Американски колеж - двадесет и шеста тема

Не знам откъде да започна…. Толкова много се случи на това пътуване, толкова много неща видях за пръв път, че ми е като сън… Смесени всякакви емоции и трупане на впечатления от всякакъв характер - като се започне от лукса на полета, с който пътуваш, минеш през свърх горещото и задушно метро на Манхатън, качиш се на най-високия външен асансьор в света, възхитиш се на мюзикъл на Бродуей, но два пъти повече се възхитиш на публиката му, а след ден два стигнеш до смисълът на думите изречени в официална церемония за откриването на учебната година в един недостижим университет…. Няма как да не е сън. После ти е нужно време за да се наспиш, а после за да минеш през хилядите снимки и все пак да си сигурен, че ти се е случило.


Не зная как да определя церемонията - лека, непретенциозна, но в същото време настръхваш от тежестта, от традицията, от смисъла на думите, които стигат до теб.

Ню Хейвън е малък град. Може би половината е Йейл. Разпръснат из града, но в същото време имаш чувството, че Йейл е градът. От много неща бях впечатлена - едно от тях е че навсякъде виждаш коли на Йейл и така разбираш, чр Йейл е много жив, много добре организиран и много щедър и добър към градът си, към общността си. Имаше йейл шатъл, Йейл автобус, Йейл сигурност, Йейл градини и паркове, Йейл хоспиталити…..

Като всеки голям университет, Йейл има своите различни факултети, които в западната система се наричат училища. Едно от най-старите е Училището по право. Разбира се има си медицината, инеженерството, музиката, драма (театър). Между другото ще се изненадата да разберете, че Йейл драма скул е едно от най-добрите в страната. Мерил Стрийп  го е завършила (магистратура), и разбира се Йейл колидж, който е старта на студентите преди да изберат специалност за своя бакалавър. Така наречената либерал артс система.

Та, аз и за нея не искам да говоря, защото не искам да разказвам академичната структура на унито (мога, ако искате), а да ви разкажа за настаняването и живота в кампуса на университета.

В Щатите по принцип си има специален ден за настаняване - нарича се ‘move in day”. Всички първокурсници трябва да пристигнат тогава, като предварително прави резервация на час, в който ще пристигнат.  Може да пристигнеш сам, но може и цялото ти семейство да е с теб, може и баба ти и дядо ти да дойдат с теб… Там го няма това- “голям съм”, няма го “Какво ще ме излагат наш'те, да не съм бебе”, няма го “а, ма той е голям, какво ще вървя подире му”... Всички са добре дошли. Това е празник, това е не прсто закарването на багажа, това е изграждането на общност, оставянето на твоето дете в ръцете на университета, новото му семейство и е важно ти да се чувстваш добре, детето ти да се чувства добре, да познаваш мястото, града, университета, за да си спокоен. Така че -  добре си дошъл.

Нашият слот беше 11,30. Пътувахме с 4 големи куфара, малък куфар, ученическа раница и 6 корекомски яйца (за младежите, които не са живяли по времето на корекомите - говоря за киндер сюрприз) Бяхме чували преди време, че са голяма радост за американските хлапета, защото са забранени в Щатите заради малките частички на фигурките за сглобяване, та ги носихме като маааааааалко подаръче за съквартирантите на хлапето. Голямо пазене падна на тези яйца- значи представете си - София, Париж, Ню Йорк, Ню Хейвън. Ама ги опазихме (освен случая с нагрятата кола на паркинг, а те горките вътре в торбичка).

Нашият хотел беше на няколко километра, извинете - мили, преди градът. Всъщност не мога да определя дали бяхме извън градът или в градът или в някакъв друг град, но така или иначе трябваше да пътуваме с колата до университета, до общежитието - бъдещата стая на хлапето.

И стигаме до момента, в който да ви обясня как е организирано настаняването. В Йейл има 14 резиденшъл колежа. Ако заменим думата резиденшъл колидж с общежитие всичко ще си дойде на мястото и ще е лесно да се разбере.
Та един от тези 14 резиденшъл колидж е твоето ново семейство. Веднъж разпределен към някой от тях, оставаш 4 години с тях. Освен ако по някаква си причина не искаш категорично да се преместиш и не помолиш за това. Но ни казаха, че това е мнооого голяма рядкост. Обикновено хората си остават в общността. Резиденшъл колежа - това е твоето ново семейство в общността Йейл. Както можете да се досетите няма никакво разграничаване и разделяне, но има сплотяване и изграждане на задружност, принадлежност. В тези резиденшъл колежи живеят студенти от всички години - от втори до последен курс.
Сега ще стане малко объркано:
В първата си година почти всички първокурсници биват настанени в “Old campus” - това е една голяма площ в буквата П с чудесен двор и още сгради вътре. Та тази постройка П има различни входове към различни Halls.
Настаняват ги така, за да се опознаят помежду си, да направят контакти по хоризонталата, да се срещнат с максимална част от своя випуск, а и в крайна сметка да споделят себеподобни терзания от темата - ново място, преместване, самостоятелен живот, клубове, събития и т.н., но е ясно, че еди кой си хол са студенти на еди кой си колеж.

