- Публикувана: 7 юни 2022, 00:38 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2022, 22:22 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 5/
Хайде момичета, Керем пристига с BMW-то. Коя първа ще се повози.
Дилеми, да ти благодаря отново, че коментара ми изчезна. Сигурно има бъг във форума и само моя се е изтрил. 
По други теми не ходя, да не се притеснявате. Само тук огрявам.
По други теми не ходя, да не се притеснявате. Само тук огрявам.
Хайде момичета, Керем пристига с BMW-то. Коя първа ще се повози.
Моя ред го предоставям на Ханде.
Слънчице имахме си гост на балкона и сигурно тайно ти го е откраднал.
Още едно прекрасно фенско чувство за хумор...
"Децата обичат пъзели"
Още едно прекрасно фенско чувство за хумор...
"Децата обичат пъзели"
Какво още се случва:
-Срекан трябва да се отбие до офиса. Има малко работа, трябва и да подпише някои неща. След това денят е техен
-Еда му напомня, че има снимки. И тя ще отиде с него.
- Като пазач ли?
- Не, като негов мениджер. Няма да остави вълците да изядат пилето.
-Пристигат пред офиса, и там ги чака изненада. Екипът на филма се е разположил в кабинета на Серкан. От екипа обясняват, че са търсили място за снимки в офис.
- Накрая избраха да ги направят тук. Мислех, че знаете.
-Серкан е изненадан и ядосан, не е разрешавал подобно нещо. Но ще реши бързо проблема.
-В крайна сметка се изяснява, че Ердем, със своите дадени му от Серкан правомощия е подписал договор с кинопродукцията да правят снимки в кабинето на Серкан цял ден. Попитали го дали може и той казал „Защо да не може?“
-Пюрен, за безкраен яд на Еда, нарича вече Серкан „сладкишче“.
- На всички хора ли го казва? Ще й потърси сметка...ще й потърси сметка за всичко, едно по едно. Що за
фамилиарничене? „Сладкишче“, „сладкишче“? Какво?
-Еда пита Лейля къде са нашите? Кои нашите?
- Еда, и без друго вас ви нямаше. Мело се е покрила някъде. Джерен е при майка си. Г-н Ферит се опитва да разбере какво става тук. Г-н Енгин и Пъръл са в болницата. Ердем търси проекти...Аз останах тук сама. Добре. В цялата работа има едно хубаво нещо. Нали я знаете Пюрен Торослу? Преди малко се гримираше на моето място. Пюрен Торослу.
- Не ми говори. Не ми говори за Пюрен Торослу. Бясна съм. Не говори.
- Не я ли харесваме?
- Никак.
- Добре. Не я харесваме.
-Пристига режисьорът Атлас, опитива се да убеди Еда да участва в третия филм на тази трилогия. Третият филм се нарича „Дъждове и капки“. Една история за дъжд, капка и облак. Една капка търси своят облак. А междувременно ще се натъкне на дъжда. Тоест, метафизика, метаморфоза...Всичко, което търсите, го има. Честно ви казвам. Еда обаче карегорично отказва
-Започват снимките. За тях няма да разказваме нито с думи, нито с картинки.
-При прегледа на Пъръл докторът е казал, че ще си имат момиченце.
Когато котката не си гледа работата, мишките излизат от дупките и правят пакости
“Напишете желанието си на лист хартия и го хвърлете в морето.“
Серкан: И така, тегли следващо литче.
Еда: Така...“Напишете желанието си на лист хартия и го хвърлете в морето.“
Серкан: Идеално. Хайде, какво чакаме? Хайде.
Еда: Серкан.
Серкан: Слушам, Еда.
Еда: Защо правим това?
Серкан: Защото нещо хубаво ще бъде написано на хартия. И се забавляваме. Правим го вече от няколко дена.
Еда: Серкан, сериозна съм. Погледни ме.
Серкан: Какво?
Еда: Защо правим това? Има ли нещо, което криеш от мен?
Серкан: Еда, не крия нищо от теб. Просто...те обичам. Много те обичам. И казвам истината...Започнах да се питам за основните си ценности и ...
Тоест, забелязах, че години наред съм мислил погрешно. Затова сега искам да живея живота си с теб, в пълния смисъл на думата.
Еда: И аз го искам, но...
Пюрен: Серкан, дойдох. Там ли си? Серкан, там ли си?
Серкан: Какво прави тя тук?
Еда: Откъде знае, че сме тук?
Серкан: Да се скрием.
Еда: Ти се крий. Скрий се.
Серкан: Чакай.
Пюрен: Серкан?
Асистентка: Пюрен, скъпа, всички те търсят. Има цели 4 сцени, които трябва да бъдат заснети преди залез слънце. Хайде, колата дойде. Хайде, красавици.
