Преди години бях много притеснена за здравето на майка ми. Щях да я водя по лекари. Сутринта, преди да излезем, едно много красиво малко пиленце беше кацнало на прозореца ми. Не знам какво беше, не разбирам от птици, но беше много красиво. Като го видях си помислих, че нещата ще са добре. После спряхме такси, караше го едно изключително симпатично момиче. Също си помислих, че това е добър знак. И наистина, накрая отидох за изследванията и от напрежение се разплаках, докато ги чаках. С облекчение чух: "Ама защо плачете, добри са изследванията?". Всички знаци излязоха верни.
- Публикувана: 27 май 2022, 17:45 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2023, 11:49 ч.
Случи ми се нещо странно XXVI
Здравейте!
След дълго четене на вашите истории, реших, че е време да споделя и своята.
Когато съм била на 3 годинки, баща ми е починал - за съжаление, по собствено желание.
Няколко месеца преди навършването на поредната година от смъртта му (почина лятото) започнаха да се случват някои странни неща..
Неделя вечер, с майка ми и по-големия ми със 7 години брат, гледаме някакво предаване, вече не помня какво точно. Чуваме звънеца на вратата, спогледахме се, тъй като е необичайно по това време, но все пак отидохме да проверим, съответно на вратата нямаше никой, а балкона ни гледа към звънците долу на входа - отново никой.
Отдадохме го на случайност.
Минават се няколко дни и идва събота. Майка ми и баба ми бяха на балкона (същият този с изглед към входа), аз и брат ми в стаята. Отново се звъни на вратата, но отново никой - нито долу, нито на вратата. Забравих да спомена, че блокчето ни е малко, в него живеят предимно възрастни хора, нямаме дечица, които биха могли да си правят шеги и прочие. В този момент започнахме да осъзнаваме, че вероятно нещо не е наред. Брат ми прегледа кабелите на звънеца, жички, дали не дава някакъв дефект и прочие, но уви - нищо.
Идва следваща седмица, брат ми работеше до късно, с мама сме в кухнята, която гледа към входната врата.
Брат ми се прибира, съответно заключва вратата - тя е с топче и пуска резето.
Идва при нас в кухнята, говорим си как му е минал деня и т.н. но с периферието виждам как нещо се мърда.
Обръщам се и виждам как входната врата лекичко се отваря ( представете си го така сякаш някой бавно я отваря и ще се покаже всеки момент ) . Аз естествено започвам да пищя, брат ми взе един голям кухненски нож, а майка ми отива на балкона - да не би някой да излезне от входа. Нагоре, надолу по етажите с брат ми, мазета, тавани - никой, абсолютно никой!
Също така имайте предвид, че преди това бяхме слагали бисквитки под стелката на вратата - с цел ако е човек да ги натроши и да разберем. И това не даде резултат - бяха си непокътнати.
Всичко приключи след деня на годишнината от смъртта му. След това се поинтересувахме в близката църква и ни обясниха, че до определени години ( ще ви излъжа колко ) душата на самоубийците се скита и е нито тук, нито горе. Явно е искал да осъществи някакъв контакт? Не знаем и до днес.
Извинявам се - стана прекалено дълго
След дълго четене на вашите истории, реших, че е време да споделя и своята.
Когато съм била на 3 годинки, баща ми е починал - за съжаление, по собствено желание.
Няколко месеца преди навършването на поредната година от смъртта му (почина лятото) започнаха да се случват някои странни неща..
Неделя вечер, с майка ми и по-големия ми със 7 години брат, гледаме някакво предаване, вече не помня какво точно. Чуваме звънеца на вратата, спогледахме се, тъй като е необичайно по това време, но все пак отидохме да проверим, съответно на вратата нямаше никой, а балкона ни гледа към звънците долу на входа - отново никой.
Отдадохме го на случайност.
Минават се няколко дни и идва събота. Майка ми и баба ми бяха на балкона (същият този с изглед към входа), аз и брат ми в стаята. Отново се звъни на вратата, но отново никой - нито долу, нито на вратата. Забравих да спомена, че блокчето ни е малко, в него живеят предимно възрастни хора, нямаме дечица, които биха могли да си правят шеги и прочие. В този момент започнахме да осъзнаваме, че вероятно нещо не е наред. Брат ми прегледа кабелите на звънеца, жички, дали не дава някакъв дефект и прочие, но уви - нищо.
Идва следваща седмица, брат ми работеше до късно, с мама сме в кухнята, която гледа към входната врата.
