Трудно проговаряне - тема 26

Не споря и не отхвърлям вероятността за такава диагноза. Просто казвам, че не може който си поиска да я поставя.
А иначе, като човек на когото често му попадат такива документи пред очите, най-често слагат ГРР, когато не са сигурни или Разстройство на експресивната реч - неуточнено, но и често Аутизъм, когато си е очевидно. Не ми е направило впечатление да ги е "страх" да поставят диагнозата.

Аз питах извън случая тук. Една от хвалените психитърки тук беше питала една майка защо си мисли,че детето е с аутизъм, при положение, че той няма очен контакт,реч и има стериотипи... И аз се шашнах, то какво друго да е...идват много деца с такива симптоми, пък разстройство на експресивната реч, при положение, че страда и импресивната,което по - притеснителното...

Да, но масово психиатрите и невролозите не си дават сметка, че няма как да има нарушение на експресията без такова на импресията. Правило номер едно е, че за да говори едно дете, първо трябва да разбира. Говорим да разбира не инструкции от битовото обкръжение, което винаги родителите изтъкват. Та, това е моето обяснение.
Един логопед никога не би поставил такава диагноза. За нас е езиков дефицит - първичен, когато няма ясна причина и е изолиран и вторичен, когато е следствие от друга дисфункция (поведенческа, зрителна, слухова, интелектуална и пр.). Някои използват и термина дисфазия на развитието или езикова недостатъчност. Но е все едно и също.

Много ми допадат такива раздвижвания по темата, показват анализ от какъвто винаги има нужда при деца със СОП. Нещата никога не са еднозначни..,

Много адекватно включва. Никой освен детски психиатър не може да постави диагноза. Нито психолог, нито логопед, нито невролог, а пък госпожите от детската градина още повече. Диагноза се поставя от специалист по профила на заболяването, каквото е всъщност развитието на психиката в случая. Затова не виждам в случая с Емелина нещо да е отхвърлено  като възможност.  Може да е аутизъм, може да е умствена изостаналост както предположи Венел. Аз просто не исках да го казвам така напряко. Може да е много неща но детето не е достатъчно голямо за да може да му бъде направян някакъв по-сериозен тест за интелигентност  с делене на вербална и когнитивна (невербална) част, за да се види дали има запазен интелект без значение че има речево изоставане.

Ако не е правено ЕЕГ на детето и особено функционално ЕЕГ то и невролог няма как да се изказва по въпроса при цялата си компетентност.  Правен ли е анализ за чупеща хромозома?

Изключително съм ти благодарна че го казваш така на глас като един специалист който пише тук в групата. От много години се опитвам да го обясня и внуша отново и отново и не успявам. Че двете са много  взаимосвързани. И че обратното - да е ок импресивната но лоша експресивната се доказва със съответните тестове. И ако такъв не е правен няма как да се докаже че детето разбира но просто не говори.


Много добър пост и много по темата.
Между другото добре дошла в темата за аутизма ако не си ни посещавала. Тези неща там много се обсъждат особено сензорната Дезинтреграция напоследък. Ще се опитам да обясня но ако не се получи можем да продължим дискусията
Голяма част от симптоматиката на спектралността се дължи на сензорната дисфункция.
Иначе според МКБ 11 което чакаме да влезе в сила за РАС говорим само ако
1. Има проблеми в социализация и комуникацята ( това няма общо с речта а с нейната функция - употреба)
2. Има консервативност в поведението