Пюрен: Йонтем, пак няма да ме оставиш на мира. Добре,Идвам.
Асистистентка: Хайде, скъпа. Ела.
Серкан: Тръгва си.
Еда: Къде е вратата.
Серкан: Там.
Серкан: Не приписвай.
Еда: Какво ще стане, ако помогнеш?
Серкан: Може ли така? Направо преписа всичко.
Еда: Но какво да направя? Не знам какво да напиша последно. Не знам.
Серкан: Ти? Не знаеш какво да напишеш и какво да си пожелаеш? Значи не можеш да намериш точните думи? Леле, Еда. Изненадваш ме.
Еда: Прав си, Серкан. Така е. Имаме план, че трябва да напишем писмо. И да го сложим в бутилка и да я хвърлим в морето. И в бъдеще може някой да го прочете и може би това ще е послание за него. Тоест, всичко може да се случи. И не мога да се сетя какво да напиша. И това е много глупаво.
Серкан: Правим го за себе си. Тоест, не го правим заради някого. И добре, който го намери, няма да разбере, че ние сме го написали. Тоест, той не е длъжен да знае това.
Еда: Защо не? Тоест, защо не? Можем да напишем имената, фамилиите и дори адрес. Само си помисли. Ние сме на 90, не не, на 100 години. Когато сме на 100 години. Може би ще стигнем до тази възраст.И когато сме на 100 години ще знаят как да ни открият. Разбира се, тогава може да не си спомняме това. Ще напиша това. Нашите имена, фамилии и адреси. Много е логично.
Серкан: Да, можем да напишем биографии и те ще се вдъхновят. Не може да ги намерят след 3 дена. Нали? Задължително трябва да е след 100 години.
Еда: Аз съм Еда Йълдъз. Може би един ден ще бъда Еда Болат.
Серкан: Само не пиши адреса. Не пиши адреса.
Еда: Защо продължаваш да ме провокираш?
Серкан: Не те провокирам. Просто не пиши адреса. Не го пиши.
Еда: Серкан Болат, шеф на архитектурно бюро „Арт Лайф“...
Еда: Сега ще ми покажеш ли какво си написал?
Серкан: Хайде, прочети моето, а аз твоето.
Еда: Добре.
Серкан: „ Мечтай, пожелай си невъзможнотж, дори да загубиш, не се отказвай. Ако имаш смелостта да слредваш мечтата си, тогава никой не може да те победи.“ Идеално.
Еда: Исках да е надежда за някого, ако един ден го намери.
Серкан: Идеално.
Еда: Ред е на твоето. „Ако си в безнадеждност, ако нямаш избор, ако се чувстваш, сякаш си в тъмнина, не забравяй, че можеш да видиш звездите само в тъмното“ Колко красиво. Но не изглежда ли малко тъжно.
Серкан: Може би. Брат ми. Искахме да го направим с брат ми. Когато бяхме малки, двамата се разхождахме по брега. И намерихме такава бутилка. Беше много плътно затворена. Отворихме я с интерес, мислейки, че там трябва да има писмо. Е, погледнахме и нямаше писмо. И тогава си дадохме дума един на друг, че един ден ще го направим заедно. Ще напишем писма. Ще ги сложим в бутилки и ще ги хвърлим в морето. Разбира се, не можахме да тго направим.
Еда: Но сега ти го направи с мен
Серкан: Готова ли си?
Еда: Чакай малко. Готово. И какво ще правим? Да ги хвърлим ли?
Серкан: Да. Готова ли си?
Слънчице, слънцето е високо и може да огрява навсякъде! Само под камък не може... 
-Срекан трябва да се отбие до офиса. Има малко работа, трябва и да подпише някои неща. След това денят е техен
-Еда му напомня, че има снимки. И тя ще отиде с него.
- Като пазач ли?
- Не, като негов мениджер. Няма да остави вълците да изядат пилето.
-Пристигат пред офиса, и там ги чака изненада. Екипът на филма се е разположил в кабинета на Серкан. От екипа обясняват, че са търсили място за снимки в офис.
- Накрая избраха да ги направят тук. Мислех, че знаете.
-Серкан е изненадан и ядосан, не е разрешавал подобно нещо. Но ще реши бързо проблема.
-В крайна сметка се изяснява, че Ердем, със своите дадени му от Серкан правомощия е подписал договор с кинопродукцията да правят снимки в кабинето на Серкан цял ден. Попитали го дали може и той казал „Защо да не може?“
-Пюрен, за безкраен яд на Еда, нарича вече Серкан „сладкишче“.
- На всички хора ли го казва? Ще й потърси сметка...ще й потърси сметка за всичко, едно по едно. Що за
фамилиарничене? „Сладкишче“, „сладкишче“? Какво?