Брат ми се прибира, съответно заключва вратата - тя е с топче и пуска резето.
Идва при нас в кухнята, говорим си как му е минал деня и т.н. но с периферието виждам как нещо се мърда.
Обръщам се и виждам как входната врата лекичко се отваря ( представете си го така сякаш някой бавно я отваря и ще се покаже всеки момент ) . Аз естествено започвам да пищя, брат ми взе един голям кухненски нож, а майка ми отива на балкона - да не би някой да излезне от входа. Нагоре, надолу по етажите с брат ми, мазета, тавани - никой, абсолютно никой!
Също така имайте предвид, че преди това бяхме слагали бисквитки под стелката на вратата - с цел ако е човек да ги натроши и да разберем. И това не даде резултат - бяха си непокътнати.
Всичко приключи след деня на годишнината от смъртта му. След това се поинтересувахме в близката църква и ни обясниха, че до определени години ( ще ви излъжа колко ) душата на самоубийците се скита и е нито тук, нито горе. Явно е искал да осъществи някакъв контакт? Не знаем и до днес.
Извинявам се - стана прекалено дълго
Съжалявам за това, което си преживяла - и със смъртта на баща ти и последващите събития. Дано душата му е намерила покой!
След това се поинтересувахме в близката църква и ни обясниха, че до определени години ( ще ви излъжа колко ) душата на самоубийците се скита и е нито тук, нито горе.
Не знам дали е по темата, но ще попитам - това универсално правило ли е според църквата? Т.е. всеки ли самоубиец се скита или правят разлика? Има ли значение дали самоубиецът е имал халюцинации в онзи момент, се е метнал от някой балкон в пияно състояние, е бил с умствени ограничения или пък е загинал от свои действия без да е планирал самоубийство? Последното ме подсеща за едно предаване, в което показваха много нелепи смъртни случаи - от жена, умряла заради дълго стискане, през мъж, "натровил" се с големи дози морковен сок и чак до човек, който се е удавил в купичка с вода за домашен любимец. Та покрай тях се сетих и за други, които практически сами са причинили смъртта си, но не с ясното намерение за самоубийство. Скъпата ни църква смята ли тези случаи за простими или щом "не си е покрил нормата", ще скита?
Ами не е такава историята със самоубийците както православната църква иска да ни вмени. Не че те не са прекъснали "договора", но и други души се скитат не само на самоубилите се- внезапно починали, убити, свързаните с някой земен човек. Има си ритуали (и не само църковни) за помагане на духа да премине отвъд. Да не забравяме, че църквата е просто една институция- нещо като НАП,НОИ, Министерство и т.н. Може да вярваш и кракът то да не е стъпвал в църква и обратното.
За да не е спам- по Travel преди време имаше документален за едно момче, което чубаше стъпки и явно бе навестявано от дух .... Оказа се дядято по майчина линия, който е починал преди детето да се роди и идва да го види. Обясниха му, че детето се плаши и той напусна.
От октомври всяка събота и ID extra планира да пуска някакви документални за къщи обсебени от духове, където са се случили тежки убийстви. Май стартираха с Амитвил.
За да не е спам- по Travel преди време имаше документален за едно момче, което чубаше стъпки и явно бе навестявано от дух .... Оказа се дядято по майчина линия, който е починал преди детето да се роди и идва да го види. Обясниха му, че детето се плаши и той напусна.
От октомври всяка събота и ID extra планира да пуска някакви документални за къщи обсебени от духове, където са се случили тежки убийстви. Май стартираха с Амитвил.
Здравейте отново! 
Сетих се за още една история от тийнейджърските ми години, която обаче е оставила траен отпечатък в съзнанието ми.
Действието се развива в село близо до София- Градец. Важно е да се спомене, че се намира дооста близо до небеизвестното село Царичина.
Бяхме три приятелки, едната от които имаше къща там. Бяхме се събрали с други набори в друга къща обаче.
Разговори, хапване, обичайните неща. Към 3 часа през нощта решаваме, че е време да се приберем в къщата на въпросната ми приятелка. Да подчертая също, че не сме били пияни или дрогирани
Тръгнахме, вървейки по една дълга улица, водеща точно към центъра забелязахме нещо странно.
В края на улицата имаше висока мъжка фигура, облечена изцяло в черно, държаща нещо наподобяващо куфар в ръката и клатеща се наляво надясно, но на едно място. В първия момент решихме, че някой се опитва да се пошегува с нас. Но.. в интерес на истината доста се стреснахме, беше тъмно, само лекото улично осветление успяваше да ни даде някаква видимост, пълна тишина - знаете как е по селата в малките часове.
