Ада има доста универсално определение - болен близък, невъзратима загуба на такъв, да загубиш дом, да се спасяваш от война… Ако някой избира да преживява битовизмите си като трагедии, е негово право, разбира се.
- Публикувана: 22 май 2022, 21:44 ч.
- Последно мнение: 27 май 2022, 17:24 ч.
Тъга
Да, повтаряш първото ми мнение. Хората които се напрягат от дреболии, не са изживявали нищо болезнено. Самия факт, че дори авторката търси помощ за начина на приемане на проблема, а не за самия проблем, за моя прагматичен ум, е достатъчно да преценя, че проблем на практика няма.
Не повтарям първото ти мнение, казвам, че дори някой да е преживял изброените трагедии, нещо, което на теб може да ти се струва дребно, пак може да го изкара извън релси.
Ако имаше такъв тип градация, от един момент натам вече нищо няма да боли, а това не е така, хората си ги боли цял живот за най-различни неща.
Ако имаше такъв тип градация, от един момент натам вече нищо няма да боли, а това не е така, хората си ги боли цял живот за най-различни неща.
Да, има градация. Без нея си неполезен на обществото. На седем те боли, защото си се скарала със съседчето по чин. Ако и на 27 те събаря същото - вече си говорим за душевни или интелектуални проблеми. Нарича се съзряване и улеснява живота. Не искаш да попаднеш на чувствителен, раним лекар, когато ти предстои операция нали? Не искаш и лабилна учителка да възпитава детето ти? Никой не иска емо акушерка да си преработва травмите на неговото дете.
Ако в твоя свят хората се държат като инфантили цял живот и ти го приемаш, аз се радвам за теб. Ти си решила проблема си, като си превърнала дефекта в ефект. Но реалния не е толкова милостив към слабите хора.
Ако в твоя свят хората се държат като инфантили цял живот и ти го приемаш, аз се радвам за теб. Ти си решила проблема си, като си превърнала дефекта в ефект. Но реалния не е толкова милостив към слабите хора.
Колкото и да умееш да контролираш емоциите си, ако става дума за неотработена травма, всеки път ще си боли. Това казвам. Тези неща са като инфектирани рани.
Означава, че имаш слабо място, на което трябва да обърнеш внимание, и докато не го направиш, няма особено значение с какви други трагедии ще се сблъскваш, преживяваш и помъдряваш по отношение на тях.
Не си виждала човек, загубил близки поради смърт, да реве заради раздяла ли? По твоята логика, такова нещо не би трябвало да се случва, защото смърт на близък > раздяла. Но очевидно тук има травма по отношение на отхвърлянето.
Означава, че имаш слабо място, на което трябва да обърнеш внимание, и докато не го направиш, няма особено значение с какви други трагедии ще се сблъскваш, преживяваш и помъдряваш по отношение на тях.
Не си виждала човек, загубил близки поради смърт, да реве заради раздяла ли? По твоята логика, такова нещо не би трябвало да се случва, защото смърт на близък > раздяла. Но очевидно тук има травма по отношение на отхвърлянето.
Дали понякога не се бърка думата "чувствителност" с други неща
Например с тънкообидност, което не е чувствителност, а е реакция на неопитомено или как се казва недоразвито Его
Или с хистерия?
Или с хормонални разни състояния, които водят до такава изострена чувствителност
или със сприхавост?
Например с тънкообидност, което не е чувствителност, а е реакция на неопитомено или как се казва недоразвито Его
Или с хистерия?
Или с хормонални разни състояния, които водят до такава изострена чувствителност
или със сприхавост?
Затова попитах авторката за един, два примера но тя сякаш не чете.
Иначе да, за всеки е различно и все пак има универсална истина.
Без конкретика може да си говорим за неща на светлинни години от съществото на нейния проблем.
Знак за равенство няма но може да се очакват неадекватни и непредвидени постъпки от чувствителен човек изпаднал в лабилно състояние.
Иначе да, за всеки е различно и все пак има универсална истина.
Без конкретика може да си говорим за неща на светлинни години от съществото на нейния проблем.
Не знам с какво се бърка, но е абсурдно да има знак за равенство между чувствителен и неадекватен, непредвидим, лабилен и тн.
И аз така мисля, но ето че го правиш 
Да, има градация. Без нея си неполезен на обществото. На седем те боли, защото си се скарала със съседчето по чин. Ако и на 27 те събаря същото - вече си говорим за душевни или интелектуални проблеми. Нарича се съзряване и улеснява живота. Не искаш да попаднеш на чувствителен, раним лекар, когато ти предстои операция нали? Не искаш и лабилна учителка да възпитава детето ти? Никой не иска емо акушерка да си преработва травмите на неговото дете.
Ако в твоя свят хората се държат като инфантили цял живот и ти го приемаш, аз се радвам за теб. Ти си решила проблема си, като си превърнала дефекта в ефект. Но реалния не е толкова милостив към слабите хора.
Ако в твоя свят хората се държат като инфантили цял живот и ти го приемаш, аз се радвам за теб. Ти си решила проблема си, като си превърнала дефекта в ефект. Но реалния не е толкова милостив към слабите хора.
Достатъчно.