Трудно проговаряне - тема 26

Здравейте Biftek! Може ли малко повече информация за TLP - The Listening Program. Тъй като и моето дете прекарваше доста време пред телевизора, доколко имахте напредък с тази програма. В момента обмислям дали да инвестирам и в нея, наред с всичко друго. Интересува ме имахте ли значително подобрение от слушането на музика? Благодаря.

Много беше интересно. Чудесно, че сте на добър път За барокамерата мога да дам съвет за стикери, лего, кубчета, музайка, пластелин или игри от рода на smart games. Някъде съм прочела едно време, че деца със забавено вербално развитие компенсират със засилено логическо мислене и тези игри наистина могат да им бъдат интересни- слагам някои в скрития текст.

Ние взехме цялата програма - поръчахме ги от Щатите - слушалките, ипод-а с цялата музика, барабан и тн.
Реално ползвахме слушалките и въпреки че имаме музиката офлайн си направихме профил и месечен абонамент. Месечния абонамент е по-удобен - правят ти програма и всеки ден се слуша по програмата. музиката спира когато трябва - след месец оставяхме детето само да си слуша (което не е възможно с ипод-а защото трябва първо да намериш мелодията която трябва да слуша днес - и да следиш кога свършва щото почва следващата. Та според мен - слушлки и абонамент е най-добро (другото е малко излишно)
Сега да отговоря на въпроса ви  -  немога да преценя кое даде резултат най-много - според мен е комбинация от всички усилия. Не успяхме да направим пълен курс с музиката - имахме 3 прекъсвания заради третата сливица и последващи инфекции в ушите (от скоро спряхме плуването и нямаме вече инфекции) - та като узлекуваме ушите напълно ще опитаме пак музиката.
С музиката ефект може да се види веднага - нашето дете има разлика в поведението в преди и след слушане на музика. Незнам как да го обясня - но примерно на зелената зона (успокоителна) - ако е превъзбуден след 15 мин слушане - става спокоен и до-колкото може да се каже за 3 и половина 4 годишно дете - уравновесено
Ако слуша червената зона .... хммм обратното (терапевта ще ви подготви в това какво да очаквате)

Обърках темите, сори

Много благодаря за изчерпателния отговор.

Здравейте! Искам да Ви попитам как произнасяше думите детето в този период, как говорят децата, които имат проблем със слуха?

Няма как да се опише с думи. Може би има клипчета в Ютуб (някой комици успешно имитират). Аз просто имам познат който има подобен проблем и съм чувал на живо.
съвет - ако имате съмнения - отидете на преглед там където имат подходящата апаратура. При нас преди да проговори почнахме да четем - едно от нещата които прочетохме беше че може да има проблем с ушите (да не чува) - само че сме го пробвали - щракане с пръсти, чукане на чаши, музика - реагирал е. И други хора ни бяха казвали че проблеми с слуха няма (щото на шум се обръща да види какво е). На първия лекър който го заведохме (АмериМед) - доктора го прегледа, устата, носът, ушите и тн и каза че външно не вижда проблем - няма срастване на езика или нещо в носа което да попречи на чуването/проговарянето, но каза че няма по детайлна апаратура да се разбере дали наистина чува - и това може да се види в болница като Токуда (каза и още една но незапомних). Аз се успокоих че все пак всичко е наред външно .... а и нали чува. 6-8 месеца по-късно на прегледа в Токуда се видя че всъшност не е точно така (чува ... но заглушено и не всички честоти). След махане на сливицата (една година след това) вече речта е доста по-изчистена и отчетлива (дотам че и двете логопедки казаха че вече няма нужда на този етап). Махането на сливицата не е панацея - тя си идва и с своите проблеми - детето почна да се разболява повече (много антибиотик изпи много нещо)