Решихме да се приближим към него, но колкото повече се приближавахме толкова повече се виждаше, че не е човек.. просто черна фигура, която се клати. Веднага се обадихме на компанията, с която бяхме преди това и ги извикахме. Те дойдоха от същата част на улицата, в която бяхме ние и действително никой не можа да повярва какво вижда. Момчетата като по-смели решиха да се приближат още повече - колкото повече отиваха към него, толкова повече сянката/фигура се преместваше към дърветата. В крайна сметка се скри. Обиколихме цялото село, вече голяма и смела компания, но не открихме нищо. До ден днешен, когато се събираме си припомняме тази история и никой няма логично обяснение за случилото се
Сетих се за още една история от тийнейджърските ми години, която обаче е оставила траен отпечатък в съзнанието ми.
Действието се развива в село близо до София- Градец. Важно е да се спомене, че се намира дооста близо до небеизвестното село Царичина.
Бяхме три приятелки, едната от които имаше къща там. Бяхме се събрали с други набори в друга къща обаче.
Разговори, хапване, обичайните неща. Към 3 часа през нощта решаваме, че е време да се приберем в къщата на въпросната ми приятелка. Да подчертая също, че не сме били пияни или дрогирани
Тръгнахме, вървейки по една дълга улица, водеща точно към центъра забелязахме нещо странно.
В края на улицата имаше висока мъжка фигура, облечена изцяло в черно, държаща нещо наподобяващо куфар в ръката и клатеща се наляво надясно, но на едно място. В първия момент решихме, че някой се опитва да се пошегува с нас. Но.. в интерес на истината доста се стреснахме, беше тъмно, само лекото улично осветление успяваше да ни даде някаква видимост, пълна тишина - знаете как е по селата в малките часове.
Решихме да се приближим към него, но колкото повече се приближавахме толкова повече се виждаше, че не е човек.. просто черна фигура, която се клати. Веднага се обадихме на компанията, с която бяхме преди това и ги извикахме. Те дойдоха от същата част на улицата, в която бяхме ние и действително никой не можа да повярва какво вижда. Момчетата като по-смели решиха да се приближат още повече - колкото повече отиваха към него, толкова повече сянката/фигура се преместваше към дърветата. В крайна сметка се скри. Обиколихме цялото село, вече голяма и смела компания, но не открихме нищо. До ден днешен, когато се събираме си припомняме тази история и никой няма логично обяснение за случилото се
После ходи живей в малко село...!
Една баба, която живееше в съседната къща и при която често ходех, когато бях малка, беше от Царичина. Родена и израснала там и след това се омъжила и преместила в града. Когато в края на 90-те започнаха да пишат за това село, ми беше много интересно и съм я питала да ми разкаже дали е виждала или чула някоя странна случка. Единственото необичайно, което е споделяла с мен, беше как доста от децата там са оцелявали, въпреки тежка болест или някакви инциденти. Самата тя е била преждевременно родена, не знаеше с колко месеца точно, че по онова време не са изчислявали термин, но ми показваше една бутилка олио от 1 л. и казваше, че била толкова мъничка. Оживяла без кувьоз и някакви специални грижи, даже нямаше спомен да е боледувала от нещо. Наскоро почина, малко преди да навърши 100 г.
За самоубийството, понеже тази тема доста ме интересува, са ми казвали,че ние сме тук на Земята,за да си научим уроците.Тук е най-трудно,но докато не си научим уроците ще се прераждаме отново и отново на Земята.Нещо като основно училище.
А за самоубийство няма да бъдем наказани, но ще бъдем върнати , за да си довършим работата в следващия живот отново тук на Земята.
А за самоубийство няма да бъдем наказани, но ще бъдем върнати , за да си довършим работата в следващия живот отново тук на Земята.
Такива неща от сорта на "да се върнеш да си научиш урока", са ми странни, как ще си научиш урока като не помниш грешките си от предния живот и защо въобще се връщаш...
Явно, че това са въпроси, на които в момента не можем да си отговорим еднозначно. Има различни вярвания, които дават различни обяснения, всеки може да избере дали да вярва или да не вярва. Но не знам религия, освен някои съвременни секти, която да поощрява самоубийството. Навсякъде се казва, че това е голям грях. В крайна сметка всеки сам избира.