Октомврийско мъничко дете се подготвя вече за море- тема 4

Viala, присъединявам се към Сладкодъвка, ако си притеснена, спешната контрацепция е вариант. Но действително, ако си с точен цикъл, наистина шанс не виждам да се случи нещо 3 дни преди дата.

Hariom, изпращам си цялата положителна енергия за Влади и да го чакат само здрави и безгрижни дни вече ❤️

Ако имаш редовен цикъл, значи и овулацията ти е по часовник и е по средата, значи не си бременна. Не се филмирай излишно и избягвай спешната контрацепция.

Иначе познавам жена, забременяла преди цикъл и тя си знаеше, че е късна овулация.

Мерси мацки. Тук където живея не гш продават така свободно тези хапчета , а ако се обадя на лекар да ми го даде ще има купища въпроси и не се знае дали въобще ще ми даде. ..
Дано ми дойде че не е време за бебе еле па 3то

Ние пък обмисляме бебе номер 3.На мен ми се ще да се върна на работа за 2 години и малкия да е пораснал. Мъжа ми се притеснява, че ще сме стари.
Незнам, дали ако чакаме ще сме на 38г и дали ще стане.

Е, как стари? На почти 39 родих първото си дете и не се чувствам стара. Уморявам се по-лесно, да. Не е като когато бях на 25, но след първоначалния шок от недоспиването, бързо влязох в релси и имам енергия и за игри, и за разходки. А щом ще ти е 3то, то си наясно какво да очакваш.

Леля ми роди третото си на 38-39г. С първото имат почти 19г разлика 😀

Малкият се оказа с дефицит на вит Д и сега е на 6 капки вигантол. Личният трябвало да го следи, но нямам отговор от него. Трудна е комуникацията чрез неговата мед сестра😩
Днес пуснах изследване на големия за всеки случай.

Аз планувам 3-то евентуално за догодина -ще съм на 41,ММ на 46.И според него ще сме стари,но както и друг път съм писала-в момента се чувствам по-жизнена и енергична, отколкото като бях на 25, когато родих Слави.Та поне ще опитаме пък каквото стане.Ще се радвам Росен да си има малко братче или сестричка за другарче.

Ели, аз пак да кажа, че много ти стискам палци за третото.
Ние също обмисляме второто, но съм се зарекла че опити почваме като взема книжка (което до месец се надявам да стане, та стискайте палци).

Хариомче, и на вас стискам палци, много е гадно детето да се разболява постоянно.

Опитвам се да излъжа Зори да ходи. Тя може, но я е страх, виждала съм я как прави крачки върху нашия матрак, защото знае че ако падне ще е на мекичко, иначе на пода или навън не смее. За ръце ако я водя ходи обаче. Та сега съм я вързала с един от онези колани за прохождане и се упражняваме да ходим хванати само за една ръка. Горе долу се получава. Честно казано ми омръзна да съм единствената навън, чието дете се е хванало за пейката като за спасителен сал.

Бързо оздравяване на болните. На искащите, да им се случи бременност от първия път. Аз вече съм дала моя дан
Ирина е още с четири зъба, ама всеки ден гледам нов се надува и сигурно е изведнъж ще стане зъбато чудовище. Сега хапе, ама много рядко. Баткото хапеше много, дано тя не го прави.
Тия дни сме по площадките и малката взе да се катери по въжетата на пързалката. Аз все с количката я изкарвах от нас и така я прибирах, та стълби не бяхме катерили. Ама, тя им схвана цаката. Ще гледам да се качваме пеша, за да се научи. Че искам и да я науча на гърне. Сега я слагам от време на време и си пушка там, но няма още идея да иска да сяда. Ще чакам по-топло време и обличам рокли и гащи. Последните не съм ги купила, но пък рокли има над 20.
За сега яде всичко и само се качва по столовете на масата, за да си вземе нещо. Като види някой да яде и иска веднага. Има голям корем, ама като я меря е 11 кг. Другия месец е на контролен, та ще разбера със сигурност.
Иначе щ, настинките и сополите са редовни. Баткото все носи по нещо. За сега тя ги кара леко, с температура по ден-два.
А , за възраст за раждане, няма значение. Важното е детето да е осъзнато. Аз малката я родих малко преди 40 г. Ами, уморително е, ама като знам колко съм ги искала и през какво съм преминала, особено с големия, за да ги имам, ами всичко ми минава. Вече даже не им се ядосвам на глупостите. Все някой се опитва да си счупи главата и има синина или рог.

Момичета, искам да питам тези, които обмисляте 3то има ли кой да ви помага и колко са големи по-големите деца? Ние сме с батко на 7почти, да, самостоятелен е, има си неговите проблеми и тн. Малкия обаче ми спира ТОКА... не знам какво е това чудо, бебешки пубертет ли е, характер ли незнам...  Та на въпроса и аз много искам трето. Толкова се надявам за едно момиченце, че не е истина. Както съм казвала обаче мм работи извън Бг и го няма по месец и половина, а аз нямам на кой да разчитам тук за каквато и да е помощ. Това би била главната причина, заради, която не бихме имали трето дете.

Росен от година си го гледам самичка от понеделник до четвъртък вечер(тогава ММ е на работа в София), баткото е при баба и дядо,в петък, събота и неделя сме си 4-мата.Ако има нещо свекърите ми помагат,но и двете ми деца са кротки и се гледат лесно. Затова и съм с желание за още едно,а и за другарче на Росен, защото разликата от повече от 13 години си казва думата, колкото и да не ми се иска.

Честита Баба Марта, да сте здрави, румени и засмени
Включвам се за кураж с трите деца. Нашите са на 14, 8 и 1. София има разлика с Кака си 7 г, а с батко си 12. Гледам ги сама през 99% от времето. Нашият татко е голям работар, включва се само с взимането на каката вечер. Като е топло аз ходя и я прибирам с количката
Баткото се оправя сам, казала съм му да ме търси само за пари 🤣🤣🤣
Ставам в 6 и правя кутии със закуски, правя закуска за София и гладя риза за таткото. Карам големите и се прибирам, правя кафета и пием с мъжа заедно кафе. После София става и се почва игра, пране, готвене, към 11 до 12,30 разходка. Обяд, сън, следобедна закуска и пак игра. През това време аз пера, готвя и чистя за всички 5 човека. Като се приберат големите играят с нея да сложа масата и към 9 тя заспива. Когато в 90% от случаите и аз заспивам с нея, както и каката. Помощ имам от свекърва ми два пъти в седмицата я гледа сутрин от 8 до 10 да тренирам и вечер ако трябва да вечеряме някъде с мм на неговите работни вечери, но това е веднъж, два пъти на месеца макс. През другото време си я мъкна с мен, когато сме с приятели.
Разказвам всичко това, не за да ви стресна, а да окуража мамите, които се замислят за трето. Мисълта ми е, че с добра организация всичко се наглася, да уморително е, но нещата вървят. Обаче вечер като играят тримата-безценно. Гледката ти пълни душата, е то е за 5 мин и после я каката и баткото са се скарали, я бебето реве, ама си заслужава. А и другото, което установих е, че каката и баткото се карат по-малко когато се грижат за бебето заедно, иначе е постоянно ръмжене, сякаш тя допълни всичко и вече нещата са си на място ❤️
Успех на всяка мама, която иска трето-кураж и смело напред ❤️

Честита Баба Марта
Ние нямаме помощ или роднини в града в който сме,но сякаш сме сяикнали да си ги гледаме сами. Дори при свекървата като сме и  трянва да се иде до някъде си ги вземаме. Нашите 2 са с 3 години разлика, ако решим за 3то ми се ще пак да има 3 или 4 години.Все пак мислим и за висшето им образование и как ще е ако са студенти едновременно. Ама всеки със своите притеснения.

Има голямо значение колко е разликата на децата. Дали ще е 7 г и нагоре или по-малка.
Моите са породени 2.7 и 1.5. Не бих влезнала в този филм отново. Признавам си не се справям. Много съм изнервена. Нещо ми стана и от миналия юли съм все болна. Тъкмо се закрепя и пак се почва. От декември влача кашлица, не знам кога ще мине. Пръстите на ръцете започнаха да ме болят. А бе, все нещо ми има.

Най-добре е според мен поне 5г разлика.

Да, и ние ги планирахме през 5, но София се забави 2 години и станаха през 5 и през 7. Баткото, въпреки че има 12 г разлика с нея е страшно привързан, толкова я обича и се занимава. Всъщност това е едно от малкото неща, което годържат нормален в тежкия пубертет.
la libellule, аз бях декември с децата все болна, препоръчаха ми Regulatpro сироп и съм доволна. Правих и пълни изследвания. Обърни си малко внимание, децата усещат много, когато мама е болна и изнервена 🤗
Признавам си аз не съм стигала толкова далеч в мислите за висше образование, но аз учех и  работех, няма невъзможни неща. Но пък нашите май се подредиха, че няма да се засичат в университет. Важно е децата да растат в любов, те ще си намерят пътя ❤️