Здравейте . Имаме момче на 4 год и 10м. Отгледано от баба и дядо вкъщи, амбициозни родители вечно работещи и след това изморени :/ . Първото дете беше много боледуващо на ясла и решението ни бе малкия да не посещава -  което се оказва грешка . Дойде време за градина “тръгна”. То не болести, то не бе чудо. Покрай пандемията малко хрема да се завъди и детето вкъщи до пълно изчезване-съответно за първата година 2,5м присъствие . Сега уж успешно стартира втора група( до тук има 3 седмици  сумарно).
На 3 години говореше с по една дума, казваше какво иска, но не обясняваше. Отдадохме го на това че не ходи на градина- израснал в много затворено общество с еднообразно ежедневие и комуникация с едни и същи само възрастни хора. За съжаление , нямаме приятели с деца около неговата възраст, заради болести нямаше приятели от градина, не ходеше по дет кътове отново заради болести- с две думи израстна в соц изолация 😥 първа консултация с логопед направихме на 4год и 2м. Видях че няма дя стане с градината и го заведох . Ходи два месеца, логопедката поработи с него и ми каза че нищо му няма и изолацията  е причината. След това ми намекна, да спря да го водя че има деца с по-големи нужди и да го пусна на градина. Ок- отписах го и да ходи-НО варицела в групата и така той цяло лято остана вкъщи по познатия начин докато преболедува цялата градина .За лятото проговори и то много говори, , обича ролеви игри, настолни,  проявява интерес към книги, знае букви, цифри, “хванахме” го че срича, а кака му го научи да смята на пръсти до 10, играе с деца само ако не му пипат играчките - не дава, рядко иска чужди. Случвало се е да даде своя но плаче и предпочита да ми я даде да я прибера и да няма драма. Разбира емоциите, гальовен е, емпатичен, чувствителен, емоционален, играе с играчки, обича да постигне поставени цели, изпълнява поставени задачи, че даже ми помага в домакинството - пуска прахосмукачката робот ш разчиства пода(друг е въпросът че съм го виждала да се качва отгоре и като на скейтборд ), оправя съдомиялната с кака си (всеки ден), сортираме пране и пуска пералнята с мен, разбира се. Абсолютно сам се обслужва, с храната обаче е зле. Сам яде само пържени картофи и краставица, кебапче-сухи работи, мусака. В градината казват че си хапва сам, и често като го приберем е сит и не иска дори и нещо десертно. Заведохме го на логопед защото говори аграматично и в 3лице. (Хващала съм много пъти бабата да му говори така). Започна посещения и има напредък определено и то за много кратко време. По препоръка предстои консултация и с психолог за изграждане на “Аз”- макар че и там има напредък-вече в много по голям процент се изказва правилно , ако сбърка и го подканиш да се изрази правилно го прави и то в повечето случаи с усмивка и лиготия.  Обратната връзка от градината ми е че е променен към добро. От тихо, кратко и дете за пример ( всички учители искат такива деца) е станал бъбрив, танцува, закача се, играе с децата,понякога прави маймунджолъци и много говоил, сам подхващал разговор, а на мен ми разказва какво е ял и правил. С малко думи, аграматично, но го разбирам и разказва реални неща.
Обаче…..логопедката казва че има странности. Няма фиксация, общителен е , говори и изпълнява, и те го проверили и установили че срича, но понякога използвал “заучени фрази”, трудно задържал очен контакт . Може да гледа в нос, чело, уста но  не и продължително в очи. Питах директно “аутизъм” но отговорът беше че те не поставят диагнози ( и беше несериозно питането ми…сигурна съм че не се поставя току така и от едно , две -пет виждания)
Изобщо не знам за тук ли ми е питането…
Възможно ли е това всичкото да е резултат от това че е отгледан от 4ма възрастни , с изключително рядък контакт с деца и да го израстне и т.н
Има ли нещо които да направя още и което да му помогна.
Записах го на групови занимания ерготерапевт +логопед. Обратната връзка беше че бързо схваща, изпълнява, и че се познавали с едното дете от групата и е имало едно излизане от ред и дисциплина за кратко .
Телефон не ползва- получавал е кято по малък но пощуряваще от дивотиите на Маша и го спяхме. Не получава и др. Ел устройства. Телевизор гледа, но често го изключва сям и си играе с играчките. Сумарното време не мога да го кажа колко е- понякога половин час, понякога 2ч дневно. Гледа преди да заспи и понеже аз заспивам преди него ме буди да ми каже да го изгася( гледал не повече от 20мин)

Дайте време на детето да навакса - например 6 месеца и след това търсете мнения дали да правите обследване. Хубаво е, че посещавате терапии, но питайте какво трябва да промените в ежедневието за да подпомогнете развитието. Няколко часа терапия седмично не е достатъчно.
Не оставяйте детето да играе само - включвайте се колкото се може повече в неговите игри, карайте го да обяснява какво да правите, седнете на пода до него и играйте. Осъществявайте очен контакт колкото се може по често.
Няма как да се каже дали изоставането е от средата, в която е отгледан, понеже не давате информация как дядото и бабата са се грижили за детето.