-Еда пита Лейля къде са нашите? Кои нашите?
- Еда, и без друго вас ви нямаше. Мело се е покрила някъде. Джерен е при майка си. Г-н Ферит се опитва да разбере какво става тук. Г-н Енгин и Пъръл са в болницата. Ердем търси проекти...Аз останах тук сама. Добре. В цялата работа има едно хубаво нещо. Нали я знаете Пюрен Торослу? Преди малко се гримираше на моето място. Пюрен Торослу.
- Не ми говори. Не ми говори за Пюрен Торослу. Бясна съм. Не говори.
- Не я ли харесваме?
- Никак.
- Добре. Не я харесваме.
-Пристига режисьорът Атлас, опитива се да убеди Еда да участва в третия филм на тази трилогия. Третият филм се нарича „Дъждове и капки“. Една история за дъжд, капка и облак. Една капка търси своят облак. А междувременно ще се натъкне на дъжда. Тоест, метафизика, метаморфоза...Всичко, което търсите, го има. Честно ви казвам. Еда обаче карегорично отказва
-Започват снимките. За тях няма да разказваме нито с думи, нито с картинки.
-При прегледа на Пъръл докторът е казал, че ще си имат момиченце.
Когато котката не си гледа работата, мишките излизат от дупките и правят пакости
“Напишете желанието си на лист хартия и го хвърлете в морето.“
Серкан: И така, тегли следващо литче.
Еда: Така...“Напишете желанието си на лист хартия и го хвърлете в морето.“
Серкан: Идеално. Хайде, какво чакаме? Хайде.
Еда: Серкан.
Серкан: Слушам, Еда.
Еда: Защо правим това?
Серкан: Защото нещо хубаво ще бъде написано на хартия. И се забавляваме. Правим го вече от няколко дена.
Еда: Серкан, сериозна съм. Погледни ме.
Серкан: Какво?
Еда: Защо правим това? Има ли нещо, което криеш от мен?
Серкан: Еда, не крия нищо от теб. Просто...те обичам. Много те обичам. И казвам истината...Започнах да се питам за основните си ценности и ...
Тоест, забелязах, че години наред съм мислил погрешно. Затова сега искам да живея живота си с теб, в пълния смисъл на думата.
Еда: И аз го искам, но...
Пюрен: Серкан, дойдох. Там ли си? Серкан, там ли си?
Серкан: Какво прави тя тук?
Еда: Откъде знае, че сме тук?
Серкан: Да се скрием.
Еда: Ти се крий. Скрий се.
Серкан: Чакай.
Пюрен: Серкан?
Асистентка: Пюрен, скъпа, всички те търсят. Има цели 4 сцени, които трябва да бъдат заснети преди залез слънце. Хайде, колата дойде. Хайде, красавици.
Пюрен: Йонтем, пак няма да ме оставиш на мира. Добре,Идвам.
Асистистентка: Хайде, скъпа. Ела.
Серкан: Тръгва си.
Еда: Къде е вратата.
Серкан: Там.
Серкан: Не приписвай.
Еда: Какво ще стане, ако помогнеш?
Серкан: Може ли така? Направо преписа всичко.
Еда: Но какво да направя? Не знам какво да напиша последно. Не знам.
Серкан: Ти? Не знаеш какво да напишеш и какво да си пожелаеш? Значи не можеш да намериш точните думи? Леле, Еда. Изненадваш ме.
Еда: Прав си, Серкан. Така е. Имаме план, че трябва да напишем писмо. И да го сложим в бутилка и да я хвърлим в морето. И в бъдеще може някой да го прочете и може би това ще е послание за него. Тоест, всичко може да се случи. И не мога да се сетя какво да напиша. И това е много глупаво.
Серкан: Правим го за себе си. Тоест, не го правим заради някого. И добре, който го намери, няма да разбере, че ние сме го написали. Тоест, той не е длъжен да знае това.
Еда: Защо не? Тоест, защо не? Можем да напишем имената, фамилиите и дори адрес. Само си помисли. Ние сме на 90, не не, на 100 години. Когато сме на 100 години. Може би ще стигнем до тази възраст.И когато сме на 100 години ще знаят как да ни открият. Разбира се, тогава може да не си спомняме това. Ще напиша това. Нашите имена, фамилии и адреси. Много е логично.
Серкан: Да, можем да напишем биографии и те ще се вдъхновят. Не може да ги намерят след 3 дена. Нали? Задължително трябва да е след 100 години.
Еда: Аз съм Еда Йълдъз. Може би един ден ще бъда Еда Болат.
Серкан: Само не пиши адреса. Не пиши адреса.
