- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:17 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 13:42 ч.
Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!
ама то момченце ще да е 
Ами Чомпил, бе!
Я какво оригинално мъжко име, бас, че няма да има друго такова във форума! 
И бабите ще онемеят, като не знаят как да му казват на галено!
А ти ще се прекръстиш на мама_на_чомпи_домпи_компи.
ПП Вярно е обаче, че не звучи много метросексуално, но няма проблем, ще измислим и друго!
Грухтейки от дълго предчувстваното удоволствие, съвсем премаляла от жажда след потното занимание по криене на трупове, доня Василинда се огледа внимателно и на пръсти се мушна в колибата, която се гушеше в най-запустелия край на градината. Там тя отвори със замах една врата и сред лъхналия хлад се разкри тайната на г.с. -чния й тумбак.
Извинете за спама, ама се смях със сълзи на 
българската закуска на секстет 
българската закуска на секстет 
Доня Дона разтърка гуреливите си очи и подсмръкна. Беше се събудила в кисело настроение - вероятно за да угоди на приятелката си Василинда. Последните дни Дона прекара в посрещане и изпращане на гости и поради тази причина бе пропуснала шумотевицата в хасиендата. Сега душеше въздуха и се опитваше по витаещите във въздуха миризми да подреди пъзела. Миришеше на зеле, овце и мъже... Донята въздъхна. Защо трябваше да се връщат в България за Коледа, защо? На Острова утрините ухаеха на манго, меласа и мучачос...
Погледът на доня Дона попадна върху доня Секстетинда, която закусваше на двора с видимо задоволство.
"Хм, ето какво ми трябва - една българска закуска, която да замъгли носталгията ми по Острова".
Доня Лусеринда беше в маниакалната си фаза. Без малко да изкупии всичко от дюкянчето на доня Емма. Сметката и в банката беше отново с хиляди на минус. Добре, че разполагаше със златна ВИЗА, покрита от кърковището, което намериха по време на великите битки в Сървайвър Бабе.
Нямаше рафт дето донята да не изпразни. Доня Емма се беше видяла в чудо откъде да и организира транспорт да пренесе всичко до хасиендата.
А доня Лусеринда взе да потропва нервно с токчето на едната си обувка (другото беше счупено отдавна, но тя понеже имаше скъсен крайник, та носеше обувката с токчето на него и никой не забелязваше разликата). Искаше вече по-скоро да се прибере в хасиендата, защото една прелитаща клюкарка заплюнчена от страст и интриганство, разправяше на доня Емма, как в Хасиендата бил гръмнал топа достопочтения дон Хавиер и как дон Волфио дес Делиорманос тайно въпреки забраната на правителството се бил заел с варене на специфични напитки.
Лусеринда нямаше търпение да види трупа на Хавиер (най-накрая негодника му с негодник си го получи) и да потопи пръстче за дегустация в специфичните и доста екзотично звучащи напитки на дон Волфио.
Нямаше рафт дето донята да не изпразни. Доня Емма се беше видяла в чудо откъде да и организира транспорт да пренесе всичко до хасиендата.
А доня Лусеринда взе да потропва нервно с токчето на едната си обувка (другото беше счупено отдавна, но тя понеже имаше скъсен крайник, та носеше обувката с токчето на него и никой не забелязваше разликата). Искаше вече по-скоро да се прибере в хасиендата, защото една прелитаща клюкарка заплюнчена от страст и интриганство, разправяше на доня Емма, как в Хасиендата бил гръмнал топа достопочтения дон Хавиер и как дон Волфио дес Делиорманос тайно въпреки забраната на правителството се бил заел с варене на специфични напитки.
Лусеринда нямаше търпение да види трупа на Хавиер (най-накрая негодника му с негодник си го получи) и да потопи пръстче за дегустация в специфичните и доста екзотично звучащи напитки на дон Волфио.