Има една малка част първокурсници - на 4 резиденшъл колежа, която настанява първокурсниците още от самото начало директно в тях. Това пък дава възможност за опознаване по вертикалата още от самото начало.
Казват, че е на случаен принцип.

Фрешманите (първокурсниците) спят в Олд кампус, но се хранят в кафетериите на колежите си. Всъщност могат да се хранят, в която си искат кантина/кафетерия, на който си искат колеж. Кантините затварят по някое време вечер, но остават отворени мини барове с бургери и всякакви снаксове. Всичко това е безплатно. И храната е вкусна и разнообразна. На първият си обяд за десерт хлапето си беше взело кексче червено кадифе. Не е зле, нали

За да го обясня по ясно- представете си 14 сгради и една 15-та.
В 15-тата са само първокурсници. Като станат второкурсници се преместват по разпределение в една от 14-те сгради, към която са разпределени още от първи курс. Те и сега могат да си стоят нон стоп в кухнята, ресторанта, фитнеса, тренировъчната, пианото и рояла, кинозалата и т.н. на техния си резиденшъл колидж, но стаята им като първокурсници е в Олд кампус.

Та, за пристигането на кампуса трябваше да сложим разпечатан лист с името на резиденшъл колежа, адреса на улицата и герба на колежа (изпратиха ни го в пдф и го принтнахме в хотела).
Така. Влизаме в града и онемявам. Пътищата са реорганизирани, някои улици затворени, всички останали коли отбити. Минават само тези със студенти за настаняване, Десетки полицаи помагат за реда и организацията. В началото на влизане в града светлинно табло изписва - “Ден за настаняване, има забавяне в трафика на града, извинете ни за неудобството.”
Уау. Разбираш, че наближаваш, защото виждаш млади хора с колички багаж наляво и надясно, виждаш островчета от групи студенти в цветни тениски всяка с герб към различен колеж (ще ги наричам колежи за по-кратко). Завиваме към нашата улица, полицайка ни приветства суууупер усмихнато и ни насърчава да продължаваме, в правилна посока сме… Завиваме ииииии….. Виждаме една група цветни тениски, с герба и знамето на колежа на хлапето , смъквам и прозореца….. “За “еди кой си”  колидж ли сте?” -  “Да”. И последва избухване във викове, приветствия, ръкопляскания… Такова неземно радостно отношение, интерес към новият студент….. Уникални бяха. И докато се усетим - багажът ни беше свален от колата, натоварен в едни колички-сандъци за багаж и занесен в сградата и качен на вторият етаж В стаята и. Нали си спомняте колко багаж изредих в началото?!  И няма асансьор, момчета и момичета мъкнат по няколко курса за да ти качат багажа, ти си принц/принцеса в този момент. (нищо, ние после домъкнахме още и още и още

(после се оказа, че е е бил сложен в съседна стая, защото и там имало дете със същото име, ама не беше драма, даже се получи много смешно и все пак още един повод за запознаване със съседите)

Стаята, тоест апартамента, има собствена баня и тоалетна, много приятна всекидневна с кожен диван и два фотьойла, два лампиона. Четири единични стаи - една от тях за нашето хлапе и една двойна стая.Тотал 6 хлапета в апартамента.
Стаята е супер малка - ама супер малка, но има място за всичко. И добре, че бях получила съвет (благодаря ви момичета, вие си знате ) , купихме вентилатор, защото само като стоиш в стаята и вече запозваш да се потиш. Непомръдващ въздух и много топло.

Няма да разказвам за останалите в къщата, само ще кажа, че много много ми харесаха и мисля, че добре ще се получи съжителството.

После се започна - таргет, уолмарт, бестбай, икеа, таргет, уолмарт, бестбай, икеа, те-мобиле, епъл, таргет, уолмарт, икеа…. Накратко  - лудница.