Еда: Защо продължаваш да ме провокираш?
Серкан: Не те провокирам. Просто не пиши адреса. Не го пиши.
Еда: Серкан Болат, шеф на архитектурно бюро „Арт Лайф“...
Еда: Сега ще ми покажеш ли какво си написал?
Серкан: Хайде, прочети моето, а аз твоето.
Еда: Добре.
Серкан: „ Мечтай, пожелай си невъзможнотж, дори да загубиш, не се отказвай. Ако имаш смелостта да слредваш мечтата си, тогава никой не може да те победи.“ Идеално.
Еда: Исках да е надежда за някого, ако един ден го намери.
Серкан: Идеално.
Еда: Ред е на твоето. „Ако си в безнадеждност, ако нямаш избор, ако се чувстваш, сякаш си в тъмнина, не забравяй, че можеш да видиш звездите само в тъмното“ Колко красиво. Но не изглежда ли малко тъжно.
Серкан: Може би. Брат ми. Искахме да го направим с брат ми. Когато бяхме малки, двамата се разхождахме по брега. И намерихме такава бутилка. Беше много плътно затворена. Отворихме я с интерес, мислейки, че там трябва да има писмо. Е, погледнахме и нямаше писмо. И тогава си дадохме дума един на друг, че един ден ще го направим заедно. Ще напишем писма. Ще ги сложим в бутилки и ще ги хвърлим в морето. Разбира се, не можахме да тго направим.
Еда: Но сега ти го направи с мен
Серкан: Готова ли си?
Еда: Чакай малко. Готово. И какво ще правим? Да ги хвърлим ли?
Серкан: Да. Готова ли си?
Слънчице,
слънцето е високо и може да огрява навсякъде! Само под камък не може... Вчера докато търсих снимки от епизода ми попаднаха и тези гифчета. Марги дано не се сърди, че й взимам малко ролята, но колкото повече, толкова повече.
това е за мен най-красивата серкано усмивка, интимна само за нея
Много хубави неща написаха Еда и Серкан , много красива сцена. Като цяло този епизод беше един малък хаос, но пак имахме хубави сцени с Еда и Серкан, заради които всичко си заслужава. 
Този епизод беше много хаотичен. Помня, че бях писала, че е като паралелна вселена на сериала. Толкова ми беше странно всичко. Но точно тогава, ако си спомняте, много от екипа бяха с Корона и състава беше ограничен. Епизода беше като бонус и ако не се лъжа го излъчиха много късно вечерта. Гледахме до 1:30 през нощта.
„Превърти отначало защото
Тъкмо започна всичко, а виждам наближава края“
Ege Can Sal - Başa Sar
Ege Can Sal – Превърти отначало
Влюбени, щастливи Еда и Серкан!
Не знам дали могат да се изиграят любовта и щастието? Могат само да се изживеят. И като ги гледаме да кажем: Да, в момента, те са много влюбени! Да, в момента те са много щастливи заедно!
Чудесно изиграно, не, изживяно от Ханде и Керем!
Слънцице, специално за теб! любимата ти песен!
Специални благодарности на Алекс за превода на текста на песента, както и за всичко, което е правила по време на директното излъчване на филма! И на Али , разбира се!
Не ги "познавам", тъй като се включих в темата след приключване на прякото излъчване, но съм се "ровила" в архивите и виждам големия труд и време, който са положили и двете за радост на момичетата от темата! И не само! Благодарност още веднъж.
Тъкмо започна всичко, а виждам наближава края“
Ege Can Sal - Başa Sar
Ege Can Sal – Превърти отначало
Скрит текст:
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Много е трудно, питай мен
Тъкмо започна всичко, а виждам наближава края
Остави настрана сънищата
Защото като се събудиш няма връщане
Втурнах се след невъзможни мечти
Може би на моменти и оправдания
Една по една надеждите ми се сринаха
Спрях се, вече няма накъде...
Но превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Няма да се върна повече назад, повярвай ми,
Но сякаш остави дълбоки неизтриваеми белези
Следи от изживяното ще ме следват навсякъде
Втурнах се след невъзможни мечти
Може би на моменти и оправдания
Една по една надеждите ми се сринаха
Спрях се, вече няма накъде...
Но превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Много е трудно, питай мен
Тъкмо започна всичко, а виждам наближава края
Остави настрана сънищата
Защото като се събудиш няма връщане
Втурнах се след невъзможни мечти
Може би на моменти и оправдания
Една по една надеждите ми се сринаха
Спрях се, вече няма накъде...
Но превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Няма да се върна повече назад, повярвай ми,
Но сякаш остави дълбоки неизтриваеми белези
Следи от изживяното ще ме следват навсякъде
Втурнах се след невъзможни мечти
Може би на моменти и оправдания
Една по една надеждите ми се сринаха
Спрях се, вече няма накъде...
