- Публикувана: 28 ноем. 2006, 13:17 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 13:42 ч.
Бабиейрос: Кошмар Преди Коледа!
Доня Лусеринда видя, че положението е просто трагично и тайно цапцароса ВИЗАта на дона Ламелита и на Василинда, та като ще прави тараш на хипермаркета на дон Хавиер (дето не се знаеше вече на кого принадлежи), поне да си струва.
Тоз път се беше зарекла да наем подобаващ транспорт.
Tя се затътрузи към хипермаркета със стария пикап, който аха аха и да предаде Богу дух, но я закара до там.
Тоз път се беше зарекла да наем подобаващ транспорт.
Tя се затътрузи към хипермаркета със стария пикап, който аха аха и да предаде Богу дух, но я закара до там.
В хипермаркета цареше невиждана веселба.
Вече се беше разчуло за нелепата случка с дон Хавиер и масово грабеха коледните украси и опразваха рафтовете сякаш предстоеше Нашествие на скакалци, придружено с Ураган.
Доня Лусеринда съзря един деде да седи на земята тъжен и самотен. Веднага и хрумна една идейка, грабна един костюм от отдела Карнавали и започна флирт
Вече се беше разчуло за нелепата случка с дон Хавиер и масово грабеха коледните украси и опразваха рафтовете сякаш предстоеше Нашествие на скакалци, придружено с Ураган.
Доня Лусеринда съзря един деде да седи на земята тъжен и самотен. Веднага и хрумна една идейка, грабна един костюм от отдела Карнавали и започна флирт
Щъурлина звучи ли ви изискано, доня Ламелинда?
След като се възхити на подаръцит& … 7; си благодарната /и благородна някога, но кой знае къде изгубила своетоДЕ/ Хуанита реши, че дружките и заслужават
нещичко. Решила въпроса с подаръците авансово, Хуанита спокойно можеше да се отдаде на сладкарство, за да задоволи безмерния апетит на трите грации...”О, колко далече е април...добре, че януари ще ни разтовари от едно бреме”
нещичко. Решила въпроса с подаръците авансово, Хуанита спокойно можеше да се отдаде на сладкарство, за да задоволи безмерния апетит на трите грации...”О, колко далече е април...добре, че януари ще ни разтовари от едно бреме”
Доня Лилибонда, която се беше запиляла в близката джунгла да търси заровени пиратски бурета ром, се завърна изненадващо. Рошавата й коса, окльощавелите й крака и най-вече дъхът й хвърляха в ступор всичко живо на 2 метра разстояние.
Донята мъкнеше някакви клони и мърмореше нещо под нос:
"Сурва, сурва,
честита,
на доня набита,
нека да е плодовита,
с много г.с покрита,
кутии с пури до небе,
ромът да е като море,
дедовците да са ..."
тук нещо й се поизчерпи поетичното вдъхновение, затова започна да тренира форхенди с клоните и да се подсмихва разсеяно.
Донята мъкнеше някакви клони и мърмореше нещо под нос:
"Сурва, сурва,
честита,
на доня набита,
нека да е плодовита,
с много г.с покрита,
кутии с пури до небе,
ромът да е като море,
дедовците да са ..."
тук нещо й се поизчерпи поетичното вдъхновение, затова започна да тренира форхенди с клоните и да се подсмихва разсеяно.
Да-а-а-а!, куфтата празна или по-скоро пълна с гладни лами и други г.с. елементи, танцовият състав не се е сбрал, какво да се прави сега, докато доня Лусеринда докара хипотетичното продоволствие? Доня Бубанинда видя една въдица, подпряна на стената и реши да отскочи за риба. Беше чувала, че това е добро оправдание на нищоправене, за това й се прищя компания, с която да го сподели. Понамести престилката си така, че да се виждат няколко пури и едно бутилче с неизвестно съдържание, и тръгна да обикаля къщата, за да опознае по-добре обитателките й. Надяваше се с предложената стръв да хване някоя щука или друга риба за компания в нищоправенето с пръчка на самотния бряг.
