В момента чета ... 77

  • 40 209
  • 738
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 2 139
Цялата история в "Силата на кучето" е напоена с толкова много омраза, злоба и неудовлетвореност, че накрая се чувствах буквално като натровена. Може би точно това е майсторството на разказвача, но лично мен ме отврати безкрайно.

# 586
  • София
  • Мнения: 1 866
Чичото и майката на автора са Фил и Роузи, историята в "Силата на кучето" е в огромна степен автобиографична.
Fearful Fearful Fearful В смисъл, че
Скрит текст:
писателят е убил чичо си?!?

Последна редакция: вт, 28 юни 2022, 10:53 от Мишчица

# 587
  • Мнения: 10 569
Чичото и майката на автора са Фил и Роузи, историята в "Силата на кучето" е в огромна степен автобиографична.
Fearful Fearful Fearful В смисъл, че
Скрит текст:
писателят е убил чичо си?!?

В послеслова на моето издание пише, че последното е донякъде литературна измислица, но само донякъде. Бил е нещастен случай, не нарочно, но по този начин.

# 588
  • Мнения: 12 379
Във филма обаче ясно и недвусмислено е подчертано! Но все пак това е друг прочит, друго произведение на изкуството.. Simple Smile

# 589
  • Мнения: 2 627
Bella-ciao,поредицата за Ма Рамутстве/така ли се пишеше?/ за Ботсвана ми е любима,даже ги почнах в Сторител,много ми харесва Алекзандър Маккол Смит,много!!!Действат ми разпускащо,а образите и обичаите в поредицата са толкова колоритни,че да ти се прииска да я посетиш тази пъстра държава.

Последна редакция: вт, 28 юни 2022, 17:16 от Calabria

# 590
  • Мнения: 10 768
На мен много ми хареса , но вече третата много се заразтягаха нещата около жениха, който не се жени Simple Smile

# 591
  • Мнения: 10 569
Във филма обаче ясно и недвусмислено е подчертано! Но все пак това е друг прочит, друго произведение на изкуството.. Simple Smile

Не става дума за "обаче". Филмът и книгата са художествена измислица. Няма разминаване върху книгата и филма.

За реалния доведен чичо на автора говорех, и то достатъчно ясно.
Имал е и сестра, която чичото е използвал да ги тормози.
Скрит текст:

Последна редакция: вт, 28 юни 2022, 16:29 от Dez

# 592
  • Мнения: 2 139
Dez, много интересно е това, което сподели, не помня в българското издание да е имало подобна справка или ако е имало, напълно съм я игнорирала.
Дочетох "Калната река" - много, много ми хареса. Както написа Аня в коментара си за "Хана", така и аз мога да кажа същото - завладяваща от първата до последната страница. Историята проследява кратък период от живота на хората в "Калната река" - областно градче в една от китайските провинции, вече възстановяващо се след културната революция. Всичко започва с една екзекуция на политически затворник, която предизвиква широк отклик сред общността, разбунва духовете и преплита съдбите на всички герои по удивителен начин - всеки е замесен някак и за всички има последици. Освен човешка и показваща живота на хората - от просяка до кмета и министъра, книгата изобличава уродливостта на комунистическия режим с промиването на мозъци от най-ранна възраст, дехуманизирането на човешки същества, доносите, връзкарството и страха да не изпуснеш кокала, което в един момент е неизбежно, защото който днес държи ножа, утре ще усети острието, забито в собствената си плът. Тъжна е участта на всички в тази книга, защото "небесата са стиснати и винаги взимат повече, отколкото дават", но хората, свикнали да очакват нещастието постоянно, се примиряват с всичко, което съдбата им поднесе. А стилът на авторката е фин и интелигентен, разказва увлекателно и историята свършва неусетно.
Преди да премина към Африка с "Как прекрасни бяхме", ще прочета "Непознати" от Патрик Модиано.

# 593
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 861
Дъщеря ми, на 11г, видяла в Хермес "То" и сега иска да я чете. Confused Знаете ли след каква възраст Кинг е подходящ?

# 594
  • Мнения: 4 746
Изчетох по погрешка 50 страници от Хартиеният дворец и спрях. Светвам червена лампа, че дотук това е словоблудство. Толкова ми стана неприятно, че за момента я спирам. Може и да прибързвам и ще пробвам след дни да продължа, но се съмнявам, че ще харесам тази книга.

# 595
  • Мнения: 2 139
Зависи от детето, Лолита, но 11 е раничко по моя преценка. Големият ми син я чете на 15, малкият ми е на 12 и още предпочита Лине Кобербьол, Юлия Спиридонова, Джоан Роулинг и Корнелия Функе. Те момичетата по-рано узряват, както физически, така и психически, такс че може и да не съм права, имам опит само с момчета и две племенници, които не четат въобще.
Пп: Аня, колко жалко. Много е разочароващо да си купиш нова книжка с желание и не ти допадне!

# 596
  • Мнения: 4 746
Да не бързам да подвеждам, ще я довърша по-натам, но има някои неща, които ме смущават и направо шокират. Имам нужда от време да ги преработя. Така е с началото на тази книга поне.

# 597
  • Мнения: 1 563
Аз очаквам супер много от "Хартиеният дворец", искаше ми се да я захвана веднага след "Момичето..." , но нямам никакво време и я оставих за момент, в който ще мога да ѝ се отдам. Ще видим на мен как ще ми понесе.

Иначе започнах "Преди дъждовете" . Добре, че не си я купих на хартия, не е нищо особено, дори не знам дали ще я дочета.

# 598
  • Мнения: 11 784
Ето че “The plot” е била книгата, която съм търсела напоследък, едва на 1/6 от нея съм, но вече достатъчно много ми хареса. Изглежда, че определено ми допада да чета книги, които засягат писателската тема. И по този повод от книгата :
“Anybody can publish a book. You just write a check.” - за някои съвременни книги/автори май ще се окаже всъщост доста добро като определение.
Записвам си да потърся след време и “The  Undoing” (която би трябвало да е и първо издавана като “ You Should Have Known”), радвам се, че започнах сега четенето необременена с каквато и да е представа за творчеството на Корелиц.

Последна редакция: ср, 29 юни 2022, 00:59 от fenyx

# 599
  • Мнения: 990
Във Фейсбук доста се коментира творчеството на Зюлфю Ливанели.
Открих в каталога на библиотеката ни 3 негови книги, сред които и Серенада. Може ли да споделите мнение?

Общи условия

Активация на акаунт