Оказа се, че лампи в стаите няма -просто така са устроени къщите там, не като при нас с полилей от тавана (сигурна съм, че има родители, които всичко са предвидили и прочели, подготвили, купили, поръчали..  ако още не сте разбрали - ние не сме от тях).... Та в стаите няма …..  лампи. Спешно до Икеа - не сте виждали така изкупена Икеа. И оставете това - не сте виждали така изкупен Таргет, нито пък Уолмарт, нито пък което ви хрумне в радиус от 30 минути пътуване…. И з к у п е н о! Точка.

Обаче пък лампионите от 10 долара на Икеа се оказаха много добри, леки, евтини и точната жълта светлина, която е любима на хлапето. И казах ли евтини!? Ако не съм да подчертая - евтини!
А да сте виждали изкупен епъл магазин? Искаш компютър- съжаляваме, свършиха. Отиваш на 30 минути разстояние - съжаляваме, и нашите свършиха! Поръчваш онлайн и се надяваш да дойде без произшествия и навреме за старта на занятията както са ти обещали. Сега от дистанцията на времето- що за притеснения са ме гонили, то всички всичко в Щатите пазаруват онлайн…
Сега - възглавници, завивки, чаршафи, чашки, купички, вилички и сие ясно, че купихме, това не е интересно.
Връщам се на ливинг рума - междувременно останалите от апартамента са купили картини в рамки, одеалца, декоративни възглавнички и вече има (плюс нашия) 4 малки хладилника. (Вярвайте ми има нужда от тях и няма да останат празни, освен това цените са нормални и един такъв струва 100 лв, не е нещо извънземно. А на всичкото отгоре може да си поръчаш под наем от фирма контрактор на унито и да не се занимаваш в края на годината с изнасяне и складиране)
И някак стана уютно. Ние ще им подарим килим - те ще си го изберат, едно друго семейство им подари телевизор - мисля, че този у нас е по-малък. Та да не ги мислим- екстра уютно и хубаво им се получи на децата.

Сигурно от целия разказ най-много ви вълнува все пак официалната част на Йейл.  Хора- ако можете - направете си една екскурзия до тия места, дали ще е Йейл, дали ще е Браун, Харвард или някой друг американски университет (изборявам източното крайбрежие в близост до където бяхме ние, защото ми е познато и защото е по-близо) - ей така за разходка, много е интересна културата им за изграждане на общности. Царе са. Умеят го толкова добре. И аз определено намирам смисъл в това. Намирам смисъл в доброволния труд, в отношението, в благопожеланието към другия, в позитивния поглед, в усилието и добронамереността…. Абе както казва една мила съфорумка, която много обичам - аз съм си ревлива, малко повече от нужното, вероятно прекален оптимист, обаче много ми хареса каквото видях.

Програмата им е така направена, че за този ден на настаняване ни поканиха (нас семействата) на обяд в резиденшъл колежите на децата ни, на коктейл в интернешънъл офиса, на разходки из кампуса на университета и още много много събития, като нито едно от тях няма задължителен характер разбира се, но бяха много приятни, лежерни и все пак разменяш няколко думи с разни хора и поопознаваш атмосферата. Даже сега като си разглеждах снимките видях, че президента на университета още при пристигането ни е бил при нас долу на входа и е посрещал родители, ама аз от толкова еуфория не виждах никой и нищо. Между другото президента беше точно както нашия Юинг приветсваше родителите на всеки отворени врати, на приемния изпит и както всяка сутрин посрещаше осмокласниците в Сандърс. А сега просто си представете как ректора на Софийски стои и се разхожда сред хората да приветства студенти докато се настаняват в студентски град