Но превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите
Превърти отначало защото
Нищо не остана в ръцете ми,
Всичко изведнъж се преобърна
Видях реалността, обидих се на мечтите си
Влюбени, щастливи Еда и Серкан!
Не знам дали могат да се изиграят любовта и щастието? Могат само да се изживеят. И като ги гледаме да кажем: Да, в момента, те са много влюбени! Да, в момента те са много щастливи заедно!
Чудесно изиграно, не, изживяно от Ханде и Керем!
Слънцице, специално за теб!
любимата ти песен! Специални благодарности на Алекс
за превода на текста на песента, както и за всичко, което е правила по време на директното излъчване на филма! И на Али , разбира се! Не ги "познавам", тъй като се включих в темата след приключване на прякото излъчване, но съм се "ровила" в архивите и виждам големия труд и време, който са положили и двете за радост на момичетата от темата! И не само! Благодарност още веднъж.
Какво още се случва:
-Пюрен иска от асистентката си да я свърже с терапевт-хипнотизатор. Иска да вземе няколко урока, да се научи как се прави хипноза. Настоява и да напишат допълнителни сцени и за Еда.
-Обажда се бащата на Пъръл, тя не смее да му каже, че бебето им ще е момиченце. Заедно с Енгин решават, да помолят Лейля да му съобщи новината. Решават да отидат на гости на Серкан е Еда.
-Еда и Серкан си почиват пред караваната, пият ароматен билков чай. И отново, разбира се, идва Пюрен. Съобщава им, че и за ролята на Еда са написали допълнителни сцени с още реплики и трябва да отидат днете с Еда да репетират преди снимките следващата сутрин.
-Айдан и Сейфи са в къщата на Айфер. Говорят разбира се за Еда и Серкан. Отидоха на приключение, всеки ден са някъде. Не проумеят защо се мъчат в каравана, като имат прекрасен дом с 2 декара...Спорят малко колко голям е в въщност двора. Но това е възприятие... Да, много голяма къща. Коне и т.н. Мело предлага да отидат да видят какво правят Дада и зетят. Но караваната е малко, какво ще правят всички та? В крейна сметка Айден и Айфер решават да отидат и да се върнат, тревожат се.за сина и племенницата..
-На репетицията Пюрен настоява Еда де се съсредоточи, да бъде сериозна, да не излиза от роля, ще репетират сцена с хипноза. Да се облегне хубаво, да се отпусне. Да гледа върха на колиета на Пюрен, и да се отпусне
-Серкан излиза от караваната, да се разходи
-Пристиган Айдан и Айфер.
- Какво правят тук? Боже. Серкан не обича да пътува извън града. Къде са го намерили? Това е номер на Еда?
- Откъде се взе това, скъпа?Чух, че заедно са взели решение.
- Къде са? Няма ли някой от тях? Серкан?! Пристига кола. Кой е? още някой пристига. Кой е? А, Енгин и Пъръл.
- Дошли са да видят Серкан и Еда, но няма ги... няма ги. А, може да са отишли в ресторанта.
Всички решават да отидат там. Виждат Пюрен и Еда, решават да не пречат на репетицията, а да гледат и слушат тихо от страни.
-Пюрен и Еда „репитират“, по време на сеанса Еда се „предава“ във властта на Пюрен, която я кара да изтрие всичко от паметта си, свързано със Серкан Болат. За нея не съществува никой, с името Серкан Болат. Не го познава вече. Има нова Еда, по-щастлива Еда. Събужда я, Еда се чувства прекрасно. Да, тук е сама, в караваната не я чака никой.
-Еда вижда леля си, г-жа Айдан, Пъръл и Енгин. Вика ги да седнат при тях. Пюрен ги пита защо са тук – ами дошли са да видят Еда, винаги се притесняват за нея. Това е, тоест няма никой друг.Тя е смело момиче, само в караваната... А кой взема решенията във фирмата? Ами Еда, Енгин, Пъръл. Има го и Ферит. Това е. Не е ли достатъчно?
Пюрен е мнооого доволна – хипнозата е подействала и върху другите. Никой не помни Серкан Болат!
Серкан: Еда, наистина те поздравявам. Наехме каравана, дойдохме в планината, а всички са тук. Какво правим?
Еда: Казваш Еда но кой сте? Не ви помня.
Енгин: Познаваш ли го?
Серкан: Еда, моля те, недей. Не сега. Гладен съм. Гладни сме. Г-жа Айдан, г-жа Айфер, и вие сте добре дошли.
Енгин: Какво има, приятел, теб ли ще питаме?