Нещата , които си изброила горе са резултат от сензорна дисфункция която при аутизма е налице, има отклонение. Но не всеки с такова сензорно отклонение Е аутист. симптомите на сензорна дезинтеграция продуцират такова поведение , но дали детето е аутист е трудно да се определи на 3 на 4 на 5 години. Затова с еправи точно както Венела каза. Слага се ГРР което е етикет- има му нещо на детето но не се знае какво. Това ГРР неуточнено, включва и някакви физически затруднения, които обаче при такива деца често няма.. . Така че като влезе МКБ11 не знам тези деца каква междинна диагноза ще има слагат, докато не стане ясно спектрални ли са или не са. Вероятно тогава ще има слагат Диспраксия. Абсолютно съм категорична че няма как на дете на 3 или 4 години да се сложи диагноза аутизъм. Няма ясни критерийни показатели за това на тази възраст. Затова медицината се развива затова международните медицински класификации се променят.... Не всеки,  който има нестабилен очен контакт и пърха с ръце, запушва уши и има хранителни предпочитания, ходи на пръсти и играе стеретипно с играчките е с аутизъм.
Както казах в темата за аутизма наскоро публикувах статия, която показва как сензорната дисфункция често се обвързва с аутизъм или с диспраксия. Чистият Сид също съществува, но няма как да бъде диагностиран на крехка възраст. Всъщност Сид няма как да не продуцира дефицити, но чистия Сид не продуцира аутизъм.
При аутизма, те са две неделими части на общо състояние - спектралност И СИД, НО ако няма Аутизъм без Сид, то Сид без аутизъм - има.

Аз пък искам да питам как се разбира дали има проблем със социализацията и комуникацията? Моето дете с нас говори, отговаря на въпроси, разбира всичко. С баби и дядовци, които рядко вижда, също говори. Ако някой на улицата го пита как се казва или на колко е години ще отговори. Но с децата нещо не се получава. Играе с тях, много обича деца, но все едно не знае какво да им каже, сякаш се усеща че говори още не правилно и се притеснява. Все се чудя това дали е проблем в социализацията и маркер за аутизъм или просто детето ми е срамежливо и притеснително. Понякога пък си мисля, че прекалено бързо очаквам да се случат нещата. Реално той говори с изречения и задава въпроси в последните 6-7 месеца.

Ре_ге, да, наясно съм с тези неща, работя с такива деца. Просто постът ми беше като допитване до родителите. Това с тазовите резервоари е точно така - познавам деца на 3-4 с памперс,просто като не говорят родителите казват, че не ги разбират кога им се ходи и ги държат с памперс. СИД е много интересна диагноза за мен, но психиатрите като че ли не я ползват. Опитах се да обясня на една майка наскоро, че детето й има СИД, защото запушва уши, не пипа нищо почти, камо ли пластелин, грапаво и тн, не разбира инструкции и има липса на концентрация,но тя ми каза, че чела много по въпроса и детето й нямало нито един симптом не разбирам как да помогна на такъв родител, който вижда, че детето му има много дефицити и обикаля специалисти, но оспорва всяко тяхно мнение. Спореше и с психиатърката им, че той просто е лигав??
Иначе относно аутизма - след 3г може да се постави диагноза,хипотетично, но психиатърката ,която последно ми праща деца, им беше казала, че избягват и чакат още малко. После се правят реоценки, защото все пак тече развитие. Но съм срещала деца, подали документи за ресурсно с епикриза от ДГ, а вече са втори клас примерно. Това не е адекватно.

Добре, самата диагноза като такава, не може да се постави от друг освен от психиатър. Но наличието на проблем/отклонение, според мен може да се диагностицира от всеки един от споменатите специалисти, включително госпожите в градината.
Племеникът ми е от спектъра и точно от детската градина насочиха родителите, че проблемът е по-сериозен, отколкото те смятаха.
При нас в момента също има някакво оценяване и тестване на децата, макар и да не съм наясно с точното название.
Показват им картинки и ги разпитват по тях. Например едната беше зимна снимка и съответно децата трябва да кажат какво е времето и по какво познават, че е такова.
Знам, че при тези тестове се установи някакво отклонение при едно от дечицата в групата и са дали насоки на майката за допълнителни тестове. Какви и как не знам. Просто тя беше изключително изненадана и шокирана от това и ми писа да види какво са казали на мен, защото децата ни са заедно още от яслата и тя знае, че например моят син е назад с говоренето.
Не знам, но аз лично не бих пренебрегвала мнението на нито един специалист по веригата.

Да, всеки специалист може да види маркерите за даден проблем, но само психиатърът поставя официална диагноза с документ. Друг е въпросът колко ще е кадърен този " всеки специалист" и няма да подведе с грешна диагноза родителите. Аз никак не обичам да дойде дете ,което няма очен контакт, не изпълнява инструкции и има няколко думи речник,но ми казват, че логопедката работела за диференциация на Б и П да кажем. Пълен абсурд.

