Публикувана: 30 май 2022, 09:10 ч.
Последно мнение: 7 юли 2022, 09:28 ч.

В момента чета ... 77

40 620
738
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да вмъкна изображение в мнение?
Какво мога да очаквам от книгата "Сайонара"?
Какво мога да очаквам от книгата „Човекът, който обичаше кучетата“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което адресът и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какво мога да очаквам от книгата "Сайонара"?
  
  От коментарите във форума, "Сайонара" изглежда да представлява книга с интригуващ сюжет, който включва мистерия и разкриване на тайни. Въпреки че има части, които не са харесани от всички читатели, стилът на писане на авторката и загадъчността на сюжета са основните му атрактивни аспекти.
- Какво мога да очаквам от книгата „Човекът, който обичаше кучетата“?
  
  Книгата "Човекът, който обичаше кучетата" изглежда да е завладяваща и дълга история, която разкрива интригуващи подробности за методите на Сталин и Путин. Читателите споделят, че им е харесала и са очаровани от развитието на сюжета.
- Какво мога да очаквам от книгата „Изписано с къна“?
- Какво мога да очаквам от книгата „Страдание и възторг“?

# 555 26 юни 2022, 13:43 ч.

Дъблин
Мнения: 333

Цитат на: fenyx в нд, 26 юни 2022, 09:01

Благодаря, Смърфиета! Не съм гледала за щастие мини-сериала, така че ще имам все пак предвид книгата, като ми остане време за нея.

fenyx, The Undoing е по друга книга на Корелиц, не по The Plot, просто ме настрои да очаквам повече от The Plot, а не го получих, но пък не беше и лоша.
По темата, вчера приключих "Силата на кучето", май се бях пренавила покрай многото положителни отзиви. Не че беше лоша, просто явно стилът на Том Савидж не е моят предпочитан стил, но сега искам да изгледам и филма по нея.

# 556 26 юни 2022, 14:05 ч.

Мнения: 10 960

Аз след дълъг преглед на наличностите се спрях на Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня.
Избрах на слуки. Имате ли нещо положително или отрицателно за кнгата и автора? Преди да започна. Другото, което видях беше на Спаркс .

# 557 26 юни 2022, 14:23 ч.

София
Мнения: 2 190

За Ишигуро нищо хубаво не мога да кажа след две прочетени книги. Все чаках, чаааках нещо да се случи, но така и не дочаках.

# 558 26 юни 2022, 14:52 ч.

Мнения: 6 828

Към Остатъкът от деня посегнах с опасение, че след като толкова много харесах филма с Антъни Хопкинс и Ема Томпсън, книгата ще ме разочарова, няма да ме впечатли толкова. Но не стана така. Струва си да бъде прочетена.

# 559 26 юни 2022, 15:07 ч.

Мнения: 11 784

Точно защото нищо от Корелиц нито съм чела, нито пък по нейна книга гледала под формата на филм, смятам да включа “The Plot” в предстоящи за четене, още повече че вече ми привлече отнякъде вниманието, а пък и не е преведена и я няма все още тук.
Напоследък с някои популярни автори се разминах (например прочетох началните страници на “Съвършени останки” и разбрах , че не е книгата, която бих чела сега, “Момичето с гръмовния глас” колкото и да е затрогваща - не може също да ме привлече, за Раците и Мочурищата вече споменах, някои популярни теми в актуални книги не ме привличат също, “Тъмна материя” не ме впечатли изобщо и т.н…).
В избора ми за четене също предстоящи трилъри са и “Смъртоносен мрак” и “С вкус на кръв” на Майк Оумър, “Убийствен ум” беше достатъчно добра, за да искам да прочета и останалите от трилогията.

# 560 27 юни 2022, 10:04 ч.

Мнения: 4 833

Прочетох Хана от Алена Морнщайнова. Прекрасна и силна книга, която още от първата до последната страница ме повлече като ураган. Изключително много ми хареса не само историята, но и нейното безупречно разказване. Прелиствах като омагьосана. Възхитително четиво просто и за мен е образец за литература.