В туй време въображението на доня Доня й рисуваше мрачни картини. Представяше си трите г.с., нейни доскорошни дружки по ром, пури и мъже, само след няколко месеца... как с премрежен телешки поглед ще се питат една друга "Влюбени ли сте в бебо?" и "А колко често пръцкате?"... как ще плюнчат молив и старателно ще се разписват в Отчетната книга... как ще мият бебетата си с вода от метлата и ще настояват всеки, който ги погледна, да вика "Пу, да те поакат кокошките"...
- Пу! - доня Дона ядно изплю парче полусдъвкан тютюн и отиде да търси нещо за пиене...
- Пу! - доня Дона ядно изплю парче полусдъвкан тютюн и отиде да търси нещо за пиене...
След сполучливия избор на доня Ламелинда на госпОжа Ронилдиня и се полага да купи нещо подходящо за прекрасната магданозовплетена г.с. обременена и за почерпи подобаващо – ром от Лом .
... как ще мият бебетата си с вода от метлата и ще настояват всеки, който ги погледна, да вика "Пу, да те поакат кокошките"...
Дочула мислите на Дона и Хуанита, Лусеринда си представи как ще изглежда верандата на Хасиендата след като мине г.с.период и и се изправи остатъка от коса
Ужасно! моля ви се - и без това имаме проблеми със съня - много ни е гладно!
Тези мрачни картини хич не ми се нравят. Предлагам да се измисли кошарка на отдалечено на безопасно разстояние място, където гъсъ-тата да се развиват самостоятелно.
понеже бабиеросите с тумбаци са доста над средното равнище за форумките тук, гъсъ-тата ще бъдат направо в първи клас, нали?
Тези мрачни картини хич не ми се нравят. Предлагам да се измисли кошарка на отдалечено на безопасно разстояние място, където гъсъ-тата да се развиват самостоятелно.
понеже бабиеросите с тумбаци са доста над средното равнище за форумките тук, гъсъ-тата ще бъдат направо в първи клас, нали?
Хъх, как средно бе 
С по три "висшета" минимум 
С по три "висшета" минимум 
Ламелинда бленуваше как отрочето й … 85;кизавършва Харвард, накичено с малка шапчица с пискюлче.
Доня Анхелина се подхилкваше доволно, защото дон Вълчo щеше да разтовари първо нейната количка, така де, има си ред в гъсътата!
А Василинда се чудеше какво да го прави тоз припадничав собственик на магазин. Умори се да се чуди и поседна връз него. Вместо да умре, жилавият младеж скочи на крака с крайно бодър вид. Василинда хлъцна - това не беше собственикът на магазина, а напълно непознат, странен, костюмиран тип с куфарче.
- Чук-чук - каза типът.
- Ъ-ъ-ъ-ъ - обърка се Василинда - кой е?
- Данъчни! Ревизия! - рече важно типът.
- А, знам го това парче - каза Василинда и направи няколко танцови стъпки.
- Кубинското правителство отдавна наблюдава вашата дейност, драги ми госпожи - задудна типът. - Време е да си платите данъците. Има и лихви.
Доня Анхелина се подхилкваше доволно, защото дон Вълчo щеше да разтовари първо нейната количка, така де, има си ред в гъсътата!
А Василинда се чудеше какво да го прави тоз припадничав собственик на магазин. Умори се да се чуди и поседна връз него. Вместо да умре, жилавият младеж скочи на крака с крайно бодър вид. Василинда хлъцна - това не беше собственикът на магазина, а напълно непознат, странен, костюмиран тип с куфарче.
- Чук-чук - каза типът.
- Ъ-ъ-ъ-ъ - обърка се Василинда - кой е?
- Данъчни! Ревизия! - рече важно типът.
- А, знам го това парче - каза Василинда и направи няколко танцови стъпки.
- Кубинското правителство отдавна наблюдава вашата дейност, драги ми госпожи - задудна типът. - Време е да си платите данъците. Има и лихви.