Никой не говори да се пренебрегва нечие мнение, а всеки да си гледа неговата сфера и да си поставя диагнозите според специалността. Иначе, естествено че след години работа, вече имаме опит и често от един поглед, картината ни е ясна.
А пък твърденията на родителите, че децата са лигави или имат характер и видиш ли, затова не изпълняват инструкции или не говорят, са ми "любими".

Именно. Още един пример от последният месец - идва дете, което е с езиков дефицит. Не назовава много съществителни , и то лесни, като например какво яде мишката , сочи сирене ,но не знае думата. Питаш го кой сезон е , то казва, че децата са с шапки. Кой какво прави - основни глаголи като яде, спи, другите липсват. Съответно не може да разказва по картини, да опише предмет , да преразкаже текст. Но иначе има реч, общува на едно основно ниво - какво е яло в детската, че е играло, че иска да му купят нещо. Води се устен диалог на битово ниво и майката не вижда проблем. Насочват го към логопед и О,шаш- Ама нали нищо му няма ? е ежедневния въпрос на майката .... Никой досега не им е казал , че това е проблем. Кой да го каже? Това си е логопедичен проблем, съответно като отидат на логопед, ще се види. Та затова както Венел казва всеки трябва да си гледа и търси дефицита според своите компетенции.

В детските градини често не сигнализират за проблеми, а се казва "Малък е още, ще го израсте, майче, ще се научи" и тем подобни деветини, заблуждаващи родителите. Така се стига до 4 група, детето изостава сериозно и някои неща трудно и бавно се наваксват вече.

Вярно е това. А, още по-лошо е, че и личните лекари така "успокояват" родителите.

Съгласна и аз! Много съм за ранната детска интервенция. И работата с деца от 3 годишна възраст, а не да се чака до 4-5 години когато освен да се дозабатачат нещата, друго не става. Подкрепям и предстоящите реформи, чувам по новините.

За мен липсата на реч не е основен симптом. Ако едно дете не може да се изразява словесно, то започва да го прави чрез звуци и движения, които за околните изглеждат неразбираеми и необичайни.. В много от случаите обаче, ако става въпрос за проблем в речта, след идването на говора, постепенно нещата се нормализират.
Моето дете не говори още, има очен контакт, изследва всичко с ръце, пипа, цапа се, няма проблем с това нещо. Енергичен е. Палав понякога. Хиперактивен не бих го нарекла. Ушите на моменти ги държи, но не при шум, а когато го карам да направи нещо и той не желае, все едно се опитва да се предпази. Примерно като му давам лекарство и не иска. Изключително мило дете, усмихва се, прегръща, радва се на хората с които е свикнал и всички казват колко е гальовен. С непознати се държи по-дистанцирано.
Изпълнява команди, които по-скоро е запомнил, като последователност от действия. Примерно знае, че вечер след като свалим дрехите, следва - банята. И когато кажа "хайде в банята" той ме хваща за ръката и тръгва. Или просто има някакъв набор от думи, които разбира.
За игрите, ако сега му е интересно да играе с нещо, след 2 седмици му е писнало и сме на друга вълна. Обича да играе по скоро с пясък, отколкото с вода.
 За памперса вината си е моя, че съм се отказвала, защото не може да говори и да си каже. Детето може да стиска, като последния път поредни дни не беше пишкал по цял ден в градината и бях много притеснена да не си развали бъбреците.
За диагноза естествено, че се поставя от психиатър, но и специалистите които познават и работят с детето споделят с мен своите виждания. Каквото и да му има, няма да го надрастне сам, а трябва работа, много работа...

[/b]

Психиатърът е лекар, който има право да издаде документ с диагноза и да изписва лекарства. Това не означава обаче, че преценката му за 20-30 минути преглед, ще е обективна. Бих се доверила (и пак с 1 наум) на психиатър с голям опит (над 20 години), но повече бих се доверила на клиничен психолог с опит (след обследване от поне няколко посещения). Това е, ако ме интересува какво се случва с детето ми. А ако ми трябва ТЕЛК, бих се обърнала директно към психиатър.