Серкан: Енгин, виж Енгин. После ще говориш. Енгин, Пъръл, всички са тук. г-жа Айфер., г-жа Айдан, майка Айдан. Мамо, защо си тук не знам, но стига вече, моля те.
Айдан: Мамо ли? Мамо!
Айфер: Мамо!
Айдан: Възрастстнияj мъж ме нарече „мама“ ли?
Енгин: Съжалявам, дойдохме при екипа на сериала, но какво е това? Скрита камера ли?
Серкан: Да, Енгин, наистина е скрита камера. Моля те, мамо, направи нещо, кажи нещо.
Айдан: Вероятно е луд, че ме нарича „момо“.
Серкан: Но мамо... Какво правиш? Чуй ме.
Енгин: Братле, ще ме чуеш ли? Откъде познаваш жена ми? Откъде те познава?
Серкан: Какво значи това? Кого си носила под сърцето си 9 месеца? Мен! Какви са тези възклицания? Не си носила детето 9 месеца под сърцето си ли?
Айдан: Той е луд.
Пюрен: Серкан, да се махаме от тук.
Серкан: Какво става тук?
Пюрен: Напривих нещо наистина лошо.
Серкан: Какво си направила? Какво може да си направила?
Пюрен: Хипноза. Сцената, по която работихме с Еда беше с хипноза.Накарах я да го напрпави. А твоите дойдоха да гледат репетицията.
Серкан: Това шега ли е?
Серкан: Наистина ли са хипнотизирани? Пюрен, каквото си направила, направи го пак хи махни тази хипноза. Става ли? Веднага! Сега. Моля. Заповядай.
Пюрен: Добре. Ще се опитам.
Серкан: Не, ще го направиш. Ще го направиш.
Пюрен: Така. Сега ще ви оправя всички става ли? Всички да гледат върха на колието, нали? Става ли? Гледай, Еда.
Серкан: Гледайте, моля ви, нека всички да гледат.
Пюрен: Така. Всички спомени, свързани със серкан се завръщат.
Еда: Кой е Серкан?
Пюрен: Помниш Серкан. Помниш Серкан Болат. Сега ще броя от 1 до 5. И всичко ще бъде както преди. Едно. Две Три,Четири.
Серкан: Пет. Хайде.
Пюрен: Пет.
Всички се събуждат, но все още не помнят нищо за Серкан Болат. Енгин се ядосва на нахалството на мъжа и отива да извика полиция. Пюрен, притеснена от резултата от хипнотичния й сеанс се измъква от залата.
Серкан: Никаква полиция, Трябва ви лекар! Лекар!
Еда: Така ли, Серкан Болат?
Серкан: Шега ли е? Забавно ли е?
Айфер: Видях, че пюрен се опитва да хипнотизираЕда и дадох знак на приятелите си.
Еда: Пюрен мислеше, че ще ме хипнотизира с върха на колието си. Добре, влюби се в теб, всички знаем, разбрахме, от пръв поглед. Но това е прекалено. Мислеше, че може да ме заблуди. Мен! Мен! Много съжалявам.
Пъръл: Но ще кажа нещо. Енгин и аз не играхме много добре.
Серкан: Не, Енгин е просто невероятен. Направи представление, заслужаващо Оскар. Така че, като се върне, силно ще прегърна Енгин.
Айфер : И ето го.
Серкан: Изобщо не го очаквах от теб.
Енгин: Хей, свали си ръцете.
Серкан: Всичко знам. Знам, казаха ми всичко.
Енгин: Не, сигурни ли сте, че го познавате? Ще полудея. Кой е този човек? Кой?
Пъръл: Шегувахме се.
Енгин: Каква шега? Кой си ти? Кой си ти? Дойде от нищотото.
Пъръл: Аз ще ти обясня. Хайде. Една млада дама дойде тук, името й е Пйрен. Помниш ли? Всички бяхме хипнотизирани. И ти се поддаде на хипноза. Погледни ме. Слушай, хормоните ми си играят. Погледни ме.
Удря му няколко шамара
Енгин: Серкан. Бате, къде беше?
Пъръл: Хайде, да вървим.
Айдан: Ще ви оставим на мира. Как повярва на всичко това? Не ме наричай „мама“ повече!
Еда: И как беше?
Серкан: Кое? Кое, Еда?
Еда: Да не си спомнят за теб. Хората, които обичаш да не помнят нищо за теб. Опитваш се, през цялото време да напомниш за себе си. Как е?
Серкан: Не е много приятно. Изобщо не е приятно.
Еда: Понасях го с месеци.
Серкан: Ама тази ситуация се случи преди много месеци.
Серкан: Чакай, имам идея.
Еда: Каква? Мисля, че трябва да ги нарушим. Хайде.