- Мрън-мрън-мрън! - припяваше сънената доня, докато се измъкваше в ранни зори /към единайсе без петнайсе/ от плевника, където беше прекара нощта.
- Мрън, мрън, мрън ... трябва да се ядЕ, освен да се пиЕ ... къде ми е пакетчето висококалорична канела? А последната концерва риба
За съжаление намери само любимия си пафрум. Тогава реши да изследва кухнята на хасиендата.
- Мрън, мрън, мрън ... трябва да се ядЕ, освен да се пиЕ ... къде ми е пакетчето висококалорична канела? А последната концерва риба
За съжаление намери само любимия си пафрум. Тогава реши да изследва кухнята на хасиендата.
А, много тА молА, не е само Василинда с г.с. 
Ей ся ши ви спретна една анкетка за име на момче
и ако го кръстим еди как си, как аджеба ще му викаме на галено , или дали изобщо умалителните имена са подходящи за бъдещите наследници наши
Ей ся ши ви спретна една анкетка за име на момче
и ако го кръстим еди как си, как аджеба ще му викаме на галено , или дали изобщо умалителните имена са подходящи за бъдещите наследници наши 
Тряс! чу се звук от сблъсък на г.с. тумбаци. Доня Василинда, доня Анхелиния и доня Ламелиндиня се гледаха кръвожадно пред отворената врата на един празен хладилник... тъжна гледка
Трябваше да се вземе съдбоносно решение - само на алкохол ли оставаме или ще търсим манджа?
Доня Дона, поразгорещена от българската закуска, тръгна да търси дон Лупо, известен из делиорманско като Вълчу, за да му предложи бартер - родопска слива срещу троянска сливова. В този миг нещо привлече вниманието й. На стената на хасиендата бяха заковани три големи листа, които се развяваха от вятъра. Донята приближи, вгледа се и установи, че това са списъци, подписани от Анхелина, Василинда и Ламелинда. Най-отгоре се мъдреше призив: "Моля, помогнете за избор на име".
- Да, Дона, от таквиз достойни баби, обърнали всички представи за детеродна възраст, предимно благородници се раждат, направо сър-ове. Ни повече, ни по - малко... - Ассинта май се поразбуди. В силно задимената стая, която всички отбягваха заради трайното ароматизиране с повечко човешки пороци, слънцето не успя да си направи пътечка, та белким да надзърне... Ассинта с трепераща ръка разрови какво имаше останало в пепелника, изтупа една недопушена пура и я пална пак. Отпусна се в очакване на това, да заприлича на себе си след живителните първи дърпвания на убийствения дим... пфууу. Е, след като се разхлопа старческо сърце, вече може да се живее. Ассинта затътрузи чехълите в търсене на някоя баба, дето не се мъчеше с гъсъ и не опразваше хладилника още преди да е зареден... Тез баби, дето не си влачеха бреме, си имаха други кахъри - закуски, роми (ове)...
- Ей, мацки, ний за к'во сме тука, бре? То туй ядене - пиене във всяка квартална кръчма го има. Да си бяхме дОма, за чий го дирим на 110 000 км? А, това питам аз...
- Ей, мацки, ний за к'во сме тука, бре? То туй ядене - пиене във всяка квартална кръчма го има. Да си бяхме дОма, за чий го дирим на 110 000 км? А, това питам аз...
- Ооо, женското е много лесно - Щипалка. И предвид бъдещата форумска кариера на отрочето, предлагам направо да я запишете малка_щипалка (malka_6tipalka)! Виж, мъжкото е по-трудно...- замисли се КакСилия. - Нещо древно? Щипотек? Или родно? Щедрин, Щедрон, Щедрота?А Щитин и Щитон? Ооо, сетих се! Щиделио! О, йе!
Минавайки покрай списъка, доня Бубанинда добави с последното парченце молив, което й беше останало, току-що хрумналото й изключително рядко име "ЪРПДЖИК" и се замисли за глава лук в добавка към българската закуска ...