Трудно проговаряне - тема 26

Както казах това се случва много по-късно. Гледа се за маркери, но е ясно че детето може да има проблеми защото е срамежливо, защото има проблеми с речта, защото заради забавянето в речта връстниците му го отбягват. Някъде около 6-7 вече нещата почват доста ясно да проличават. При аспергерите пък става ясно някъде след 1-2-3- клас ( средно около 10 г. ) , тъй като заради липсата на проблеми с речта проблемите със социализация и комуникацията стават видими горе долу тогава. Това е и своеобразен показател как при наличие на реч е съшо толкова трудно да се определи дали детето е спектрално. Има аспергери които остават "странни" в смисъл никога не биват диагностирани ( в смисъл не заради възможност а заради желание на родителите, на моменти наистина е безмислено)  което ме води към темата за диагнозите.


Натам са и нещата. Кадрите  в ДГ,  както и логопеди или психолози тяхната работа е да видят къде в тяхната сфера има проблеми детето и да си работят по това си направление. КАкто и да запазят мнението си за това каква би могло да бъде диагнозата за здравословното състояние на детето за себе си. А не да родителите да чуват - детето ви а аутист, или детето ви не е аутист- бъдете спокойна.
Нормалната комуникация би трябвало да е - Аз съм да кажем логопед - детето ви има проблеми спрямо възрастта си в моята сфера тук и тук,  трябва да се работи това и това. Същото със специален педагог. Същото с ресурсен. Но не знам защо много ги тегли тези хора да слагат диагнози, като никой не ги иска.

Що касае ранния скриининг ( диагностиране от екип в ДГ в първа група на деца, които демонстрират някакви проблеми -  имат ли дефицити какви и в каква посока да се работи) , идеята е заложена в наредбата за приобщаващото образование но реализацията й откровено куца. Първо на самите учители в дг в повечето случаи им е все едно и си затварят очите, както казва Мис Чичи - замитат под килима - абе някой друг по редичката  да са оправя. Има случаи,  когато са много читави и госпожите и кадрите по градините, но слабо звено се оказва родителя. Той отказва да види че има проблем, заравя си главата и гледа да отлага и отлага.

В това отношения трябва нещо в тази сфера да се промени, защото е важно родителя да разбере че профилактиката е най-добрият инструмент. Не знам,  някакви доброволчески центрове  би могло да се създадат, дори примерно в интернет, защото често е по-лесно за родител да  комуникира, когато не вижда човека който може да го съветва. Аз бих работила в такъв, защото виждам че има наложителна нужда и че в нашата цялостна система за работа с деца със СОП , работата с родителя хич я няма,  а тя е базат. На родителите трябва да им се повтаря потретва , че това забавяне на приемането че детето може би(!) има проблем може би (!) продуцира още по-голям проблем. По-добре да се поработи сега, пък ако ще после да се види че всичко е ок ( нищо не се губи, презастраховане единв ид) , отколкото обратното ( да има забавяне и да се окаже че нещата не са розови) . Така че и да много много добър  специалиста, работещ с детето - той не вълшебник. Нищо глобално няма да може да направи,  докато "родителя го играе щраус". Ако само специалист можеше да се справи с дефицитите , сега щеше да има стотици успешно реахбилитирани деца .

От доста време не съм се отчитала. Около Коледа Дребен сякаш се отприщи - започва да говори все по-добре, и вече се опитва да ми разказва разни работи. И като че с всеки ден, речникът му се обогатява.
Доста пее в последно време, та използвам тази му склонност, за да го поощрявам да пее, независимо дали сглабя думите, или просто навръзва звуци/срички със същия ритъм като оригиналните думи.
Не ще и не ще да рисува, или да реди пъзели, но пък доста добре се оправя с низане на макарони и рязане на пластилин с детска ножичка, или с правене на топчета от пластилин.

Здравейте,
сина ми е на 6 години и от много време заеква, когато бърза да се изкажа. Последно време обаче все по- често се случва това и искам да го заведа при специалист за да каже дали има нужда да се работи над изказа му. От Стара Загора съм и ще се радвам да ме насочите към някого в нашия град, който би ни дал точна преценка и би помогнал. Благодаря.

Ако е същинско заекване, няма да мине от самосебе си, а ще хронифицира. Въпросът е да намерите добър логопед. За Стара Загора обаче не мога да помогна. Проверете дали проф. Шошева или доц. Шошев работят със заекващи. Не съм сигурна.

Здравейте, психолог има Нели Христова.
Може да даде насоки.
Иначе Пловдив, Д-р Писчева, прочетете за нея. Водих при нея дъщеря ми по друг повод. Тя е невролог психолог. Мисля, че се занимаваше и с проблеми като вашия.
Успех!

Психологът е нужен при заекване безспорно. Но той работи върху тревожността, която много често е част от проблема (или поне по-лабилната нервна система). За овладяване на правилното говорно дишане обаче е нужен логопед. Никой друг специалист не е обучен да го направи. Дамата казва, че детето заеква от много време. Не се знае докъде са стигнали спазмите. Може да са на ниво устни, но може и да са минали вече назад и надолу (език, гърло, гърди).

Водила съм детето преди време при д-р Пискова и направи много обстоен преглед,предразположи детето и много добре хвана проблема.Мен лично много ме вдигна нейното виждане относно как ще се развие детето,макар нещата тогава да изглеждаха зле и всъщност се оказа права.Направете една консултация с нея и чуйте какво ще ви каже.

