имало време, нито желание за такова.  По-скоро нещо любителско за тонус.
Аз след години ходене тук-там не много редовно, открих тренировките вкъщи и се родих. Толкова удобно, не зависиш от хора, време, Ковид, зали, задръствания. Дъщеря ми също се беше запалила до едно време, но после спря да тренира с мен, а искаше сама. Съответно взе да отлага, да се скатава. Затова за нея е по-подходящо да има треньор да я подбутва.

Общи условия

Активация на акаунт