Олив Китридж, Шарлот, Симон, Зулали и сега Хана - все имена на книги и герои, които ми стават любими от миналата и тази година, и едва ли някога ще забравя. Със сигурност ще ги пазя и в библиотеката си и ще посегна към тях отново.
Виждам, че освен този роман, дебютният (Сляпата карта) и третият засега (Тихите години) още не са публикувани на български, но много искам и се надявам това скоро да се случи.
Сонм може би са малко издателство и определено имат странен каталог (а грешките и въобще работата по Хана не може да се похвали със старание), но бих се радвала и моля за препоръки и на други техни заглавия.

Ще продължа с Най-тъмната вечер

# 561 27 юни 2022, 11:47 ч.

Мнения: 6 828

Прочетох "Загадката на стая 622" от Жоел Дикер. Прочетох я, защото започна обещаващо, а и съм упорита и почти никога не оставям книга недочетена. Буквално се чуствам изморена. Преди 15 години, 6 дни преди убийството, 3 месеца преди това, 10 дни преди тържеството, няколко часа по-късно.. Повествованието се движи напред назад във времето с такава честота, че човек може да се обърка. То бива, но тук е прекалено. А стилът! Ту: "Х излезе от изумруденото море..... изглеждаше ненадминато прекрасна, великолепна и сияеща...", ту някой "потегля с мръсна газ". А за невероятните и невъзможни в живота ситуации да не говорим. Разочарована съм. След "Хари Куебърт" очаквах нещо по-добро, но за съжаление не е.

# 562 27 юни 2022, 12:39 ч.

Мнения: 752

Прочетох Жените, които купуват цветя.Хареса ми, но и леко се разочаровах, имах други очаквания от книгата.Започнах червените орхидеи на Шанхай- много е увлекателна засега и лесно се чете.

# 563 27 юни 2022, 13:26 ч.

Мнения: 6 636

Чета "Алекс" на Пиер Льометр от два дни със скоростта на влачещ се охлюв. Той ли, превода ли ... но трудно и мудно четим е. Не е преведена и издадена първата книга, която пък е разтеглена в тази и сякаш се очаква да се подразбира, ама не се. Отделно, започвайки я мислех, че комисарят е жена с това звучно име Камий /Camille/, който пък така е описан, че не знам как да погледна сериозно на него. Клишето е детектива да е попийващ си, а този извън всякакви стандарти и не знам дали ми харесва ... по-скоро не, дори отблъсква, вместо да е иновативен. И за накрая, но като най-голямо значение, не ми харесват индиректните внушения, които спуска и бях на косъм да прекратя, но в крайна сметка реших да се помъча още малко. Искам да разбера все пак какво става с тая кифла Алекс.

# 564 27 юни 2022, 14:16 ч.

Мнения: 11 784

Французите имат и необичайни на пръв поглед имена, но точно такова е и малкото име на един известен композитор.

“Загадката на стая 622” си стои сред купчинката нови книги, които имам за четене, но никак не бързам за нея, сега пък още по-малко 😃.
П.п.
Днес едвам се удържах от магазин на една популярна верига да взема “Инцидент в Мадрид” на Мария Пеева (Мама Нинджа), но като знам колко имам за четене и вече оскъдно пространство за нови книги, така и не я купих, а може би трябваше като четиво за път.
Междувременно прочетох анотацията на “Култ”- втората книга на Камила Лекберг и Хенрик Фексеус, но нещо не ми допадна сюжета (изчезване на дете от детска градина, после и други деца), а и имаше няколко отзива в ГР не особено в плюс на книгата.

Последна редакция: пн, 27 юни 2022, 16:10 от fenyx

# 565 27 юни 2022, 14:16 ч.

Мнения: 2 628

Чета за “За жените и солта” за кубинските имигранти.Няколко интересни истории за смели жени в стил Алиенде/последните книги на Алиенде,няма магически реализъм/,леко плажно четиво.Вижда ми се разтегната историята без навързаност на събитията,малко като събрана вода от девет дерета- уж да придобием някаква приемственост на действието,но тази хаотичност в хронологията на съдбите на героите обърква читателя според мен.Книгата почти свършва,а доста елементи от нея са започнати и ще останат недоразвити и излишни.Темата е обширна,авторката е трябвало да подхване по-малко герои и да придаде дълбочина на историята.Даже,ако бяха разкази,по-добре би се получило.