Серкан: Нали имаме правила?
Еда: Нямаше ли да вечеряме.
Серкан: Остави. Имаме каравана. Чака ни. Сами сме.
Еда: Замълчи!
Серкан: В планината сме.
-Пюрен иска от асистентката си да я свърже с терапевт-хипнотизатор. Иска да вземе няколко урока, да се научи как се прави хипноза. Настоява и да напишат допълнителни сцени и за Еда.
-Обажда се бащата на Пъръл, тя не смее да му каже, че бебето им ще е момиченце. Заедно с Енгин решават, да помолят Лейля да му съобщи новината. Решават да отидат на гости на Серкан е Еда.
-Еда и Серкан си почиват пред караваната, пият ароматен билков чай. И отново, разбира се, идва Пюрен. Съобщава им, че и за ролята на Еда са написали допълнителни сцени с още реплики и трябва да отидат днете с Еда да репетират преди снимките следващата сутрин.
-Айдан и Сейфи са в къщата на Айфер. Говорят разбира се за Еда и Серкан. Отидоха на приключение, всеки ден са някъде. Не проумеят защо се мъчат в каравана, като имат прекрасен дом с 2 декара...Спорят малко колко голям е в въщност двора. Но това е възприятие... Да, много голяма къща. Коне и т.н. Мело предлага да отидат да видят какво правят Дада и зетят. Но караваната е малко, какво ще правят всички та? В крейна сметка Айден и Айфер решават да отидат и да се върнат, тревожат се.за сина и племенницата..
-На репетицията Пюрен настоява Еда де се съсредоточи, да бъде сериозна, да не излиза от роля, ще репетират сцена с хипноза. Да се облегне хубаво, да се отпусне. Да гледа върха на колиета на Пюрен, и да се отпусне
-Серкан излиза от караваната, да се разходи
-Пристиган Айдан и Айфер.
- Какво правят тук? Боже. Серкан не обича да пътува извън града. Къде са го намерили? Това е номер на Еда?
- Откъде се взе това, скъпа?Чух, че заедно са взели решение.
- Къде са? Няма ли някой от тях? Серкан?! Пристига кола. Кой е? още някой пристига. Кой е? А, Енгин и Пъръл.
- Дошли са да видят Серкан и Еда, но няма ги... няма ги. А, може да са отишли в ресторанта.
Всички решават да отидат там. Виждат Пюрен и Еда, решават да не пречат на репетицията, а да гледат и слушат тихо от страни.
-Пюрен и Еда „репитират“, по време на сеанса Еда се „предава“ във властта на Пюрен, която я кара да изтрие всичко от паметта си, свързано със Серкан Болат. За нея не съществува никой, с името Серкан Болат. Не го познава вече. Има нова Еда, по-щастлива Еда. Събужда я, Еда се чувства прекрасно. Да, тук е сама, в караваната не я чака никой.
-Еда вижда леля си, г-жа Айдан, Пъръл и Енгин. Вика ги да седнат при тях. Пюрен ги пита защо са тук – ами дошли са да видят Еда, винаги се притесняват за нея. Това е, тоест няма никой друг.Тя е смело момиче, само в караваната... А кой взема решенията във фирмата? Ами Еда, Енгин, Пъръл. Има го и Ферит. Това е. Не е ли достатъчно?
Пюрен е мнооого доволна – хипнозата е подействала и върху другите. Никой не помни Серкан Болат!
Серкан: Еда, наистина те поздравявам. Наехме каравана, дойдохме в планината, а всички са тук. Какво правим?
Еда: Казваш Еда но кой сте? Не ви помня.
Енгин: Познаваш ли го?
Серкан: Еда, моля те, недей. Не сега. Гладен съм. Гладни сме. Г-жа Айдан, г-жа Айфер, и вие сте добре дошли.
Енгин: Какво има, приятел, теб ли ще питаме?
Серкан: Енгин, виж Енгин. После ще говориш. Енгин, Пъръл, всички са тук. г-жа Айфер., г-жа Айдан, майка Айдан. Мамо, защо си тук не знам, но стига вече, моля те.
Айдан: Мамо ли? Мамо!
Айфер: Мамо!
Айдан: Възрастстнияj мъж ме нарече „мама“ ли?
Енгин: Съжалявам, дойдохме при екипа на сериала, но какво е това? Скрита камера ли?
Серкан: Да, Енгин, наистина е скрита камера. Моля те, мамо, направи нещо, кажи нещо.
Айдан: Вероятно е луд, че ме нарича „момо“.
Серкан: Но мамо... Какво правиш? Чуй ме.
Енгин: Братле, ще ме чуеш ли? Откъде познаваш жена ми? Откъде те познава?