Момичета, как стои въпроса със специализираните детски градини или с ресурсния педагог в България? В София много ли трябва да се чака? В по-малките градове по-лесно ли е да се намери място в детска градина и специализирана помощ? Обмислям да се върнем в България, но не е задължително да е в София, но е необходимо детето да работи с ресурсен педагог... а тук такъв не мога да организирам

Във всяка една ДГ детето може да получи ресурсно подпомагане. В повечето детски има екип на място, ако пък е много малка ДГ ( по малките населени места), тогава идва мобилен екип. Но и в двата случая детето си получава доп.помощ - ресурсен, логопед, психолог.

A трябва ли да се чака много време, има ли някакво време на изчакване? Листа на чакащите или нещо такова?

Не. Вадиш епикриза на детето ( за това се чака) и подаваш документи в съответната ДГ.

Съжалявам че теябва да апострофирам, но няма такова нешо. Ресурсно подпомагане НЕ изисква Диагноза от каквото и да е естество. Те имат собствен диагностичен екип който оценява дефицити!(!) и не поставя, нито трябва да се ориентира по диагнози. Ако на някой му изискват диагноза може да напише оплакване. Това е напълно неправомерно!

По принцип има два варианта -
1.  родител, дете в  ДГ и детската градина да подаде за дете с нужда от допълнително подпомагане
2. самият родител да го направи направо в самия ресурсен център. Втория вариант се задвижва по-бързо особено ако се направи преди началото на учебната година, защото ако го прави ДГ учебната година трябва да започне, колелата да са се  задвижили и тива не става много бързо. Но детето вече  трябва да е прието в ДГ, защото там ще се ползва помощта.

По принцип същите  тези услуги могат да бъдат ползвани и в различни центрове, но там наистина трябват диагнози зарафи "оформянето на услугата" за ползването на помощта. Минус е че детето трябва да бъде водено във време извън учебното. Плюс е че често там специалистите са на по-високо ниво от същите обслужващи детските градини. Вариант е да търсите градина с добри отзиви за работата на ресурсния.

Не е задължително,но желателно да има епикриза, особено ако се местят по средата на годината. Така е сигурно, че ще мине на ресурсно.

Независимо за каква нужда един логопед или лекар изготвя статус/становище, то винаги завършва с диагноза - логопедична или медицинска. Нали сборът от дефицитите, в зависимост от тяхното естество и комбинация, дават клиничната картина на дадено нарушение, което е свързано с конкретна диагноза. Не виждам нищо страшно в тази дума, че да се бяга като дявол от тамян от нея. Не се заяждам, а го казвам съвсем добронамерено. Съжалявам, но няма вариант да няма диагноза, а да има "само" дефицити.

Добре нека разнищим нещата до край .
Истината се ражда в диалога.
Аз много добре разбирам какво искате да кажете, но нека бъдем напълно коректни.
Диагнозата не просто бумага , това е нозологична единица по МБК 10 ( дано скоро и МКБ 11) поставя се от лекар и е официален документ за състояние на детето в момента/периода на преглед. Тя не казва нищо за индивидуалното състояние на конкретното дете - дефицити, силни страни, слаби страни, умения , липсващи умения.  Ресурсно никак не изготвят диагнози,  не им влиза в компетенция и правомощия. ТЕ работят над дефицити. Те диагностират, изявяват, оценяват и работят над тях. Няма законодателство което да принуди родителя за направи диагностика при лекар за да я предостави на ресурсно, но ресурсно обичат да използват незнанието на родителите и да извиват ръце.


Няма нищо страшно когато е на чужда глава. Аз също не се заяждам. Никой, който не е бил е  обувките на тези родители, не може да го съди, за това че не искат да диагностират, или и да имат диагноза не искат да я представят на Ресурсно. Никой. Фактът може да го коментира само друг родител, и то не за  да ги критикува а за да ги подпомага. Дали обаче узряването че в диагнозата няма нищо страшно ще се случи няма гаранция. И ако не се случи пак е разбираемо. Това е трагедия, нищо че отстрани не изглежда "страшно".

От там. Ако медицинско лице постави диагноза. с бумага, стандартно има някакви общи признаци по различни направления - РАС  , Умствена затрудненост , ГРР , дисартрия  и много други... Но конкретно за текущото дете казва ли бумагата какви дефицити има?
Нима на един специален педагог му е нужна тази бумага за да види че детето сортира по цвят но не може да ходи само в тоалетната? Или на логопед нужна ли му е  бумага за да види че детето има аграматизми в речта? или на един сензорен терапевт за да види че детето има хипер в слуха а хипо в оралната сензорика? или на един ерготерапевт за да види че детето няма елементарни умения за самооблужване? Тази бумага нужна ли му е екипа на Ресурсно , който така или иначе пак трябва да направи индивидуална диагностика? Не , не му е нужна ако са професионалисти, каквито претендират че са. Само че те много обичат да си пестят труда и да притискат.

Цитирам човек от екипа на ресурсно какво е казал преди няколко месеца на една майка  : "Какво чак толкова  ще се случи като ви поставят диагноза, ще поплачете малко ..."  такъв не знам какво д аго направиш.