Така, студентите са разделени на малки групи, като всяка група си има адвайзър - ученик от по-големите, към който можеш да се обръщаш за всичко. На малко по-високо ниво стои декана ти от резиденшъл колежа, който също може да ти помага за всичко, освен него имаш и още един кадър от колежа, на който можеш да се облегнеш за всичко - от настинка и необходимост от лекар, до вземане на решения кои предмети да запишеш в еди кой си семестър и как да си построиш програмата. Освен това всеки преподавател е насреща постоянно. Без изключения. Освен това тези твои съветници, към които си разпределен, също живеят в кампуса със семействата си и наистина можеш да разчиташ на тях.
Та тези студенти адвайзъри поеха фрешманите още от вечерта и ги придружаваха по всичките им програми и срещи, които имаха, защото логично те нямат никаква идея кое къде се намира .
Цялата първа седмица е с програма от събития, като някои са пожелателни, някои задължителни. Например имаха среща с полицията на тема безопасност в града. На срещата става ясно, че могат по всяко време да се поръчат ескорт до вкъщи - например, свършват лекция в 7, но навън вече е тъмно и се страхуват да вървят няколко пресечки сами в тъмното - обаждат се и молят за ескорт- идва човек, който върви с тях. (ще рече човек, че е много опасен градът) Същото го има и в Станфорд между другото, предполагам и по другите унита, не е нещо нечувано,но е приятно като разбереш, че го има като грижа.
Освен тези няколко важни задължителни срещи, всички студенти бяха разпределени по различни програми по интереси. (за тях се кандидатстваше още докато си беше в Бг хлапето). Например - инженерни, чисто фермесртво, хайкинг, опознаване на града, доброволчество в местното училище и разбира се интернешънъли - за сетъпане на телефони, банкови сметки и т.н
Не знам как точно се случи, но хлапето не беше разпределено в интернешънълите, а в инженерството. (въпреки, че кандидатства за интернешънълите и въпреки, че интернешънълите по принцип трябва да са само в тази програма).  Малко се притесни, обаче реши да говори и с едните и с другите и в крайна сметка заключи, че ще участва и в двете (някои неща не се се променят - като например хлапето с много дини под една мишница). Обаче много добре се получи, защото вземаше каквото му е интересно от двете групи и така отиде в Манхатан в база на Гугъл с инженерната група, а  пък предната вечер гледа филми и снакс с интернешънълите, след като си откри банкова сметка…
Казах ли ви, че се оказа, че единият син на Джеф Безос е в горния курс и хлапето вече го е видяло?!

На следващия ден по програма предстоеше “гуд бай ту фемилис” и наистина видях много затрогващи моменти на раздяла на родители и деца, разплакани майки, бащи тупащи синове по рамото, силни прегръдки…. Красота! За щастие,ние щяхме да изкараме още 36 часа, в които щяхме да видим променливото време на Ню Хейвън показано в рязка смяна на слънце с гръмотевична буря, пороен наводняващ дъжд и кротки сиви мрачни облаци. Хлапето обича такова време, така че и това ще му е по вкуса. (надявам се да е нормално е да възприемам града през очите на студента в опит да оценя как ще се чувства детето ми там)

Официалната церемония (както можете да се досетите тя беше преди гуд бай ту фемилис) разбира се затвори улиците на града в участъка на церемонията. Като по филмите - прилежно подредени столчета в няколко блока - отпред студентите  (около 1500 щастливци  от над 50 000 кандидатсващи), отзад гости и родители, а на сцената ръководтсвото на Йейл - същият онзи президент, който сега изглежда много  важна, умна и интелигентна  фигура в официална тържествена дреха, декана на колежа, и деканите на всички резиденшъл колежи. Наредени флаговете на колежите, хор - който пее уникално красиво и за фон - представителната фасада на Стърлинг мемориъл лайбръри (която има интересна история на създаване между другото, но за нея друг път). На “влизане” ни проверяват багажа. Влизането е в кавички, защото е на открито но има пункт на улицата, който се проверява от охрана. Лека церемония, не прекалено дълга, с достатъчно тежест за да се попиташ - значи така изглежда светът на големите, на ай ви? - ненатрапчив, възпитан, умерен, красив, устремен…. Колко много етикети съм чувала по техен адрес….

Докато носихме с ММ хладинлика (мъничък, кашон като прахосмукачка) към стаята на хлапето, вечерта в 9 за по-интересно,  абсолютно всички младежи и девойки, с които се разминахме предлагаха и настояваха да ни помагат, припкаха около нас, отваряха ни врати и питаха нон стоп- ама сигурни ли сте, че не искате помощ!? В 9 вечерта прибиращи се отнякъде абсолютно всички, с които се разминаха припкаха с желание да ни помогнат! Признавам си че в този момент се запитах как ще изглежда светът ако всички сме като тях - мили, възпитани, устремени, умни, вярващи в доброто и убедени в смисълът на личен принос!!! Безценно! И утопично, знам!

На другият ден си тръгнахме, като отбихме до Йейл за да дадем на хлапето пари (щото сме много умни и бяхме забравили ) и когато го видях - набързо излязло от важна среща за академичните особености за учебната година, се почуствах спокойна - хлапето е в свои води, грееше това дете и се чувстваше добре. Предният ден се беше запознало  адмишън офисърката, която го е избрала и се е борила за него на вътрешните им подбори. Хлапето каза, че е почувствало  кликване, така се е зарадвало да види жената която е изпратила поздравителното писмо за прием…. Хлапето най-накрая беше почувствало, че е на мястото си, просто предните дни му се струваше малко хаос и не знаеше къде се намира.  И така, мисля, че ви разказах всичко, но ако нещо ви интересува - казвайте, стига да знам, ще разкажа.