Серкан: Какво значи това? Кого си носила под сърцето си 9 месеца? Мен! Какви са тези възклицания? Не си носила детето 9 месеца под сърцето си ли?
Айдан: Той е луд.
Пюрен: Серкан, да се махаме от тук.
Серкан: Какво става тук?
Пюрен: Напривих нещо наистина лошо.
Серкан: Какво си направила? Какво може да си направила?
Пюрен: Хипноза. Сцената, по която работихме с Еда беше с хипноза.Накарах я да го напрпави. А твоите дойдоха да гледат репетицията.
Серкан: Това шега ли е?
Серкан: Наистина ли са хипнотизирани? Пюрен, каквото си направила, направи го пак хи махни тази хипноза. Става ли? Веднага! Сега. Моля. Заповядай.
Пюрен: Добре. Ще се опитам.
Серкан: Не, ще го направиш. Ще го направиш.
Пюрен: Така. Сега ще ви оправя всички става ли? Всички да гледат върха на колието, нали? Става ли? Гледай, Еда.
Серкан: Гледайте, моля ви, нека всички да гледат.
Пюрен: Така. Всички спомени, свързани със серкан се завръщат.
Еда: Кой е Серкан?
Пюрен: Помниш Серкан. Помниш Серкан Болат. Сега ще броя от 1 до 5. И всичко ще бъде както преди. Едно. Две Три,Четири.
Серкан: Пет. Хайде.
Пюрен: Пет.
Всички се събуждат, но все още не помнят нищо за Серкан Болат. Енгин се ядосва на нахалството на мъжа и отива да извика полиция. Пюрен, притеснена от резултата от хипнотичния й сеанс се измъква от залата.
Серкан: Никаква полиция, Трябва ви лекар! Лекар!
Еда: Така ли, Серкан Болат?
Серкан: Шега ли е? Забавно ли е?
Айфер: Видях, че пюрен се опитва да хипнотизираЕда и дадох знак на приятелите си.
Еда: Пюрен мислеше, че ще ме хипнотизира с върха на колието си. Добре, влюби се в теб, всички знаем, разбрахме, от пръв поглед. Но това е прекалено. Мислеше, че може да ме заблуди. Мен! Мен! Много съжалявам.
Пъръл: Но ще кажа нещо. Енгин и аз не играхме много добре.
Серкан: Не, Енгин е просто невероятен. Направи представление, заслужаващо Оскар. Така че, като се върне, силно ще прегърна Енгин.
Айфер : И ето го.
Серкан: Изобщо не го очаквах от теб.
Енгин: Хей, свали си ръцете.
Серкан: Всичко знам. Знам, казаха ми всичко.
Енгин: Не, сигурни ли сте, че го познавате? Ще полудея. Кой е този човек? Кой?
Пъръл: Шегувахме се.
Енгин: Каква шега? Кой си ти? Кой си ти? Дойде от нищотото.
Пъръл: Аз ще ти обясня. Хайде. Една млада дама дойде тук, името й е Пйрен. Помниш ли? Всички бяхме хипнотизирани. И ти се поддаде на хипноза. Погледни ме. Слушай, хормоните ми си играят. Погледни ме.
Удря му няколко шамара
Енгин: Серкан. Бате, къде беше?
Пъръл: Хайде, да вървим.
Айдан: Ще ви оставим на мира. Как повярва на всичко това? Не ме наричай „мама“ повече!
Еда: И как беше?
Серкан: Кое? Кое, Еда?
Еда: Да не си спомнят за теб. Хората, които обичаш да не помнят нищо за теб. Опитваш се, през цялото време да напомниш за себе си. Как е?
Серкан: Не е много приятно. Изобщо не е приятно.
Еда: Понасях го с месеци.
Серкан: Ама тази ситуация се случи преди много месеци.
Серкан: Чакай, имам идея.
Еда: Каква? Мисля, че трябва да ги нарушим. Хайде.
Серкан: Нали имаме правила?
Еда: Нямаше ли да вечеряме.
Серкан: Остави. Имаме каравана. Чака ни. Сами сме.
Еда: Замълчи!
Серкан: В планината сме.
Слънце, точно така си писала, но не направих скрийншот , снимах ти други коментари, може да си припомниш.
За всички, които искат да си припомнят какви са били емоциите ни преди 1г след излъчването на епизод 39.
За всички, които искат да си припомнят какви са били емоциите ни преди 1г след излъчването на епизод 39.
Скрит текст: 
Дилеми, благодаря ти! 
Благодаря и на Али и на Алекс, че превеждаше и будуваше, за да ни зарадва.
Споделям я отнови и си я пускам.
Благодаря и на Али и на Алекс, че превеждаше и будуваше, за да ни зарадва.Споделям я отнови и си я пускам.