В момента чета ... 77

Ананас преди 20г. на много места беше различно и доста по-културно. За Нигерия тъкмо говорихме уикенда с един познат. Майка му е живяла там 6г. и каза, че имат силни дразги на религ. основа и групировки .
Аз напредвам много бавно с Остатъкът от деня , но не заради книгата, а защото така си чета тези дни . Ами симпатична ми е за сега.

Нигерииците в 90 дни до сватбата (текущи сезони) много слушат и уважават майките си. Освен това, имаше една млада жена от Кения, която се омъжи в САЩ (в момента очаква първото си дете) - нейното семейство е от средната класа и не изглеждаше да е в неравностойно положение (спрямо мъжете).
Да, уважават и слушат много родителите си и са силно свързани с тях, но това се отнася и за двата пола. Тук също има такива хора (примерно аз никога не съм разбирала хора, които разчитат и са емоционално обвързани повече с приятелите, отколкото с родителите и кръвните си роднини).

Действието в книгата тръгва от селото където се чува само и единствено гласът на вожда. Много бих се радвала всичко в книгата просто да бъде худ. измислица и такива неща да не се случват в днешното цивилизовано общество.

Не съм чела книгата и не искам да превръщам темата за Нигерия , но и преди 20 г. не беше по-културно. Поддържаме връзка с хора там и те казват, че държавата се развива, бавно, но напредва .Нигерия  е огромна  , най-многобройната държава в Африка , с много ресурси, но и с много проблеми. Имат безумно богати хора , имат някаква средна класа и многобройно  бедно население, тормозено от  здравословни, екологични проблеми, проблеми с престъпността  и много други. Има толкова мъка в тази държава и на този континент , която трябва  все някога  да бъде описана от  талантливо и честно перо.Опит за такова беше "Как прекрасни бяхме ". Имат  много деца , защото много  умират - тиф, малария , салмонела са си обичайни болести. Трудно ги отглеждат, трудно ги образоват. Държавните училища са смехотворни. Учителите не получават редовно заплата и половината време не ходят на училище. Образованието  е проблем и за момичета ,и за момчета. Гавра е , че такава богата държава , не успява да изгради адекватна образователна система . Така е със здравеопазването , сигурността и много други за мен по-сериозни проблеми от авторитарността на вожда . В градовете , от кварталите не могат да излязат , ако не платят на т.нар. ериа бойс. Там би им бил много полезен един вожд , да им осигури поне сигурност . Влизат и ги обират и убиват в домовете им. А това с момичетата и разведените жени наистина не съм го усещала.  Майката е  много важна и силна фигура , неформален лидер на рода. Пътуват по 1000 км. да отидат да се допитат за нещо с майка си и се гордеят с това. Много от традиционните им божества са жени.

Чела ли си я? Точно нея имам и заради възникналата дискусия ще ми е още по-интетесно да я прчета.

 Четох я . Заслужава си да бъде прочетена , хареса ми  . Прилича доста на "Другата ръка",  ако сте чели. Проблемите са сходни - екологията в опустошените от петролодобива райони и съсипания живот на хората там, тоест нахлуването на т.нар. цивилизация в африканското село .

Последните две хем много ме заинтригуваха, обичам да чета за култури, но пък не за проблеми.
Четох една много лека за Ботсвана, за Първа дамска детективска агенция , не помня на кой беше, поредица. Прочетох третата и ми стана досадно и прекъснах, но пък ако съдя по описанията ми се стори миролюбиво и приятно място за живеене. Въпреки че в действителност може да не е толкова идеално.
Първата и втората , а може и третата до някъде да ги препоръчам като сладки книжки 

Колко противоположни са ни мненията!:smile:
Като се замисля, сигурно съм се пренаситила с темата и това да е причината да не ме впечатли.
Но пък е удоволствие да пиша и чета тук.
Аз започнах да буксувам напоследък.
Имам много книги, но не намирам тази, която да ме кара да мисля за нея и да очаквам времето, когато ще се потопя в историята й.

Започнах да чета “The Plot” - първите страници ми бяха леко досадни, после имаше един кратък епизод, написан с много приятно чувство за хумор, откъдето вече ми допадна книгата и въпреки, че съм още в началото и ми се струва леко мудна, смятам да продължа да я чета. И въпреки, че двама от героите, около които ще се развива интригата не са ми симпатични - засега поне.

Зарязвам "Чумни нощи". Най-вече защото е от библиотеката и няма шанс да я прочета за 15 дни или месец, а не обичам да закъснявам. Просто самата книга е над 700 стр и не мога да я разнасям с мен по метрото и съответно чета само вечер по-малко. А и самото книжно тяло не е удобно за четене, едвам я отварях и почна да се пречупва гръбчето. Ще я чакам да излезе електронно, за да си я чета спокойно.
Иииии, най-накрая дочаках "Студен гранит" от библиотеката (старото издание). И веднага я започнах.

Приключих Силата на кучето. Може би се бях пренавила за книгата, но определено не оправда очакванията ми. И то не заради тематиката, очаквах самото повествование да е омайващо. Ще получи 3, само защото финалът беше изненадващ за мен.
И малко по-детайлни размисли

Мишчица  аз като чета само имената на героите че са Фил и Роузи и ме хваща съпротивлението . Гледам  има Питър и Джордж добре, но само тук-таме. Иначе цялата книга от край до край Фил и Роузи ...

А мен ме съпротивлява каубойската тематика (плюс другата загатната тема).
Засега всъщост даже много взе да ми допада “The Plot” като тема и да се радвам, че точно нея избрах да чета. Тази година явно ме влече да чета за книги с тема книги - след Итало Калвино и “Ако пътник в зимна нощ”, “Неделният продавач на книги” и “Облакът Кукуландия”, че и дори  в “Аномалията” имаше история за книга, май тази тема се е прилепила към избора ми за четиво.
Обаче като гледам всичко каквото изчетох до момента, “Ако пътник в зимна нощ” за мен е категоричният ми избор за книга за 2022, макар и доста по-отдавна написана.

Чичото и майката на автора са Фил и Роузи, историята в "Силата на кучето" е в огромна степен автобиографична.

"Хана" също много ми хареса, деликатно и чувствително описана, като чудесно отразява чешката емоционалност и бит. Няма грубост, истерия, диващина като при други автори.

ananas,на мен ми беше полезно мнението ти относно Нигерия. Ценя информацията от първа ръка.