Говорим с логопеда и търся обрятна връзка ,занимаваме се и вкъщи. Играем двамата вечер след работа и почивните дни. Ако имам работа го викам с мен и я вършим двамата. Бабата и дядото са го гледали и играли с него-пъзели,конструктори, книги, магнитни дъски, букви, цифри и т.н в никакъв случай не е оставян без да му се обръща внимание. Пускан му е и телевизор, но не е злоупотребявано, той гледа нещо, след което сам го изключва и предпочита игри, тек вмъквам, че като по малък до към 2 години е гледал повече телевизор -бейби тв. Пак ще кажа че поради едни или др причини бабата и дядото прекарват повече време с него от мен и днес им споделих това за очния контакт. И според двамата не е вярно( не знам какво се има предвид под очен контакт- да не задържа поглед, да не спира да гледа в очите като говори с др ли..) за себе си си давам сметката, че често като му обяснявам нещо или го поправям се случва” в движение “, докато върша нещо и не съм се спряла да застана пред него и да говоря. :/
Благадаря Ви за съветите.
Два пъти в седмицата ходи на логопед , предстои психолог (плюс в градината), един път седмично ерготерапевт +логопед, два пъти седмично футбол и английски в градината (за социален контакт с различни групи и занимание), вечер играем. Логистично повече от това ще ми е много трудно

Мисля, че на този етап правите достатъчно.
За очния контакт. Аз изключително рядко, да не кажа никога не гледам хората в очите. Гледам в носа, косата, устата, едно такова неопределено. Не мога да задържам погледът си в очите на човек. И съм абсолютно нормална, много контактна, социална, с приятели, търсена от тях. Моето дете гледа право в очите, от съвсем малко бебе и задържа поглед безкрайно. И имаше проблеми.

това важи и за мен. Не го написах, за да не излезе че търся сламка, оправдание … гледам хората в очите рядко,  почти винаги в устата :/
Благодаря отново. Ще следя темата и споделям впечатления. За три седмици на логопед и изчакване часа на консултация с психолог той има напредък. Виждаме го ние и госпожите в групата. В събота ще е ден за Куклен театър с мен за първи път.

Здравейте,

Ние днес ходихме на специализиран УНГ и със специално излседване установиха,че детето ми има намален слух заради хроничен отит,който се повтаря постоянно и явно има течност в ушичките.
Сега имаме предписани лекраства,но ако не мине .ще се наложи операция...Третата сливица също пречи..
Ще споделя с логопеда днес,най-вероятно ще промени и там подхода.

Здравей
Моите деца са в подобна ситуация. Живеем в чужбина и навън е основно езикът на държавата, а вкъщи и с нас- български. Голямото ми дете имаше и все още не са съвсем решени, проблеми с третата сливица има и дренажи в ушите. Голямото е на 4г4м, а малкото на 2г10м. Голямото започна около 3г6м да прави изречения от 3 и повече думи, вече смята до 10, развива се добре, но говори 'счупено'. Също така е и малко по- нервно,ако не бъде разбрано. Липсват звуци като с, з, ф, ж, и в. Работи с логопед.
Малкото прави изречения, но също говори 'счупено'.
Никой никога не ни е казвал да спрем да им говорим на български (освен една възрастна логопедка от България). Нито педиатри и други лекари, психолози, логопеди, ерготерапевти. Минах с голямото през всякакви специалисти. Малкото, като стане на 3г (за нещастие тук системата е такава,че преди тогава почти невъзможно да се добереш до логопед) ще настоявам за логопед също.
Разбират и на двата езика и изпълняват и на двата. Отговарят понякога смесено. Често само аз и баща им им разбираме (на голямото вече почти всички му разбират, нищо, че липсват звуци).

Аз, на твое място, бих направила консултация с логопед и педиатъра на детето. Не бих променила изведнъж нещо подобно като език за комуникация, пребързано.
Кураж!

Pav-la, консултирах се с логопед, който не установи проблем. Каза ,че под три години е невъзможно да се постави диагноза,но ме насърчи да говоря на чуждия език на детето, за да се чувства по-уверено сред връстниците си. Така и направих и за по-малко от месец вече говори с изречения, не млъква, пазари се за всичко.... Смятам да я оставя да навакса и ще започна отново с българския.