# 566 27 юни 2022, 14:20 ч.

Мнения: 848

Вчера довърших "Ще ме намериш накрая на света" на Никола Баро. Германски писател, винаги пише забавни любовни романи, чието действие винаги се развива в Париж. Историята и книгата като цяло са приятни и разпускащи.
Също така вчера започнах "Улицата на кошмарите" на Уилям Линдзи Грешам, за която мога да кажа, че не съм гледала филма, държа първо да прочета книгата, но тъй като съм едва на първите 100 страници нямам обстойно мнение. Засега мога да кажа, че е интересна и завладяваща.

# 567 27 юни 2022, 15:08 ч.

Варна
Мнения: 2 201

Вили, страхотно ревю относно " Момичето с гръмовния глас". Flowers Rose

Аз след целенасочено забавяне довършването на книгата, тази сутрин я завърших. Не желаех да завърши историята. Исках да продължа да чета за Адуни ( момичето с гръмовния глас) и да продължавам да съпреживявам нейната чисто човешка история. Книгата ме помете като лятна буря, следващата 1-2 седмици едва ли ще подхвана друга книга, искам да запазя усещанията от книгата още известно време. Целеустремеността на Адуни въпреки преживяното е забележителна. Simple Smile

Стряскащи са разликите в класите в Нигерия. Едни ги продават за шепа ориз и наем за булки на 14-15 г., други са милионери и съответно водят охолен живот. Женското отроче се възприема като отпадък, а за сама жена без мъж са затворени множество врати. Колкото и да е успешна една жена, то тя трябва да има съпруг. Simple Smile

Стилът на писане е изказът на Адуни- 14 годишно момиче с развален английски.

Безапелационно 5 от мен за книгата. Не участвам в годишните номинации на книги, но ако участвам тази година то бих номинирала тази книга. Надявам се Ориндж да издадат и следваща книга на този писател. Simple Smile

# 568 27 юни 2022, 15:33 ч.

Мнения: 5 462

Набелязвам си го това Момиче, дано го има скоро някъде за сваляне.
Аз прочетох "Историята на моя брат" - свалила съм я след като съм прочела "Серенада" предполагам, но историята не ме впечатли особено, някак имах чувството, че говори героят от първия роман, макар и за различни събития Rolling Eyes

Доста тромава, пълна с някакви несъществени отклонения и накрая дори и криминалния случай остана без разкритие. Имаше някакви психологически напъни, но не е моето, макар да обичам такива теми.
Започнах "Дъщеря на съдбата", дано не е свързана много с "Къщата на духовете", защото доста отдавна съм я чела и май не помня много.

# 569 27 юни 2022, 16:35 ч.

Мнения: X

Дванадесет години съм живяла в Нигерия и това, което чета като отзив от книгата , ми се струва пресилено. Не, че изобщо го няма това с момичетата и самотните жени, но и там се смята, че е хубаво да имаш дъщеря , че дъщерите са по- грижовни към родителите. Мен ме съжаляваха , че съм майка на момчета. Семействата са големи и всеки си има роля в тях. На голяма почит в традиционните семейства е майката . Дори пораснали , успели мъже, не се срамуват да кажат, че се допитват до майките, бабите си. Странно ни беше, че поне в градовете, момичетата не се омъжваха рано , а към 30-те. Говоря за преди 20 г. почти. В селата беше различно . Бях близка с нигерийка , която отглеждаше двете си деца сама. Беше се развела, когато съпругът ѝ решил да си вземе втора жена. Справяше се жената добре , беше медицинска сестра. Не съм забелязвала да има особено отношение към нея, защото е сама . Малко се дразня от тази създавана култура на “ жертвата” .
По темата - започвам Шандор Мараи с “ Изповедите на един буржоа”.

Препоръчани теми

Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

СЕДМИ КЛАС - седмицата на резултатите - 26.06 - 02.07

1 838
Набори

👁Big Brother👁 2024

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 4 (18.09 - 25.09)

Причина:

Причина: