Здравейте, прекрасни момичета!
От доста време не бях влизала във форума, за да пиша, но нещо, доста притеснително, което ми се случи ме накара да го направя. Писала съм и в темата на психолог д-р Стефанов и ще копирам написаното от там, като ще добавя още някои подробности тук.
На 29 години съм, от няколко месеца имам връзка с бивш колега, който е на 42 години. Преди почти три години работихме в една и съща фирма. Той беше един от малкото хора, с които контактувах във фирмата тогава. Той беше доста приказлив, харизматичен, мъжествен със самочувствие, ерген, свободен мъж. Отстрани погледнато ми изглеждаше като човек, който търси женско внимание, винаги шеговит, явно това е неговият начин, така да го нарека - да сваля жените, като създава една приятна и шегуовита обстановка. Още първите дни във фирмата забелязах, че ме гледа като хищник, с много голям интерес... може би като нова колежка съм предизвикала любопитството му и явно ме е виждал и като сексуален обект. Няколко пъти ми е правел и комплименти. Мнението ми за него беше, че е приятен събеседник, но сваляч. След 6 месеца напуснах, работа, не помня как си разменихме телефонните номера и не след дълго започнахме да си пишем. В повечето случаи говореше за себе си, хвалеше се, че е спечелил някакви кокурси с проекти, по които работи и понякога е имало някаква закачка, явно е търсел внимание и е искам да се самоизтъкне, но аз не съм допускала нищо повече, защото някак си не ми беше приятно да имаме нещо повече от добро познанство. Може би ние жените като видим, че един човек си търси внимание и едва ли не ни сваля, го отблъскваме, защото знаем, какво търси. Пишехме през няколко месеца през годините, като последната година не бяхме писали. Въпреки, че го смятам за сваляч - женкар, който се пробва навсякъде имах и положително мнение за него, красив е, умен е, много шегувит, винаги има за какво да говори. В неговата компания е приятно, не може да се оклюмаш и да ти е скучно. Изглежда много пекан човек. Уважавах го, а и някак си останах с топли чувства към него, тъй като както вече казах, беше от малкото хора, с които говорех във фирмата. Преди 8 месеца се видяхме случайно и започнахме отново да си пишем и се уговорихме да се видим за една разходка. Излязохме, беше много приятно и се опита да ме целуне, при което аз бях в шок и реагирах доста бурно с отказ, защото го приемам като приятел, не можех изведнъж да си позволя такава близост с него. През ума ми веднага мина, че той просто се пробва и ако стане - стане.... Няколко пъти отказвах и накрая го целунах... Да ме пита някой защо... и може би понеже съм момиче и не съм повърхностна, приех доста сериозно случилото се и започнах да го виждам като мъж, харесваше ми повече от преди. Исках да се виждаме. Предполагам, че за него не е било нищо сериозно, защото когато се виждахме предимно се целувахме и натиксахме и разбира се си говорихме много приятно. Но знаете ли, при първите целувки той трепереше от притеснение. Може би това ми даде някаква надежда, че не е чак такъв женкар за какъвто го смятам. Ако беше излизал с някви отракани момичета, както си мислех, нямаше да се притесни толкова от мен. Аз съм едно обикновено и мило момиче, не съм някоя надута и видимо трудна намазана жена. Виждах как 42 годишен мъж изживяваше втора младост с 29 годишно момиче, така изглеждаше отстрани. Дори няколко пъти е казвал, че все едно е на 16... След 3-4 срещи разбира се, вече искаше по-голяма близост... това което искат всички мъже. Казах му, че за мен е рано. Аз съм доста дълбок човек с много нежна и ранима душа, на мен ми трябва време да се открия пред половинката си... не мога така лесно да се отдам... Все пак ме заведе в квартирата си, пробвахме, от негова страна имаше проблем с неговите мъжки неща... при което много се притесни, помисли си, че повече няма да искам да се видим, но аз не бих прекъснала отношения с някого заради несполучлив опит за физическа близост. Подължихме да се виждаме, успокоявах го, защото много го беше срам. Казваше, че съм много мила проявявайки такова разбиране към него и търпение... Виждахме се, като през цялото време в цялата картинка аз не му вярвах, мислех, че се заглежда по други жени и че се сваля с тях, имаше нови млади колежки и си мислех как мен ме сваляше докато бях във фирмата и, че може би прави същото и сега...
Един ден се оказа, че има профил в една от известните социални мрежи, за който не знаех, пълен с жени, които следва, които са 90% манекенки, силиконови жени с една дума атрактивни за мъжката аудитория... последвал е и страници само с голи жени... и под снимките и видеата им е слагал сърца и влюбени човечета... побеснях, много се обидих и побеснях. Реагирах бурно питах го няклоко пъти няколко неща, но той отговаряше отнесено с по една думя, което ме наведе на мисълта, че опасенията и съмненията ми са напълно основателни. Наговорих му едни неща от сорта на: "Няма да бъда утешителна награда, гледай си ги, явно такива жени ти харесват" и т.н. Просто се почувствах излъгана. Беше ми споделил, че е имал малко връзки за 42-годишня си живот, че едва ли не аз съм събитие в неговото ежедневие лишено от женско присъствие. Радваше се на целувките ми, на прегръдките ми, на вниманието ми. Казваше, че никой не е показвал колко много го харесва. Беше му страшно приятно да ге прегръщам, да вися на врата му, да го закачам... Имахме и много приятни моменти. Но след като се скарахме заради този негов профил всичко се промени... Започна да се държи много лошо, няколко дни се заяждаше, каза че трябва да мисля, как ще му се извинявам, бил много обиден... Ходих след него, пишех му, правех всичко възможно да оправя нещата, чувствах се много виновна... Сдобрихме се много трудно... Лека полека започнахме пак да се виджаме, като вече нещата не яха така хубави. Закрепихме се и продължихме. Моите чувства се задълбочаваха... Съвсем нормално поисках да ме добави в приятели към профила си прие тоеко той реагира доста остро с думите - "Много си нагла, никога не бих си го причинил"... И сега докато ви пиша сичко това отново осъзнавам как човек като се влюби допуска да се държат лошо с него и да го унижават... И така въпреки това продължихме отношения...
Една вечер докато бях на компютъра му, влязох в профила му и видях, как е писал на момичета някакви налудничави неща, включително и на известна жена от българския екран неща, като например: "Ооо колко си красивааа, мале не издържам като те гледам. Моля те добави ме в приятели за да виждам снимките ти, ти ще видиш моите и може да ме харесаш, хайде де моля те. Нека се запознаем и да се оженим това лято" ... и подобни за мен лично извратени неща... Бях в шок... Той се шокира като разбра, че съм видяла, тръгна да ме успокоява, да казва, че това не е нищоериозно, просто се е забавлявал, не е кой зане какво за да реагирам така. В един момент се разплака от срам, аз докато плача успокоявах и него. Честно казано и на мен са ми писали подобни хора в интернет и винаги съм мислела, че имат психически проблеми и веднага съм ги блокирала. Сега се оказва, че попадам точно на такъв човек. Той твърди, че го е правел за развлечение, като анонимноста в интернет му е дала смелост да го прави, както и това, че не ги познава лично. Каза, че не би си позволил да пише на колежка, например, на жена която познава не би писал подобни неща. Аз много тежко го изживях. Странното е, че той никога не поема вина, никога не се чувства виновен за нищо. Твърди, че аз преекспонирам, че тъй като още от преди съм го мислила за женкар, имам такава нагласа към него и въз основа на това търся и се ровя да намеря нещо, което да го злепостави и да го разоблича. В мовентите, в които съм намирала нещо съм реагирала доста бурно... Той предпочита да мълчи, не казва нищо, това ме побърква и започвам да говоря всякакви неща в яда си, от това че той не се трогва от нищо. И казва "Накара ме да повярвам колко съм лош и виновен, макар че според мен това което става не е кой знае какво, но щом го изживяваш толкова лошо, значи за теб е". Уж поемал вината, но не се мисли за виновен...Обидно и адски мъчно ми стана, че докато аз мисля за него, вълнувам се при всяка среща, гледам снимките му... той по цял ден гледа голотии в интернет, плюст порно филми това дори няма да го коментирам. Но всички тези пофили на познати и непознати жени, които той е гледал и на които е писал, докато аз съм се влюбвала и съм мислила за него... ми говори само едно - той не е бил влюбен в мен и не е било взаимно.
Ако трябва да бъда реалист този човек е на 42 години, живее сам, изказва доста противоречиви мнения относно житейски теми, каза, че е склонен да излъже, че някое момиче е модел, за да си вдигне рейтинга с нея. Което за мен е пълен абсурд. Никога не е виновен за нищо... Възможно ли е да има психически проблем и какъв може да е той? Доста съм притеснена и цялото това нещо не ми изглежда нормално, въпреки че ако го слушам бих му повярвала, а доста хора са ме лъгали, той говори доста убедително... или явно просто ми се е искало да му вярвам. Имали сме и доста мили моменти, гушкали сме се, липсвали сме си, взимал ми е малки, но много мили подаръчета, показвал е някаква загриженост към мен. Всеки път ме е изпращал, казвал ми е да пиша като се прибирам... Но в един момент видях всички тези грозни неща и съм ужасена. За съжаление виждам цялата картина, но имам чувства, трудно ми е да се откъсна, а знам че това е най-доброто което мога да направя. В колкото и развити времена да живеем не мисля, че е нормално по цял ден да гледаш други жени, да им пишееш - вече твърди че не пише, защото го е срам от това, което съм видяла. Твърди, че е имал 3-4 връзки за целия си 42-годишен живот, което според него е нищо и че е събитие моята поява в живота му, в който няма жени...
Слагам край на отношенията после пак пишем, после той слага край, това вече няколко пъти се повтаря. Аз не се чувствам вече психически и емоционално добре, защото цялото това нещо много меразсторйва. Имах други нагласи, приех го като един сериозен мъж, като часто от мен. Винаги правех всичко за него, да го зарадвам, да отидем някъде заедно, да му взема нещичко, което да го зарадва... Последно бях на малка екскурзия и му търсех някакво символично подаръче. Влизам във въпросния му профил... ограничил ми достъпа, уж за да не съм се дразнела, като го гледам, откачих отново... толкова обидно е това, аз да правя нещо за него, той в същото време ми ограничава достъпа... Пак стигнахме до раздяла като бях крайна и му казах, че избира виртуалния си свят с измислените си жени, пред мен. Той не каза нищо освен, че само го обиждам, нападам, подозирам, заплашвам, търся под вола теле и искам да го разоблича и не си представя подобни отношения, а и аз съм се измъчвала и е по-добре да се разделим... не сме си били пасвали, което за мен е страшна изненада... като изказване, явно просто гледа как да се отърве от мен, за да запази личния си комфорт.
На моменти усещах много голяма нежност от негова страна, отдаденост, мило отношение, взаимност, а в други моменти получавах толкова лошо отношение, защото той предпочиташе себе си пред понятието "нас". Явно е свикнал да е сам и да прави каквото иска и любовта му към самия него е по-силна от всичко. За пореден път ме остави не знам дали за последно или до следавщия път... Лошото е, че аз много добре осъзнамам ситуацията и въпреки това ми липсва и поддавам. Липсват ми моментите с него, писането постоянно. телефонът ми постоянно в ръката и пишем, която не сме заедно.
Ще се радвам да чуя вашето мнение!
От доста време не бях влизала във форума, за да пиша, но нещо, доста притеснително, което ми се случи ме накара да го направя. Писала съм и в темата на психолог д-р Стефанов и ще копирам написаното от там, като ще добавя още някои подробности тук.
На 29 години съм, от няколко месеца имам връзка с бивш колега, който е на 42 години. Преди почти три години работихме в една и съща фирма. Той беше един от малкото хора, с които контактувах във фирмата тогава. Той беше доста приказлив, харизматичен, мъжествен със самочувствие, ерген, свободен мъж. Отстрани погледнато ми изглеждаше като човек, който търси женско внимание, винаги шеговит, явно това е неговият начин, така да го нарека - да сваля жените, като създава една приятна и шегуовита обстановка. Още първите дни във фирмата забелязах, че ме гледа като хищник, с много голям интерес... може би като нова колежка съм предизвикала любопитството му и явно ме е виждал и като сексуален обект. Няколко пъти ми е правел и комплименти. Мнението ми за него беше, че е приятен събеседник, но сваляч. След 6 месеца напуснах, работа, не помня как си разменихме телефонните номера и не след дълго започнахме да си пишем. В повечето случаи говореше за себе си, хвалеше се, че е спечелил някакви кокурси с проекти, по които работи и понякога е имало някаква закачка, явно е търсел внимание и е искам да се самоизтъкне, но аз не съм допускала нищо повече, защото някак си не ми беше приятно да имаме нещо повече от добро познанство. Може би ние жените като видим, че един човек си търси внимание и едва ли не ни сваля, го отблъскваме, защото знаем, какво търси. Пишехме през няколко месеца през годините, като последната година не бяхме писали. Въпреки, че го смятам за сваляч - женкар, който се пробва навсякъде имах и положително мнение за него, красив е, умен е, много шегувит, винаги има за какво да говори. В неговата компания е приятно, не може да се оклюмаш и да ти е скучно. Изглежда много пекан човек. Уважавах го, а и някак си останах с топли чувства към него, тъй като както вече казах, беше от малкото хора, с които говорех във фирмата. Преди 8 месеца се видяхме случайно и започнахме отново да си пишем и се уговорихме да се видим за една разходка. Излязохме, беше много приятно и се опита да ме целуне, при което аз бях в шок и реагирах доста бурно с отказ, защото го приемам като приятел, не можех изведнъж да си позволя такава близост с него. През ума ми веднага мина, че той просто се пробва и ако стане - стане.... Няколко пъти отказвах и накрая го целунах... Да ме пита някой защо... и може би понеже съм момиче и не съм повърхностна, приех доста сериозно случилото се и започнах да го виждам като мъж, харесваше ми повече от преди. Исках да се виждаме. Предполагам, че за него не е било нищо сериозно, защото когато се виждахме предимно се целувахме и натиксахме и разбира се си говорихме много приятно. Но знаете ли, при първите целувки той трепереше от притеснение. Може би това ми даде някаква надежда, че не е чак такъв женкар за какъвто го смятам. Ако беше излизал с някви отракани момичета, както си мислех, нямаше да се притесни толкова от мен. Аз съм едно обикновено и мило момиче, не съм някоя надута и видимо трудна намазана жена. Виждах как 42 годишен мъж изживяваше втора младост с 29 годишно момиче, така изглеждаше отстрани. Дори няколко пъти е казвал, че все едно е на 16... След 3-4 срещи разбира се, вече искаше по-голяма близост... това което искат всички мъже. Казах му, че за мен е рано. Аз съм доста дълбок човек с много нежна и ранима душа, на мен ми трябва време да се открия пред половинката си... не мога така лесно да се отдам... Все пак ме заведе в квартирата си, пробвахме, от негова страна имаше проблем с неговите мъжки неща... при което много се притесни, помисли си, че повече няма да искам да се видим, но аз не бих прекъснала отношения с някого заради несполучлив опит за физическа близост. Подължихме да се виждаме, успокоявах го, защото много го беше срам. Казваше, че съм много мила проявявайки такова разбиране към него и търпение... Виждахме се, като през цялото време в цялата картинка аз не му вярвах, мислех, че се заглежда по други жени и че се сваля с тях, имаше нови млади колежки и си мислех как мен ме сваляше докато бях във фирмата и, че може би прави същото и сега...
Един ден се оказа, че има профил в една от известните социални мрежи, за който не знаех, пълен с жени, които следва, които са 90% манекенки, силиконови жени с една дума атрактивни за мъжката аудитория... последвал е и страници само с голи жени... и под снимките и видеата им е слагал сърца и влюбени човечета... побеснях, много се обидих и побеснях. Реагирах бурно питах го няклоко пъти няколко неща, но той отговаряше отнесено с по една думя, което ме наведе на мисълта, че опасенията и съмненията ми са напълно основателни. Наговорих му едни неща от сорта на: "Няма да бъда утешителна награда, гледай си ги, явно такива жени ти харесват" и т.н. Просто се почувствах излъгана. Беше ми споделил, че е имал малко връзки за 42-годишня си живот, че едва ли не аз съм събитие в неговото ежедневие лишено от женско присъствие. Радваше се на целувките ми, на прегръдките ми, на вниманието ми. Казваше, че никой не е показвал колко много го харесва. Беше му страшно приятно да ге прегръщам, да вися на врата му, да го закачам... Имахме и много приятни моменти. Но след като се скарахме заради този негов профил всичко се промени... Започна да се държи много лошо, няколко дни се заяждаше, каза че трябва да мисля, как ще му се извинявам, бил много обиден... Ходих след него, пишех му, правех всичко възможно да оправя нещата, чувствах се много виновна... Сдобрихме се много трудно... Лека полека започнахме пак да се виджаме, като вече нещата не яха така хубави. Закрепихме се и продължихме. Моите чувства се задълбочаваха... Съвсем нормално поисках да ме добави в приятели към профила си прие тоеко той реагира доста остро с думите - "Много си нагла, никога не бих си го причинил"... И сега докато ви пиша сичко това отново осъзнавам как човек като се влюби допуска да се държат лошо с него и да го унижават... И така въпреки това продължихме отношения...
Една вечер докато бях на компютъра му, влязох в профила му и видях, как е писал на момичета някакви налудничави неща, включително и на известна жена от българския екран неща, като например: "Ооо колко си красивааа, мале не издържам като те гледам. Моля те добави ме в приятели за да виждам снимките ти, ти ще видиш моите и може да ме харесаш, хайде де моля те. Нека се запознаем и да се оженим това лято" ... и подобни за мен лично извратени неща... Бях в шок... Той се шокира като разбра, че съм видяла, тръгна да ме успокоява, да казва, че това не е нищоериозно, просто се е забавлявал, не е кой зане какво за да реагирам така. В един момент се разплака от срам, аз докато плача успокоявах и него. Честно казано и на мен са ми писали подобни хора в интернет и винаги съм мислела, че имат психически проблеми и веднага съм ги блокирала. Сега се оказва, че попадам точно на такъв човек. Той твърди, че го е правел за развлечение, като анонимноста в интернет му е дала смелост да го прави, както и това, че не ги познава лично. Каза, че не би си позволил да пише на колежка, например, на жена която познава не би писал подобни неща. Аз много тежко го изживях. Странното е, че той никога не поема вина, никога не се чувства виновен за нищо. Твърди, че аз преекспонирам, че тъй като още от преди съм го мислила за женкар, имам такава нагласа към него и въз основа на това търся и се ровя да намеря нещо, което да го злепостави и да го разоблича. В мовентите, в които съм намирала нещо съм реагирала доста бурно... Той предпочита да мълчи, не казва нищо, това ме побърква и започвам да говоря всякакви неща в яда си, от това че той не се трогва от нищо. И казва "Накара ме да повярвам колко съм лош и виновен, макар че според мен това което става не е кой знае какво, но щом го изживяваш толкова лошо, значи за теб е". Уж поемал вината, но не се мисли за виновен...Обидно и адски мъчно ми стана, че докато аз мисля за него, вълнувам се при всяка среща, гледам снимките му... той по цял ден гледа голотии в интернет, плюст порно филми това дори няма да го коментирам. Но всички тези пофили на познати и непознати жени, които той е гледал и на които е писал, докато аз съм се влюбвала и съм мислила за него... ми говори само едно - той не е бил влюбен в мен и не е било взаимно.
Ако трябва да бъда реалист този човек е на 42 години, живее сам, изказва доста противоречиви мнения относно житейски теми, каза, че е склонен да излъже, че някое момиче е модел, за да си вдигне рейтинга с нея. Което за мен е пълен абсурд. Никога не е виновен за нищо... Възможно ли е да има психически проблем и какъв може да е той? Доста съм притеснена и цялото това нещо не ми изглежда нормално, въпреки че ако го слушам бих му повярвала, а доста хора са ме лъгали, той говори доста убедително... или явно просто ми се е искало да му вярвам. Имали сме и доста мили моменти, гушкали сме се, липсвали сме си, взимал ми е малки, но много мили подаръчета, показвал е някаква загриженост към мен. Всеки път ме е изпращал, казвал ми е да пиша като се прибирам... Но в един момент видях всички тези грозни неща и съм ужасена. За съжаление виждам цялата картина, но имам чувства, трудно ми е да се откъсна, а знам че това е най-доброто което мога да направя. В колкото и развити времена да живеем не мисля, че е нормално по цял ден да гледаш други жени, да им пишееш - вече твърди че не пише, защото го е срам от това, което съм видяла. Твърди, че е имал 3-4 връзки за целия си 42-годишен живот, което според него е нищо и че е събитие моята поява в живота му, в който няма жени...
Слагам край на отношенията после пак пишем, после той слага край, това вече няколко пъти се повтаря. Аз не се чувствам вече психически и емоционално добре, защото цялото това нещо много меразсторйва. Имах други нагласи, приех го като един сериозен мъж, като часто от мен. Винаги правех всичко за него, да го зарадвам, да отидем някъде заедно, да му взема нещичко, което да го зарадва... Последно бях на малка екскурзия и му търсех някакво символично подаръче. Влизам във въпросния му профил... ограничил ми достъпа, уж за да не съм се дразнела, като го гледам, откачих отново... толкова обидно е това, аз да правя нещо за него, той в същото време ми ограничава достъпа... Пак стигнахме до раздяла като бях крайна и му казах, че избира виртуалния си свят с измислените си жени, пред мен. Той не каза нищо освен, че само го обиждам, нападам, подозирам, заплашвам, търся под вола теле и искам да го разоблича и не си представя подобни отношения, а и аз съм се измъчвала и е по-добре да се разделим... не сме си били пасвали, което за мен е страшна изненада... като изказване, явно просто гледа как да се отърве от мен, за да запази личния си комфорт.
На моменти усещах много голяма нежност от негова страна, отдаденост, мило отношение, взаимност, а в други моменти получавах толкова лошо отношение, защото той предпочиташе себе си пред понятието "нас". Явно е свикнал да е сам и да прави каквото иска и любовта му към самия него е по-силна от всичко. За пореден път ме остави не знам дали за последно или до следавщия път... Лошото е, че аз много добре осъзнамам ситуацията и въпреки това ми липсва и поддавам. Липсват ми моментите с него, писането постоянно. телефонът ми постоянно в ръката и пишем, която не сме заедно.
Ще се радвам да чуя вашето мнение!
